Р Е Ш Е Н И
Е
№………./08.08.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на осми август през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1833 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 6147/09.07.2018г.,
подадена от Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.В., в
качеството му на длъжник по изпълнението срещу действие на съдебен изпълнител Румяна
Тодорова, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп. дело № 20187170400282
срещу постановление от 22.06.2018г., с което са приети за разноски по делото
сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение и е отказано редуциране размера на
същото.
Жалбоподателят счита, че от
представени я договор за правна защита и съдействие не би могло да се изведе
извод за действително плащане на договореното възнаграждение от 600 лв., нито
са представени други доказателства в тази насока. В условията на евентуалност
релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
и счита че размерът му следва да бъде редуциран до минималния такъв.
В срока по чл.436,
ал.2 от ГПК взискателят „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД, чрез адв. Б.Ц., е
депозирал писмени възражения, в които е изложено становище за неоснователност
на жалбата и моли за оставянето й без уважение.
На
основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложил към жалбата
мотиви на обжалваното действие.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436,
ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20187170400282
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано въз основа на
представен изпълнителен лист, издаден на 18.07.2016г. по гр.д. № 4781/2014г. по
описа на ВРС, в полза на „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД срещу
Д.Д.Д. за
заплащане на сумата от 5652,01 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението. В молбата
за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че към
09.11.2006г. общия размер на задължението на длъжника е 9754,22 лв. Излага се,
че на 09.11.2006г. длъжникът заплатил извънсъдебно главницата. Длъжникът счита,
че към датата на образуване на изпълнението, след изявление за прихващане на
присъдени в полза на длъжника разноски, последният му дължи сумата от 3793,55
лв. Поискано е присъждане на разноски, включително тези за процесуално
представителство. По искане на взискателя изпълнението е насочено към възбранен
по друго изп. дело недвижим имот, за който ЧСИ е насрочил опис и оценка. Като
кредитор по делото е присъединена Държавата за вземане в размер на 3406,17 лв.
На 14.06.2018г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 1000 лв. и е
заявил готовност да внася ежемесечно по 10% от задължението си. С последваща
молба от 18.06.2018г. длъжникът е възразил срещу размера на задължението му,
поради което ЧСИ с нарочен протокол е определил, че дължимите суми по изп. дело
са: главница от 3396,63 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018г.,
изпълнителни разноски 660 лв. и такса по т.26 от ТТРКЗЧСИ от 350,08 лв., или
общо 4406,71 лв.
С молба от 22.06.2018г. длъжникът е
поискал редуциране на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв.,
заплатено от взискателя, като прекомерно, по която молба ЧСИ е постановил
обжалваното постановление.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно задължителните указания, дадени в т.3
от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая
образуваното изпълнение е за парично вземане в размер на 3396,63 лв.,
като по делото като присъединен кредитор е конституирана Държавата за вземане в
размер на 3406,17 лв. Действително, сумата от 600 лв. е над минималния размер
на адвокатското възнаграждение, който, определен по реда на чл.10, ал.1 от Наредба
№ 1/2004г. е 200 лв., а по чл.10, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т. – 233,88 лв., или
общо 433,88 лв. Но същата не се явява прекомерна, с оглед извършените до този
момент действия, както и обстоятелството, че за удовлетворяване вземането на
взискателя ще трябва да се предприемат нови изпълнителни действия. Преценка за
наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение би могла да се извърши
и при окончателното удовлетворяване на взискателя, като до този момент
длъжникът разполага с възможността да възразява в тази насока.
Възраженията на длъжника относно
липсата на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение са
неоснователни, предвид представения договор за правна защита и съдействие,
сключен между „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД и адв. Б.Ц.. В същия е
отразено договорено възнаграждение от 600 лв., платимо в брой, както и че
сумата е внесена към датата на сключване на договора.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема подадената жалба за неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съставът на Варненския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6147/09.07.2018г., подадена от Д.Д.Д.,
ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнението, срещу действие на частния
съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп.
дело № 20187170400282 срещу постановление от 22.06.2018г., с което са приети за
разноски по делото сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение и е отказано
редуциране размера на същото.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: