Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………… 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 912 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, вр. чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба, подадена от К.К.К.,***, ЕГН **********, срещу Заповед №
Г-185/06.07.2020 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с която е
одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план-извадка – план за регулация и
застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за УПИ XII-22 в кв. 74 по
плана на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015
г. на ЕСУТ при Община Варна, и актуализация, с Протокол на ЕУСТ на Община Варна
№ 28/23.07.2019 г., т. 46.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването
ѝ при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че в жалба
/сигнал/, подаден чрез внучката на жалбоподателката, изрично е изразено
несъгласие за свързано застрояване /„строителство на калкан“/. Заявява
желанието си при осъществяване на строителството в съседния имот да бъдат
спазени законните отстояния от границата с нейния имот. Отправя се искане за
отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие, който
моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото
разноски съгласно представен списък. Възразява срещу размера на претендирания
от насрещната страна адвокатски хонорар. В депозирани писмени бележки
се твърди неотносимост към предмета на спора на възраженията и доводите на
заинтересованото лице – собственик на съседния имот, находящ се на ул. „З.“ № **, че
през 2015 г. жалбоподателката е заявила желание да строи в собствения си имот
на калкан със строежа в имота на заинт.страна Г.М.. Сочи се, че съществен е
единствено фактът, че подписът на представената от заинтересованото лице
нотариално заверена през 2008 г. декларация не е на жалбоподателката.
Ответникът –
Заместник-кметът на Община Варна, в депозирана чрез процесуален представител
писмена молба, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.
Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Г.Ж.М., чрез представител по пълномощие оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Подробни
аргументи за законосъобразност на обжалваната заповед са развити в депозирана
по делото писмена защита.
Заинтересованите
страни С.Д.К., П.В.К., Р.П.Г., И.П.И., С.В.В., Д.Н.Г., С.Н.С., не изразяват
становище по подадената жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателката
се легитимира пред съда като съсобственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
10135.5505.23 /номер по предходен план: 784/, находящ се в гр. Варна, ул. „*****“
№ **, целия с площ от 404 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АККК, а по предходен документ за собственост с площ
от 412,21 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, чрез Нотариален акт
/НА/ за дарение на недвижим имот № **, том **, вх. рег. № ****, дело ****
от 29.06.2007 г. /л. 48 от делото/, НА за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 86, том XXII, вх. рег. № 7541 дело 5992
от 26.03.2008 г. /л. 49 от делото/, НА за продажба на недвижим имот № **, том ****, вх. рег. № ****, дело 7910
от 25.06.2015 г. /л. 50 от делото/ и скица на поземлен имот №
15-826536/25.07.2022 г. за ПИ с идентификатор 10135.5505.23 /л. 108 от делото/.
Видно от
графичната част на Заповед № Г-185/06.07.2020 г. /л. 36 от адм. преписка/
притежаваният от жалбоподателката ПИ с идентификатор 10135.5505.23 /УПИ V-23/
граничи с УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, предмет на ПУП
– план-извадка – ПРЗ и РУП, одобрен с обжалваната заповед, като на границата
между двата имота се предвижда свързано застрояване.
Последното
обстоятелство се установява и от заключението на назначената в хода на
настоящото производство съдебно техническа експертиза /СТЕ/ С. д. №
13343/08.09.2022 г., приложено на л. 87-89 от делото.
Жалбата е
подадена в срок, доколкото предвид заключението по проведената за целта в това
производство съдебно почеркова експертиза /СПЕ/ С. д. № 10120/28.06.2022 г. –
л. 78-82 от делото, подписът, положен в графа „Подпис на получател“ в съобщение
/известие за доставяне/ рег. № АУ 091716АС-008-025/11.08.2020 г., не е изпълнен
от К.К.К., поради което съдът приема, че Заповед № Г-185/06.07.2020 г. не е
връчена на жалбоподателката.
По аргумент на
гореизложените установявания съдът намира жалбата за допустима, подадена от
лице с установен пряк и непосредствен интерес, засегнато от предвижданията на
плана, в законоустановения срок, поради което притежава активна легитимация по
чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ да оспорва заповедта, с която е одобрен ПУП
– план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр.
Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ при Община
Варна, и актуализация, приета по т. 46 от Протокол № 28/23.07.2019 г. на ЕСУТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимия към процесните отношения закон, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Решение по
т. 46 от Протокол № 28/23.07.2018 г. на ЕСУТ при Община Варна /л. 15 от адм.
преписка/ е приета актуализация на ПУП – ПРЗ за 28 м. р. и част от 29 м. р.,
гр. Варна.
Със Заявление
за допускане /разрешаване/ на изработване на ПУП рег. № АУ091716АС/14.09.2018
г. /л. 23 от адм. преписка/ Г.Ж.М. *** да бъде допусната устройствена процедура
– разрешаване за изработване на ПУП – ПРЗ за имот XII с идентификатор
10135.5505.22, находящ се в гр. Варна, ул. „З.“ № **. Към заявлението са
приложени документи за собственост /нотариални актове, удостоверение за
наследници, скица на поземлен имот, извадка от ОУП на Община Варна /л. 16-22 от
адм. преписка/, както и задание за проектиране на ПУП, обяснителна записка и
скица предложение /л. 8-10 от адм. преписка/.
С Решение по
т. 37 от Протокол № 46/18.12.2018 г. на ЕСУТ при Община Варна /л. 27 от адм.
преписка/ е дадено положително становище за допускане на ПУП – план-извадка –
ПРЗ за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т.
7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ на основание чл. 133, ал. 1 вр. ал. 3
от ЗУТ, в съответствие с ОУП с Правила и нормативи за прилагането му
„Специфични правила и нормативи към окончателния проект за общ устройствен план
на Община Варна“, при спазване на действащата нормативна уредба за устройство
на територията и запазване на ценната едроразмерна растителност.
Съгласно
Заповед № 014/15.01.2019 г. на Главния архитект на Община Варна /л. 76 от адм.
преписка/ е разрешено изработване на проект за ПУП – план-извадка – ПРЗ за УПИ
XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от
Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ при Община Варна.
Със Заявление за
приемане и одобряване на проект за ПУП рег. № АУ091716АС_008АС/28.06.2019 г.
/л. 75 от адм. преписка/ Г.Ж.М. *** да бъде приет и одобрен изработеният проект
за ПУП – ПРЗ и РУП за имот XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, с
идентификатор 10135.5505.22. Към заявлението са приложени два броя проекти на
ПУП.
За подаденото заявление
са уведомени заинтересованите страни – собственици на съседни недвижими имоти,
включително К.К.К. /л. 60-61 от адм. преписка/, която в предоставения ѝ
14-дневен срок не е направила писмени възражения, предложения и искания по
проекта за ПУП. Такива са подадени от заинтересованите страни Р.П.Г. /л. 53 от
адм. преписка/ и С. Н. С. /л. 48 от адм. преписка/. Същите са разгледани на
заседание на ЕСУТ при Община Варна и с Решение по т. 73 от Протокол №
31/03.04.09.2019 г. /л. 30 от адм. преписка/ са уважени като е прието, че планът-извадка
следва да отговаря на предварителния проект.
С писмо рег. №
АУ091716АС_008АС_010АС/02.10.2019 г. /л. 31 от адм. преписка/ Кметът на Район
„Аспарухово“ при Община Варна е уведомил Г.Ж.М., за взетото решение по т. 73 от
Протокол № 31/03.04.09.2019 г. на ЕСУТ при Община Варна.
Със Заявление
рег. № АУ091716АС_008АС_011АС/28.10.2019 г. /л. 32 от адм. преписка/ са
представени допълнителна обяснителна записка, копие от проект за актуализация
на ПРЗ за 28 м. р., протокол за съгласуване от ЕСУТ, застрахователна полица и коригиран
проект за обект: план-извадка – план за регулация и застрояване и РУП за УПИ XII-22
„за жилищно строителство“, кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, ПИ с
идентификатор 10135.5505.22 /л. 33-39 от адм. преписка/.
Заявлението е
разгледано на заседание на ЕСУТ при Община Варна като с т. 49 от Протокол № 39/05.11.2019
г. /л. 39 от адм. преписка/ е взето решение да се прецизира височината на
нежилищния етаж, наклонът на покривите и височина до 15 м, за което
заявителката е уведомена с писмо рег. № АУ091716АС_008АС_012АС/24.01.2020
година /л. 40 от адм. преписка/.
Със Заявление
рег. № АУ091716АС_008АС_013АС/17.02.2020 г. /л. 74 от адм. преписка/ от Г.М. е
представен коригиран проект за обект: план-извадка – РУП за УПИ XII-22 „за
жилищно строителство“, кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, ПИ с
идентификатор 10135.5505.22. Посочено е, че корекцията е направена според
изискванията на ЕСУТ, отразени в Протокол № 39 от 2019 година. Към заявлението
са приложени доказателства /л. 61-70 от адм. преписка/, в т.ч. проекти на 3
броя чертежи и становище на проектанта арх. В.Т.М..
С решение по
т. 22 от Протокол № 08/25.02.2020 г. на ЕСУТ при Община Варна /л. 42 от адм.
преписка/ е приет представеният ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в
кв. 74 /10135.5505.22/ по плана на 28 м. р. на гр. Варна, като е направено
предложение за издаване на заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
С писмо рег. №
АУ091716АС_008АС_016ВН/03.04.2020 г. /л. 71 от адм. преписка/ административната
преписка относно процедиране на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана
на 28 м. р. на гр. Варна е върната на кмета на район „Аспарухово“ за корекция
на графичната и текстовата част на заповедта, тъй като представеният проект е
ПУП – план-извадка ПРЗ, а това е отразено само в част РУП.
Административното
производство е финализирано с издаването на оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № Г-185/06.07.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна,
с която е одобрен ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по
плана на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015
г. на ЕСУТ при Община Варна, и актуализация, приета по т. 46 от Протокол №
28/23.07.2019 г. на ЕСУТ.
По делото е
работила съдебно техническа експертиза /СТЕ/, от чието заключение С. д. №
13343/08.09.2022 г. /л. 87-89 от делото/ се установява, че съгласно оспорената
Заповед № Г-185/06.07.2020 г. процесният ПУП се разработва единствено за УПИ
XII-22 с идентификатор 10135.5505.22 по актуална КК, който е с предназначение
за жилищно строителство, като предвижданията на плана по част ПРЗ са
илюстрирани в Приложение № 1 към СТЕ. Посочвайки приложимите правни норми на
ЗУТ, вещото лице арх. Б.К. дава заключение, че анализът на процесния ПУП по
част РУП налага следните изводи: спазени са нормите на чл. 31 и чл. 32 от ЗУТ
относно предвидената стъпаловидна структура, минималните отстояния от дъното на
имота, засенчване през дъно на имот, максималната дълбочина на новопредвидената
сграда в УПИ XII-22, както и относно дължината на предвидената стреха към ул. „З.“.
След анализ на актуалната КК и процесния ПУП в част таблична експертът е
заключил, че с процесния ПУП не се променя предназначението на ПИ 22, тъй като
начинът на трайно ползване към настоящия момент на съществуващата сграда е за
жилищни нужди, а предвидената бъдеща сграда е с предназначение за жилищно
строителство.
Като доказателство
по делото е приобщено представеното от заинтересованата страна Г.М. копие на
нотариално заверена декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г. при нотариус С.К.
/л. 116 от делото/, съгласно която Р.Т.Х., М.С.Г. и К.К.К. декларират, че като
собственици на ПИ № 784, целия с площ от 412,21 кв.м., находящ се в гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, на ъгъла на ул. „З.“ № 36А и ул. *****“ № **,
попадащ в кв. **, ** микрорайон по плана на гр. Варна, са съгласни и
разрешават на собствениците на място, находящо се в гр. Варна, ул. „З.“ № 36,
представляващо ПИ № 1010, с площ от 448,46 кв.м., Г.Ж.М. и С.Т.М., да построят
сграда с калканна стена на границата на техния имот.
Автентичността
на тази декларация за даване на съгласие за калканно застрояване, нотариално
заверена с рег. № 6937 от 23.07.2008 г., е оспорена от процесуалния
представител на жалбоподателката.
С протоколно
определение от проведеното на седемнадесети октомври 2022 година открито
съдебно заседание, на основание чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ е открито производство по оспорване автентичността на декларация
рег. № 6937 от 23.07.2008 г., заверена при нотариус С.К., в частта на положения
от К.К.К. подпис. В изпълнение на разпределената доказателствената тежест, е дадена възможност на
жалбоподателката да формулира доказателствено искане във връзка с твърдението
си за неистинност на документа.
От
заинтересованата страна Г.М. е представен нотариално заверен препис от оригинал
на нотариално заверена декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г. на нотариус С.К.
/л. 134 от делото/.
Съгласно
Удостоверение № 4292/28.10.2022 г. /л. 150 от делото/ нотариус С.К.
удостоверява, че общият регистър по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 32 за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори за периода от
01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. е унищожен.
Във връзка с
откритото производство по оспорване истинността на Декларация рег. № 6937 от
23.07.2008 г., заверена при нотариус С.К., е назначена и изслушана съдебно почеркова
експертиза /СПЕ/, от чието заключение С. д. № 19111/22.12.2022 г. /л. 180-188
от делото/ се установява, че подписът, положен под номер три в декларация с
рег. № 6937 от 23.07.2008 г., заверена от нотариус С.К., не е положен от жалбоподателката
К.К.К.. По отношение на ръкописния текст, представляващ името „К.К.К.“, изписан
след положения под номер три подпис, в Декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г.,
заверена при нотариус С.К., вещото лице Б.Б. посочва, че констатираните
съвпадания в някои от общите и частни признаци, които не могат да бъдат
обяснени поради обстоятелството, че обектът на изследване е копие на документ,
липсата на сравнителни образци от период, близък по време на изготвянето му,
както и описаните различия при проведеното сравнително изследване на почерка,
отразен в сравняваните ръкописни текстове, са недостатъчни за категоричен
извод. Според експерта същите образуват идентификационна съвкупност, достатъчна,
за да се направи извод, че ръкописният текст, името „К.К.К.“, изписан след
положения под номер три подпис, в Декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г.,
заверена при нотариус С.К., вероятно не е изпълнен от К.К.К.. Вещото
лице дава заключение, че тъй като представеният за изследване документ е цветно
копие, а не оригинал, същият не може да бъде изследван за съответствие на
мастилото на поставения щемпел и за съответствие на хартията, върху която е
написана декларацията, по време на извършване на нотариалната ѝ заверка.
В открито
съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице Б. уточнява, че е
изготвил същото, използвайки цветно копие на декларацията, тъй като същата не
му е представена в оригинал. Във връзка с даденото заключение относно подписа
на жалбоподателката експертът пояснява, че е описал кои белези съвпадат и кои
не, като при изготвяне на експертизата в тази част се е ръководил от начина на
изписване на буквите „К“ и „Р“, като посочва, че лицето има голяма степен на
вариантност на подписите. Заявява, че има много разлики между текстовете, които
изписва К.К.К., но има някои прилики, които не могат да бъдат обяснени, тъй
като се изследва копие, поради което няма как да се проследи полагането и
изписването на всеки един елемент от всяка една буква. На оригинала се вижда
как се наслагва пастата, химикалът върху повърхността на хартията, вижда се
каква е посоката, има ли прекъсване, в кои елементи е точно натискът, къде има
точки на промяна на този натиск при изписване на отделен елемент на всяка една
буква. Пояснява, че по тези признаци се разбира дали лицето е изписало
съответния текст или не, но при копието всичко е равно. Посочва, че в частта
относно изписания ръкописно текст името „К.К.К.“, изписан след положения под
номер три подпис, в Декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г., заверена при
нотариус С.К., даденото заключение не е категорично.
Заключение
С. д. № 19111/22.12.2022 г. по СПЕ е оспорено от заинтересованата страна Г.М. с
аргументи, че са налице вариантност и различия при полагане на подписа, които
не водят до заключение, че този подпис е различен и не е положен от К.К., като
обратният извод, достигнат от вещото лице Б., е основан единствено на изписване
на две от буквите в подписа и допълнителни елементи на този подпис. Относно
изписването на името на жалбоподателката в декларацията се твърди, че във
времето настъпва промяна в изписването на буквите, което е потвърдено и от
вещото лице, като от момента на изготвяне на декларацията /2008 г./ до момента
на извършеното изследване /2022 г./ са изминали 14 години, което е достатъчно
дълъг период, през който изписването на буквите и изписването на подписа да
претърпи промяна. Счита, че експертното заключение в тази част представлява
предположение.
По искане на
заинтересованата страна Г.М. по делото е допуснато изготвянето на съдебно
техническа експертиза /СТЕ/, според чието заключение С. д. № 01.03.2023 г. /л.
253-256 от делото/ последният предходен ПУП-ПРЗ за 28 м.р., гр. Варна, в който
попадат имотите на жалбоподателката и заинтересованите лица /кв. 74/ е ЗРП на
28 м.р., е одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС
– Варна. Същият е илюстриран в Приложение № 1 към заключението върху актуална
КК като неговите предвиждания, са както следва:
-
за
имота на жалбоподателката – ПИ:23 по КК /бивш 1011/, съгласно плана за
регулация, урегулира УПИ V-1011 „за жил. стр.“, а съгласно плана за застрояване
се предвижда запазване на съществуваща жилищна сграда /на калкан с тази в УПИ
IV-1012/ и 3-етажна пристройка на изток на по 3 метра от странична регулация на
север и улична регулация на изток.
-
за
имота на заинтересованото лице Г. Маводинова – ПИ:22 по КК /бивш 1010/,
съгласно плана за регулация, урегулира ПИ:1010 в УПИ II-1003 (15 по КК), 1004
(14 по КК), 1005 (16 по КК), 1006 (17 по КК), 1007 (18 по КК), 1008 (19 по КК),
1009 (21 по КК), 1010 (22 по КК) „за жил. стр.“, а съгласно плана за застрояване
се предвижда запазване на съществуващите 4-етажни жилищни сгради в ПИ:1005 и
ПИ:1006, като в източно направление се предвиждат 3-4-етажни модула и един триетажен
в близост с ул. „З.“. Между ПИ:22 и ПИ:23 – настоящи, няма предвидено свързано
застрояване на калкан.
Посочено е, че
в периода от 1978 г. до настоящия момент няма одобрени и влезли в сила
индивидуални ПУП за ПИ:22 и ПИ:23, както и няма изработени квартално
застроителни и силуетни планове за тях.
Изследвайки
подробно документите по делото и наличните в Район „Аспарухово“ при Община
Варна и в СГКК – Варна относно ПИ с идентификатор 10135.5505.23 /бивш 1011/,
вещото лице арх. Б.К. дава заключение, че във връзка с искането за одобряване
на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ V-23 не е процедирано изменение на действащия ЗРП от
1978 г. /който не предвижда строителство на калкан между двата имота – ПИ:23 и
ПИ:22/. За първи път строителство на калкан между ПИ:23 и ПИ:22 се предвижда в
ПП на ПУП – ПРЗ на 28 м.р. от 2015 г., актуализирано за двата имота, прието с
Протокол на ЕУСТ на Община Варна № 28/23.07.2019 г., т. 46. Посочено е, че същото
е предвидено и в изработения, но неприет, ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ V-23, като
всичко до този момент е извършено от арх. М. по искане на собствениците на
ПИ:23. Проектът е внесен в Район „Аспарухово“ при Община Варна на 01.06.2020 г.
и е обявен по чл. 131 от ЗУТ на заинтересованите страни на 08.06.2020 г. /л.
211 от делото/. Отбелязано е, че на 06.07.2020 г. е одобрена Заповед № Г-185 за
УПИ ХII-22 – предмет на настоящото съдебно производство.
Вещото лице заявява, че от отговора на въпрос № 1 и Приложение № 1 към СТЕ
е видно, че единственият действащ план за регулация и застрояване на 28 м.р. до
настоящия момент е одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г. на Председателя на
ИК на ГНС – Варна, чиито предвиждания подробно са описани в отговора на въпрос
№ 1 и илюстрирани на скицата – Приложение № 1 към заключението.
На скицата,
представляваща Приложение № 2 към СТЕ, е илюстрирана проектираната от арх. М. актуализация
на ПП на ПРЗ на 28 м.р., кв. 74, за УПИ V-23 и УПИ XII-22 „за жил. стр.“,
приета с Протокол 28/23.07.2019 г., т. 46 на ЕСУТ. С тази актуализация е извършена
частична премяна /само за УПИ V-23 и УПИ XII-22/ на приетия от ЕСУТ
предварителен проект на 28 м.р. с Протокол №45/15.12.2015 г., т. 7.
На скицата
Приложение № 1 към заключението е илюстрирана комбинирана скица-извадка от ЗРП
на 28 м.р., одобрен със Заповед 115/07.08.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС
– Варна върху актуална КК. Вещото лице дава заключение, че в периода от 1978 г.
до настоящия момент – към датата на заповедта за одобряване на процесния ПУП –
ПРЗ, за имота на заинтересованото лице Г.М. /ПИ:22/ няма одобрени и влезли в
сила индивидуални ПУП за ПИ:22, както и няма изработен квартално застроителен и
силуетен план за него, поради което комбинираната скица не отразява такива.
В открито
съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице арх. К. разяснява, че
единственият начин, предвиден за продължаване на процедурата по проектиране и
достигане на фаза окончателен проект на застроителен и регулационен план, е
прилагането на чл. 133 от ЗУТ, според който разработката на ПУП – план-извадка,
която би се явила окончателен проект на ПУП-ПРЗ, трябва да бъде съобразена с
приетия предварителен проект на 28 микрорайон. Посочва, че на базата на
актуализирания с Протокол № 28/23.07.2019 г. на ЕСУТ предварителен проект единствената
възможност за одобряване на строителни книжа и издаване на виза за проектиране
е по реда на чл. 133 от ЗУТ – с ПУП – план-извадка, която се явява окончателен
проект на ПУП-ПРЗ, и след нейното одобряване по съответния ред със заповед на кмета
или главния архитект, може да се поиска издаване на виза за проектиране.
Експертът уточнява, че не може да се предвиди в конкретната ситуация за имотите
на жалбоподателката /ПИ:23/ и на заинтересованото лице Г.М. /ПИ:22/,
застрояване, различно от свързано застрояване, тъй като според чл. 133 от ЗУТ
трябва да бъде изпълнено това, което е предвидено в предварителния проект на
ЕСУТ. Заявява, че не е възможно, при наличието на предварителния проект и
план-извадка, да бъде изпълнено строителство в двата имота /ПИ:22 и ПИ:23/ със
съответното отстояние от граничната линия така, както желае жалбоподателката –
да има отстояние от регулационната линия между двата имота, защото визата е
копие от действащия застроителен и регулационен план, който предвижда
застрояване на калкан. Вещото лице
арх. К. посочва, че според ЗУТ, когато става въпрос за ниско етажно застрояване до 10 м, се
изисква декларация за съгласие от собствениците
на съседния имот, а в случаи, като настоящия, когато застрояването е над 10 м,
не се изисква такава декларация. Заявява, че планът-извадка за ПИ:22 е
изработен в съответствие с изискванията на ЗУТ.
Заключение С.
д. № 01.03.2023 г. по СТЕ е прието без оспорване от страните, като съдът го
възприема за компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото.
Експертните
заключения ще бъдат обсъдени и ценени съвкупно с останалите доказателства по
делото и относимите правни норми при излагане на правните изводи от съда.
Към
доказателствения материал са приобщени документи във връзка с допускане за
изработване на ПУП за имота на жалбоподателката /л. 198-229 от делото/.
По делото са
събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели са
разпитани лицата А.Д.В., В.Т.М., С.А.К. и С.Г.В..
Съгласно
показанията на свид. В., който познава жалбоподателката от 2006 г., когато се е
запознал с приятелката си – нейната внучка Т.А., К.К. е имала желание да
реализира строителство в нейния имот, но същото не е осъществено поради
възникнали проблеми около изработването на ПУП и издаване на разрешение за
строеж, поради което впоследствие се е отказала да строи. Сочи, че
жалбоподателката е била против да се строи в съседния имот поради близостта на
строителството до нейния имот.
От показанията
на свид. М., която е архитект на свободна практика, се установява, че същата
познава К.К.К. от 2017 г., а Г.М. от 2018 г., във връзка с проектиране на ПУП
за техните два имота, които са съседни. Посочва, че съгласно скица от Община
Варна на съгласувания през 2015 г. план за 28 м. р. на кв. „Аспарухово“ в тези
два имота е предвидено свързано застрояване на 5 етажа. По искане на
собствениците е разработила план-извадка за техните имоти, който впоследствие е
бил актуализиран чрез предвиждане да се събори съществуващата сграда в имота на
жалбоподателката и увеличаване на строителното петно като се преместват
ограничителните граници, така, че да бъде по-изгодно за тях. Актуализацията е
одобрена на ЕСУТ в общината и така вече промененият план предвижда свързано
строителство на двете граници и към съществуваща сграда, от едната граница и
към имота на Г.М.. Улиците са „*****“ и „З.“. Твърди, че е придвижвала цялата
процедура по изработване на ПУП за двата имота, която е продължила от 2017 г до
2020 г., през който период никога К. не е изразявала несъгласие да се строи на
калкан. Дава показания, че ПУП на К.К. е разработен предварително, но
актуализацията е извършена съвместно и след това едновременно е изготвен ПУП за
двата имота. ПУП на Г.М. е одобрен по-бързо, а ПУП на К.К. не е ободрен от
общината.
Свидетелят К.
– нотариус, упражняващ дейността си в гр. Варна, заявява, че заверката на
декларацията от жалбоподателката К.К.К. през 2008 г. е извършена от помощник-нотариус
като не е възможно деклараторът само да потвърди предварително поставения от
него подпис и предварително изписване на името извън нотариалната кантора.
Сочи, че е възможно понякога да дойде клиент с подпис, положен извън кантората,
но тогава задължително същият изписва пред нотариуса/помощник-нотариуса имената
си. Твърди, че не съществува вероятност
жалбоподателката да
не е дошла и да не си е изписала имената в кантората. Свидетелят посочва, че
обикновено когато се дава съгласие за строителство на обща граница, идват
собствениците на двата имота, тъй като тези декларации за съгласие за калкан на
обща граница се правят в полза едните на другите. Подробно разяснява
процедурата по заверка на подписите на декларацията като заявява, че има два
варианта – деклараторите да дойдат с готова декларация и само да положат
подписите си пред нотариуса/помощник-нотариуса или декларацията да се изготви в
кантората, деклараторите да я прочетат и да я подпишат. Дава показания, че тъй
като регистърът е унищожен, е извършила справка на нотариалните удостоверявания
в хартиения общ регистър и в помощния електронен регистър за 2008 г., при която
е установено, че освен процесната декларация на Р., М. и К., със следващ номер
е заверена декларация от Г.М. и С.Т.М.. Декларацията е от същия ден и от
съдържанието ѝ се вижда, че искат да строят на калкан, на границата на
двата парцела.
Съгласно
показанията на свид. В. същата е помощник-нотариус в кантората на нотариус К.
от 2000 г. или 2001 година. Заявява, че декларация от 23.07.2008 г., подписана
от Р.Т.Х., М. Г. С. и К.К.К., на която е положен печат от нотариална кантора на
нотариус С.К., изглежда като декларация, изготвена в кантората, но може да е
била и предварително подготвена. Посочва, че след като подписът на К.К.К. е
удостоверен от нея, същият е положен в кантората, тъй като ако лицето се е явило
в кантората да си потвърди подписа и каже, че е изписало собственоръчно имената
си, тогава в печата ще пише, че е потвърдено от него. Дава показания, че ако
декларацията се изготвя от нотариуса/помощник-нотариуса, лицата се явяват,
удостоверява се самоличността им, подготвя се декларацията, прочитат я, казват,
че са съгласни, подписват се и изписват имената си, като се заверява с печат
„положен“. В случай, че лицата предварително представят подписана декларация и
си потвърдят подписа пред нотариуса/помощник-нотариуса в щемпела се отбелязва,
че подписът е „потвърден“.
Гореизложените факти обосновават следните правни
изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания,
посочени в чл. 146 от същия кодекс.
Със Заповед № 5513/13.12.2019
г. Кметът на Община Варна, съобразно предоставеното му правомощие по § 1, ал. 3
от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ е делегирал на Пейчо Пейчев –
заместник-кмет на Община Варна, функциите си по ЗУТ, а именно: правомощията по
чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени
планове и техните изменения. Оспорената Заповед № Г-185/06.07.2020 г е издадена
от Пейчо Пейчев – заместник-кмет на Община Варна, на основание именно
цитираната Заповед № 5513/13.12.2019 г. на Кмета на Община Варна. С оглед
констатираната като регламентирана делегация на правомощия, съдът приема, че
оспореният ИАА е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия.
Актът отговаря
и на изискванията за форма по аргумент на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма, с текстова и графична част, с което
формално е спазено изискването на чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите
и правните основания за нейното издаване, т.е. същата не страда от порока липса
на мотиви.
Неоснователно е
релевираното в жалбата декларативно възражение, че процесната заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административният орган, съобразно изискването на чл. 35 от АПК, е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за издаване на обжалваната заповед.
Изпълнени са условията и не са допуснати съществени нарушения относно изготвянето
и одобряването на плана-извадка, одобрен с оспорената заповед. Заповед №
Г-185/06.07.2020 г. е издадена след изрично дадено от ЕСУТ при Община Варна по
т. 37 от Протокол № 46/18.12.2018 г. положително становище за допускане на
основание чл. 133, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ на ПУП – план-извадка – ПРЗ за УПИ
XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, по съгласувания с решение на
ЕСУТ по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. Предварителен проект за ПП на ПРЗ
на 28 м.р., кв. 74. Със Заповед № 014/15.01.2019 г. на Главния архитект на
Община Варна е дадено разрешение за изработване на проекта, като оспорената
заповед е издадена след изричното приемане от ЕСУТ с т. 22 от Протокол №
08/25.02.2020 г. на представения ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в
кв. 74 /10135.5505.22/ по плана на 28 м. р. на гр. Варна. Тоест в съответствие
с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, оспорената заповед е издадена, след
като проектът, на основание чл. 128, ал. 10 от ЗУТ /в относимата редакция на
нормата, изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г./ , е разгледан и приет от ЕСУТ при Община
Варна. От данните по преписката се установява, че в случая е спазено и
изискването на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ като на заинтересованите лица са изпратени
съобщения за изработения ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 кв. 74,
по плана на 28 м. р. на гр. Варна, като им е предоставена възможност в
14-дневен срок да направят писмени възражения, предложения и искания срещу
него. Конкретно по отношение на жалбоподателката, явяваща се заинтересовано
лице в административното производство, по преписката са налице доказателства за
уведомяването ѝ по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, като същата не е
направила възражения, предложения и искания срещу проекта. Възражения са
депозирани от заинтересованите страни Р.П.Г. и С. Николаев С., като с Решение
по т. 73 от Протокол № 31/03.04.09.2019 г. на ЕСУТ са уважени, вследствие на
което от заявителя е представен коригиран проект. Гореизложеното сочи на
отсъствието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в процеса на издаването на обжалвания
индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ.
Относно
съответствието на акта с материалния закон съдът приема следното:
Съгласно чл.
133, ал. 1 от ЗУТ в процеса на изработване на подробни устройствени планове
инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се
разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от
изработвания проект за подробен устройствен план. Изработването на план-извадка
се разрешава от кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 –
съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Съгласно ал. 2 на чл. 133 от ЗУТ изработването на
плана-извадка по ал. 1 се допуска след приемане на предварителния проект за
подробен устройствен план от съответния експертен съвет. За разрешените и
одобрени план-извадки се уведомява проектантът на проекта на подробен
устройствен план. В чл. 133, ал. 3 от ЗУТ е предвидено по изключение със
съгласие на органа, който назначава експертния съвет по устройство на
територията, компетентен да приеме проекта за подробен устройствен план,
изработването на плана-извадка може да се допусне и преди приемане на
предварителния проект по ал. 2, когато уличната регулация не подлежи на
значителни промени и в обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване,
което предопределя начина на проектното застрояване.
Видно от
цитираните законови текстове, когато става въпрос за одобряване на план-извадка,
релевантни и съответно предмет на изследване са следните въпроси: на първо
място – да има и да е в процес на изработване проект за ПУП за имота/ите, за
които се иска инвестиционно проектиране, на второ място – предварителният
проект за ПУП да е приет от съответния експертен съвет. При наличието на тези
две условия съответно е допустимо изработването и одобряването на план-извадка
за реализиране на инвестиционното проектиране. Освен това при изпълнение на
горните две изисквания за административния орган съществува задължението,
изработеният и одобрен план-извадка да е съответен на одобрения от ЕСУТ
предварителен проект на ПУП. Налице е и възможност за изработване на
план-извадка и преди приемане на предварителния проект при определени
предпоставки – когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в
обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя
начина на проектното застрояване – чл. 133, ал. 3 от ЗУТ.
Одобреният с
оспорената по делото заповед ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 е план-извадка от
Предварителен проект за ПП на ПРЗ на 28 м.р., кв. 74, който е съгласуван с
решение на ЕСУТ по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. и е актуализиран с
Протокол на ЕУСТ № 28/23.07.2019 г., т. 46. На скицата, представляваща
Приложение № 2 към заключение С. д. № 01.03.2023 г. по втората СТЕ, е
илюстрирана проектираната от арх. М. актуализация на ПП на ПРЗ на 28 м.р., кв.
74, за УПИ V-23 и УПИ XII-22 „за жил. стр.“, приета без забележки с Протокол
28/23.07.2019 г., т. 46 на ЕСУТ. Според разясненията на вещото лице арх. Б.К. в
открито съдебно заседание от 8 март 2023 година при наличието на съгласуван от
ЕСУТ предварителен проект за ПРЗ на 28 м.р., кв. 74, гр. Варна именно
процедурата по чл. 133 от ЗУТ е единствената възможност за продължаване на
процедурата по проектиране и достигане на фаза окончателен проект на
застроителен и регулационен план. По силата на тази разпоредба разработката на
процесния ПУП – план-извадка, която би се явила окончателен проект на ПУП-ПРЗ,
трябва да бъде съобразена с приетия предварителен проект на 28 м. р. на гр.
Варна. Оттук следва, че доколкото със съгласувания и актуализиран предварителен
проект е предвидено свързано застрояване между ПИ:22 – собственост на
заинтересованата страна Г.М., и ПИ:23 – собственост на жалбоподателката, не е
възможно строителството в двата имота да бъде изпълнено със съответното
отстояние от граничната линия, т.е. да има отстояние от регулационната линия
между имотите, каквито са претенциите на жалбопоадетлката. Това е потвърдено и
от вещото лице К. при приемане на заключението по втората СТЕ в открито съдебно
заседание от 8 март 2023 година. Преценени съвкупно, тези обстоятелства сочат,
че са изпълнени изискванията на чл. 133, ал. 1 от ЗУТ предварителният проект да
послужи за изработване на ПРЗ – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22. Наред с
това, доколкото не се променя предвидената съгласно предварителния проект
улична регулационна линия на предвидения по проекта УПИ, изпълнено се явява и
условието по чл. 133, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно
заключение С. д. № 13343/08.09.2022 г. по първата СТЕ процесният ПУП
съответства на изискванията на ЗУТ относно предвидените в него параметри на
застрояване. Същият е изработен при пълно спазване на градоустройствените
изисквания и на предвижданията на действащия за територията ОУП на община Варна.
В открито съдебно заседание от 8 март 2023
година по приемане на заключението по втората СТЕ вещото лице арх. К. заявява,
че планът-извадка за ПИ:22 е изработен в съответствие с изискванията на ЗУТ.
Гореизложеното
обуславя извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед, респ. за
отсъствието на твърдяното в жалбата основание за нейното оспорване по смисъла
на чл. 146, т. 4 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ.
Въпреки
дадените с Определение № 2852/06.10.2022 г. /л. 98-99 от делото/ изрични
указания, че жалбоподателката носи доказателствената тежест за установяване на
изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, от същата не са наведени никакви конкретни съображения в
тази насока. Единственият довод, релевиран с жалбата и поддържан от
процесуалния ѝ представител в съдебно заседание и в писмени бележки, е свързан
с липсата на съгласие от страна на К.К. и изричното ѝ противопоставяне за
извършване на свързано застрояване на границата между нейния имот и имота –
предмет на разработка на процесния ПУП – план-извадка, който е неоснователен
поради следните съображения:
По делото е
представена нотариално заверена декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г., с
която собствениците на имота, съседен на имота – предмет на одобрения с
обжалваната заповед ПУП, между които и К.К.К., са дали съгласие за свързано
застрояване на границата на техния имот. Автентичността на това писмено
доказателство е оспорено от жалбоподателката, във връзка с което е открито
производство по чл. 193 от ГПК, като съдът намира, че същото не е проведено
успешно. Неправилно оспорващата твърди неистинност на документа, позовавайки се
единствено на изготвеното по делото заключение по втората СПЕ, твърдейки че не
следва да бъдат съобразявани останалите събрани по делото доказателства,
относими към установяването на този спорен факт. Експертното заключение е
оспорено от процесуалния представител на заинтересованата страна Г.М., което
оспорване настоящият съдебен състав преценява като основателно. При изготвяне
на заключението вещото лице Б.Б. е използвал не оригинал, а цветно копие на
декларацията, като според направените от него уточнения в открито съдебно
заседание от 9 януари 2023 година по приемане на заключението при изследване на
копие не може да се установят съществените признаци, по които се разбира дали
дадено лице е изписало съответния текст или не, а именно: как се наслагва
пастата, химикалът върху повърхността на хартията, нито каква е посоката, има
ли прекъсване, в кои елементи е точно натискът, къде има точки на промяна на
този натиск при изписване на отделен елемент на всяка една буква. Изрично
посочва, че в частта относно изписване на името на жалбоподателката в Декларация
рег. № 6937 от 23.07.2008 г., заключението не е категорично, което се
установява и от самото заключение, съгласно което ръкописният текст, името „К.К.К.“
вероятно
не е изпълнен от К.К.К..
Предвид
голямата отдалеченост във времето на датата на съставяне на декларацията и
датата на изготвяне на експертизата, както и предвид посоченото от вещото лице,
че К. има голяма вариантност на подписа, който се променя с годините, ведно с
изявлението му при изслушване на заключението в съдебно заседание, че при
изготвяне на експертизата в тази част се е ръководил единствено от начина на
изписване на буквите „К“ и „Р“, като са налице много разлики между текстовете,
които изписва К.К.К., но има някои прилики, които не могат да бъдат обяснени,
тъй като се изследва копие, поради което няма как да се проследи полагането и
изписването на всеки един елемент от всяка една буква, не може да се приеме с
необходимата степен на категоричност, че подписът и името на жалбоподателката в
декларацията от 23.07.2008 г. не са изпълнени от нея.
Съгласно чл. 202
от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. В случая заключението по втората СПЕ не се подкрепя от
останалата доказателствена съвкупност по делото. От разпита на свид. К.
–нотариуса, в чиято кантора е направена нотариалната заверка на декларацията, и
свид. В. – помощник-нотариусът, заверил декларация, които разясняват подробно
механизма по извършване на заверка на подписите на декларацията, се установява,
че доколкото направената заверка е с печат „положен“, декларацията е изготвена
в нотариалната кантора в присъствието на лицата, чиято самоличност е
установена, и които собственоръчно се подписват и изписват имената си.
Свидетелят В. изрично сочи, че в случай, че лицата предварително представят
подписана декларация и потвърждават подписите си пред
нотариуса/помощник-нотариуса в щемпела се отбелязва, че подписът е „потвърден“,
какъвто настоящият случай не е. Освен това свид. К. заявява, че при извършена
справка на нотариалните удостоверявания в хартиения общ регистър и в помощния
електронен регистър за 2008 г., е констатирала наличието на заверена декларация
от Г.М. и С.Т.М. от същия ден /23.07.2008 г./, следваща по номер декларацията
на Р.Т.Х., М.С.Г. и К.К.К., с които взаимно собствениците на съседните имоти
ПИ:22 и ПИ:23 си дават едни на други съгласие за строителство на калкан на
границата на двата имота, каквато именно е практиката според разпитания
нотариус. В подкрепа на извода за наличие на съгласие и непротивопоставяне на
свързаното застрояване между двата имота са и показанията на свид. М., която е
архитектът, изработила проектите на ПУП, както за имота на жалбоподателката,
така и за този на заинтересованата страна Г.В. – одобрен с оспорената заповед.
От това гласно доказателство се установява, че инициатор на изработването на
ПУП е била именно К.К., чиито ПУП е разработен първоначално, но все още не е
одобрен, което се установява и от приложените на л. 198-229 от делото документи
във връзка с допускане за изработване на ПУП за имота на жалбоподателката, като
в периода на цялата процедура от 2017 г. до 2020 г. същата в нито един момент
не е изразявала несъгласие да се строи на калкан. Показанията на тези свидетели
съдът кредитира като незаинтересовани, логични и взаимодопълващи се,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
В обратен
смисъл – че К.К. не желае реализиране на строителството, са единствено
показанията на свид. В., които съдът не кредитира с доверие. Този свидетел е в
близки отношения с жалбоподателката – приятел на нейната внучка, като освен
това показанията му са непоследователни и противоречиви, тъй като от една
страна твърди, че К. е загубила желанието си да строи поради възникнали
проблеми около изработването на ПУП и издаване на разрешение за строеж, а
впоследствие заявява, че отказът ѝ е вследствие на близостта на
строителството до нейния имот.
В заключение
не се установява по категоричен начин, че подписът и името на жалбоподателката,
положени в декларация рег. № 6937 от 23.07.2008 г., заверена при нотариус С.К.,
не са изпълнени от нея. При оспорване автентичността на документ в производство
по чл. 193 от ГПК, носещата доказателствената тежест страна следва да проведе
пълно доказване относно твърдението си за неистинност на документа. В случая
такова не проведено успешно от жалбоподтелката, поради което не може да се
приеме, че декларацията е неистинска.
За липса на
съгласие за строителство не може да се счита и приложения на л. 6-7 от делото
сигнал рег. № СИГ22000139ВН/10.01.2022 г. от Т.А.. Противно на твърденията в
жалбата същият не е подаден от името на жалбоподателката, а лично от Атанасова,
както и от името на нейната майка С.А.и на сестра ѝ К. А.
Независимо от
гореизложеното, дори да се приеме, че действително съгласие от жлбоподателката
не е дадено, съдът намира, че съгласно приложимите материалноправни разпоредби
такова не се изисква в конкретния случай. Предвиденото съгласно процесния ПУП –
план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр.
Варна, изцяло ново свързано застрояване между имота – предмет на разработката
/ПИ:22/, и този на жалбоподателката /ПИ:23/, е последица от предвижданията на предварителния
проект на квартала, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ
при Община Варна, и неговата актуализация по отношение на тези имоти, приета с
решение по т. 46 от Протокол № 28/23.07.2019 г. на ЕСУТ. С оспорената заповед
се предвижда режим на свързано средно застрояване по страничната имотна граница
между ПИ:22 и ПИ:23 като в подобна хипотеза ЗУТ не поставя като условие за
допустимост на такова застрояване съгласието на собствениците на съседните
поземлени имоти. Такова съгласие би било необходимо само в случаите на
допускане на свързано ниско застрояване – аргумент от чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, каквото
процедираното с обжалваната заповед безспорно не е. Аргумент в подкрепа на
извода, че нормата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ не намира приложение в разглеждания
случай се извлича и от уточненията на вещото лице арх. К., дадени в открито
съдебно заседание от 8 март 2023 година по приемане на заключението по втората
СТЕ, според които, по правилата на ЗУТ декларация за съгласие от собствениците на съседния имот се изисква само
когато става въпрос за ниско етажно застрояване до 10 м, но не и в случаи като
настоящия, когато застрояването е над 10 м.
Предвид
гореизложеното оспореният индивидуален административен акт не страда от порока
материална незаконосъобразност. Същият е издаден и в съответствие с целта на
закона, която в случая е изработването на ПУП – план-извадка въз основа въз
основа на одобрения и съгласуван предварителен проект за ПУП, като същата е
допустима с оглед предвидената специална хипотеза на чл. 133, ал. 1 от ЗУТ.
Изложените съображения на съда обосновават
извод, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен
акт, който следва да се остави в сила.
При този изход
на правния спор и с оглед своевременно направеното искане от пълномощника на заинтересованата
страна Г.Ж.М., жалбоподателката следва да бъде осъдена, на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, да ѝ заплати направените по
делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ПГК /л. 265 от делото/
в общ размер на 1860 лева, от които 550 лева – заплатени депозити за вещи лица
/л. 146 и л. 164 от делото/, 60 лева – заплатен депозит за призоваване на
свидетели /л. 245 от делото/, и 1250 лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото претендираното в списъка адвокатско възнаграждение е
в минималния, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
размер, възражението на жалбоподателакта за прекомерност на същото е
неоснователно.
Въпреки
благоприятния за ответната страна краен изход на спора същата не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да ѝ се
присъждат.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предложение
последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К.,***, ЕГН **********, срещу
Заповед № Г-185/06.07.2020 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с
която е одобрен ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана
на 28 м. р. на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на
ЕСУТ при Община Варна, и актуализация, с Протокол на ЕУСТ на Община Варна №
28/23.07.2019 г., т. 46.
ОСЪЖДА К.К.К. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Г.Ж.М.
***, ЕГН **********, сумата от 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му от страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: