Решение по адм. дело №449/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Ваканционно селище „Русалка” АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ЕИК *********, представлявано от Н. Б., подадена чрез адв. М. С., срещу Заповед № 805/ 29.07.2024 г. на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъдат премахнати от „Ваканционно селище „Русалка“ АД, с управител Н. Б., поставените преместваеми обекти, описани в заповедта, като е определен срок от 15 дни за доброволно изпълнение, считано от датата на връчването.

Жалбоподателят прави възражение, че Заповедта за премахване на незаконно поставен преместваем обект се издава на лицето, което е извършило незаконното поставяне на обекта или ако това лице не може да бъде установено - на собственика на поземления имот, а според него Кметът на община Каварна не е съобразил нито едно от тези две условия. В тази връзка сочи, че собственик на поземлен имот с [идентификатор], където са процесните обекти, е Държавата, като самата община Каварна е наясно с това и го е отразила в оспорената Заповед. Същевременно счита, че не е установено в Констативен протокол № 926 от 11.06.2024 г. на О. К., издаден на основание чл. 57а от ЗУТ, че извършител на строително - монтажните работи или техен възложител е адресатът на оспорената Заповед. Продължава, че жалбоподателят не може да бъде адресат на акта, тъй като поставените преди това от „ВС „Русалка“ АД автоматични бариери и КПП са премахнати от „ВС „Русалка“ АД на 04.06.2021 г., което обстоятелство е документирано от Община Каварна с Констативен протокол № 40 от 04.06.2021 г. По този начин дружеството било изпълнило заповед на Кмета за премахване и съдебно решение, свързано с нея, въпреки че според жалбоподателя и предходната заповед била незаконна, тъй като била издадена на наемателя „ВС „Русалка“ АД, който бил наемател, а не извършител на строежа. Изтъква, че след премахването на незаконните бариери и КПП, на 05.06.2021 г., договорът за наем на ВС „Русалка“ АД, ЕИК *********, бил изменен по искане на наемодателя „Русалка тур“ ООД, ЕИК ********* и занапред „ВС „Русалка“ АД наемало само хотелската част и заведенията, но не било наемател на паркингите и алеите в комплекса, където се намирали новоизградените КПП и бариери, т.е. „ВС „Русалка“ АД не осъществявало дейност, свързана с алеите, паркинга и пропускателния режим в туристическия комплекс. Твърди, че „Русалка сънрайз“ ЕООД, ЕИК *********, от м. май 2021 г. е наемател по отношение на алеите и паркинга на комплекса, като осъществява пропускателен режим, свързан с алейната и пътна инфраструктура и настоява, че това е дружеството, извършител на обектите.

Оспорва статута на обектите като преместваеми и настоява, че се касае за строеж, а не за преместваем обект.

От молба с вх. № АБ-30-813/ 23.07.2024 г. за издаване на удостоверение за търпимост на полумасивна метална постройка - КПП, находяща се в [ПИ] по КК на „ВС „Русалка“, [населено място], общ. Каварна, обл. Добрич, подадена от „Русалка тур“ ООД и „Паррус“ ЕООД, като собственици на постройката, прави извод, че община Каварна е знаела една седмица по - рано от датата на издаване на заповедта за премахване, на 23.07.2024 г., че собственици и вероятно извършители на строежа са други лица, тъй като Кметът на община Каварна е бил сезиран, че правото на собственост върху постройката и трите бариери се претендира от лица, които са различни от тези в започналото административно производство по чл. 57а от ЗУТ срещу „ВС „Русалка“ АД.

При горните доводи жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. С., БАК, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът, Кметът на Община Каварна, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. А., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От административния орган е представена преписката по издаване на оспорения акт. Като доказателство е прието и адм. дело № 303/ 2020 г., съдържащо съдебното решение, с което е потвърдена предходна заповед за премахване на Кмета на Община Каварна, касаеща обекти със същото предназначение.

По делото са събрани гласни доказателства и е изслушано заключението на вещото лице по назначената по искане от жалбоподателя съдебно – техническа експертиза.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и изслуша заключението на вещото лице, съответно приложимия закон, намира за установено следното:

Заповед № 805/ 29.07.24 г. е връчена по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, въпреки че по делото не са налице доказателства, че са изпълнени изискванията на предходните алинеи, за да се стигне до връчване по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. Видно от приложеното от фирма Еконт доказателство (л. 35), заповедта е била изпратена до [жк], в разписката липсва адресът на дружеството, който е в район Витоша, София, [улица], а пратката е получена от лице с имена Г. Г. на 2.08.2024 г., за което липсват данни да е длъжностно лице от дружеството, като съответно е върната в община Каварна. Няма данни за последващи опити, а е пристъпено към съобщение по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като Съобщение е залепено на неподвижното тяло на една от бариерите (л. 20 – 21), а същевременно е поставено на Информационното табло в община Каварна и на интернет страницата на Общината. В Съобщението (л. 23) е удостоверено поставянето му на 21.08.2024 г. за срок от седем дни. Жалбата е изпратена от адв. С. на 09.09.2024 г. При тези фактически обстоятелства съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от пълномощник на адресата на оспорения акт, поради което е допустима.

Разгледана по посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав приема жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на процесното оспорване е Заповед № 805/ 29.07.2024 г. на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъдат премахнати от „Ваканционно селище „Русалка“ АД, с управител Н. Б., поставените преместваеми обекти, както следва:

- Контролно - пропускателният пункт (КПП), поставен на входа на „Bаканционно селище „Русалка“ върху бетонен фундамент в средата на улицата, където е оформен „остров“, представляващ сглобяема конструкция с правоъгълна форма, изградена със стени от алуминиева дограма и едноскатен покрив, врата и на две от страните по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на пътното платно, КПП е с размери около 1.5 м/ 2.5 м и заема приблизителна площ от около 3.75 кв. м.

- Две автоматични бариери, монтирани върху бетонен фундамент в средата на улицата на входа на Ваканционното селище, където е оформен „остров“ и са разположени - една от западната страна и една от източната страна на КПП. Бариерите са автоматични, с електромеханично задвижване на рамото, рамената преграждат изцяло пътното платно, съответно в посоките на влизане и излизане от комплекса.

- Друга автоматична бариера, която е идентична на поставените бариери до КПП, поставена непосредствено до оградата на входа на т.н. „френска част“ на „Bаканционно селище „Русалка“, със спуснато рамо и ограничаваща достъпа на МПС.

Описано е в Заповедта, че преместваемите обекти, КПП и 3 броя автоматични бариери, са поставени в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, вид територия Горска, с НТП „Друг вид дървопроизводителна гора", частна държавна собственост. За да се стигне до издаване на Заповедта, са извършени действия от служители на община Каварна, както следва:

На 08.05.2024 г. в 13.45 часа във връзка с постъпил в Общинска администрация - [населено място] с вх. № РД-14-23/ 02.05.2024 г. от А. И., гл. редактор на вестник „Балчик“, кореспондент на БНР - Радио Варна, в изпълнение на Заповед № 857/ 29.08.2022 г. на Кмета на община Каварна, с която са определени длъжностни лица, които да упражняват контрол по строителството на територията на община Каварна, служителите на Община Каварна - инж. Д. Ж. Ж. - специалист в отдел „Устройство на територията и инвестиции" и Р. Ц. Ц. - мл. експерт в отдел „Устройство на територията и инвестиции" са извършили проверка във „Ваканционно селище „Русалка“, находящо се в землището на [населено място], община Каварна, област Добрич. Проверката е извършена в присъствието на К. М. Н., назначен като портиер/пазач във „Ваканционно селище „Русалка" АД. При проверката на място е установено, че в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, представляващ горска територия, собственост на Държавата, има поставен контролно - пропускателен пункт (КПП) с две автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС, разположени на входа на B.C. „Русалка" в средата на улицата, където е оформен „остров“ с две ограничителни системи за пътища (мантинели). Установено е, че след КПП с двете бариери, на входа на т.н. „френска част“ на селището, в същия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, държавна частна собственост, има поставена друга автоматична бариера, която е със спуснато рамо и ограничава достъпа на МПС. Проверката е обективирана в Констативен протокол от същата дата (л. 46), в който е отразено, че не е открита документация за обектите, както и че КПП и двете автоматични бариери са поставени, след като на 04.06.2021 г. са били премахнати, за което е бил съставен Констативен протокол № 40/ 04.06.2021 г. При проверката на 08.05.2024 г. е изискан от портиера фискален бон, който е предоставил такъв на проверяващите, в който е отразено, че отговорното за КПП лице, регистрирано по ЗДДС, е ВС „Русалка“ АД (л. 47).

Последвала е проверка на място на 11.06.2024 г. от длъжностни лица от отдел „Устройство на територията и инвестиции“ при Община Каварна, съгласно правомощията им по чл. 223 от ЗУТ и на основание Заповед № 857/ 29.08.2022 г. на Кмета на община Каварна, за която е съставен Констативен акт (КА) по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ № 26/ 11.06.2024 г. (л. 39) за премахване на незаконни обекти по реда на чл. 57а от ЗУТ поради факта, че са поставени без разрешение за поставяне, за тях няма налични схеми и проектни документации за инвестиционни намерения, каквото е изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ; поставени са в чужд поземлен имот без знанието и съгласието на неговия собственик – Държавата, без договор за наем и без да се заплаща такса за ползването на терена – чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. В КА е описано, че в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, представляващ горска територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за частна държавна собственост № 4127/ 18.06.2007 г., на входа на BC „Русалка", в средата на улицата, има монтиран контролно - пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС; в същия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, след първото КПП и паркинга, на входа на бившата „френска част" на комплекса, има монтирана друга автоматична бариера. Подробно са описани и начините на поставяне на отделните обекти, а именно, че КПП на входа на Bаканционно селище „Русалка“ и двете автоматични бариери са монтирани върху бетонен фундамент в средата на улицата, където е оформен „остров“ с две ограничителни системи за пътища. Посочено е, че КПП е от сглобяема конструкция с правоъгълна форма, изградена със стени от алуминиева дограма и едноскатен покрив, има врата и странично по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на пътното платно. Бариерите са автоматични, с електромеханично задвижване на рамото, рамената преграждат изцяло пътното платно, съответно в посоките на влизане и излизане от комплекса. За третата бариера е отразено, че се намира непосредствено до оградата на входа на т.н. „френска част“, представляваща имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич.

От КА става ясно, както е посочено и в Констативния протокол, че е извършена проверка в архива на отдел „Устройство на територията и инвестиции“ при община Каварна за имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич и не са открити разрешения за поставяне на обектите на основание чл. 56 от ЗУТ.

Прието е с КА, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, което е основание за премахване на обектите, съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията.

КА е връчен на лицето В. Б. на 23.07.2024 г., който го е приел със задължение да го предаде на „Ваканционно селище „Русалка“ АД (л. 34).

Възражение срещу КА не е постъпило.

В резултат е издадена Заповед № 805/ 29.07.2024 г. на Кмета на Община Каварна, обжалвана пред настоящия състав.

По делото е допусната съдебно – техническа експертиза. Според заключението на вещото лице (л. 138) и трите обекта, описани в същото, са идентични с тези по Заповед № 805/ 29.07.2024 г. Заключението е оспорено от жалбоподателя в частта на начин на захващане на КПП към фундамента и относно твърдението, че КПП може да бъде преместен, без да бъде деформиран. Във връзка с това оспорване е направено едно единствено искане за разпит на свидетел, който да установи как е захванат КПП за терена, какъвто е допуснат на жалбоподателя.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е еднопосочно с останалите доказателства по делото, неоспорени от страните, компетентно и безпристрастно дадено, онагледено със снимков материал.

По делото са разпитани като свидетели длъжностни лица от страна на община Каварна и втора група свидетели, доведени от жалбоподателя.

С оглед така събраните доказателства и установени факти съдът приема следното:

Заповедта на Кмета на Община Каварна, предмет на настоящото производство, е издадена от компетентен орган – Кмет на община Каварна. Съгласно текста на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл. Съобразно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове - от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В случая това означава, че КА се съставя от служителите за контрол по строителството в администрацията на общината, както е било сторено. Обстоятелствата, обуславящи посочените в Заповедта правни основания за издаването ѝ, са безспорно установени и надлежно описани в КА. Според чл. 57а, ал. 3 ЗУТ в 7-дневен срок от връчването на Констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. В този смисъл Заповедта е издадена от компетентен орган.

Имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Каварна, област Добрич, е частна собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, съгласно Акт за частна държавна собственост № 4127/ 18.06.2007 г. и спор по този въпрос няма.

От заключението на вещото лице по назначена съдебно – техническа експертиза се установи идентичността на обектите по оспорения акт с тези на място.

Обектите са правилно и точно индивидуализирани, като Заповедта съдържа изискуемите за акта реквизити – фактически и правни основания за издаването ѝ. С оглед на това съдът намира, че по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 57а от ЗУТ при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.

Неоснователно е възражението, че адресатът на Заповедта е неправилно определен, тъй като не бил вече наемател на тази част, а само на хотелската част. Констатациите на административния орган, че именно „Ваканционно селище „Русалка“ АД следва да е адресат на Заповедта, не са опровергани от жалбоподателя. Независимо че към жалбата са описани договори за наеми, Споразумение за прекратяване на договор за наем между „Русалка тур“ ООД и „ВС „Русалка“ АД от 5.06.2021 г., такива не са приложени към жалбата. Съдът нееднократно даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, като едва преди последното съдебно заседание бяха представени Договор за наем, но от 25.07.2024 г., между „Русалка тур“ ООД и „Русалка сънрайз“ ЕООД, съгласно който, считано от 27.07.2024 г., имотите, описани в договора, се предоставят на наемателя, като тези имоти са собственост на наемодателя съгласно нотариален акт. От една страна, представеният договор за наем, макар и незаверен нотариално, но представен от жалбоподателя, черпещ права от него, противоречи на изложеното в жалбата, че съществувал договор за наем от 05/06.06.2021 г. (л. 2- 3), сключен между „Русалка тур" ООД, ЕИК ********* и „Русалка сънрайз" ЕООД, ЕИК *********, от който се установявало, че от м. май 2021 г. цялото ваканционно селище се стопанисвало, управлявало и държало от „Русалка сънрайз" ЕООД в качеството му на наемател по отношение на алеите и паркинга на комплекса, осъществявайки пропускателен режим, свързан с алейната и пътна инфраструктура. От друга страна, представеният и приет като доказателство фискален бон удостоверява по категоричен начин, че пропускателният режим се извършва от „Ваканционно селище „Русалка“ АД. Този договор за наем от 25.07.2024 г. съдържа изявление в чл. 1, ал. 3, че имотите, предмет на договора за наем, са собственост на „Русалка тур“ ООД съгласно [нотариален акт], т. 1 от 31.01.2005 г. на Н. Й. П., РС – Каварна. Процесните обекти обаче няма как да фигурират в този нотариален акт, тъй като са поставени след 04.06.2021 г., когато в КА е удостоверено премахването на предходните такива преместваеми обекти. В този смисъл липсват доказателства за твърдението, че „Русалка тур“ ООД е собственик на обектите, за да ги отдава по – късно пък на „Русалка сънрайз“ ЕООД под наем. Наличието на договор за доставка от 10.11.2023 г. (л. 167) пък между посочените в него лица не е относим към спора, предвид останалите доказателства по делото и липсата на такива, която да укажат връзката на конкретното облигационно отношение с предмета на спора. Според настоящия състав представените доказателства са опит за защитна реакция на жалбоподателя, но те не разколебават установеното от административния орган. В този смисъл и предвид наличното писмено доказателство – фискален бон, адресатът на акта е правилно определен.

Не установява различен адресат на Заповедта и приетото като доказателство Заявление с вх. № АБ-30-813 от 23.07.2024 г. за издаване на удостоверение за търпимост за съществуващ КПП в имот с [идентификатор] частна собственост на Държавата. Т. З. потвърждава, че към датата на подаването му КПП е бил налице. К. З. е приложена декларация от две лица (л. 85, на гърба), че КПП е изграден през 1999 г. от „ВС „Русалка“ АД, която декларация, макар да е с дата 15.05.2024 г., няма как да е относима към наличните там нови преместваеми обекти за време на изграждане, още по – малко установява собственост в лицето на „Русалка тур“ ООД, за да се извлече от нея извод, че адресатът не следва да е жалбоподателят. В заключение от последния са представени различни, противоречиви помежду си доказателства, които не потвърждават тезата на същия.

От събраните по делото гласни доказателства се установява чрез разпита на св. Ж., която при първата проверка е била заедно със св. Ц., и св. К., че на самия КПП е имало залепени бележки, че се събира такса за паркинг и че трябва да бъдат регистрирани срещу определена сума хората, желаещи да посетят плажа. В тази насока е представен от ответника и снимков материал. Св. Ж. разказва, че са помолили работещия на КПП да им издаде касов бон, за да установят коя е фирмата, стопанисваща обекта, като именно така, чрез касовия бон са установили адресата на Заповедта, издадена по – късно. Свидетелите споделят, че пешеходен достъп има до паркинга, но за да стигне лице до плажа, трябва да си купи регистрационна гривна. Св. К. сочи, че дори познавал лицето, работещо на КПП и то било от [населено място]. Продължава, че на 04.06.2021 г. с протокол са установили, че са премахнати предходните обекти със същото предназначение. На въпрос на съда св. К. отговаря, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение на процесната заповед са извършили проверка и са установили, че обектите продължават да стоят на съответните места (л. 15, КП от 17.09.2024 г.). По делото е разпитан и св. Ц., който потвърждава, че служителят им е дал информация коя фирма оперира на обекта, останалите му показания са повлияни от изтеклия период от време и не са така конкретни както на останалите двама свидетели, водени от ответника.

От свидетелите на жалбоподателя – св. Б. и св. Х. не се установиха факти и обстоятелства, които да опровергаят изводите в КП, КА и оспорената Заповед. Св. Б. твърди, че след 2023 г. паркингът е отдаден под наем на друга фирма и не се обслужва от „Ваканционно селище „Русалка“ АД, но тези негови показания се опровергават от представения фискален бон. По отношение начина на поставяне на КПП и закрепване за фундамента неговите показания са еднопосочни с останалите доказателства по делото, вкл. на св. Х.. Останалите показания на св. Х. не са ясни, конкретни и точни и не допринесоха за попълване на фактите по делото. Той твърди, че не знае коя фирма обслужва КПП, а той работел към „Русалка сънрайз“ ЕООД, но на коя точно бариера и дали на някоя от процесните, не стана ясно.

С оглед горното съдът кредитира изцяло показанията на св. Ж. и К. като еднопосочни с останалите доказателства по делото, показанията на св. Б. и св. Х. относно КПП като начин на поставяне и закрепване и показанията на св. Ц. относно получаването на информация за фирмата, оперираща на обекта, като еднопосочни с тези на св. Ж. и св. К., макар и не така конкретни като техните. Така събрани гласните доказателства са в подкрепа съдържанието на издадените административни актове в процедурата по издаване на Заповедта и на самата Заповед.

Съдът приема конкретните обекти като такива по смисъла на чл. 56, ал 1, т. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ, когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В случая от събрания като писмено доказателство фискален бон и относимите гласни доказателства се налага единственият извод, че собственикът на обектите, в това число КПП, е жалбоподателят, тъй като именно той черпи права от наличието им, като събира такси за пропуск. В този смисъл оспореният акт е правилно адресиран, съдържа всички фактически и правни основания за издаването му, както и вече беше посочено, е издаден от компетентен орган, поради което е законосъобразен.

При извършената преценка за съответствието на оспорения акт с целта на закона, съдът намира, че той е постановен в съответствие с целта, която законодателят преследва, а именно недопускането на поставяне на преместваеми обекти без надлежно разрешение за това от компетентните органи и съгласие на собственика на земята, върху която са поставени.

С оглед горното съгласно посочените в оспорената заповед норми от чл. 57а, ал. 1, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание; правното основание за издаване на разрешението е отпаднало; срокът на разрешението за поставяне е изтекъл, т.е. са налице предпоставките по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията. Налице са незаконно поставени в държавен имот преместваеми обекти без разрешение за поставяне. Към момента на издаване на Заповедта за жалбоподателя не е имало надлежно издадено Разрешение за поставяне на конкретните обекти, нито съгласие на собственика на земята. При тези обстоятелства правилно административният орган е приложил материалния закон.

Според заключението на вещото лице се касае за преместваеми обекти, на които целостта няма да се разруши, ако бъдат преместени на друго място. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В случая се касае точно за такъв вид обекти, поради което материалният закон е приложен правилно.

От изложеното се налага изводът, че оспореният акт е валиден, материално и процесуално законосъобразен, поради което подадената жалба е неоснователна и необоснована.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията, посочени в чл. 146, във връзка с чл. 168 от АПК, поради което оспорването следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, не следва да се уважава искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски.

Същевременно с оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на размер на 100.00 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно актуалната му към момента редакция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Ваканционно селище „Русалка” АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ЕИК *********, представлявано от Н. Б., срещу Заповед № 805/ 29.07.2024 г. на Кмета на Община Каварна.

ОСЪЖДА „Ваканционно селище „Русалка” АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ЕИК *********, представлявано от Н. Б., да заплати на О. К. съдебно – деловодни разноски в размер 100.00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.