Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                              № 1249

гр.Бургас, 18.07.2017 г.

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                     

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря Д. М., като разгледа НАХД № 2542 по описа за 2017г., докладвано от съдията Анатоли Бобоков, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на К.С.Г. ***, срещу наказателно постановление № 16-0769-002999 от 6.10.2016г., издадено от *** - Началник Група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 предложение второ от ЗДвП му е наложена наказание глоба в размер от 120 лева, както и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”б” и на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 2 месеца.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.И., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакуваното НП.

        За административнонаказващия орган ОД МВР Бургас редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.Не ангажира доказателства.

      Жалбата е депозирана в срок и е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, посочено като нарушител.  

 

        Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното :

     

                 На 6.8.2016г. около 17.00 часа в гр.Бургас, бул.Захари Стоянов, жалбоподателят управлявал л.а. *** с рег.N ***. Не спазил дистанция и ударил движещия се пред него л.а*** с рег.N ***. Двата автомобила се изтеглили в страни от пътя и след като установили, че нямало материални щети по автомобилите напуснали района. По-късно водача на ударения автомобил пуснал жалба в ОД МВР и по негови данни бил установен и настоящия жалбоподател.

        За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен акт за нарушения с правни квалификации по чл. 23 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.”б” ЗДвП..

               АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от последния без възражения. Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели.

        В предвидения от закона 3-дневен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били постъпили писмени възражения по акта.

        На основание този акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правните квалификации на нарушенията бил конкретизиран и размера на съответните наказания.

                При тези факти съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени по следните съображения:

     Съдът намира, че деянието на жалбоподателя не покрива обективните признаци на „пътнотранспортно произшествие” залегнати в параграф 6 т.30 от ЗДвП. След като няма материални щети, няма пострадали лица, повреда на пътно платно, на съоръжение или на товар, то следва да се заключи, че липсва ПТП. В тази насока са и показанията на разпитания в с.з. актосъставител.

    Дори и да се приеме, че е налице ПТП, то следва да се приложи института на чл.28 ЗАНН по следните съображения:

                В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по тълк. нак. дело №1/2005 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесло, че преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейности, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 законът си служи с понятието “маловажни” нарушения. При извършване на преценка, дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6. Когато деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Всъщност наказващият орган освобождава от административно-наказателна отговорност, което не почива на преценка на целесъобразност. Изразът в закона “може” не обуславя действие при “оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Действително, административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на извършеното нарушение, да вземе предвид, че не са извършвани други нарушения от наказаното лице, че не е настъпила вреда , както и да отчете поведението на лицето.            Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието “маловажен случай”, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като “маловажен случай” да се изведат от чл.93, т.9 от НК – “маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

                  От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

                  От съдържанието на чл.93,т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.      

                        След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като “маловажен случай”.

     С тези мотиви атакуваното НП следва да бъде отменено.

     Така мотивиран съдът,

 

               

РЕШИ:

 

                   ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление № 16-0769-002999 от 6.10.2016г., издадено от Росица Паязова Началник Група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на К.С.Г. за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 предложение второ от ЗДвП му е наложена наказание глоба в размер от 120 лева, както и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”б” и на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 2 месеца.

 

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.