№ 1493
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120100270 по описа за 2023 година
Настоящето бързо производство по чл.310, т.2 и сл. от ГПК е
образувано по искова молба на С. Ж. Ч., ЕГН **********, адрес в ***,
подадена чрез пълномощник – адв.И. Н., съдебен адрес в ***, против П. С. Д.,
ЕГН **********, адрес в ***, с предявено до съда искане за осъждане на
ответника да предаде на ищеца предоставения под наем недвижим имот,
представляващ сутерен – самостоятелна стая с отделна баня, находящ се в
***.
Твърди се в исковата молба, че на 05.10.2018 г. между страните е бил
сключен договор за наем с предмет недвижим имот на ищеца, находящ се в
***, представляващ сутерен-самостоятелна стая с отделна баня, срещу
заплащане от страна на ответника на договорената наемна цена от 160 лева
месечно, платима авансово до пето число на предходния месец.
Ищецът твърди, че считано от м.септември 2021 г. ответникът като
наемател преустановил плащането на месечния наем, поради което и ищецът
му връчил предизвестие за прекратяване на договора. Твърди се и това, че и
към настоящия момент ответникът е в имота и го задържа неправомерно.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който
поддържа иска и моли за уважаването му, претендира възнаграждение по
чл.38 от ЗА.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен и се моли за отхвърлянето му на подробно
1
изложени в отговора аргументи, а именно липсата на доказателства за
изпълнение от страна на ищеца на чл.9 от договора да изпрати на ответника
1-месечно писмено предизвестие.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от
съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Правното основание на иска се съдържа в разпоредбата на чл.233, ал.1
от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Приет като доказателство по делото е договор за наем от 05.10.2018 г.,
по който ищецът имат качеството на наемодател, а ответника – на наемател.
По силата на сключения договор на ответника е предоставен за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, представляващ сутерен (стая)
самостоятелна с отделна баня, находящ се на адрес в ***. Съгласно чл.2 от
договора, наемодателят предоставя имота на наемателя срещу наемната цена
от 160 лева месечно, платима авансово до 5-то число на предходния месец,
като страните договорили плащането да се извършва в брой. Видно от чл.3,
б.“б“ от договора, наемодателят следва да издава разписка за всяка получена
наемна вноска. Договорът е бил сключен за неопределено време, а действието
му може да бъде прекратено от двете страни след писмено (устно)
известяване от един месец. В раздел IV от договора страните са договорили и
други хипотези за прекратяване на наемното правоотношение, а именно при
взаимно съгласие между страните; с едномесечно предизвестие от една от
страните; при виновно неизпълнение на договора от една от страните с
едноседмично предизвестие; при забава в плащането на наемните вноски от
наемателя с повече от пет дни; при условията на чл.10, ал.3 по реда на чл.13,
ал.4; при погиване на имота.
Прието като доказателство по делото е писмено предизвестие, с което
ищецът отправил до ответника изявление за прекратяване на договора при
неплащане в едноседмичен срок на дължимите наемни вноски, считано от
м.септември 2021 г. в размер на 1600 лева, както и на консумираната и
незаплатена вода, считано от сключване на договора в размер на 240 лева.
Видно от предизвествието, същото е връчено на ответника на 25.06.2022 г.
По делото в качеството на свидетел е разпитан A. M., от показанията на
който става ясно, че е присъствал при връчване на предивестието, както и че
и понастоящем ответникът не е освободил наетото помещение.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните
изводи:
Съгласно нормата на чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му заплати определена цена. Според чл.233, ал.1, изр.първо
от ЗЗД, наемателят дължи връщане на вещта след прекратяване на
2
облигационната връзка.
В настоящия казус ищецът-наемодател претендира връщане на наетия
от ответника-наемател недвижим имот с твърдението, че договорът за наем
от 05.10.2018 г. е прекратен. Като конкретно нарушение на договора се
посочва неплащането на наемните вноски, считано от м.септември 2021 г.,
както и на консумативите за ток, считано от сключване на договора през
м.октомври 2018 г.
С оглед правното естество на претенцията в тежест на ищеца е
поставено доказването на факта, че между страните по делото е съществувало
валидно наемно правоотношение, което е прекратено или развалено на
договорно или законово основание, в резултат на неизправното поведение на
ответника, който държи наетия имот без правно основание.
По делото несъмнено се установи наличието на валидна облигационна
връзка между страните, породена от сключения между тях договор за наем от
05.10.2018 г. Договорът е сключен в писмена форма за неопределено време, а
по силата му ищецът предоставил на ответника срещу заплащане ползването
на описания в договора недвижим имот. С предаване държането на обекта
наемодателят е изпълнил своето задължение по договора и в този смисъл се
явява изправна страна по него.
Основният спорен между страните въпрос е прекратен ли е договорът от
05.10.2018 г. с връченото на 25.06.2022 г. предизвестие, а за положителният
му отговор съдът изхожда от събрания по делото доказателствен материал,
който в съвкупност обосновава извод, че е налице неизпълнение на основно
задължение на наемателя, а именно да заплати определената наемна цена. По
делото не са ангажирани доказателства за това, че дължимите суми за
ползване на имота, считано от м.септември 2021 г., са погасени чрез плащане
от страна на ответника, включително до приключване на съдебното дирене.
Налице са следователно хипотезите на чл.12, б.“в“ и „г“ от договора, а именно
наемодателят да прекрати договора, от която възможност същият се е
възползвал като на 25.06.2022 г. връчил на ответника писмено предизвестие.
В същото е даден едноседмичен срок за изпълнение на задължението за
плащане на наемните вноски и дължимите консумативи, който срок е изтекъл
на 02.07.2022 г. Изводът, който се налага е, че считано от 03.07.2022 г.
наемното правоотношение е едностранно прекратено от ищеца – наемодател
поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника – наемател да
заплати дължимия наем. Тъй като договорът за наем е прекратен е налице
задължение на наемателя да върне вещта на наемодателя. От събраните по
делото доказателства не се установява ответникът да е предал на ищеца
фактическата власт върху имота, предмет на наемния договор.
По изложените съображения искът се явява основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи, като ответникът се осъди да предаде на ищеца
процесния недвижим имот.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
3
Ищецът е представляван от адвокат при условията на чл.38 от ЗА,
съгласно която норма адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати.
При спазване на посочените правила и в съответстве с разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, редакцията към ДВ, бр. 68 от 2020 г.,
възнаграждението е в размер на 600 лева, поради което и ответникът следва
да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на РС-Бургас и дължимата по делото държавна такса от 76,80 лева лева, както
и платеното от бюджета на съда възнаграждение на особения представител на
ответника в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес в ***, да предаде на
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД на С. Ж. Ч., ЕГН **********, адрес в ***,
съдебен адрес в ***, чрез адв.И. Н., държането на недвижим имот,
представляващ сутерен – самостоятелна стая с отделна баня, находящ се в
***, ползван по силата на договор за наем от 05.10.2018 г.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на адв.И.
Н., адрес на кантора в ***, сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати в полза
на РС-Бургас сумата от 476,80 лева, представляваща сбор от дължимата по
делото държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4