РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. П.**, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в
публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 156 / 2023 по описа на Административен съд – П.**, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с във връзка с вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца
/ЗСПД/, образувано по жалба, подадена
ОТ: И.П.И.
с настоящ адрес: ***
тел. ***
ПРОТИВ: Заповед № ЗСПД/Д-РК/1630 /
25.04.2023 г. на Директора на ДСП – гр. П.**, с която на основание чл. 10, ал.
4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за семейни помощи за деца, на осн чл.7, ал. 1 от ЗСПД и въз основа на
подадено заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/1630 от 19.04.2023 г. на И.П.И.
Настоящ адрес: ***, е отказана еднократна/месечна помощ за 1 дете - А.Д.Б..**,
размер на помощта 0 лв. на основание Чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за срок
от 01.04.2023 до 01.04.2023г.
С ИСКАНЕ: Да се отмени Заповед №
ЗСПД/Д-РК/1630 / 25.04.2023 г. на Директора на ДСП – гр. П.**.
Към жалбата с молба вх. № 1516/29.05.2023г. се представят писмени
доказателства – извинителни бележки за дете А.Д.Б..**, не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично подържа
депозираната заповед и заявява, че е установила, че по делото има и заповед,
предхождаща тази, с която се прекратява предоставянето на месечната помощ. Тази
заповед не била е връчвана, а всъщност обжалвала и нея. Когато отишла в
Социално подпомагане, и установила, че са й прекратени детските, й била
предоставена само заповедта за отказ. Заявява че обжалвам и заповедта, с която
е прекратена предоставената й еднократна помощ. По съществото на спора не се
явява и не изрязва изразява становище.
Ответникът по жалбата – ДСП - П.**, редовно призовани, изпраща процесуален
представител, оспорва подадената жалба, като моли да се постанови решение с
която да бъдат потвърдени издадените заповеди като правилни и законосъобразни.
При извършената по
реда на чл. 157, ал. 1, изр. второ АПК служебна проверка, съдът установи, че
жалбата срещу Заповед № ЗСПД/Д-РК/1630 / 25.04.2023 г. на Директора на ДСП –
гр. П.** е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен
акт по смисъла на чл. 145 от АПК за пряк съдебен контрол на основание чл. 10,
ал. 6 от ЗСПД, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК предвид разписката за
получаване на заповедта следва да се приеме, че същата е връчена на
жалбоподателя на 03.05.2023 г. и депозирана чрез административния орган на
16.05.2023г., от лице, което има правен интерес от оспорването й, пред надлежен
съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, поради което съдът дължи разглеждането и по
същество.
Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото
писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
по препр. от чл. 144 от АПК и извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по
чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
Производството
пред административния орган е започнало по повод постъпило в Дирекция
"Социално подпомагане" – П.**, Заявление-декларация с вх. №
Д-РК/1630/19.04.2023г., подадено от И. П.И. за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД.
Със
Заповед № ЗСПД/Д-РК/1630/25.04.2023 г. на Директора на ДСП -гр.П.**, на
основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, на осн чл.7, ал. 1
от ЗСПД и въз основа на подадено заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/1630 от
19.04.2023 г. на И.П.И. Настоящ адрес: ***, е отказана еднократна/месечна помощ
за 1 дете - А.Д.Б..**, размер на помощта
0 лв. на основание чл. 7, ал. 1
от ЗСПД за срок от 01.04.2023 до 01.04.2023г.,
като са изложени мотиви: „ А.Д.Б..** ЗСПД-чл. 7(1) Месечна помощ за
дете: на осн. чл. 7, ал. 12 от ЗСПД, се отказва помощта за детето по отношение
на което семейните помощи са прекратени и могат да бъдат отпуснати не по-рано
от една година от датата на прекратяването им“.
Със
Заповед № ЗСПД/Д-РК/2267/06.03.2023 г. на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за
семейни помощи за деца и чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал 11 от Правилника за
прилагане на Закона за семейни помощи за деца и въз основа на подадено
заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/2267 от 11.05.2022 г. на И.П.И. Настоящ
адрес: *** е прекратена еднократна/месечна помощ за 1 дете - А.Д.Б..** размер
на помощта 0 лв. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за срок от
01.04.2023 до 01.04.2023г., като са
изложени мотиви: „месечната помощ за детето А.Д.Б..** се прекратява на
основание чл. 7, ал. 11, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца - за месец
01.2023 г. детето е допуснало отсъствия повече от 3 дни, за които няма
уважителни причини. Съгласно чл 7, ал. 12 от Закона за семейни помощи за деца
помощта може да бъде отпусната не по-рано от 01.01.2024 г.“
В хода
на настоящото производство жалбоподателката е оспорила, че така издадената
заповед и е била връчване и тя е била, а от приложената към административната
преписка с изх. № 1401-11-0-1140/19.5.2… няма данни как е връчен на жалбоподателката
издадената заповед, поради което съдът служебно с протоколно определение от
27.06.2023г. е задължим административния орган – Директора на ДСП – П.** да
представи цялата преписка по издаването на Заповед № ЗСПД/Д-РК/2267 /
06.03.2023 г.
С
писмо вх. № 1966 / 12.07.203г. е представена цялата преписка цялата преписка по
издаването на Заповед № ЗСПД/Д-РК/2267/06.03.2023г. надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, от която се установява, че за издаването
на индивидуалния административен акт е изпратено съобщение с пощенска пратка,
като същото е изпратено на адреса посочен от страната : гр. П.**, Протожерица №
65. В разпоредбата на чл. 61, ал. от АПК е уреден начина за съобщаване на
издадения административен, като се прилагат реда на чл. 18а. Изпълнението на
всяка една от уредените с чл. 18а от АПК процедури съставлява фикция за
редовното уведомяване на заинтересованото лице за постановения административен
акт. Необходимо условие за тяхното приложение обаче е лицето да не бъде
намерено на посочения адрес или адресът да е неизвестен за органа. В конкретния
случай с пощенската пратка е изпратено съобщение за изготвения индивидуален
административен акт, като същото е изпратено на адреса на заявителката,
откъдето е върнато в цялост с отбелязване "непотърсена" от приемащата
пощенска станция върху разписката образец 250 на "Български пощи" ЕАД
с дата на връщане 03.04.2023г. Поначало препоръчано писмо с известие за
доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "пратката
не е потърсена", тъй като отбелязването, че пратката е непотърсена не може
да се приравни на ненамиране на представител на дружеството на посочения адрес,
когато (както в случая) не е упоменато кога адресът е посетен от пощенския
служител и че адресатът не е намерен на адреса. Съгласно чл. 36, от Закона за
пощенските услуги условията за доставяне на пощенски пратки и на пощенски
колети пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или
съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Пощенските пратки по ал. 1 се доставят: лично на
получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на
получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места
или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.
Условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщеният. Когато при
посещението на адреса пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор,
не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в
общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е
не по-малък от две. В случая административният орган е изпратил до заявителя
издадените индивидуален административен акт с писмо с обратна разписка, като
върху известието за доставяне няма отбелязване, че пратката е връчена или че
такъв не е намерен на адреса. Когато пратката не е потърсена, административният
орган следва да предприеме необходимите действия за надлежно връчване на
административния акт. В тази хипотеза не се касае за ненамиране на лицето на
посочения адрес по смисъла на чл. 18а, ал.10 от АПК, за да се пристъпи към
способите, предвидени в тази разпоредба - съобщението се поставя на таблото за
обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг
обичаен начин. Доставянето и обстоятелството на кого е била доставена пратката
се удостоверяват от началника на съответната пощенска станция по начина, указан
в бланката (образеца) на известие за доставка (обратната разписка).
Обстоятелството, че представител на адресат на писмото не се е явил в
съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за
него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да
потърсят получателя на адреса. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по
причина "пратката не е потърсена", не може да бъде прието за
недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за
предприемане на процедура за уведомяване на съответното лице по правилата на
чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 18а, ал. 10 от АПК. Отбелязването от страна на
приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от
получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че заявителя е непознато
на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес. В случая уведомлението е
станало по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК, без да са изчерпани възможностите на
предходната алинея. Освен това заявителя, е търсено единствено на посочения в
заявлението адрес, а административния орган разполага и адреса за местоработата
му предоставено от заявителя и приложен и към първоначално подаденото заявление
и към последващото заявление, в издаденото от работодателя удостоверени за
трудови доходи. При това положение срокът за оспорване на Заповед №
ЗСПД/Д-РК/2267 / 06.03.2023 г. не е започнал да тече, поради което настоящият
съдебен състав, счита, че след като жалбоподателката е узната в хода на
настоящото производство за издадената заповед и надлежно я е оспорила е редовно сезиран и срещу нея по чиято
законосъобразност дължи произнасяне предвид разпоредбата на чл. 140 от АПК.
Ето
защо следва да се приеме, че оспорването и на двете заповеди е процесуално
допустимо, като формулираното искане пред съда е за отмяна на втората
(отказваща отпускането на помощта по чл. 7 ЗСПД по заявление от 19.04.2023 г.,
т. е. за следващ процесния период), но по същество оплаквания и в основната
жалба и в уточненията направени в открито съдебно заседание, са срещу
прекратяването на помощта поради допуснати не извинени отсъствия от детето в
училище, което е предопределило издаването на заповедта от 06.03.2023 г.
Изложеното
до тук е от значение за прецизиране предмета на съдебния контрол за
законосъобразност и рамките на съдебното производство. В обобщение,
съобразявайки доводите от оспорването на И.П.И., съдът приема, че е сезиран в
условията на обективно съединяване, с жалба и срещу двете заповеди, издадени от
Директора на ДСП-П.**, по чиято законосъобразност дължи произнасяне.
С
жалбата се поддържа материална незаконосъобразност на атакуваните заповеди,
защото фактическите обстоятелства, на които са базирани, били неверни, тъй като
имало извинителни бележки.
С
допълнителна молба вх. № 151/29.05.2023г.
жалбоподателката е представила 14
бр. медицински бележки издадени от д-р К.** удостоверяващо заболяване на детето
и нужда от домашно лечение за периодите от 09.03 -13.03.23г.; 16.03-20.03.23г.;
23.03.-27.03.23г.; 30.03-03.04.23г; 06.04-24.04.23г.; 27.04-01.05.23г.; 4.05-
08.05.23г.; 11.05 15.05г.; 09.02-13.02.23г.; 16.02-20.12.23г.;
23.02-24.02.23г.; 02.03.06.03.23г.; 18.05.-2405.23г.; 25.05-31.05.23г.
При така установените по делото
фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на
основание чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна
служебна проверка за валидността и законосъобразността му.
Обжалваните
заповеди съответно са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4
ЗСПД, до когото са подавани и заявленията по чл. 10, ал. 1 с. з. Формално е
спазена и предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай,
прекратяването на помощта по чл. 7, ал. 11, т. 2 ЗСПД е постановено без
посочени фактически основания за това, което е абсолютно отменително основание
по разума на чл. 146, т. 2 АПК. Отказът за отпускане на същата по вид помощ по
заявлението от 19.04.2023 г. на жалбоподателката, може да се приеме за
мотивиран, съгласно изисква-нето на чл. 10, ал. 5 ЗСПД, но с оглед на горните
установявания, фактическото основание за него не е осъществено. Освен това,
същият е издаден преди влизане в сила на административния акт, обуславящ изцяло
неговото битие, тъй като прекратяването на помощта по чл. 7, ал. 11 ЗСПД не
става по силата на закона (ex lege), а съгласно чл.6, ал. 1 ППЗСПД, с нарочна
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
С
оглед изложеното съдът констатира, че при издаването на обжалваните заповеди
административния орган е допусна съществени процесуални нарушения опорочаващи
крайния административен акт, основание за неговата отмяна. Тъй като административния орган в хода на
административното производство в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил
релевантните факти и обстоятелства. Постановил е обусловената от акта по чл. 7,
ал. 11, т. 2 ЗСПД заповед, преди да е извършил необходимите действия по връчването
му на неговия адресат, извършил е само
формално такова, а още по-малко да е произвел правно действие. При преценка на
установените в съдебното производство факти и обстоятелства се налага извод за
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел и
при двата процесни административни акта, тъй като нито е било налице
основанието за предсрочно прекратяване на помощта по чл. 7 ЗСПД, нито
основанието за отказ на същата помощ за следващ период, в хипотезата на чл. 7,
ал. 12 ЗСПД. В съвкупност горните изводи сочат на наличие на отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК по отношение и на двете релевирани
заповеди, а за прекратяващата помощта от 12.05.2021 г. - и основанието от чл.
146, т. 2 АПК - нарушена форма, поради липса на каквито и да е фактически
основания за нейното издаване. Действително към момента на издаване на
заповедта не са били представени доказателства удостоверяващи отсъствието на
детето за месец 01.2023г., което е дало основание на административния орган да
прекрати изплащане на помощта. Този формален подход в приложението на
материалния закон е незаконосъобразен, тъй като от обективна страна
материалните предпоставки за продължаване изплащането на помощта са налице с
оглед представените доказателства за здравословното състояние на детето ( което
очевидно е дълъг период от време е страдало заболяване характерно за възрастта
му). Основателни са доводите на жалбоподателката, че органът е следвало да й
укаже установяването на фактите за които не се сочат доказателства в изпълнение
на чл. 9, ал. 4 АПК, според която административният орган и съдът осъществяват
процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на
въпроса предмет на производството. Такова съдействие от административния орган
не се установява от доказателствата по делото което е довело до неоправдано
нарушаване правата на И.П.И., още повече че от обективна страна материалните
предпоставки са налице. Доводите в касационната жалба са неоснователни.
Административният орган не е регистратор на писмени доказателства и документи,
а в изпълнение на служебното начало чл. 9, ал. 2 АПК, чл. 35 и чл. 36 АПК
следва да установи всички факти от значение за правилното решава въпроса в
неговата компетентност. /В този смисъл Решение № 13219 от
8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2015 г., VI о./
За пълнота на изложението следва бъде отбелязано, че
семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, които се различават от
социалните помощи в системата на социалното осигуряване (Решение № 2 от 2006 г.
по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на Република България). Оттук
следва, че концепцията, на която стъпва уредбата на семейните помощи за деца,
не е същата, на която стои социалното подпомагане в тесния смисъл на думата. Най-същественото
за социалното подпомагане се състои в това, че то е елемент от социалната
политика на държавата по насърчаване и закрила на семейството, майчинството и
децата (чл. 14 от Конституцията) и част от формулираното в Конституцията, с
оглед характера й на социална държава, изискване да подпомага родителите при
осъществяването на тяхното право и задължение да отглеждат и възпитават децата
си (чл. 47, ал. 1 от Конституцията). Затова и тя се финансира изключително от
държавния бюджет. В съответствие с конституционната уредба, ЗСПД урежда
материята, като поставя в центъра на държавната политика на подпомагане
отглеждането и възпитанието на децата семейството в качеството му на естествена
среда, в която тези процеси протичат, без да се свежда въпросът само до
възможностите на родителите или да се гарантира еднаквата грижа за децата в
тази среда. На същата позиция стои и международноправната уредба (чл. 16 от
Европейската социална харта (ревизирана). От своя страна семейството е особена
социална и правна структура (чл. 9 от Международния пакт за икономически,
социални и културни права; чл. 23 от Международния пакт за граждански и
политически права) и включва съвместно живеещите родители, които не е
задължително да бъдат съпрузи, и ненавършилите пълнолетие деца, а специално
според ЗСПД децата до навършване на 20 години. Член 47, ал. 1 от Конституцията
постановява, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е
право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
По разноските
При този изход на спора, право на разноски съгласно чл. 143, ал.1 от АПК
има жалбоподателката, същата не претендира и доказва разноските, поради което
съдът не дължи произнасяне.
С
оглед изложеното подадената жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, като издадени в противоречие с фактите по делото и закона,
накърнявайки и неговата цел заповеди, следва да бъдат отменени, а преписката,
върната на административния орган (арг. чл. 173, ал. 2 АПК) за ново произнасяне
при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък,
предвид значимостта на накърненото право.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2 АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.И. с настоящ адрес: ***, Заповед № ЗСПД/Д-РК/1630/25.04.2023 г. на Директора на ДСП -гр.П.**, на
основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 4, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, на осн чл.7, ал. 1
от ЗСПД и въз основа на подадено заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/1630 от
19.04.2023 г. на И.П.И. Настоящ адрес: ***, е отказана еднократна/месечна помощ
за 1 дете - А.Д.Б..**, размер на помощта
0 лв. на основание чл. 7, ал. 1
от ЗСПД за срок от 01.04.2023 до 01.04.2023г.
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.И. с настоящ адрес: ***, Заповед № ЗСПД/Д-РК/2267/06.03.2023 г. на
основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 6, ал. 1, т.
2 и чл. 17, ал 11 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за
деца и въз основа на подадено заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/2267 от
11.05.2022 г. на И.П.И. Настоящ адрес: *** е прекратена еднократна/месечна
помощ за 1 дете - А.Д.Б..** размер на помощта
0 лв. на основание чл. 7, ал. 1
от ЗСПД за срок от 01.04.2023 до 01.04.2023г.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне по заявление декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/1630
от 19.04.2023 г. от административния орган, съгласно с дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която е отменена Заповед № ЗСПД/Д-РК/2267/06.03.2023 г. е
окончателно, на основание чл. 10, ал. 6 изр. 2 от Закона за семейни помощи
за деца.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която е отменена Заповед № ЗСПД/Д-РК/1630/25.04.2023 г. на Директора
на ДСП -гр.П.**, подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му, съгласно чл. 9, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от
Правилника за прилагане на ЗСПД.
СЪДИЯ:
/П/