Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч,………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Цветомира Баева, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№685 по описа за 2019г на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 99 от 07.10.2019г. постановено по гр.д.№319 по описа за 2017 г. Районен съд - ***е признал за установено по отношение на Областен управител Ловеч, гр.Ловеч, ул.Търговска №43, Булстат *********, като пълномощник на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно пълномощно с изх. № 02.01-227/ 15.05.2017 г., че С.В.С. ***, Е.С.В. *** и В.С.В. ***, не са собственици на недвижим имот, актуван с Акт за частна държавна собственост № 2495/ 27.05.2010 г. на Областен управител - Ловеч и представляващ поземлен имот № 085021, в местността „Населено място”, в землището на ***, с площ от 910 кв.м. и представляващ парцел с пл. № 224, в кв. 24 по регулационни план на селото. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отменил констативен Нотариален акт № 97, том I, дело № 268 от 1992 г., издаден от ***ския районен съдия Ц.К. на 13.07.1992 г., въз основа на обстоятелствена проверка, с който Е.Г.В. е признат за собственик по наследство, давностно владение и договор за доброволна делба върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в чертите на ***, община ***представляващ парцел с пл.№ 224, в кв.24 по регулационни план на селото.
Настоящето производство е образувано по въззивна жалба подадена от С.В.С., Е.С.В. и В.С.В., с адрес ***, в която сочат, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и противоречащо на събраните по делото доказателства и молят същото да бъде отменено и отхвърлени изцяло предявените искове, като им се присъдят и разноските по делото.
Не приемат направените от районния съд изводи.
На първо място възразяват, че съдът се е произнесъл извън пределите на иска, очертан с петитума на исковата молба и по-конкретно, че съдът не е имал правомощия да се произнася по въпроси, с които не е сезиран, а именно как е одържавяван имота, дали и как е прекъснато давностното владение и други обстоятелства, които не са посочени в исковата молба.
Считат, че Декларация от 12.10.1988г. от Г.В.Г не представлява отказ от владение върху имота, нито отказ от правото на собственост върху него. С декларацията Г.В.Г учредява в полза на ПК „Съгласие”, *** право на строеж на търговски обект до размера на застрояване от 200 кв.м, което право е реализирано в рамките на 5-годишния срок.
Въззивниците сочат, в периода от 1969г. до 1975г няма спор, че имота е владян от Г.Г.. При наличието на писмен договор за покупката на имота, съгласно трайната практика на ВКС, се приема, че от момента на покупката през 1969г. Г.Г. е установил добросъвестно давностно владение, за което изискуемата от закона придобивна давност е не 10-годишна, а 5-годишна. При това положение, в качеството на добросъвестен владелец Г.Г. към 1975 г., когато имотът е изваден извън строителните граници на ***, вече е имал качеството на собственик на имота и за да е налице хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗТСУ (отм), на която се позовава първоинстанционният съд, е следвало имотът да е бил отчужден от държавата, след заплащане на обезщетение, като нито е откривана такава процедура, нито е заплащано обезщетение. Изваждането на имота от строителните граници на *** няма отчуждителен характер.
Въззивниците твърдят, че Г.Г. в нито един момент не е губил правото си на собственост върху процесния имот - нито през 1975г., нито към 12.10.1988 г., когато е учредил право на строеж върху имота в полза на РПК. При събраните по делото доказателства предявеният от Областен управител негаторен иск? и иск за отмяна на нотариален акт, са неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Областен управител - Ловеч не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани, лично се явява С.В.С., за всички адв.П.Ц.- АК- Ловеч, който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител - Ловеч се представлява от
Директор на Дирекция АПОФУС В.И., която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при което е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - ***се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Окръжен съд - Ловеч като разгледа въззивната жалба при правомощията си по чл.269 от ГПК, намира, че Районен съд - *** е постановил валидно, но недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Съдът като съобрази подробно изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Пред Районен съд - ***от Областен управител - Ловеч като пълномощник на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е предявил иск по отношение на С.В., Е.С.В. и В.С.В. да се признае за установено, че не са собственици на имот 085021 в м."Населено място” в землището на ***, тъй като владението на наследодателя на техния праводател е прекратено с декларация от 12.10.1988г. от Г.В.Г за построяване на павилион на ПК „Съзнание” - *** и на основание чл.537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен Нотариален акт № 97, том I, дело № 268 от 1992 г., издаден от ***ския районен съд, с който Е.Г.В. за собственик по наследство, давностно владение и договор за доброволна делба.
За да установи наличието на своето накърнено материално право, което се нуждае от защита, ищецът се е позовал на следните факти:
Образувано гр.д.№313 по описа за 2016г. на Районен съд - ***с ищец Г. К.Г. и ответник Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството касаещ Договор № 55 от 09.06.2011 г. за продажбата на имот - частна собственост, съставляващ имот №085021 в землището на ***, общ.***, местност „Населено място”, с площ от 0.200 дка, за сума в размер на 547.00 лева без ДДС /приложената към делото искова молба е нередовна/;
Влязло в сила решение по гр.д.№4 по описа за 2014 г. на Районен съд - ***, с което е признато за установено по отношение на ответника Г. К.Г., ЕГН ********** ***, че ищците Д.Е.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес *** са собственици в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен в нотариална форма с Нотариален акт №122, том I, дело №275/1992 г. на Районен съд ***, на недвижим имот в землището на с. *** с №085021 по КВС с площ 0.200 дка, с начин на трайно ползване „Индивидуално застрояване”, представляващ част от дворно място с площ 910 кв.м., представляващо имот с планоснимачен №224, кв. 24 по кадастралния и регулационния план на с. ***, обл.Ловеч, одобрен със Заповед №1344/1975 г., със следните ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ от 77 кв.м., собственост на ответника Г. К.Г.;
На декларация от 12.10.1988 г., с която Г.В.Г е дал съгласието си в парцел 224 да бъде построен павилион на кооперацията за квартален магазин на площ от 75 кв.м на постройката и 125 кв.м свободна площ около магазина;
На Акт за частна държавна собственост №2495 от 27.05.2010 г. с описание на имота: Поземлен имот с площ от 0.200 дка;
На заявление с вх.№ Р-401/28.06.2010 г. подадено до Областен управител - Ловеч с искане за деактуване на имот №085051 от 0.200 дка.
Въз основа на тези писмени доказателства ищецът е очертал спорното право, като чрез отрицателния установителен иск иска да отрече собственическите права на ответниците със силата на присъдено нещо.
С оглед Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК, т.1 предявения отрицателен установителен иск е допустим.
В гражданския процес диспозитивното начало се проявява в това, че участникът в правния спор сам определя, кога, доколко и в какъв обем защита, търси. В случая обема на защита, която търси ищеца се отнася до имот №085051 с площ от 0.200 дка.
Видно от заключението на вещото лице К.К.по действащия кадастрален и регулационен план на *** от 1975 г. процесния имот попада извън регулацията на селото и е нанесен като имот с пл.№ 224 в кв.24.Съгласно КВС на *** процесния имот е нанесен като два имота: имот №085010 с площ от 0.710 кв.м и имот № 085021 с площ от 0.200 дка.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е подложил на преценка факти и обстоятелства извън предметния обхват на спора, обсъждал е давностно владение по отношение на имот с площ от 910 кв.м, „...собствеността върху целия процесен недвижим имот с площ от 910 кв.м”, в диспозитив се е произнесъл, като е отречено претендираното от ответниците право на собственост на поземлен имот № 085021, с площ от 910 кв.м., но съдът не е сезиран с искане за произнасяне да се отрече правото на ответниците за тази площ, а и недопустимо е смесена индивидуализацията на процесния обект, като едновременно се сочи Акт за частна държавна собственост № 2495/ 27.05.2010 г. на Областен управител - Ловеч, в който описанието на имота е с площ от 0.200 дка, посочен е и парцел с пл.№ 224 в кв.24 по регулационния план на *** с площ от 910 кв.м, отменил е изцяло констативен Нотариален акт № 97, том I, дело № 268 от 1992 г., издаден от ***ския районен съдия Ц.К. на 13.07.1992 г., въз основа на обстоятелствена проверка.
При тези данни е налице хипотезата на чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК съдът е разгледал непредявен иск, при което обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Районен съд - ***за произнасяне по предявения иск.
При този изход на спора, тъй като не се слага край на производството пред настоящата инстанция не следва да се присъждат направените по делото разноски пред Окръжен съд - Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 99 от 07.10.2019г. постановено по гр.д.№319 по описа за 2017 г. на Районен съд - ***и ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане и за произнасяне по предявения иск.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.