Р Е Ш Е Н И Е
№ 2609
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2609 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона
за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Средец“ №
91, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя д-р В.Л.Н., чрез пълномощник
адв. Д., против Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно
основание № РД-11-926/5/08.09.2022 г. (погрешно посочена в жалбата като
издадена на 06.09.2022 г.), издадена от Директор на Районна здравноосигурителна
каса (РЗОК) – Варна, с която дружеството е приканено да възстанови
неоснователно получената сума в размер на 16 905,75 лева.
Недоволен от така издадения административен акт, жалбоподателят счита същия
за незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане разпоредбите на ЗЗО, Национален рамков договор
за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД за 2018 г.) и сключения между
страните договор и се иска да бъде отменен. Претендират се сторените в
производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът Директор на РЗОК – Варна чрез процесуален представител юриск. И.С.
счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Подробни
съображения са изложени в нарочно писмено становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения.
Със Заповед № РД-11-926/10.08.2022 г. на Директора на РЗОК - Варна е
наредено да бъде извършена самостоятелна, планова, тематична проверка от
служители на РЗОК – Варна в срок до 31.08.2022 г. на лечебно заведение (ЛЗ) за Специализирана
извънболнична медицинска помощ (СИМП) „Медико-диагностична лаборатория – Русев“
ЕООД със задача: контрол по законосъобразността на изпълнение на Индивидуален
договор (ИД) № 030689/14.02.2020 г. с НЗОК във връзка с ИД № 030689/14.05.2018 г.
с НЗОК и влязла в сила Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК
– Варна във връзка с Решение № 2774/01.03.2021 г. на ВАС по адм. дело №
11939/2020 г. Със същата заповед са определени и длъжностните лица – служители
на РЗОК – Варна, а именно: М.З.Н. – контрольор в РЗОК – Варна, отдел ДКИМДПА и К.Т.С.
– контрольор в РЗОК – Варна, отдел ДКИМДПА (от които са попълнени декларации по
чл. 15 от Инструкция за условията и реда за осъществяване на контрол по изпълнение
на договорите за оказване на медицинска и/или дентална помощ). Заповедта е
надлежно връчена на упълномощено лице на 24.08.2022 г. (л. 8-11).
За резултатите от проверката натоварените контрольори са съставили Протокол
за неоснователно получени суми (ПНПС) от извършване на контрол по изпълнението
на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-11-926/1/24.08.2022 г. (л.
12-14), в който е констатирано, че лечебното заведение е получило суми без
правно основание, заплатени от РЗОК – Варна. Посочено е в тази връзка, че на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, със Заповеди №№ РД-09-1924/08.10.2019 г. и
РД-09-1978/21.10.2019 г. Директорът на РЗОК – Варна е наредил да бъде извършена
самостоятелна, планова, пълна проверка на „Медико-диагностична лаборатория –
Русев“ ЕООД със задача да бъде проверена оказаната специализирана извънболнична
помощ, съгласно разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. (л. 15-16). Проверяващите
са обективирали резултатите от извършената проверка в Протокол №
РД-13-831/28.10.2019 г. (л. 17-19), от който е установено, че предвид липсата
на оборудване ЛЗ фактически не може да изпълнява предмета на договора, сключен
с РЗОК – Варна, а именно да оказва специализирана извънболнична медицинска
помощ на здравноосигурените лица (ЗОЛ), като извършва специализирани изследвания,
включени в основния пакет по специалност „Образна диагностика“. Констатирано е,
че „Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД не отговаря на специалните
условия за извършване на специализирани изследвания, включени в основния пакет
по специалност „Образна диагностика“, установени в НРД за МД за 2018 г., поради
което ИД № 030689/14.05.2018 г. следва да се прекрати без предизвестие от
страна на НЗОК. Във връзка с установеното в така съставения протокол от 28.10.2019
г. Директорът на РЗОК – Варна, със Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г., е
прекратил без предизвестие сключения ИД № 030689/14.05.2018 г. за оказване на
медико-диагностична дейност с „Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД,
считано от 12.12.2019 г. (л. 20-23). Посочено е в оспорената писмена покана
също така и че съгласно чл. 33, ал. 1 от ИД, последният е в сила до приемането
на НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД,
съответно на анекса към него. В ДВ, бр. 7 от 24.01.2020 г. е обнародван НРД №
РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности за 2020-2022 г., който влиза
в сила от 01.01.2020 г., следователно е прието, че ИД № 030689/14.05.2018 г.,
сключен между „Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД и РЗОК – Варна, е
със срок на действие до 31.12.2019 г. Посочено е на следващо място, че с вх. №
29-01-141/31.12.2019 г. в РЗОК – Варна е постъпила жалба от дружеството против
Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК – Варна (л. 24), която
е спряла изпълнението й, като във връзка със съдебното обжалване, заповедта е
потвърдена с Решение № 2774/01.03.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11939/2020 г. като
законосъобразна и правилна, което е окончателно и не подлежи на обжалване (л.
25-27). Мотивирано е на следващо място, че съгласно чл. 102 от НРД за МД за
2018 г., страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно/здравно заведение, което
отговаря на общите условия и специалните условия, посочени в НРД. Нарушени,
според проверяващите органи, са изискванията на чл. 109 от НРД за МД за 2018
г., а именно, лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по
чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на
посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в
лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, съгласно
приложение № 10А „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за
оказване на СИМП“. Цитирана е разпоредбата на чл. 114 от НРД за МД за 2018 г.,
съгласно която, лечебните заведения по чл. 113 могат да кандидатстват и за
извършване на високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в
наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, само в случай, че лечебните заведения
кандидатстват и за специализираните медико-диагностични изследвания, включени в
основния пакет по съответната специалност и изпълнявани от съответния лекар
специалист, работещ в лечебното заведение, като в тези случаи се прилага чл.
112, ал. 2. А съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2018 г. лечебното заведение следва да отговаря на следните
изисквания: 1. Да разполага с функциониращо медицинско и техническо оборудване
и обзавеждане, съгласно приложение № 10 А, съответно съгласно чл. 20, ал. 2 от
РД за МД за 2018 г. общите и специалните условия следва да са налице през
цялото време на действие на вече сключения договор. Констатирано е, че
дружеството-жалбоподател е получило неоснователно заплащане на отчетената от
него дейност за периода от 12.12.2019 г. до 31.12.2019 г., поради отпаднало основание,
поради което дължи сума в общ размер на 16 905,75 лв. В тази връзка и
поради неспазване на изискванията на чл. 102, чл. 109, чл. 114, чл. 20, ал. 2
от НРД за МД за 2018 г. и влязлото в законна сила Решение № 2774/01.03.2021 г.
по адм. дело № 11939/2020 г. по описа на ВАС, стойността на медицинската
дейност е прието, че следва да бъде възстановена като неоснователно получени
суми, за което на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, е съставен ПНПС, в който
отчетените дейности, които подлежат на възстановяване, са конкретизирани в
табличен вид. Установено е, че РЗОК е заплатила на „Медико-диагностична
лаборатория – Русев“ ЕООД отчетената дейност на база представени отчетни
документи, както следва: дейността за м. декември 2019 г. е заплатена по фактура
№ **********/15.01.2020 г. по Договор № 030689/14.05.2018 г. на стойност
27 352,02 лв. (л. 28). Протоколът е връчен на лечебното заведение на
упълномощено лице на 24.08.2022 г.
В законоустановения срок е депозирано от лечебното заведение възражение с
вх. № РД-11-926/3/31.08.2022 г. срещу ПНПС (л. 30-31).
С оглед така депозираните възражения, е изготвен Доклад с вх. №
РД-11-926/4/08.09.2022 г. от контрольор в отдел ДКИМДПА (л. 32).
Въз основа на така съставения ПНПС и доклад, ответният директор е издал и
оспорената в настоящото производство писмена покана с основание в чл.76а от ЗЗО,
като е посочил, че възражението е разгледано от административния орган и
отхвърлено като неоснователно. Допълнително е посочено, че с оглед на това, че
заповедта за прекратяване е обжалвана, същата не е приведена в изпълнение до
влизането й в сила на 01.03.2022 г., поради което и договорът на лечебното
заведение не е бил прекратен. При условие обаче, че договор № 030689/14.05.2018
г. е прекратен, считано от 12.12.2019 г. без предизвестие, то за периода от
12.12.2019 г. до 31.12.2019 г. е прието, че са получени суми на отпаднало
основание и същите към момента на издаване на процесната писмена покана, са неоснователно получени и
следва да се възстановят (л. 33-35).
В хода на съдебното производство е приложено адм. дело № 168/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ХVII състав.
При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни
изводи.
На първо място следва да се посочи, че следваният в производството пред
ответника ред (чл. 76а от ЗЗО) предвижда установяване на нарушението от
контролните органи (ал. 1) и съставянето на нарочен протокол за неоснователно
получени суми (ал. 2), като лицето – обект на проверката, има право да
представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от
деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за
възражения по ал. 1, Директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване
на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал. 2
от същия текст. В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се
административно производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в
съответствие с която е извършена проверка от определените за целта контролни органи,
изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена
възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – като такова е било
подадено и впоследствие е издадена оспорената в настоящото производство писмена
покана от компетентния орган – Директор на РЗОК – Варна. Следователно в
административното производство са спазени изискванията на специалната процедура
на ЗЗО за назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за
извършване на проверката, за съставяне на протокол за резултатите от нея, за
връчване на протокола, поради което правото на участие на проверяваното
юридическо лице не е било накърнено в никаква степен. При това положение и
предвид нормата на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, съгласно която, след изтичане на
срока за възражение по ал. 2, Управителят на НЗОК, съответно Директорът на РЗОК
издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно
основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ,
на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, ответният орган е издал и оспорената
писмена покана, която обаче настоящият съдебен състав намира, че е в
противоречие с материалния закон.
Това е така, защото от събраните по делото доказателства се установява, а и
това не е спорно между страните, че сумите, които дружеството е приканено да
възстанови, представляват заплатени медико-диагностични изследвания по сключен
индивидуален договор, които органът е приел, че представляват неоснователно
заплащане на отчетена от лечебното заведение дейност за периода от 12.12.2019 г.
до 31.12.2019 г., поради отпаднало основание, а именно – прекратяването на този
договор със Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на РЗОК – Варна. В прекратителната
заповед обаче е вписано, че сключеният индивидуален договор № 030689/14.05.2018
г. за оказване на МДД с „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД се
прекратява считано от датата на издаване на заповедта, т.е. 12.12.2019 г. Тази
заповед е била оспорена и съответно е влязла в сила на 01.03.2021 г., а по
общото правило на административното право и процес, административните актове
подлежат на изпълнение, когато станат окончателни, т.е. влязат в законна (формална)
сила. Действително, уредена е и възможност актът да бъде изпълнен веднага след
неговото издаване, но това е изключение, което може да бъде сторено само при
допуснато предварително изпълнение, каквото в случая не е спорно между
страните, е допуснато с разпореждане, обективирано в самата заповед, но това
разпореждане е отменено с влязло в сила Определение № 31/08.01.2020 г.,
постановено по ч. адм. дело № 12/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Поради това, предвид обстоятелството, че към периода 12.12.2019 г. –
31.12.2019 г. е бил налице висящ спор пред съда по отношение
законосъобразността на заповедта за прекратяване на договора и е отменено
допуснатото предварително изпълнение, ЛЗ не е следвало да съобразява
поведението си по изпълнението на сключения договор с РЗОК с невлязъл в сила
административен акт, съответно не е налице основание за неплащане на отчетените
дейности, тъй като същите са получени на правно основание и не подлежат на
възстановяване (в този смисъл Решение № 3652 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 9588/2020 г., VI о.).
С други думи казано, доколкото в конкретния случай липсва допуснато
предварително изпълнение на Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на Директора на
РЗОК – Варна, същата подлежи на изпълнение едва след като влезе в сила, т.е.
считано от 01.03.2021 г. Впрочем, в този смисъл е и Решение № 6525 от
30.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 347/2022 г., VI о., постановено по спор между
същите страни („Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД и РЗОК – Варна),
но на друго основание, а именно оспорване на Покана изх. № 29-01-34 от
13.05.2021 г., издадена от Директор РЗОК – Варна, с която дружеството на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е
приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер общо на 16
905,75 лева, където ВАС приема, че наличието на висящо съдебно производство
препятства влизането в сила на оспорения административен акт и той не се ползва
със стабилитет, както и че с влизане в сила на потвърдителното съдебно решение
оспореният акт е започнал да се ползва със стабилитет и задължителна сила,
следователно през процесния период 12.12.2019 г. – 31.12.2019 г. сумите са
получени на правно основание.
При така установеното, неправилно административният орган е приел, че „Медико-диагностична
лаборатория – Русев“ ЕООД следва да възстанови на РЗОК - Варна стойността на отчетени
дейности в общ размер на 16 905,75 лева за периода от 12.12.2019 г. до
31.12.2019 г., което обосновава и изводите на настоящия съдебен състав за
основателност на жалбата на лечебното заведение, поради което оспорената
писмена покана следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради
издаването й в противоречие с приложимите правни норми.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на
жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 50 лева - заплатена държавна такса. По отношение на
претендираното с представения списък адвокатско възнаграждение в размер на
1 900 лева (л. 69) е необходимо да се посочи, че по делото е представено
единствено пълномощно (л. 57), в което е обективирано и договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева, платимо по банков път по посочена
банкова сметка, ***дставени. В тази връзка следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г., постановено по т. д. № 6/2012
г. по описа на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия, според което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая, както вече се посочи, липсват каквито и да
било доказателства, че страната е заплатила договореното възнаграждение в
размер на 1 500 лева, още по-малко пък претендираното такова в размер на
1 900 лева, поради което и не следва да бъдат присъждани като разноски,
направени в настоящото производство.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание №
РД-11-926/5/08.09.2022 г., издадена от Директор на РЗОК – Варна, с която „Медико-диагностична
лаборатория - Русев“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 91, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя д-р
В.Л.Н., е приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер на 16
905,75 лева.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес за призоваване град София, ул.
„Кричим“ № 1 да заплати на „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 91, ет. 2, ап.
10, представлявано от управителя д-р В.Л.Н., сумата в размер на 50 (петдесет) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: