Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
гр. Габрово 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 348 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В хода на делото вземането предмет на иска е прехвърлено от „АКПЗ” ЕООД на „АСВ” ЕАД, поради което и на осн. чл. 226 от ГПК ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД е встъпила и е конституирана като трето лица помагач на ищеца.
В исковата молба се твърди, че 06
октомври 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и В.К.К. като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 3053216, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
По
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01 септември 2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, вземането по
Договор за паричен заем № 3053216/06.10.2017г.
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 3000 лева, а последният усвоява цялата
сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е
изпълнил задължението си. С цитирания Договор страните се съгласяват, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за
паричен заем *********. Страните са направили изрично изявление за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява
изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. В.К.К. се е задължила да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 3333.69 лв., ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 123.47 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
По договора за паричен заем, В.К.К. е извършвала плащания в общ
размер на 2795.84лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1521.95 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор
за паричен заем 3053216 от 06 октомври 2017 г. ответницата дължи договорна лихва,
в размер посочен в договора. В случая начислената договорна лихва е в размер на 83.16 лв. за периода от 14 октомври 2017
г. - датата на първата вноска до 14 април 2018 г. - датата на настъпване на
падежа на договора.
Ответницата също така се е задължила в 3- дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 940.73
лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен
период, до максимален размер от 45 лв. С оглед на това В.К.К. дължи разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45.00 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат
характер на неустойка.
Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 14 април 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са изтекли, а ответницата по делото продължава да не изпълнява задълженията си,
поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 101.72 лева от 15
април 2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 14 ноември 2018 г. г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
За събирането на горните суми цесионерът депозирал в ГРС Заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок В.К.К. е възразила срещу същата.
С оглед на изложеното с прави искане
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата В.К.К., че съществува
вземане спрямо нея по издадената Заповед по чл. 410 от ГП за сумата от 1521.95
лева главница; 83.16 лева договорна лихва за периода 14
октомври 2017 г. до 14 април 2018 г.; 940.73 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 101.72 лева за периода от 15 април 2018 г.
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 14
ноември 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Прави се искане да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата В.К.К., която
заявява, че оспорва иска по чл. 422 от ГПК по основание и размер и моли съда да
го отхвърли.
Счита, че спрямо нея не съществуват вземанията на ищеца в претендираните
размери, предмет на издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство.
Оспорва, че дължи на ищеца посочените в исковата молба суми
по Договор за паричен заем №3053216/06.10.2017 г. - главница в размер на 1521.95 лева, договорна лихва в размер
на 83.16 лева, неустойка в размер на 940.73 лева. мора горна лихва в размер на
101.72 лева, 45 лв - такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение
Релевира възражение за нищожност на процесния договор за
заем, приложен с исковата молба, като сключен в нарушение на добрите нрави и
противоречие със закона. Този договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, чиято валидност и
последици следва да са съобразени с императивните изисквания на специалния
закон - ЗПК.
Клаузите на процесния договор, определящи ГЛП по заема - 40 %, и неустойка за непредставяне на обезпечение / 2007.99
лв., при размер на кредита от 3000 лв /,
която дублира самия основен дълг, нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради наличие на явна
нееквивалентност на насрещните престации. В договора липсва ясна информация за
условията за прилагането на годишният лихвен процент на възнаградителната лихва,
каква част от посочената погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва,
като се има предвид, че става въпрос за краткосрочен договор за потребителски
кредит - за срок само от една година. Не е изпълнено и изискването да се
посочи, освен глобалния ГПР по кредита, и общата сума. при съответния годишен
процент на разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора.
Поради това тези клаузи са нищожни, което води до недействителност на процесния
договор за паричен заем.
Наред с това за ищцата е непонятно как са формирани размерите на
претендираните с исковата молба суми.
Както е посочено и в молбата, по цитираният договор за заем
ответникът е извършил плащания в размер на 2795.84 лева. Съгласно условията по
договора, общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 3333.69 лева,
като са уговорени 27 погасителни вноски с размер на всяка вноска 123.47 лева.
Остава неясно как е формиран размера на претендираната главница от 1521.95 лева
, за кой период е определена тази сума и по какъв начин. Недължима е
начислената сума за мораторна лихва върху претендираната главница.
Оспорва се и дължимостта и размера и на претенцията за договорна лихва от
83.16 лв, начислена за посочения в исковата молба период. Ответницата
счита, че не дължи
заплащане на неустойка в размер на сумата от 940.73 лева, поради нищожност на
тази договорна клауза и недействителност на целия договор за паричен заем.
На следващо място счита, че процеснпят договор за цесия няма
действие по отношение на нея
и претендираните права на ищеца в качеството му на цесионер, са й непротивопоставими. По делото не е
установено цесионерът да е придобил ликвидно и изискуемо вземане, което
цедентът да е имал спрямо ответницата. Възразява вземане спрямо нея да е прехвърлено с приложения към
исковата молба договор за цесия, възразява, че е била уведомена по надлежния ред за цесията. Приложеното
от ищеца уведомление е без дата и не може да се приеме за изискуемото от закона
уведомление. Не е приложено и доказателство, че е уведомена надлежно за
сключването на договора за цесия , приложен към исковата молба . До знанието й никога не е достигнало уведомление
за извършена цесия. Освен това макар цесията да е двустранен договор между
предишния и новия кредитор, разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД установявала
задължението предишният
кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, за да
се породи действие на договора спрямо длъжника - чл.99 ал.4 от ЗЗД. До
валидното уведомяване на длъжника от предишния кредитор, извършената цесия няма
действие. Изцяло ирелевантно е дали цесионерът е предприел някакви действия по уведомяване или не, тъй
като той не може да замести цедента при изпълнение на това задължение. Затова процесния договор за цесия
няма действие по отношение на В.К. и евентуалните права на ищеца в качеството
му на цесионер са и непротивопоставими. Само на това основание
предявения иск се явява изцяло неоснователен. Към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК и до момента на получаване на исковата молба, ответницата не е изобщо уведомявана за каквото
и да е прехвърляне на вземания. Подписалият уведомлението, приложено към
исковата молба, не е имал надлежна представителна власт да представлява стария
кредитор, по смисъла на чл.99. ал.З от ЗЗД.
Претендира се за присъждане на съдебни разноски с оглед изхода на спора.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. №2273/2018г. на ГРС, по което
е издадена в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6197/21.11.2018г. против длъжника В.К.К. за сумата 1521.95 лева главница, ведно със законната
лихва считано от 19.11.2018г., сумата 83.16 лева представляващи договорна лихва
за периода 14.10.2017г. – 14.04.2018г., неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 940.73 лева, такса разходи за извънсъдебно събиране в размер на
45.00 лева и лихва за забава за периода 15.04.2018г. – 14.11.2018г. в размер на
341.46 лева, а също и 53.85 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева.
От страна на ищеца са представени заверени
по реда на Закона за адвокатурата : Копие на Договор за паричен заем с № 3053216 от 06.10.2017 г., ведно с
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД и Предложение за сключване на договор
за паричен заем; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД и Приложение №1 към него
и Уведомление за цесията до длъжника В.К.К..
От представения Договор за паричен заем с № 3053216 от 06.10.2017г., се установява възникването на валидно облигационно отношение между
ответника В.К.К. и „Изи Асет Мениджмънт" АД.
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответницатазаем
в размер на 3000,00 лв., който заемателят да върне за срок от 27 седмици на
договорени дати /в периода от 14.10.2017 г до 14.04.2018 г./, на 27 равни
вноски, всяка в размер на 123.47 лв. Ответницата се е задължила да върне сума в
общ размер на 3 333.69 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00%
и ГПР от 48.48%.
В чл. 4 от договора ответницата - заемополучател се е задължила в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“
АД едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния му размер на
осигурителния доход да е над 1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудово
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не
по лош от „Редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема със срок
на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора
за заем. За неизпълнението на това задължението е предвидена санкция за
длъжника, представляваща неустойка в размер на 2 007.99 лв., която се
заплаща заедно с всяка погасителна вноска в размер на 74.37 лв. допълнително
По
делото не е спорно, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК ответницата е заплатила вноски по договора в общ размер на 2 795.84
лева.
На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия). В Приложение № 1/01.09.2018г. към този Договор на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД е описано вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД спрямо длъжника В.К.К. по процесния
договор за паричен заем.
Към исковата молба
е приложено и уведомление до длъжника за извършена цесия.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан.
Установено е, че на 30.01.2017г. между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия), предмет на който съгласно Приложение № 1/01.09.2018г. е вземането на
цедента спрямо ответницата В.К.К..
За да възникне в полза на
цесионера вземане спрямо ответницата, е
необходимо прехвърленото вземане да е действително.
Процесният договор за паричен заем с
№ 3053216/06.10.2017г. е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.
ДВ, бр.18/05.03.2010 г./.
Ответницата е удостоверила с подписа си, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да й предостави уговорената
сума в размер на 3000лв. С получаването на сумата по кредита за
заемодателят се е задължил да върне главницата, както и да заплати дължимата
възнаградителна лихва на 27 месечни вноски, всяка от 123.47 лв. или общо сумата
3 333.69 лв., включваща 40% годишна лихва и 48.48% ГПР.
Съгласно разпоредбата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.).
Към датата на сключване на договор за паричен заем № 3053216/06.10.2017г., ОЛП определен
от БНБ е в размер на 0.00%. Съгласно Постановление № 100 на Министерския съвет
от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута / действащо към датата на сключване на Договора/ законната
лихва за просрочени задължения за задължения в левове се определя от основният
лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година, плюс 10 процента, т.е. размерът на законната лихва към
датата на сключване на Договора е 10,00. Видно е, че договорната лихва по
сключения договор надхвърля трикратния й размер, с оглед на което, клаузите, с
които последната е уговорена са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл. 4 /2/ от
договора неустойка в размер на 2 007.99 лв. е също нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите
на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на
клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на
задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение
на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед
на това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата
ѝ обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването ѝ, кредиторът ще получи обезщетение под формата на лихва за
забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира. Казаното
дава основание на съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
По делото
не се събраха доказателства за направени от ищеца разходи за извънсъдебно
събиране на вземането по договора за
заем в претендирания размер от 45.00 лева, поради което в тази част искът е
неоснователен.
Съдът намира, още че договор за паричен заем
№ 3053216/06.10.2017г. противоречи и на
чл. 11 т.11 от ЗПК.
Съдържащата се в чл.2 от Договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план, подписан от кредитополучателя /въпреки че чл.5 от Договора предвижда, че заемателят може да погасява задълженията си по начините посочени в индивидуалния му погасителен план/, липсва посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсва предупреждение за последиците при просрочие на вноските.
С оглед на всичко изложено по- горе и предвид нищожността на съществени
клаузи на сключения договор, съдът приема, че целият договор е нищожен. Поради
това и на осн. чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата стойност по кредита т.е. на сумата от 3 000 лева.
При наличие на признание от страна на ищеца, направено с исковата молба,
че ответникът е заплатил по договора за паричен заем сума в размер на 2795.84
лева, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответницата В.К.К. е било единствено за главница в размер
на 204.16 лева. По делото не се събраха доказателства за
направени от ищеца разходи за извънсъдебно събиране на вземането по договора за заем в
претендирания размер от 45.00 лева, поради което в тази част искът е
неоснователен.
По изложените съображения , предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен единствено до този размер, като за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответницата следва да заплати на ищеца съобразно уважената част на иска 38.44 лева разноски в исковото производство и 11.67 лева разноски в заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на ответницата съобразно отхвърлената част на иска разноски в размер на 369.67 лева.
На ответника следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски в размер на 450.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че по договор за паричен заем № 3053216/06.10.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Р.Н., ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител главница в размер на 204.16 лева / двеста и четири лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 20.11.2018г. до изплащане на сумата, за което е издадена, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6197/21.11.2018г. по ч.гр.д. №2273/2018г. по описа на ГРС
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител
против В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – адвокат Р.Н., с
искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че
съществува вземане в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД по договор
за паричен заем № 3053216/06.10.2017г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт” АД за : главница над установения размер от 204.16 лева до
пълния предявен размер от 1 521.95
лева, договорна лихва за периода 14 октомври 2017 г. до 14 април 2018 г. в
размер на 83.16 лева; неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в размер на 940.73 лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение в размер на 45.00 лева и лихва за забава за периода от 15 април 2018 г. до 14 ноември 2018 г. в размер на 101.72 лева, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6197/21.11.2018г. по ч.гр.д. №2273/2018г. по описа на ГРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – адвокат Р.Н. ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител
съобразно уважената част на иска разноски по заповедното производство на стойност 11.67 лева Единадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/ и разноски в исковото производство на стойност
38.44 лева / тридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, на осн. чл.
78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев– управител ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Р.Н. направените по делото разноски в размер на 369.67 лева / триста шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на третото лице „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, жк ”Люлин - 10”, бул. ”Д - р Петър Дертлиев”
№ 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Мартин Деспов
Деспов, в качеството му на Изпълнителен директор.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третото лице пред Габровски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :