Номер 51911.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно частно гражданско дело №
20201400500377 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Г. С. В. от с.***,е обжалвал определение на Районен съд гр.Мездра от
31.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 1436/2019г.,с което е прекратено производството по
делото на основание чл.129 ал.3 ГПК,и е върната исковата му молба.Поддържа се в частната
жалба,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Излага се,че в
указания от съда срок жалбоподателят бил изпълнил указанията на съда,като уточнил
исковата си претенция и пасивната легитимация на ответника.Иска се отмяна на
атакуваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване
съдопроизводствените действия по него.
Областен управител гр.Враца оспорва частната жалба.
С частната жалба и отговора не са сочени нови доказателства.
Врачанският окръжен съд като взе предвид изложените в жалбата доводи и
съображения,становището на противната страна,и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:Частната жалба е процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ГПК,от страна в процеса,имаща право
и интерес от обжалване,и против съдебен акт,подлежащ на обжалване.Разгледана по
същество въззиввната частна жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд частният жалбоподател е предявил иск против
Областна епизоотична комисия/ОблЕК/ към Областна администрация Враца за установяване
дължимост на сумата 300 лева,неизплатено обезщетение за умъртвени два
бр.прасета,отглеждани от него в т.н.“Заден двор“на имота му в с.***,във връзка с
предприетите от Държавата мерки за предотвратяване последиците от Африканската чума
1
по свинете и спиране разпросранението и в 20 км.зона от огнището на болестта в
с.***.Поддържа се в исковата молба,че ищецът отглеждал за собствена консумация два
бр.прасета, в двора си в с.***,и които били заклани доброволно от него,за което били
уведомени кмета на селото и участъковия ветеринарен лекар,които лично били извършили
проверка в дома на ищеца,и се убедили,че прасетата са заклани – през м.07.2020г.За
съхранение на добитото месо се наложило ищецът да си закупи и нов фризер.Към края на
м.08.2019г.ищецът изпратил съпругата си при Кмета на селото,за да провери какви
документи са необходими за попълване,за да се изплати обезщетение.На съпругата Кметът
бил казал,че е още рано за изплащане на обезщетение за доброволно закланите
животни.След 10-на дена самият ищец се обадил на Кмета по същия повод,но последният
му заявил,че е изпуснал срока.След справка в ОблЕК ищецът констатирал,че не е включен в
изготвяния от Кмета списък на собствениците,заклали доброволно животните си.Ищецът
написал жалба до ОблЕК и Областна администрация Враца,но и от двете институции
получил отговор,че не му е изплатено обезщетение от 300 лв.,тъй като не фигурирал както в
първоначалния списък на собствениците,изготвен от Кмета на селото,така и в окончателния
списък.С исковата молба са представени писмени доказателства,касаещи правомощията и
задълженията на съответните институции във връзка с изплащане на обезщетения,вкл.и на
Кмета на селото/кметски наместник/.
С разпореждане от 04.12.2020г.съдия-докладчикът постановил размяна на книжа –
връчване на ответника на препис от исковата молба с приложенията.
На 23.12.2019г. е постъпил отговор от Областен управител.На първо място се
поддържа,че предявеният иск е недопустим.Поддържа се,че ОблЕК е постоянно действаща
комисия за прилагане мерки по здравеопазване на животните,създадена съгл.чл.128 ал.1 и 2
ЗВМД,и е с превенционни функции.Като колективен орган се произнасяла с решения,въз
основа на които Областният управител издавал конкретни заповеди.Решенията на ОблЕК по
своята правна същност представлявали административни актове и подлежали на обжалване
по реда на АПК.Доколкото пък са междинни актове по смисъла на чл.21 ал.5 АПК те не
подлежали на самостоятелно обжалване.Ако съдът приемел иска за допустим,същият се
оспорва по основание и размер.Подробно се излагат правилата и процедурата за
обезщетяване стопаните за доброволно заклани прасета.Излага се,че след подробно дадени
указания до Кметовете,последните изготвяли и заверявали списъци с имената на стопаните
– собственици на умъртвени животни.Тези списъци се представяли в ОблЕК за
утвърждаване,след което се заверявали от Областния управител и официалния ветеринарен
лекар.Заявленията за обезщетяване се подавали в Кметствата от самите собственици.На
28.08.2020г.представените списъци били заверени от ОблЕК и изпратени на МЗХГ.Моли се
с отговора предявеният иск да бъде отхвърлен.
С разпореждане от 09.07.2020г. първоинстанционният съд оставил производството
по делото без движение и дал указания на ищеца в 10-дневен срок да конкретизира
претенцията си,пасивната легитимация на ответника и кой акт се обжалва.Съобщението с
2
указанията е получено от пълномощника на ищеца на 16.07.2020г.
С молба-уточнение от 24.07.2020г.ищецът е заявил,че като пасивно легитимирана
страна следва да се счита Кмета на с.***,който бил изготвил списък на собствениците от
с.***,подлежащи на обезщетяване с невярно съдържание,в който не е включил ищеца.Не е
поискано конституирането му като нов ответник по предвидения за това ред.Приповтарят се
изложените факти и обстоятелства в първоначалната искова молба.С нова молба от
27.07.2020г.ищецът отново не изпълнява указанията на съда,а дава оценка за
професионалните качества на докладчика по делото.
С обжалваното определение от 31.07.2020г. първоинстанционният съд прекратил
производството по делото,и върнал исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК.,поради
неотстраняване недостаците на исковата молба и неизпълнение указанията на съда.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства настоящият
състав намира частната жалба за неоснователна.Исковата молба не отговаря на
изискванията,визирани в чл.127 ал.1 ГПК.Правилно първоинстанционният съд е оставил
призводството по делото без движение и е дал указания на ищеца да отстрани
недостатъците на исковата си молба.В указания срок и до настоящия момент ищецът не е
отстранил нередовностите на исковата молба,поради което правилно първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото на основание чл.129 ал.4 вр.ал.2 и 1 ГПК.Като
неоснователна частната жалба следва да се остави без уважение.
Според настоящия състав налице са предпоставки за прекратяване производството
по делото и на друго основание – недопустимост на исковата претенция.Предявен е
установителен иск за установяване дължимост на вземане,по отношение на което ищецът
разполага с осъдителен иск.Липсва правен интерес за предявяване на установителния иск,а и
не се обосновава такъв/интерес/ като задължителна процесуална предпоставка за
предявяването му,при наличие на правна възможност за предявяване на осъдителен иск.
Изложените в исковата молба факти и обстоятелства по делото и неотстраняването
нередовностите на исковата молба навеждат и на извод за евентуална некомпетентност на
гражданския съд за гледане на делото,доколкото се навеждат доводи,свързани с бездействие
на административни органи и водещи на извод за ангажиране отговорността на държавата
по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Водим от горното,ВрОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Мездра от 31.07.2020г.постановено по гр.д.
3
№ 1436/2019г.,с което е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4