Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София / 17.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І ГО 9 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 403 за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С определение №
1199/11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1788/2018 г.на САС е отменено решението на СГС,
I-9 състав от 07.11.2017 г. по настоящото дело
в частта, с която е върната като
недопустима ИМ за иска по чл. 31, ал. 2 ЗС
за периода 04.07.2013 г. – м. 01.2014 г.
и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в
отменената част.
Доколкото
указанията на САС са задължителни, настоящото дело е висящо по същество на
спора относно предявения осъдителен иск и
обезщетението за забава касаещи периода
м. 07.2013 г. – м. 01.2014 г.
Съдът констатира
следното:
Ищецът Ш. е
предявил иск по чл.31 ал.1 ЗС твърдейки,че ответницата М. използва неговата
ид.част от съсобствения недвижим имот в периода 04.07.2013 г. – 01.01.2014 г. и му дължи обезщетение.
Няма спор, че
страните са бивши съпрузи и с решението по извършване на делбата от 04.07.2013
г. по гр.д. № 25381/2009 г. СРС, 76-ти с/в, ответницата е осъдена да
заплаща на ищеца на основание чл. 344,ал.2 ГПК по 313,50 лева месечно, обезщетение
за това, че ищецът е лишен от ползването на своята ид. част от делбените имоти.
Безпорно е още, че това решение е обжалвано и в частта му относно привременната
мярка видно от приложеното определение
от 16.09.2015 г. СГС по в.гр.д.7908/2014 г.(л.97).
Съгласно чл.344,ал.2 и ал.3 ГПК привременната
мярка има временен характер и може да бъде отменена или изменена. При положение
че за исковия период 04.07.2013 г. – 01.01.2014
г. липсва влязла в сила привременна мярка, а ищецът ще се снабди с изпълнителен
лист чак след влизането в сила решението по извършването на делбата искът по
чл.31 ал.2 ЗС за този период е допустим
Ищецът не е имал достъп до имота през
процесния период.Съгласно констативен протокол от 07.03.2014г. с рег.№3075, том
I, дело № 107/07.03.2014 г. на нотариус В.И., на същата дата ответницата е
предала на пълномощник на ищеца три броя ключове за дворната врата на имота,
входната врата на къщата и от входната врата на първия етаж на двуетажната
къща.
Според заключението на в.л.
М. средният пазарен наем за целия имот
за периода от м. 07.2013 г. – до м.
01.2014 г. възлиза на 4048,56 лв. или 674,76 лв. месечно, а обезщетението за
забава е в размер на 96,34 лева.
От показанията на св. К.,
адвокат на ищеца, се установява, че е посетил имота за първи път през април
2014 г., след като бил упълномощен от ищеца и получил ключовете за къщата. В
имота имало само вещи на ответницата, като същата му показала помещенията,
които щяла да освободи на ищеца. Според свидетеля ищецът не живее в София, а
когато идва в столицата преспива при
него или у приятели. до 07.03. 2014 г.Ввдвора на къщата имало голямо куче и
входната врата винаги се заключва.
Св. В., първа братовчедка на ответницата, установи, че ответницата живее на втория
жилищен етаж, заедно с родителите си. На първия етаж живеела малката й дъщеря,
която през 2011 г. отишла да живее и работи със семейството си в гр. Видин. В
периода след 2010 г. не е виждала ищецът в имота и не знае дали ищецът е имал
ключ от имота.
Въз основа на така
събраните по делото доказателства съдът достига до следните правни изводи:
Достъпът на ищеца до
имотите за периода м. 07.2013 г. – м. 01.2014 г. е бил възпрепятстван от
ответницата, която е имала достъп до имотите и не е допускала ищеца да ги ползва, както и не му е
предоставила ключове до 07.03.2014 г. като
по този начин с действията си е нарушила правата му на съсобственик, пречейки му да ги
упражнява.
Обстоятелството дали
ответницата лично или чрез другиго – в случая, чрез дъщеря си е ползвала
имотите е ирелевантен, доколкото с ТР №7/2012 г. ОСГК на ВКС е прието, че за личното ползване е без значение по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез свои непосредствени действия или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил.
Ответницата е била
поканена да предостави ползването на имота съразмерно на притежаваната от ищеца
част многократно - веднъж през 1991 г. и отново през 2007 г. поради което съдът
приема, че е налице валидно отправена
покана до ответницата да заплаща обезщетение.
Поради това съдът счита
предявения иск по чл. 31 ал.2 ЗС за основателен.
От заключението на вещото
лице се установява, че средния пазарен наем за цялата съсобственост за периода
процесния период от м. 07.2013 г. до м. 01.2014 г. е в размер на 4048,56 лв.
като обезщетението следва се определи на база ½ съобразно
притежаваната идеална част от ищеца или до размера на сумата от 2024,28
лева, до която сума искът следва да се уважи. Искът в разликата му
до 4 500 лв. следва да бъде отхвърлен
Искът за
обезщетението за забава следва да се уважи съгласно чл.86 ЗЗД, до ½
ид.ч. или за сумата 48,17 лв.
Така определените
суми следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от 09.01.2014 г.
до окончателното им изплащане.
По разноските :
Съдът с решението си
от 07.11.2018 г. е присъдил 1592,05 лв. разноски съобразно уважената част от
иска. При положение, че уважената част от иска се увеличава от 13 953,28
лв. на 16 026,45 лв. (16026,45/37786,38) х 4311,45) – разноските се
увеличават на 1 8 28,62 лв.Ето защо
на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати допълнително на ищеца
сумата 236,57 лв. (1828,62 – 1592,05 лв) съобразно допълнително
уважената с настоящето решение част от
първоначалния иск.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.В.М. ЕГН **********, адрес: *** **да заплати на П.А.Ш. ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-р Х.Т.№ ********. на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2024,28 лева – обезщетение за лишаването му от
ползването в периода от 01.07.2013 г. до 01.01.2014 г. на притежаваната от него
½ ид.част от следните имоти: 1/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-453, квартал
220, по плана на кв. „П.-Б.“ град София, одобрен със заповед
№РД-09-50-255/19.06.1996г на главен архитект на град София, с площ от 740,00
кв.м., при съседи: УПИ XI-451, УПИ XIII-452 и от две страни улица; 2/ целия
ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в гореописания УПИ,
със застроена площ от 85,00 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре и
сервизни помещения, ВЕДНО с прилежащите на жилището ½ ид.част от общите
части на сградата, ВЕДНО със зимнично помещение с площ от 22.44 кв.м. и
складово помещение на приземен етаж от гореописаната сграда със застроена площ
от 24,00 кв.м., ведно със принадлежащия на първия етаж ТАВАН с площ от 90,00
кв.м. и с изградена санитарен възел и самостоятелно ел.захранване, канализация
и водопровод и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 48,17 лева – лихва за забава за периода 01.07.2013г. до 01.01.01.2014
г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 09.01.2014 г. до
окончателното им изплащане а на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 236,57 лева,
разноски съразмерно на допълнително уважената част от исковете,като ОТХВЪРЛЯ иска в разликата му от 2024,28 лева до 4 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: