РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 08.11.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Д.
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 3481 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба
от Г.Г. чрез адвокат Г. Г. срещу Решение 20268201/04.12.2020г. по гр.д.
48814/2019г. на СРС, 40 с-в, с което е
уважен, предявеният от Д.К. срещу жалбоподателя иск по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за
платена от К. като поръчител дължима сума по договор за кредит между Г. и
„ЦКБ“АД и лихва за забава върху нея.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението. Посочва, че не
било ясно за какво е платена исковата сума с оглед на данните по делото (писмо
от банкат), че дължимата от К. сума е по-малка. Не било ясно дали разликата не
е санкция за предсрочното погасяване и дали щяла да е дължима при периодично
погасяване. В писмото се говорело за задължения на К., а не на Г.. Нямало
договорка за връщане на сумата от Г.. Посочва се наличие на анатоцизъм. Нямало
данни сумата да е претендирана от него от банката. К. не го бил уведомявал.
Счита, че се прилагал чл. 127 ЗЗД и се дължало поравно.
В молба до въззивния съд от
08.11.2021г. се посочва, че към момента на получаване на кредита от банката и
към момента на плащането на процесната сума ответника бил в брак със сестрата
на ищеца. Към момента на предявяване на претенция от банката между двамата
нямало уговорка К. да плати сумата- нямало договорка за заем и за връщането му.
Не било доказано обедняване.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно
и допустимо. Относно неговата правилност въззивния съд е ограничен от
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна, а
решението за правилно поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че по делото няма депозиран
отговор на исковата молба. Горното води до преклудиране на всички възражения,
които се основават на факти и обстоятелства които са били известни на ответника
към деня на изтичане на срока за отговор.
В случая ответника не е правил възражения включително в първото
заседание пред СРС, че не е получавал кредит от „ЦКБ“АД, не са оспорени и
писмените доказателства представени от ищеца и изходящи от банката. Не е
оспорено твърдението, че се касае за поръчителство. Не са наведени възражения
за размера на сумите дължими по кредита. Такива възражения (възпроизведени
дословно във въззивната жалба) са наведени едва с писмена защита след ход по
същество на делото и са преклудирани.
Писмените доказателства по делото сочат, че ответника е получил кредит
от „ЦКБ“АД, което се признава и с
молбата му от 08.11.2021г. до въззивния съд. В същата молба се признава и
внасянето на сумата в банката за покриване на задължението, което се доказва и
от представеното с исковата молба платежно нареждане и вписаното в него
основание-окончателно погасяване. В издадено от нея удостоверение (представено
с исковата молба) и в допълнително депозираната в хода на делото молба от
банката се посочва, че по кредита е имало поръчителство от ищеца. В
представеното с исковата молба писмо от банката до ищеца ясно е посочено, че в
просрочие е Г.Г., а не ищецът-тоест ищецът отговаря солидарно за чужд дълг. При
тези обстоятелства и предвид липсата на наведени в срок възражения и
доказателства за вътрешните отношения между страните по делото правилно СРС е
приел, че се касае за дадено поръчителство.
Действително няма данни ищецът преди да погаси задължението да е
уведомил главния длъжник, но това би имало значение само ако в делото имаше
заявени в срок твърдения на ответника, че е имал възражения, които е могъл да
направи на кредитора-банка, и същите бяха направени в делото, а такива
възражения няма в делото.
Ирелевантни са обстоятелствата дали е имало брак между сестрата на ищеца
и ответника, кога и как е бил прекратен и прочие, заявени с молбата от
08.11.2021г.
Законът чл. 143, ал.1, изр. 2 ЗЗД изрично дава право на платилия
поръчител на лихва върху всяка платена сума от деня на плащането, включително
върху лихвите,които са били част от дълга,
поради което е неоснователно възражението за анатоцизъм. Това е законово
уредено изключение от забраната по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД ( в който смисъл е и
съдебната практика Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013
г., I г. о., ГК).
Предвид гореизложеното решението е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивното производство право на разноски
има само въззиваемия-ищец, който претендира 1000,00 лева за заплатен адвокатски
хонорар-реално платени видно от отбелязването за плащане в брой върху договора
за правна помощ. От тях обаче в съдебно заседание от 08.11.2021г. (видно от
протокола) се претендират 700,00 и толкова следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20268201/04.12.2020г. по гр.д.
48814/2019г. на СРС, 40 с-в.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.
Е.Г. сумата от 700,00 лева-разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.