О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
София, 22.03.2021 г.
Софийският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на 22.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 147 по
описа за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 279 от ГПК, вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от Г.А.Д. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на
парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение
№ 63/02.03.2030г. по ч.гр.д. № 121/2020г. на РС- Сливница.
Жалбоподателят
твърди, че не били спазени изискванията на чл. 418, ал. 2 от ГПК, тъй като,
съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е следвало да представи приложими
общи условия, каквито в случая липсвали, а били представени такива от по- късна
дата. Не били спазени и изискванията на чл. 419, ал. 3 от ГПК, тъй като
кредитът не бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че покана за
предсрочна изискуемост била връчена на баща му, но той е в лоши отношения с
него и не комуникират активно. Поддържа, че, освен това, баща му е приел
поканата без да се е задължил да му я предаде, поради което не бил спазени
изискванията на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Прави извод, че такава покана не му е
била връчена. Моли съда да извърши справка, от която да установи, че баща и син
не живеят на един и същ адрес.
Постъпил е отговор от
заявителя „П.и.б.“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Счита, че в случая не са налице хипотези по чл. 418, ал. 2 и 3
от ГПК, при които разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени от
съда. Поддържа, че документът е редовен от външна страна и че към него са
приложени необходимите писмени доказателства. Изтъква, че получателят на
поканата за предсрочна изискуемост е подписал разписката със задължение да я
предаде на адресата. Намира, че косвено доказателства за своевременното
получаване на поканата е фактът, че е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Прави извод, че предварителното изпълнение
на заповедта е правилно и законосъобразно допуснато. Моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното разпореждане. Претендира разноски.
Настоящият съдебен
състав констатира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение, с
което се изпълнява изискването на чл. 419, ал. 2 от ГПК. Поради това тя е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Внесена е и дължимата
държавна такса.
От фактическа страна,
съдът констатира, че на 28.02.2020г. „П.и.б.” АД е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги – срещу длъжника Г.А.Д., за сумите 5000 лв. – непогасена
главница, 9151,72 лв. – непогасена договорна лихва за периода от 19.08.2012г.
до 05.02.2020г., 2636,92лв. – обезщетение за забава за периода от 08.09.2012г.
до 05.02.2020г., 30,59 лв. – непогасена законна лихва за периода от
06.02.2020г. до 27.02.2020г. и разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 60 лв.
В извлечението от
счетоводни книги, на което заявителят основава вземането си, са посочени горните
задължения в така описаните размери, както и е посочен общият им размер от
16879,23лв.
Извлечението съдържа
и данни за първоначално разрешения размер на кредита, факта на неговото
усвояване, както и за непогасените задължения по него. Допълнителни пояснения се
съдържат в т. 14 от заявлението.
Към самото заявление
са приложени заверени копия от покана-уведомление до Д. за предсрочна
изискуемост на кредита, както и разписка за връчване. От последната се
установява, че поканата е била връчена на бащата на длъжника – А. Ж.Д..
Приложени са и общи
условия на „П.и.б.” АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приети от управителния съвет на
банката, изменени и допълнени с решение в сила от 03.02.2020г.
Приложен е и бюлетин
за лихвите начислявани от банката п банковите сметки в национална и
чуждестранна валута.
Заявлението е било
уважено и по него са издадени заповед за изпълнение № 63/02.03.2030г. по
ч.гр.д. № 121/2020г. на РС- Сливница и
изпълнителен лист за претендираните суми от същата
дата.
По делото е постъпило
възражение (л. 54 от първоинстанционното дело) и
частна жалба по чл. 419 от ГПК от длъжника. Във възражението са изложени
съображения за погасяване на вземането по давност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Съдът намира, че представеното
от заявителя извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 от ГПК е редовно
от външна страна. С оглед липсата на легално определение за понятието
„извлечение от счетоводни книги“, ориентировъчни насоки за неговото съдържание
и за минималните изисквания към него следва да се изведат от съдебната
практика. Според нея (напр. Определение № 637 от
2.09.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 746/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 187
от 11.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 164/2011 г., I т. о., ТК, Определение №
162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о., ТК, Определение №
426 от 16.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2009 г., I т. о., ТК, ,
Определение № 29 от 12.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 758/2011 г., II т. о.,
ТК, Определение № 5160 от 8.04.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 74/2011 г., ГО,
II-Д възз. с-в.), извлечението от счетоводни книги
трябва да удостоверява ликвидността и изискуемостта (вкл., когато е предсрочна)
на процесното вземане, като това включва и данни за
движението на погасяването на кредита, от които да са видни горните
обстоятелства. Също така, използването на понятието „счетоводни книги” показва,
че към тях следва да се прилагат принципите и изискванията за водене на
счетоводството. Такива са регламентирани в чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗСч (всеобхватност и достоверност) и
чл. 2 от
ЗСч (регистриране на стопанските
операции в хронологичен ред). Поради това, представеното от заявителя
извлечение от счетоводни книги в качеството му на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за датата на сключване на претендирания
договор за кредит, размера на договорения и на усвоения кредит, хронологични
данни за погасяването му, размера на задълженията за главница и лихви,
основанието за настъпване и момента на настъпване на предсрочна изискуемост
(ако такава се твърди). В конкретния случай, процесното
извлечение от счетоводни книги съдържа тези необходими реквизити. Поради това
съдът намира, че документът по чл. 417, т. 2 от ГПК е достатъчно ясен и
конкретен по отношение на относимите за случая
обстоятелства във връзка с претендираните в
настоящото производство суми.
Неоснователно
жалбоподателят твърди, че не е бил надлежно уведомен за обявената от банката
предсрочна изискуемост на кредита. Видно от текста на заявлението, с него се
претендира издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист единствено върху
главници, чиито падежи са настъпили преди момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и лихви, чиито падежи са настъпили преди датата на
подаване на самото заявление. Поради това ликвидността и изискуемостта на тези
вземания не зависи нито от предсрочната изискуемост на кредита, нито от
редовността на уведомяването на длъжника за нея. Следователно, възраженията му,
касаещи редовността на връчване на поканата- уведомление за предсрочна изискуемост,
са напълно ирелевантни за процесния
правен спор и съдът не ги обсъжда. Те биха имали значение, ако в настоящото
производство заявителят претендираше вземания с падежи след датата на подаване
на заявлението, но процесните не са такива.
Отделно от това,
съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за ненадлежно връчване
на поканата, тъй като, видно от приложената по делото разписка, бащата на
длъжника е приел тази покана със задължението да я предаде на адресата. Този
извод се налага от позицията, на която е положен подписа на прекия получател, а
именно – т. 2 от разписката, съответстваща на друго лице, съгласило се да
приеме съобщението. В нейния текст предварително е включено изявление на
получателя, че се задължава да предаде полученото на адресата, поради което
неоснователно жалбоподателят твърди, че такова задължение не е поето. Също
така, съгласно съдържащите се в същата точка пояснения, такова друго лице може
да бъде не само лице, живеещо на един адрес с адресата, но също така и работник,
служител или работодател на адресата. Поради това съдът намира за ирелевантно твърдението му, че не живее на един адрес с
баща си – още повече, че това твърдение се компрометира от последното изречение
на жалбата, свидетелстващо за съмнение, дали бащата и синът се водят на един
адрес по лични карти. На последно място, ако действително двамата не
комуникират активно (за което по делото няма данни), този факт не опорочава
връчването, а само би дал основание на третото лице да откаже да получи поканата.
След като, обаче, то се е съгласило да я получи и е поело задължение да я
предаде на адресата, връчването е редовно.
Основателен,
обаче, е доводът на жалбоподателя, че към заявлението не са приложени
приложимите към договора общи условия.
Изискването
за прилагане към извлечението от
счетоводните книги на документа, от който произтича вземането на банката,
заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия, е
въведено с изменение от ДВ, бр. 100 от
2019 г. на чл. 417, т.2. от ГПК,
с цел изпълнение на задължението на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК за служебна проверка за противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави или наличие на неравноправни клаузи в договора с
потребител (арг. от Определение № 2195 от 3.08.2020
г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1483/2020 г., Определение от 16.09.2020 г.
на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1943/2020 г., Определение № 260424 от 30.10.2020
г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2255/2020 г.). Съответно, неприлагането на
тези документи (или прилагането на неотносими такива)
препятства съда да извърши дължимата служебна проверка и води до неяснота, как
е формирано вземането и дали то не се основава на нищожни клаузи, а това налага
отхвърляне на претенцията, с оглед строго формалния характер на заповедното
производство (арг. от Определение № 398 от 1.08.2018
г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 491/2018 г, Решение № 262079 от
23.12.2020 г. на СГС по гр. д. № 12160/2017 г.).
В конкретния случай, към заявлението
са приложени общи условия, чието последно изменение е от 03.02.2020г. Те са неотносими към заявлението и документа по чл. 417, т. 2 от ГПК, тъй като, видно от съдържанието на последния, кредитът е усвояван от
08.10.2007г. до 09.03.2009г. и погасяван от 16.11.2007г. до 10.01.2011г.
Същевременно, няма данни, какво е било съдържанието на общите условия от
момента на сключване на договора до момента на подаване на заявлението, а то е
решаващо за извършване на горната преценка, тъй като, съгласно т. 4 от процесния договор, погасяването на предоставения овърдрафт
става именно в сроковете и по начина, договорени в общите условия, а, съгласно
т. 11 от него, длъжникът е запознат с тези общи условия и приема прилагането им
при уреждане на отношенията между него и банката. На последно място, съгласно
т. 29.2 от представените по делото общи условия, неразделна част от тях са и
общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни
услуги, както и тарифата за такси и комисионни на ПИБ и приложенията към тях.
Такива документи, обаче, не са приложени по делото. Следователно, изискването
на чл. 417, т. 2 от ГПК не е изпълнено, което деквалифицира извлечението от
сметки като годен документ за постановяване на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист по смисъла на чл. 418, ал. 1 от ГПК.
По така изложените съображения съдът намира, че частната жалба е основателна
и следва да бъде уважена, като се отмени разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение № 63/02.03.2030г. по ч.гр.д. № 121/2020г. на РС- Сливница.
По аргумент от т. 8 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение № 63/02.03.2030г. по ч.гр.д. № 121/2020г. на РС- Сливница.
ОБЕЗСИЛВА
изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение № 63/02.03.2030г. по ч.гр.д. № 121/2020г. на РС- Сливница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.