РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Силистра, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.а
Членове:Добринка С. Стоева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20243400500137 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 663/18.12.23г., постановено по гр.д. № 1575/2022г. по
описа на СРС, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените искове от Д. И. Н., с ЕГН ********** , против Ж. Н. И., с ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 2 500.00 / две хиляди и петстотин /
лева, представляваща една четвърт от парично задължение в размер на 10
000,00 лева, преминало в нейното имущество по наследство, открито със
смъртта на дъщеря и М П.а И.а, за която приживе е възникнало задължението
да върне на Д. И. Н. сумата от 20 000.00 лева, дадени й в заем на 03.12.2021 г.
Осъдил е Д. И. Н. да заплати на Ж. Н. И. сумата от 500.00 лева - разноски по
производството. Отхвърлил е предявените искове от Д. И. Н. против П. И. П.,
с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 2 500.00 лева, представляваща
една четвърт от парично задължение в размер на 10 000,00 лева, преминало в
неговото имущество по наследство, открито със смъртта на дъщеря му М П.а
1
И.а, за която приживе е възникнало задължението да върне на Д. И. Н. сумата
от 20 000.00 лева, дадени й в заем на 03.12.2021 г. Осъдил е Д. И. Н. да
заплати на П. И. П. сумата от 1 300.00 лева - разноски по производството.
Недоволна от решението, е останала Д. И. Н., която го обжалва в
законоустановения срок, като счита че същото е незаконосъобразно. Моли
съда да отмени атакуваното решение, като вместо това постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна по жалбата Ж. Н. И. изразява становище за
основателност на жалбата.
Ответната страна по жалбата П. И. П. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Ищцата в първоинстанционното производство твърди, че между нея и
наследодателката на ответниците в края на месец ноември 2021 г. е сключен
устен договор за заем за сумата от 20 000 лв., без уговорен срок за връщане,
като в изпълнение на договорните задължения тя е превела по банков път на
наследодателката на ответниците в заем посочената сума, а последната от
своя страна се е задължила да върне заетата сума. Според твърденията на
ищцата една от уговорките, постигнати между нея и заемателката М И.а, била
сумата в размер на 20 000 лева да бъде преведена по сметката на ЕТ „Лъки -
Ж. И.“ с ЕИК *********, тъй като разплащането за специализираното
лечение в турската клиника, по повод осъществяването на което били
необходими средствата, следвало да се осъществява чрез банкови преводи,
каквито заемателката не била в състояние да извършва с оглед на
здравословното й състояние. Твърди, че фирмата на ЕТ„Лъки“ е собственост
на майката на М - първата ответница по исковата молба, с която имали
уговорка тя да заплаща лечението на М И.а в болничното заведение, поело
грижата за съответната терапия. Предвид обстоятелството, че заемателката е
починала на 29.05.2022 год. без да изпълни задължението си за връщане на
дадената в заем сума, по силата на универсалото правоприемство вследствие
2
на наследяване, заемодателката претендира връщане на заетата сума от
наследниците на заемателката.
Тъй като уговорките между страните са устни, съдът преценява
съдържанието на договореностите по обясненията на страните и събраните в
хода на процеса доказателства. По делото обаче липсват ангажирани
доказателства, установяващи възникването на твърдяната облигационната
връзка между ищцата и наследодателката на ответниците.
Правилно СРС е посочил, че независимо от неформалния характер на
договора за заем, същият е реален, а по делото не е установен неговият
съществен елемент, а именно предаване в собственост на заемателката на
пари, с поето от нея задължение да ги върне. Не е установена и уговорка за
срок за връщане на сумата. Представеното от ищцата и настояща
жалбоподателка извлечение от сметка на ЕТ „Лъки - Ж. И.“ удостоверява
нареден превод от страна на ищцата, но не съдържа данни за получаването на
този превод от страна на наследодателката на ответниците. В същото като
основание за извършения превод е посочено „захранване“ и то на сметка на
трето лице.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства както за наличието
на уговорка между съответните страни за заемане на сумата, така и за
представителна власт на лицето, получило тази сума от името на
заемополучателя /както твърдени ищцата/ към момента на получаване на
заемната сума или в който и да било друг момент, въпреки дадените в тази
връзка указания от съда.
Договорът за заем е реален и поради характера на същия предаването
на сумата представлява съществен негов елемент, поради което
установяването на предаване на конкретна парична сума, със задължение за
връщането й от заемателя, доказва сключването на такъв договор, но по
делото това не е установено. Не би могло да се приеме, че всяко плащане на
суми от едно лице на друго се извършва по силата на сключен договор за
заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания, като е възможно предаването на сумата да е свързано с погасяване
на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор, да е дарствено разпореждане и др. При наличие на
различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на
3
предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че
страните сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за
съдилищата съдебна практика, цитирана от СРС, а именно постановените по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №
134/2010 г., IV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012
г., IV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., IV г.о.
и др.
Съобразно всичко това правилно СРС е приел, че от събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не може да се направи
обоснован извод за наличието на твърдените договорни правоотношения по
договор за заем между ищцата и наследодателката на ответниците. Не може и
да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на
основание договор за заем, сключен между тях, още по - малко - от името и за
сметка на друго лице.
Що се касае до изтъкнатото в жалбата признание на иска от страна на
първата ответница, явяваща се и получател на заетите средства – ЕТ „Лъки –
Ж. И.“, което според нея касае и необходимия й другар – втория ответник,
следва да се посочи, че съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК, когато с оглед на
естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона
решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари
(необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат
значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, но и в
този случай за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е
необходимо съгласието на всички другари, от което следва, че по отношение
на действията с разпоредителен характер – отказ от иск; оттегляне на иск;
спогодба, каквото действие е и признанието на иска, важи правилото, че те се
извършват само заедно от или спрямо всички другари, за да породят ефект.
Следователно, признанието на иска, сторено единствено от страна на първата
ответница, а не от двамата ответници - необходими другари, не може да
доведе до постановяване на решение при признаване на иск.
Не би могло също да се приеме, че ЕТ „Лъки – Ж. И.“ се явява трето
лице за заемното отношение, получило заетата сума, което е овластено за
това от страна на заемателя по см. на чл. 75, ал. 1, предложение първо и второ
от ЗЗД. В случая това твърдение се оспорва от втория ответник и е налице
4
хипотезата на чл. 217 ГПК, съгласно която съдът преценява противоречията
във фактическите твърдения на другарите относно общите факти с оглед
всички обстоятелства по делото. След като по делото няма доказателства в
тази насока, а и подобно твърдение в случая обслужва изключително
интереса на едноличния търговец Ж. И., то съдът не би могъл да възприеме
това фактическо твърдение като действителен факт.
Всичко изложено до тук налага извода, че като е достигнал до крайния
извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск и го е отхвърлил
като такъв, СРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция
жалбоподателката дължи разноски на ответниците, но тъй като такива не са
направени от тях пред настоящата въззивната инстанция, не подлежат и на
присъждане.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 663/18.12.23г., постановено по гр.д. №
1575/2022г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5