Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Н. П., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 472 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Ц.Д.Ц., ЕГН **********, лично и със съгласието
на майка й Ц.Т.З., ЕГН **********, против Д.И.Ц., ЕГН **********, срещу когото
е предявен иск с правно основание чл. 150 СК
за изменение размера на присъдената в полза на ищцата Ц.Д.Ц. издръжка, дължима
от нейния баща – ответника Д.И.Ц., чрез нейното увеличаване от 115 лева на 250
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.02.2018 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба ищцата
твърди, че ответникът
е неин баща и с влязло в сила през 2016 г. съдебно решение същият е осъден да й
заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева. Сочи, че за времето от влизане в
сила на съдебното решение до настоящия момент с оглед изменение на социално –
икономическите условия в страната са нараснали разходите, необходими за
издръжката й. Ищцата твърди, че е ученичка в Професионална гимназия по търговия
и ресторантьорство – гр. Враца и са й необходими средства за покриване на
нуждите от обучение, прехрана и издръжка, за което нейната майка изпитва
сериозни материални затруднения. Твърди, че ответникът работи и реализира
трудови доходи в размер, достатъчен за заплащане на месечна издръжка на ищцата
в размер на 250 лева, вместо досегашния размер от 115 лева. Иска постановяване
на решение, с което да бъде увеличен размерът на издръжката от 115,00
лева на 250,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Д.Ц. чрез адв. М.Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че съгласно съдебна
спогодба по гр. д. № 1788/2016 г. по описа на РС – гр. Враца, месечната
издръжка, дължима от ответника на ищцата, е в размер на 115 лева, която е в
минималния размер според минималната работна заплата за страната към онзи
момент. Ответникът твърди, че с оглед изменението в размера на минималната
работна заплата за страната, считано от 01.01.2018 г. е заплащал на ищцата
издръжка в размер на 128 лева. Сочи още, че има още едно дете – Д. Д. Ц.,
родено на *** г., което издържа и получаваните от него доходи от трудово
възнаграждение не са достатъчни, за да заплаща претендираната месечна издръжка
в размер на 250 лева. Счита, че ищцата не е обосновала нуждите си от издръжка в
този размер, като фактът, че е ученичка в X клас не е достатъчен, за да
обоснове необходимост от този размер на издръжката. Посочва, че лично той,
както и неговите родители подпомагат ищцата с дрехи, подаръци и други вещи.
Сочи, че издръжка в размер на 128 лева е достатъчна с оглед нуждите на ищцата,
както и е съобразена с възможностите на ответника. Претендира сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание по заявено от ищцата
искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска с правно
основание чл. 150 СК чрез намаляване на неговия размер, който се счита предявен
за сумата от 160 лева, представляваща месечна издръжка, дължима от предявяване
на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. Г. заявява готовност и
съгласие да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева и счита, че искът
следва да бъде уважен за този размер.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С определение № 575/13.03.2018 г.,
неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните факта, че ответникът Д.И.Ц. е баща на ищцата Ц.Д.Ц.. Това
обстоятелство се установява и от представеното и прието по делото Удостоверение
за раждане на ищцата от 26.05.2003 г., издадено от община Враца въз основа на
Акт за раждане № 221/08.04.2002 г.
Със съдебна спогодба, одобрена по гр. д. № 1788/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, II състав, е увеличен размерът на месечната издръжка,
дължима от ответника Д.И.Ц. на ищцата Ц.Д.Ц., лично и със съгласието на нейната
майка Ц.Т.З., от 75 лева на 115 лева, дължима считано от 26.04.2016 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
От Служебна бележка изх. № 1065/25.04.2018 г. се установява,
че ищцата Ц.Ц. за учебната 2017/2018 г. е ученичка в X клас, дневна форма на обучение, професия „Готвач“,
специалност „Производство на кулинарни изделия и напитки“ в Професионална
гимназия по търговия и ресторантьорство – гр. Враца.
Видно от Удостоверение № 3/07.02.2018 г., издадено от
„Стив“ ЕООД, ЕИК *********, брутният трудов доход на майката на ищцата Ц.Т.З.
за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г. е в размер на 3 310,03 лева,
респ. нетният доход е в размер на 2 590,20 лева.
Ответникът е представил Удостоверение изх. №
0006/19.02.2018 г., издадено от „Цветина – Мездра“ ЕООД, ЕИК *********, видно
от което за периода от 01.01.2017 г. до 01.12.2017 г. лицето Д.И.Ц. е получил
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 6 100 лева, респ. нетно
такова в размер на 4 816 лева.
От представеното Удостоверение за раждане серия АРВР №
080338 от 20.06.2008 г., издадено от община Враца въз основа на Акт за раждане
№ 0338/20.06.2008 г., е видно, че ответникът е баща на още едно дете – Д. Д. Ц.,
роден на *** г. Съгласно Удостоверение изх. № 232/21.02.2018 г., Д. Д. Ц. е в IIIд клас за учебната 2017/2018 г. в НУ „Свети Софроний
Врачански“ – гр. Враца.
От Служебна бележка изх. № 32/23.01.2017 г., издадена
от Българска федерация по борба, се установява, че ищцата Ц.Ц. е състезател от
СК Борба „Ботев 93“ – гр. Враца. Представени са копия от изследвания – тонална
аудиометрия от 12.10.2017 г. и 12.12.2017 г., извършени от специалист УНГ на
ищцата.
От представените от ответника 3 бр. платежни
нареждания от 15.02.2018 г., 07.03.2018 и 04.04.2018 г. е видно, че за м. 01 –
м. 03.2018 г. ответникът е заплащал на ищцата месечна издръжка в размер на 128
лева.
По делото е представен изготвен от ДСП-Враца социален
доклад изх. № ПР/Д-ВР/44-001 от 05.04.2018 г., според който родителите на
ищцата не живеят заедно от около 10 години, като майката има още общо 3 деца от
други бащи, като към момента е в отпуск по майчинство. Основни грижи за ищцата
полага нейната майка, като ищцата не поддържа добри отношения с баща си. Живее
с майка си в жилище – общинска собственост, което е обзаведено с всичко
необходимо за едно домакинство. При проведена среща с бащата – ответника в
настоящото производство същият е заявил готовност да подпомага финансово детето
и няма против издръжката да бъде увеличена. В заключение е посочено, че в
интерес на детето ще бъде да се увеличи размерът на издръжката, която към
настоящия момент е под законоустановения минимум по чл. 142, ал. 2 СК и следва
да бъде определен нов размер, съобразен с потребностите на детето.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свид. Ц.М. – майка на ответника и баба по бащина линия на ищцата.
Свидетелката заявява, че е наясно, че синът й всеки месец дава на дъщеря си –
ищцата издръжка, като от м. януари 2018 г. плаща по 128 лева, а до преди това –
по 115 лева. Заявява, че живее заедно със сина си – ответника и неговото дете
от друга жена, като двамата с ответника работят на трудови договори с
възнаграждение минималната работна заплата, като нямат други доходи. Твърди, че
двамата с ответника помагат на ищцата извън размера на дължимата издръжка с
дребни суми или колкото ищцата е поискала – 5 лева, 20 лева, 50 лева.
Свидетелката сочи, че е давала суми на ищцата за закуска, когато е помолила.
Заявява, че в последните месеци ищцата не я посещава на работното й място,
както преди, няма неин телефонен номер и никакъв контакт с нея. Твърди, че
основно ответникът полага грижи за второто си дете, което е от друга жена,
която живее отделно.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се
установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното
определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени
предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на първата
алтернатива – че е налице трайно съществено изменение на нуждите на ищцата с
оглед възрастта, образователните й потребности и спортните й ангажименти, както
и че размерът на издръжката в настоящия момент е под законовия минимум с оглед
увеличението на размера на минималната работна заплата в страната.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава.
Последните се определят от доходите и имуществото на дължащия издръжката, както
и от това дали полага грижи за други свои ненавършили пълнолетие деца.
Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК, а именно: в зависимост
от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т. е. да не е по-малко от една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Към момента на
приключване на съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в
размер на 510 лева, т. е. нормативно установеният минимум на месечната издръжка
възлиза на 127,50 лева. Както бе посочено по – горе, по гр. д. № 1788/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, II състав, е определена месечна издръжка в размер на 115
лева, който размер е под установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум, поради което
е налице основание за изменение размера на месечната издръжка.
След изменение на предявения иск ищцата претендира
такава в размер на 160 лева, дължима считано от предявяване на исковата молба –
07.02.2018 г.
Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се
вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите
специфични потребности. Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла
на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка,
водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.
От датата на предходното определяне на размера на
издръжката за детето Ц.Ц. в размер на 115 лева месечно по гр. д. № 1788/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, II състав, до датата на приключване на устните
състезания в настоящото съдебно производство – 13.04.2018 г., е изминал период
от време от около една година и половина. През този период са се променили
социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни
процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа
необходимост, както и размера на минималната работна заплата за страната. От
събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Ц.Ц. вече е на 16
години, в подрастваща ученическа възраст, ученичка в X клас, както и спортист – състезател в отбора по борба
„Ботев – 93“ – гр. Враца. С оглед на всички тези обстоятелства, съдът намира,
че е налице увеличаване на нейните текущи нужди, като има нужда от закупуване на учебници и учебни помагала, наред
с общообразователните й потребности, са нараснали и нуждите й от закупуване на
дрехи, храна и такива, свързани със задоволяване на културните интереси. Не на
последно място са й нуждите на детето, свързани със спортните й
ангажименти – закупуване на екипировка и заплащане на клубни такси. Тези
обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на
издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете
по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд.
Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно
лице” и установена родствена връзка с лицето, от което се претендира издръжката.
Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение
да се грижат за своите ненавършили пълнолетие деца.
Съобразявайки възрастта на детето и етапа от
развитието, в което се намира, съдът счита, че за отглеждането и
възпитанието на ищцата е необходима сума в размер на 250 лева месечно. Издръжката
на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но при
определяне на дължимия от всеки от двамата дял следва да се вземе предвид
предоставяната от отглеждащия детето родител издръжка в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на детето. В случая ищцата се отглежда от майката, която е в
трудоспособна възраст, но видно от доказателствата по делото, че
същата не реализира доходи от труд, а ползва отпуск за
отглеждане на дете под 1 година. Освен това има още 3 деца и в нейна тежест
следва да се възложи по-малък относителен дял от поаричната издръжка за ищцата.
Също така съдът следва да съобрази, че ответникът полага грижи и за друго свое
ненавършило пълнолетие дете.
Предвид тези съображения и с оглед представените по
делото доказателства, при съобразяване със законовите предпоставки при
определяне на размера на издръжката, с оглед
размера на дохода на бащата и факта, че преките грижи по отглеждането и
възпитанието на ищцата се полагат от нейната майка, настоящият съдебен състав
приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна
сума от 250 лева, от които бащата Д.Ц. да заплаща сумата от 150 лева, като
разликата до пълния размер следва да се поеме от майката. Съдът намира, че така
определената издръжка за детето Ц.Ц. в
посочения размер е съобразена както с нейните нужди, така и с възможностите
на родителите му.
В останалата част до пълния предявен размер от 160
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на
детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от
вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот,
необходими за развитието на детето.
Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
По
разноските:
С оглед изхода по делото право на разноски възниква и
за двете страни.
Ищцата не е сторила такива, доколкото видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 13.04.2018 г.,
упълномощеният от ищцата мл. адвокат М. М. е предоставила безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. Ето защо на ищцата не се дължат
разноски, а дължимото се съобразно уважената част на иска адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде заплатено
от ответника на мл. адв. М.. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. За настоящата съдебна
инстанция следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, като съобразно уважената част на иска ответникът Д.Ц. следва да заплати
на мл. адв. М. сума в размер на 233,33 лева.
В полза на ответника Д.Ц. следва да бъде присъдена
сумата от 66,67 лева – сторени от него разноски за адвокатски хонорар съобразно
отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства за заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 300 лева, платени в брой по договор за правна
защита и съдействие от 09.03.2018 г.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – гр. Враца държавна такса върху тригодишните платежи върху
увеличения размер на издръжката в размер на 50,40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на постановената по гр. д. № 1788/2016 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, II състав,
издръжка, която Д.И.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, е осъден да заплаща на Ц.Д.Ц., ЕГН **********, лично и със
съгласието на нейната майка Ц.Т.З., ЕГН **********, двете с адрес: ***, като я увеличава от 115 лева на 150 лева,
считано от 07.02.2018 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, поради което:
ОСЪЖДА Д.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на Ц.Д.Ц., ЕГН **********, лично и със съгласието на
нейната майка Ц.Т.З., ЕГН **********, двете с адрес: ***, издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, считано
от 07.02.2018 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 160 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. Д.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на мл. адв. М. М. ***, к. 2, сума в размер на 233,33 лева /двеста тридесет и три лева и тридесет и тристотинки/ – адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.Д.Ц., ЕГН **********,
лично и със съгласието на нейната майка Ц.Т.З., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
да заплати на Д.И.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева шестдесет и
седем стотинки/ - адвокатски хонорар
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 50,40
лева /петдесет лева и четиридесет стотинки/.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която е
постановено предварително изпълнение, имащо характер на определение – с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.
Враца.
Районен съдия: …………………………….