№ 245
гр. Смолян, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500401 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 43/31.08.2021 г. по гр. д. № 35/2021 г. Златоградски
районен съд е признал за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС по отношение на Ф. АС. К., М. Ст. С., С. СЛ. СТ. и С.
СЛ. СТ., че Н. АС. СТ. е собственик на реална част с площ от 1 992 кв.м.,
разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 31111.3.125 по
КККР на гр. Златоград, представляващ земеделска земя/ливада с обща площ
от 3 213 кв.м., находящ се в землището на гр. Златоград, местност
„Коджесанова лъка“, придобита въз основа на наследство и давностно
владение, обозначена в жълт цвят на Комбинирана скица № 1 към
заключението на СТИ, представляваща неразделна част от решението;
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на
805, 48 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответниците Ф. АС. К., М. СТ. СТ., С. СЛ. СТ. и С. СЛ. СТ., чрез адв. Е. В., с
оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния и процесуален закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост,
постановяване в противоречие с доказателства и при превратно тълкуване на
доказателства и приложимите правни норми.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението противоречи на ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС – презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Сочи се, че страните са съсобственици въз основа на
наследяване и презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима за конкретния
случай. Твърди се, че по делото не са налице доказателства, че ищецът като
съсобственик и сънаследник е променил основанието за осъществяваното от
него владение – от владелец за себе си и за останалите наследници, и е имал
анимуса, че владее имота само за себе си и това намерение да е достигнало до
знанието на останалите сънаследници. Твърди се, че от свидетелските
показания не се установява ищецът по някакъв начин да е заявил и
манифестирал, довел до знанието на ответниците, че е завладял техните
идеални части. Сочи се, че намерението за владение за себе си, само по себе
си е ирелевантно, ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин
спрямо останалите съсобственици; свидетелите не установяват, че ищецът
лично или чрез другиго е заявил пред ответниците собственически права
върху реалната част от процесния имот. Твърди се, че нито едно от заявените
от ищеца действия не би могло да се приеме като манифестиращо
преобръщане на държането във владение; прави се позоваване на
свидетелските показания.
Твърди се в жалбата, че решението на районния съд се основава
на предположения, доколкото съдът е приел, че ответениците са имали
възможност да възприемат изграждането на оградата, като не се установява те
да са го възприели – всичките заедно или поотделно; това че е възможно да се
възприемат, не означава че са възприели.
Във въззивната жалба се сочи, че в исковата молба не се съдържат
заявени конкретни твърдения както относно обстоятелствата, при които
ищецът е придобил право на собственост върху 2 дка от съсобственик имот,
така и как и с какви действия е манифестирал своенето на имота, в какво са се
изразявали тези действия.
Твърди се също, че не са доказани и конкретни действия по
отричане правата на този сънаследник върху имота, които действия да са
станали негово достояние. Според жалбоподателите не се установява ищецът
да е владял реалната част от имота в продължение на повече от 10 години,
като се прави позоваване на показанията на свидетелите М. и К.; недоказани
са и твърденията за опити на ищеца да се сдобие с нотариален акт за имота,
тъй като ответниците не са се явили пред нотариус.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на
първоинстанционото решение и постановяване на акт, с който иска да бъде
отхвърлен; претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от Б. Н. С. – наследник на
ищеца Н. АС. СТ., починал на 10.07.2021 г.
2
С отговора се оспорва въззивната жалба и се прави искане да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, като се претендират разноски за
въззивната инстанция. Твърди се, че решението е законосъобразно и
правилно, основано на свидетелските показания и заключението на вещото
лице. Твърди се, че свидетелите установяват, че ищецът е манифестирал и
довел до знанието на ответниците, че ползва и владее имота, необезпокояван
от никого. Сочи се, че съдът е анализирал на кои свидетелски показания да
даде вяра, както и че правилно е обсъдил начина на осъществяване на
фактическата власт.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват. За всички
пълномощникът им адв. Е. В. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата Б.Н. С.-А лично и чрез пълномощникът й адв. Здр.
Д. оспорва въззивната жалба. Въззиваемата В. АС. СТ., редовно призована, не
се явява, не изпраща представител и не изразява становище по въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Собствеността върху имот с идентификатор 31111.3.125, част от
който е процесния с площ от 1 992 кв.м., с Решение № 96А1/29.04.2004 г. на
ОбСЗГ гр. Златоград е възстановена на А. Ч. С., починал на 02.03.1992 г.
Страните по делото са наследници на А. С. – ищецът Н.С. е негов син,
ответницата Ф.К. е негова дъщеря, ответниците М.С., С.С. и С.С., са
съответно съпруга и деца на другия син на А. С. – покойния Сл. Ив. С..
Ищецът твърди, че след смъртта на баща си, от 1992 г. е
осъществил фактическа власт върху част от имот с идентификатор
31111.3.125, с площ от 2 дка, като ползва имота и го обработва
необезпокояван от никого.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че
ищецът е придобил процесния имот с площ от 1992 кв.м. по силата на
наследство и давностно владение, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на районния съд, които за изложени обстойно и
обосновано.
По повод оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи:
Неоснователни са твърденията, че районният съд не е съобразил
разрешенията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Преобръщането на
държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение с
намерение за своене е демонстрирано от ищецът чрез фактически действия,
установени и от свидетелските показания. Така свид. В. с показанията си
установява, че процесният имот се обработва повече от 20 години от ищецът,
че в имота има две стопански и една жилищна сграда, посадени са множество
3
овощни дръвчета. Този свидетел установява, че между имота, владян от
ищеца, и частта, ползвана от ответниците, има трайна ограда от колове и
бодлива тел и масивна ограда. Същите обстоятелства се установяват и от
показанията на свид. Ю. Г.. Въпреки противоречията в показанията на свид.
М. М., в крайна сметка и този свидетел, който ползва друга част от
наследствения имот /частта, ползвана от ответницата М.С./ установява, че
между частта от имота, ползвана от ищеца, и останалата част, ползвана от
останалите наследници, е имало ограда – стара ограда от колове, която е
съществувала преди от около 10 – 11 години. Свидетелят също установява, че
ползването на наследствения имот е било разделено от страните по делото.
Същите обстоятелства установява и свид. С. К. – снаха на ответницата Ф.К..
Свид. Р. К. заявява, че след 1980 г. не е ходила на имота и сведенията за него
са от снаха й.
От тези свидетелски показания е видно, че страните не само са се
поделели имота на покойния А. Ч. С. и всеки ползва определената му част от
него, но и че ищецът Н.С. демонстрира своенето на ползваната част от имота
чрез поставена ограда – първоначално с колове и бодлива тел, впоследствие с
бетонов фундамент.
Наличието на тази ограда, постройките в имота и отглежданите
овощни дръвчета се установяват и от заключението на съдебно-техническата
експертиза. Поставянето на ограда от ищецът преди повече от 10 години –
около 1995 г. се установява от показанията на свидетелите В. и Г., които не са
в роднинска връзка със страните по делото и не се установява да са
заинтересовани от изхода на делото. Свид. М. също в крайна сметка
потвърждава, че тази ограда е поставена преди повече от 10 – 11 години.
С оглед така установеното ищецът чрез недвусмислени действия е
манифестирал явно, че счета процесната площ за своя по отношение на
останалите наследници – чрез изграждане на ограда между неговия имот и
имота, ползван от останалите наследници, чрез облагородяване на имота,
засаждане на овошки, изграждане на сгради и съоръжения от селскостопански
характер. Безспорно ограждането на имота по явен и недвусмислен начин
показва отричане владението на останалите съсобственици. От показанията на
свидетелите М., К. и К. се установява, че другите наследници са обработвали
останалата част от наследствения имот, поради което нямат основания
твърденията във въззивната жалба, че не се установява останалите
съсобственици да са възприели владението на процесния имот от ищецът с
намерение за придобиване на собствеността му. В този смисъл неоснователно
се твърди в жалбата, че се касае за възможност, и че съдът е основал акта си
на предположения. Така свид. М. сочи, че ответницата Ф.К. била недоволна
от разделянето на наследствения имот и затова са идвали на място
представители на ПК – Златоград. Поради това и неоснователно във
въззивната жалба се сочи за скритост на придобивната давност.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
4
установява, че в процесния имот има изградена жилищна сграда едноетажна,
както и постройка, представляваща гараж, приземен и втори етаж за
селскостопанско ползване, част от която постройка е в процесния имот;
изградена е и трета сграда – двуетажна с приземен етаж – за селскостопанско
ползване, част от която сграда е в процесния имот; метален фургон е
разположен в най-южната част на имота, а в източната част има парник. В
експертизата се сочи, че по данни на присъстващите представители на ищеца
и ответниците, тези сгради се ползват от ищеца. Така установеното от
експертизата също сочи на демонстрирано от ищеца владение с намерение за
своене.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция споделя извода
на районния съд за доказаност на исковата претенция – ищецът е придобил
процесния имот по наследство и по силата на давностно владение, считано от
2004 г., поради което обжалваното решение като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ще следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 450
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 43/31.08.2021 г. по гр. д. № 35/2021 г. на
Златоградски районен съд.
ОСЪЖДА Ф. АС. К., ЕГН **********, гр. Златоград, ул. „Анг. К.
№ 4, М. Ст. С., ЕГН **********, гр. Златоград, ул. „Р.“ № 11, С. СЛ. СТ.,
ИГН **********, гр. Златоград, ул. „И.“ № 18, и С. СЛ. СТ., ЕГН
**********,, гр. Златоград, ул. „Б.“ № 81, да заплатят на Н. АС. СТ., ЕГН
**********, гр. Златоград, ул. „Сл.“ № 10, деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6