Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1128
гр. Перник, 22.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5689
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД против П.В.П. с искане да бъде признато за установено по отношение
на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1275.89 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот апартамент ******* за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 29.06.2017г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 241.93 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.07.2014г. до 08.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3404/30.06.2017г. по ч.гр.д. № 4076/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която
длъжникът е възразил в законоустановения срок за отговор по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани
от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД е доставила топлинна енергия до имота на П.В.П. на посочената в исковата
молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия,
поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
В отговора на исковата молба се излагат съображения,
че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия,
поради което П.В.П. не е материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията на ищцовото дружество. При условията на евентуалност ответникът поддържа,
че вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г.
до 28.06.2014г. в размер на 33.66 лева и за лихва за забава върху посочената
главница в размер на 9.82 лева за периода от 08.07.2014г. до 08.07.2017г. са
погасени по давност.
С протоколно определение от 30.11.2017г., след
изслушване на становището на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност 1275.89 лева, като начислената
законна лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до
08.06.2017г. възлиза на 241.93 лева,
за които е представено извлечение от счетоводните записвания на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия
се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния
ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 4 и 5 от делото), както
и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”,
бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство
което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд
– гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на
доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Видно от представения по делото нот. акт №
9, том I, нот.
дело № 9/2004г. по описа на нотариус Николай Златанов, с район на действие
Районен съд – гр. Перник, ответникът е придобил право на собственост върху
процесния топлоснабден имот в режим на съсобственост с трето неучастващо по
спора лице, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС носи
отговорност разходите, произтичащи от вещта, съразмерно на частта си. Ищецът не
е ангажирал доказателства, че ответникът е придобил топлоснабдения имот в режим
на съпружеска имуществена общност, поради което и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 СК не намира приложение в разглеждания казус. Доколкото в титула за собственост
не са посочени придобитите от ответника и третото лице идеални части от имота,
то на основание чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни. Предвид
изложеното съдът намира, че между страните в исковия период е съществувало
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
дължи заплащане на ½ част от цената на доставената от ищцовото дружество
топлинна енергия, т.е. сумата в размер на 637.94 лева, като за разликата до
пълния заявен размер претенцията с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде отхвърлена.
Направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания за
главница е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на
вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения
давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане,
поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Следователно изискуемостта на главницата за
първия месец от процесния период – месец май 2014г. е настъпила на първия ден
след изтичане на падежа – 01.07.2014г. Предвид изложеното и при съобразяване на
датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК ( 29.06.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на
доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
18.06.2014г. не е погасено по давност.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид
обстоятелството, че ответникът е пасивно материално правно отговорен единствено
за ½ от претендираните суми с оглед притежаваните от П.В.П. права върху
топлоснабдения имот предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 120.96 лева, като за разликата до пълния
заявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както
в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът намира,
че заявителят е направил разноски в производството по издаване на процесната
заповед за изпълнение общо в размер на 80.36 лева, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 30.36 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като П.В.П. следва да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 40.18 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в
производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от
предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 170.68 лева, от която сумата в размер на
70.68 лева заплатена държавна такса за разглеждане на спора и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като П.В.П. следва да
заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 85.34 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на страната съразмерно на отхвърлената част на предявените искове, а именно
сумата в размер на 250 лева. На идентично правно основание „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД следва да заплати на П.В.П. сторените съдебни разноски в настоящото
производство пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции в размер
на 200 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на
страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против П.В.П., ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 637.94 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот апартамент ********
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК
на 29.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 120.96 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 08.06.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3404/30.06.2017г. по ч.гр.д. №
4076/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1275.89 лева и иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над уважената част до пълния заявен размер
от 241.93 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 40.18 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН **********,*** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 85.34 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 250 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на П.В.П., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 200 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 4076/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен
съдия: