№ 18106
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110101370 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Л., чрез адв.
М., срещу „..“ ЕАД и „..“ ЕООД.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания
за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което на основание чл. 140, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата С. С. Л., че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение следва да уточни изрично с писмена молба с препис за
ответниците дали предявява искове за установяване на недействителност на договор за
потребителски кредит № CN../15.05.2023 г. и договор за предоставяне на
поръчителство от 15.05.2023 г., в който случай да формулира надлежно петитума на
исковата молба, или се позовава на недействителността на договорите, по която съдът
да се произнесе преюдициално в мотивите, като претендира единствено връщане на
посочените вземания, за които твърди, че са получени без основание от ответниците.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания в срок,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № CN../15.05.2023 г., по силата
на който й била предоставена в заем сума в размер на 1066,36 лв. Съгласно чл. 4 от
договора, следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „..“ ЕООД с
оглед изискването за предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Навежда
доводи, че на 15.05.2023 г. сключила с „..“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 600 лв. Ищцата твърди, че е
погасила задълженията си по договора за кредит с изплащането на сума в размер на
1
1166,36 лв., като е изплатила и задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство, в размер на 300 лв. В тази връзка, отбелязва че от ответните дружества
са й били издадени удостоверения, че е заплатила сумите по процесните договори,
съответно че действието им е приключило. Твърди, че процесните договори за кредит
и предоставяне на поръчителство са нищожни. Сочи, че в договора за кредит липсват
условията за прилагане на посочения лихвен процент, както и информация дали
същият е фиксиран или променлив. Счита, че посоченият в договора погасителен план
не отговаря на законовите изисквания. Твърди, че в договора за кредит е посочена
единствено абсолютната стойност на ГПР, поради което липсвала яснота относно
начина на формирането му. Поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговарял на
действителния, доколкото възнаграждението, което следвало да заплати по договора за
предоставяне на поръчителство не било взето предвид при изчисляването му. В тази
връзка, отбелязва наличието на основания за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Излага доводи, че ответните дружества са свързани лица. Твърди, че с договора
за поръчителство не се цели обезпечаването на кредитното правоотношение, а
оскъпяване на договора за кредит чрез изплащането на допълнително възнаграждение
в полза на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, с оглед заобикаляне на
законовите ограничения по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения относно наличието
на заблуждаваща търговска практика. Твърди, че с уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в полза на кредитодателя се изплаща
допълнително възнаграждение, което нарушава принципите на добросъвестност и
справедливост. Сочи, че е била принудена да сключи договора за предоставяне на
поръчителство с предварително избрано от кредитодателя дружество. Отбелязва, че
договорът за предоставяне на поръчителство бил неразбираем, поради което не
позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.
Предвид изложените аргументи за недействителност на процесните договори, моли
съда да осъди ответника „..“ ЕАД да й заплати сума в размер на 100 лв.,
представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски
кредит № CN../15.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира осъждането и на ответника
„..“ ЕООД, който да й заплати сума в размер на 300 лв., представляваща недължимо
платено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от
15.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.
Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата, както и че същата е
страна по договор за предоставяне на поръчителство с ответника „..“ ЕООД. Оспорва
твърдението на ищцата, че дружеството е получило сумата от 100 лв., представляваща
договорна лихва по процесното кредитно правоотношение. Твърди, че договорът бил
предсрочно прекратен, както и че ищцата е изплатила сумата от 84,62 лв. – договорна
лихва. Оспорва твърдението на ищцата, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с „..“ ЕООД представлявало задължително условие за получаване на
кредит. Счита, че ищцата е направила избор за предоставяне на обезпечение по кредита
по посочения начин, поради което възнаграждението за гаранта не следвало да бъде
включено при формиране на ГПР по кредита. Твърди, че лихвеният процент по
договора е изрично посочен. Сочи, че доколкото кредитът е бил предсрочно погасен от
ищцата са отпаднали основанията за предоставяне на услугата за предоставяне на
гаранция от „..“ ЕООД, поради което платеното възнаграждение в полза на поръчителя
е било в размер на 223,39 лв. Сочи, че кредитодателят не е страна по договора за
предоставяне на поръчителство, както и че дължимото възнаграждение се изплаща в
полза на „..“ ЕООД. Отбелязва, че въпреки факта, че „..“ ЕАД е едноличен собственик
2
на капитала на „..“ ЕООД, двете дружества представляват отделни юридически лица с
различен предмет на дейност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата по повод
сключен помежду им договор за предоставяне на гаранция по процесния договор за
потребителски кредит. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора,
като сочи че във връзка с изпълнението му е получил от ищцата сумата от 223,29 лв.
Сочи, че избраното от ищцата обезпечение по кредита е съгласно нейното желание,
поради което дължимото възнаграждение в полза на гаранта не следва да бъде взето
предвид при формиране на ГПР по кредита. Отбелязва, че доколкото дружеството се е
задължило да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията й по
договора за кредит, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
възниква в негова полза. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на пасивно субективни съединяване обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следва да бъдат отделени обстоятелствата относно наличието на сключен между
ищцата и ответника „..“ ЕАД договор за потребителски кредит № CN../15.05.2023 г.,
вземанията по който са били обезпечени с оглед сключен между ищцата и ответника
„..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2023 г., по силата на
който посоченият ответник се е задължил солидарно с ищцата за изпълнението на
задълженията по кредитното правоотношение срещу заплащането на възнаграждение.
Безспорен между страните е и фактът, че ищцата е изпълнила надлежно задълженията
си по договора, като е погасила дължимите вземания в полза на ответните дружества.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че е изплатила в полза на ответника „..“ ЕАД сумата от 100 лв.,
представляваща договорна лихва по процесния договор за кредит, както и че е
заплатила в полза на ответника „..“ ЕООД сумата от 300 лв., представляваща
недължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като
установи наличието на твърдените основания за нищожност на клаузите/договорите,
въз основа на които е извършила плащането.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по
делото пълно и главно наличието на валидни основания за получаване, респективно за
задържането на процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства. УКАЗВА на
ответника „..“ ЕООД, че в срок до първото по делото съдебно заседание следва да
приведе представените преписи от документи по делото в съответствие с изискванията
на 183 ГПК, като завери същите за вярност с оригинала. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
указанията съдът ще изключи от доказателствената съвкупност по делото преписите от
3
документи, които не отговарят на изискванията на чл. 183 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверени преписи от
процесния договор за потребителски кредит № CN../15.05.2023, както и справка за
извършените от ищцата плащания по договора. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверени преписи от
процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ищцата на 15.05.2023,
както и справка за извършените от ищцата плащания по договора.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще бъде
преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза по делото, вещото лице по която да отговори на следните
въпроси: 1/ Каква е усвоената сума от С. С. Л., получена на основание сключения с
„..“ ЕАД договор за потребителски кредит № CN../15.05.2023? 2/ Какви плащания са
постъпили от кредитополучателя в изпълнение на задълженията по процесния
договор за кредит, съответно как са осчетоводявани по пера постъпилите суми ? 3/
Какъв е размерът на ГПР по процесния договор за кредит, в случай че при
формирането му бъде взето предвид уговореното възнаграждение в Приложение № 1
към договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2023 г., сключен между
ищцата и „..“ ЕООД, в размер на 783,83 лв.? 4/ Посоченото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, уговорено в полза на „..“ ЕООД, изплащано ли е от
ищцата ведно с погасителните вноски по кредита по сметка на „..“ ЕАД?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след внасяне на
определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговорите на ответниците да се връчат на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
4
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2024
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5