№ 49
гр. Харманли, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200168 по описа за 2024 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания .
Образувано е по жалба от А. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.***
против Наказателно постановление № 1559 от 28.06.2021г. инж.Ю.С.К. –директор на РДГ
Кърджали, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните, с което на основание чл. 270 от Закона за горите за нарушение на чл.14б от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения на атакуваното с нея
наказателно постановление. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се
твърди, че са издадени при съществени нарушения на закона.
В съдебно заседание пред Районен съд - Харманли жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. Д. А.- АК гр. Хасково
са постъпили по делото становища, които се поддържат. Моли съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. Претендира разноски.
Административно - наказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не се представлява. Постъпило е становище от упълномощения представител
на АНО, с което счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана и моли да не
бъде разглеждана, а образуваното производство да бъде прекратено.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на
депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
1
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.03.2021г. в 11:20часа в землището на с.Българин, общ. Харманли е
извършена проверка на камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, който не е снабден с
функциониращо устройство за позициониране и проследяване GPS, с което виновно е
нарушил чл.14б от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии,
поради което и на основание чл.270 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
АУАН е съставен на 21.05.2021г. в гр.Харманли, от З. М. С. – горски инспектор
при РДГ Кърджали в присъствието на свидетелите Б. И. Н. и К. Д. Н. и нарушителя, който
като обяснения е отразено – ненавременно превеждане на сумата към фирмата поддържаща
GPS устройството, както и че потвърждава написаното в т.1 от акта.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели – актосъставителя З. С. и свидетелите по акта Б. Н. и К. Н., които посочват, че
актът е бил съставен в гр.Харманли, въз основа на проверка на камион превозващ
дървесина немаркирана с контролна горска марка и нямала издаден превозен билет, но тъй
като установили, че собственик на камиона било друго лице, не съставили акт, а само
констативен протокол. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН серия КОО, №
095171, в който е описано, че камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, не е снабден с
функциониращо устройство за позициониране и проследяване, с нарушител А. И. Д. от
гр.Харманли. Като нарушен текст е посочен чл. 14б от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии. Акта е връчен на същата дата на нарушителя, който е
описал като обяснения - че ненавременно превеждане на сумата към фирмата поддържаща
GPS устройството, както и че потвърждава написаното в т.1 от акта.
На 28.06.2021г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 1559 на
Директора на РДГ-Кърджали, с което за описаното по-горе нарушение на чл. 14"б" от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на
жалбоподателя Д. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50лева- на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 270 от Закона за горите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН)
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона
писмена форма.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП
2
също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство
има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но
не и към законосъобразността на неговото издаване.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на АУАН и наказателното постановление по следните съображения.
При съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на
императивна разпоредба от ЗАНН, ограничило правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, в акта следва да се съдържа описание на нарушението и
да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. В АУАН е описано
следното нарушение: камион марка „ЗИЛ“ 131 с рег.№***, не е снабден с функциониращо
устройство за позициониране и проследяване GPS.Не става ясно защо въпросния камион е
следвало да бъде снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и
проследяване на движението /GPS/, което е изискване за автомобилите превозващи
дървесина, съгласно чл. 14б. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) Товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства).
Разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ сочи, че товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.
206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS), би имала отношение към извършеното нарушение,
ако беше удостоверено, че процесния камион е превозвал дървесина.
От посочените по- горе разпоредби се установява, че в описателната част на
нарушението както в АУАН, така и в атакуваното НП, не се съдържат обстоятелства за това,
че А. Д. е превозвал дървесина,т.е. липсва съставомерен признак от състава на нарушението.
В тази връзка не следва да бъде поставян един нарушител в ситуация, при която
същият сам да доизяснява, тълкува волята на наказващия орган и да проследява текстовете
на изписаните разпоредби в АУАН и НП. Описанието на едно административно нарушение
следва да е достатъчно ясно и да не съпроводено със съмнения или възможност за тълкуване
и излишни интерпретации.
Налице е разминаване между описаното текстово административно нарушение,
разпоредбите на цифрово описаните законови такива и реално установеното извършено
нарушение. Което представлява съществено нарушение на материалния закон, водещо до
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Посочената правна квалификация на нарушението е изискване на разпоредбата
на чл. 42,т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН и е от съществено значение, като следва да
се има предвид, че между описанието на нарушението и неговата правна квалификация
следва да е налице пълно единство, тъй като влияят върху правото на защита на нарушителя,
а именно върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.
В случая със съставяне на АУАН нарушителят следва да е наясно в извършването на какво
нарушение е обвинен. С това нарушение е ограничено правото на защита на наказаното
лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано.
Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение на чл. 14б от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии , а именно че като собственик и ползвател на товарно МПС не е
осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройство на 29.03.2021г., като е
управлявал камион марка ЗИЛ 131 с рег. № ***. Т. е. това означава, че за съставомерността
на деянието е необходимо да се установи чрез годни доказателства неговия субект –
собственик или ползвател на МПС-то.
3
Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да
бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване
на движението им (GPS), като редът за предоставяне на достъп до информацията за
движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 – Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Според чл. 14б, ал. 1 от тази
наредба товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS
устройства), а съгласно чл. 14б, ал. 3 от същата собствениците/ползвателите на товарни
превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато
функциониране на GPS устройството. За съставомерността на процесното деяние от
обективна страна е необходимо да се установи, че на 29.03.2021г. А. И. Д. е бил собственик
или ползвател на товарен автомобил марка ЗИЛ 131 с рег. № ***. Съгласно чл. 4, ал. 3 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се
вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на
собственика.
Във въззивното производство се събраха безспорни писмени доказателства, а
именно: писмо с № 1354 от 11.02.2025г. на ОДМВР , сектор „ Пътна полиция”, приложените
разпечатки към него от АИС – Регистрация на ППС и собствениците им, СРМПС по реда на
чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени от тях, че собственик на товарен автомобил марка ЗИЛ 131 с
рег. № *** към инкриминираната дата 29.03.2021г. е И.А.О. с ЕГН ********** , от с. Горно
Дряново, община Гърмен. Управлението на автомобила от А. И. Д. не доказва, че той е
собственик или ползвател на същия.
Субектът на задължението за снабдяване с GPS устройства на превозните
средства и мобилните обекти се извежда от ал. 3 на чл. 14б от посочената Наредба, според
която собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.
206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството,
както и достъп до информацията от него. След като А. И. Д. не притежава качество, което да
вменява в негово задължение снабдяването на ППС с GPS устройство и поддържане в
изправност на устройството, то деянието не е съставомерно по чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл.
14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
посочени като нарушени в АУАН и НП, респ. на А. И. Д. не следва да бъде налагано
административно наказание по чл. 270 от ЗГ.
Като е наложил санкция на А. И. Д. за нарушение, което не може да му бъде
вменено във вина, АНО е сторил това в нарушение на материалния закон, което от своя
страна е основание за отмяна на процесното НП.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
4
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв. В
представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат А. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. още с депозиране на
жалбата, както и в съдебно заседание.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление административно-наказващият орган дължи сторените разноски на
жалбоподателя на основание чл. 8, ал. 1, т. 1,вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 400, 00 лева – възнаграждение за
безплатно представителство. Съдът определи посоченият размер, като съобрази, че НАХД
№168/2024 г. на РС – Харманли е приключило в 4 открити съдебни заседания,като за
открито съдебно заседание на 10.06.202024г. адв. А. не се е явил,като е представил писмено
становище; на 10.10.2024г. адв. А. не се е явил, като е представил становище, че поддържа
становището си от 10.06.2024г.; на 30.01.2025г. адв. А. не се е явил, представил становище в
което сочи, че поддържа становището си от 10.06.2024г. и на 06.03.2025г. също не се е явил,
в становището си сочи, да се даде ход на делото,няма доказателствени искания и прави
искане за присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗАдв.В случая следва да заплати възнаграждение на адвоката, осъществил
безплатно процесуално представителство. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и с оглед резултата от правния спор
процесуалният представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 400, 00 лева –
възнаграждение за безплатно представителство. На основание чл.226, ал.3,вр. чл.236 АПК,
вр. чл.7, ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се
дължат разноски в производства по частна жалба по частно КАНД №704/2024г. на АС-
Хасково в размер на 200,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1559 от 28.06.2021г. издадено от
инж.Ю.С.К. –директор на РДГ Кърджали, с което на А. И. Д. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, ул.***, на основание чл. 270 от Закона за горите за нарушение на чл.14б от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите - Кърджали да заплати на адв. Д. Г. А.
с ЕГН ********** с адрес гр. Хасково, ул. *** сумата от 600 ( шестстотин) лева,
представляваща разноски по НАХД № 168/2024г. на РС – Харманли за безплатно
представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5
6