№ 41088
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110133498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С решение № 12030 от 19.06.2024 г. съдът е отхвърлил предявения от И. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С......., срещу етажните собственици на сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. С............., представлявана от управителя - М. П. К.-В.
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото
събрание на етажната собственост от 05.05.2021 г., подробно описани в решението. Със
съдебния акт съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата И. С. А. да заплати на
етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. С.............
сумата от общо 750 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 50
лв. – депозит за призоваване на свидетел и 700 лв. – адвокатско възнаграждение. В мотивите
на съдебния акт съдът е изложил съображения защо определя адвокатско възнаграждение в
полза на ответната страна в посочения размер, който е под минималния такъв съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба от ищцата
И. С. А., в която е направено и искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските – чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. Ищцата излага съображения, че размерът на
адвокатското възнаграждение е прекомерен – делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и са проведени само две открити съдебни заседания, с позоваване на практика на
СЕС от 25.01.2024 г. относно липсата на задължителен характер на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От ответната страна в производството е постъпил отговор на молбата за изменение
на решението в частта за разноските (обективиран в отговора на въззивната жалба), с който
се излагат доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение е правилно определен и
намаляването на хонорара под тази сума би обезсмислило професионалната работа на
адвоката по делото, която в крайна сметка е довела до отхвърляне на предявения иск.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от решение № 12030 от 19.06.2024 г., касаеща разноските, съдът е
изложил мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които изцяло
препраща, без да е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящия акт. Като взе предвид
становищата на страните, съдът не счита, че следва да ревизира формирания извод за
1
дължимост в полза на етажните собственици на адвокатски хонорар в размер на 700 лв.
Същият е определен под минимума, предвиден в Наредбата, като за да стори това, съдът е
съобразил именно цитираната от ищцата актуална практика на СЕС - Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. За пълнота следва да се посочи, че
в Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски
трябва да бъдат „пропорционални“. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав,
присъдените на ответната страна разноски (при отчитане предмета на делото и действията,
извършени от процесуалния представител на ответната страна – подаване на отговор на
искова молба, явяване в две открити съдебни заседания, в които са направени допълнителни
доказателствени искания, включително са заявени нови основания за отмяна на решенията
на етажната собственост, срещу които адвокатът е осъществил защита) са разумни,
пропорционални и справедливи, поради което не следва да бъдат намалявани.
При тези аргументи, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски и искането на ищцата в тази връзка следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържаща се във
въззивна жалба с вх. № 248778/31.07.2024 г., подадена от ищцата И. С. А., ЕГН **********,
за изменение в частта на разноските на решение № 12030 от 19.06.2024 г. по гр. д. №
33498/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2