РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора Радослав Георгиев Бухчев (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213200600342 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 7/10.06.2021г. по н.о.х.д. № 495/2021г. Районен съд-гр.Д. е признал
подс.И. А.. Ж. с ЕГН ********** за виновен в това, че:
1. На ***г. в с.Н.Б., обл.Д., запалил сграда със значителна стойност – *** с. Н. Б., на
стойност 76 730 лв, собственост на Д. п. „Н. к. ж. и.“ - гр.С., като причинил вреди в размер
на 19 035,88 лв, поради което и на основание чл. 330, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от
НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и четири месеца, чието изтърпяване отложил с изпитателен срок от три години.
2. На ***г. в с.Н. Б., обл.Д., отнел чужди движими вещи – 1 бр. комплект бели
чаршафи, 1 бр. дървена инкростирана рамка със звездовидна форма с отвор в средата с
диаметър 30 см, 1 бр. огледало с размери 14/16 см, 1 бр. монитор „**“, модел „**“ 17 инча,
със сериен № **, без стойка и захранващ кабел и 1 бр. жълта найлонова торбичка с надпис
„**“, всичко на обща стойност 208,20 лв, от владението на Б. И. Б. от гр.Д., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати, поради което и на
основание чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл.
54, ал. 1 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
1
чието изтърпяване отложил с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК РС –гр.Д. постановил подс.Ж. да изтърпи най-
тежкото наказание, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца, чието изтърпяване отложил с изпитател срок от три години.
Със същата присъда РС–гр.Д. осъдил подсъдимия да заплати на Д. п. "Н. к. ж. и.“ -
гр.С. сума в размер на 19 035,88 лв, представляваща обезщетение за претърпените от
юридическото лице имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – ***г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 761,43 лева
по сметка на РС –гр.Д., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
В тежест на подсъдимия РС–гр.Д. възложил и сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Ж. чрез
адв.К.И. от АК-гр.Д., с която се навеждат доводи за неправилност на постановения акт и
несправедливост на наложеното наказание, като се иска изменение на присъдата и
определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. В проведеното по реда
на чл. 269, ал. 3, т.4, б. „а“ от НПК съдебно заседание защитникът на подсъдимия не
поддържа жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Д. намира жалбата на подсъдимия за
неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.
Гражданският ищец не се явява и не се представлява, в депозирано по делото
писмено становище настоява за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Д. окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на
правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както
и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната обстановка:
На **г. подс. Ж. гостувал в дома на баща си в с. З., обл. В.. На следващия ден
подсъдимият решил да се прибере в гр.В., но тъй като нямал средства, тръгнал пеш,
вървейки първо по асфалтов път, а след това през полето по черен път. Навлязъл в гора,
където се изгубил. Подсъдимият пренощувал в гората, а с черна на цвят запалка с надпис
„**“, която носил, запалил огън. Сутринта на ***г. Ж. продължил да върви пеш и случайно
стигнал до оградата на старо военно поделение, охранител в което бил св.И. И.. С.И. дал на
подсъдимия храна и вода, и тъй като му се сторил подозрителен, записал личните му данни
и го насочил към *** в с.Н. Б.. Вървейки пеш, след около 800 метра, подсъдимият стигнал
до *** в с.Н. Б., която представлявала масивна, тухлена, едноетажна сграда с три
помещения – чакалня /отворена постоянно/, стая, в която имало сигнална техника, и стая, в
която имало бракувани маса, легло и шкаф.
Рано сутринта през спирката минала мотриса, но подсъдимият нямал пари за билет и
не се качил. През деня той обикалял и се надявал да се появи някой, от когото да поиска
2
пари. В края на деня на спирката дошли две възрастни жени, които отказали да му дадат
пари и се качили на влака, а подсъдимият останал на спирката. След като събрал няколко
пластмасови бутилки, подсъдимият влязъл в чакалнята на сградата и в намираща се вътре
празна тенекия ги запалил, за да се стопли. Бутилките изгорели, а подсъдимият излязъл
навън и погледнал в съседното помещение в сградата, където се виждала слаба светлина от
малка крушка. На прозореца на помещението имало метална решетка, както и поставен от
вътрешната страна сив найлон. Подсъдимият бръкнал през решетката на прозореца и
запалил със запалката си найлона, който започнал да капе върху леглото, намиращо се вътре
в помещението, върху което имало сложени картони, които също се запалили. Подсъдимият
Ж. видял, че огъня се разраства из цялата сграда, но не потърсил помощ в селото, а избягал в
близката гора, където се крил до сутринта.
Около 19-19,30 часа на ***г., покрай *** случайно минал св. И.И., *** в ***– Д.,
който отдалече възприел пожара и наближавайки установил, че гори сградата на ***. На
място имало и хора от селото, които се опитвали да загасят пожара, обхванал цялата сграда
и покрива. Свидетелят И. уведомил по телефона полицейските органи. Пристигнал екип от
пожарникари. Същата вечер свидетелят И. И. разговарял със свидетеля И. Е., който разказал
за срещата си с подсъдимия. И. предал тази информация в дежурната част на ОД на МВР –
Д. и на следващия ден -***г. е бил извършен оглед на местопроизшествието.
Сутринта на ***г., св.И. И. отишъл на лов, като на всички ловци показал снимка на
подсъдимия И.Ж. и помолил да го уведомят, ако го видят. Около 10часа. подс.Ж. бил
забелязан да се движи пеш между селата Н. Б. и В., където бил настигнат с личен автомобил
от свидетеля И.. И. попитал подсъдимия Ж. дали той е запалил предната вечер гарата, при
което последният потвърдил. С помощта на мобилния си телефон свидетелят И. записал
разговора с Ж., като в хода на разследването предал записа заедно с направения от вечерта
на ***г. запис на горящата сграда. В хода на досъдебното производство тези записи били
обект на изследване по изготвената техническа експертиза. При установяването на
подсъдимия Ж. на ***г., освен черна запалка с надпис „**“, носил в себе си и жълта
найлонова торбичка с надпис „**“, в която имало поставени комплект бели чаршафи
дървена инкрустирана рамка със звездовидна форма с отвор в средата с диаметър 30 см,
огледало с размери 14/16 см, монитор „***“, модел „**“ 17 инча, със сериен № ***, без
стойка и захранващ кабел. За тези вещи подс.Ж. обяснил на св.И., че ги е откраднал същата
сутрин от двора на къща в с.Н. Б.. Впоследствие било установено, че вещите са собственост
на св.Б. Б., който притежавал имот в с.Н. Б., находящ се на ул. „***“ № ***. Горепосочените
вещи заедно с множество други били оставени в двора му, покрити с найлон, тъй като Б.
имал намерение да прави ремонт на къщата си.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приети и
приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, нещо, което напълно се споделя и от настоящия
състав. Направеното от подсъдимия самопризнание напълно се подкрепя от събраните в
хода досъдебното производство доказателства. В подкрепа на самопризнанието са
3
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията по
изготвените експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост,
справка с характеристични данни и др.
Преценявайки доказателствената съвкупност, районният съд правилно е стигнал до
решаващите си изводи, че с деянието си подс. И.Ж. е осъществил обективните и субективни
признаци на съставите на престъпленията по чл. 330, ал. 1 от НК и по чл. 197, т.1 във вр. с
чл. 194, ал.1 от НК.
При определяне на наказанията съдът съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от
НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съобразявайки се със
степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия, съдебното му минало,
характеристичните му данни, отношението му към извършеното и с всички други
правнорелевантни за това факти.
По отношение на жалбата на подсъдимия, настоящата инстанция приема, че следва
да остави същата без уважение по следните съображения: Първоинстанционното съдебно
производство е проведено по реда на глава 27 от НПК. При това положение и доколкото
подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен
безусловно при определяне на наказанието да приложи, респ. и е приложил нормата на чл.
58а от НК. Въззивният съд намира, че определените от първоинстанционния съд отделни
наказания, както и постановеното за изтърпяване по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо най-
тежко наказание, са справедливи по размер. Индивидуализирайки наказанията на подс.Ж.
съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и съобразявайки правилото на чл. 54 от НК,
съдът е извършил подробен и обстоен анализ на всички релевантни за отговорността му
обстоятелства. Съобразени от РС –гр.Д. при отмерване на наказанията са тежестта на всяко
от двете извършени престъпления, както и степента на обществена опасност на подсъдимия.
Отчетени са *** характеристични данни на подсъдимия, съдебното му минало, наличното
***, както и размера на причинените от престъплението по чл. 330, ал.1 от НК значителни
вреди. Взето е предвид стореното от подсъдимия самопризнание, което в значителна степен
е допринесло за установяване на обективната истина, а не е декларативно и самоцелно с
оглед редуциране на наказанието му в облекчената процедура на съкратеното съдебно
следствие. Съобразени от РС –гр.Д. при отмерване на наказанието са **** на подсъдимия,
както и **** Преценявайки данните от делото настоящият състав също счита, че не са били
налични предпоставките за индивидуализация на наказанието на подс.Ж. съобразно нормата
на чл. 58а, ал. 4 от НК, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като
реално съществуващите смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат определени
като многобройни, нито пък е било налично изключително такова. С оглед на изложеното
въззивният състав намира, че едно последващо редуциране на така индивидуализираните
от районния съд наказания би било проява на необоснована снизходителност спрямо този
подсъдим, би се оказало явно несправедливо и не би постигнало целите на наказателната
4
репресия, визирани в чл. 36 от НК.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални
нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен
обем, поради което няма основания за отмяна на присъдата. Липсват предпоставки за
постановяване на друг резултат и касателно гражданско осъдителната част. Обосновано е
ангажирана отговорността на подсъдимия по реда на чл. 45 от ЗЗД, чрез осъждането му да
заплати присъденото обезщетение за нанесените на Д. п. „Н. к. ж. и.“ - гр.С. „имуществени
вреди.
Изложеното налага присъдата на РС – гр.Д. като правилна, обоснована и
законосъобразна да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимия – оставена без
уважение.
С оглед горното Д. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 7/10.06.2021г. по н.о.х.д. № 495/2021г. по описа
на РС-гр.Д..
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5