Определение по дело №9345/2019 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 19.06.2019 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9345 по описа за 2019 год.

Производството пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване с определение №122205/22.05.2019г., постановено по гр. дело № 26184/2019г. на СРС и изпращането му по компетентност на настоящия съд.

Производството по делото е образувано по предявени искове от З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление *** срещу Н.А.Д. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 935 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди на застраховано при ищеца МПС, както и сумата от 210,37 лева мораторна лихва, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на главната претенция според наведените в исковата молба твърдения е регрес на застрахователя, заплатил обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие срещу делинквента управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма и напуснал мястото на ПТП. 

За да прекрати производството пред себе си, СРС е счел, че предмет на главния иск е претенция срещу потребител на застрахователна услуга, поради което и след осъществена справка в НБД „Население“ и на осн. чл. 113 ГПК е прекратил производството по делото е същото е изпратено на ВРС предвид настоящия адрес на ответника.

Настоящия състав на ВРС не приема доводите на състава на СРС, че делинквента е потребител на застрахователна услуга, при което не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК.

По смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. КЗ използва терминологията „ползвател на застрахователни услуги“, като в разпоредбата на чл. 2, ал.2 КЗ посочва, че това са застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Анализът на разпоредбата според настоящия съдебен състав води до извода, че законодателя е посочи като потребители на застрахователна услуга кръг от лица, за които застрахователния договор поражда определени права, било то защото са страни в самото това застрахователно правоотношение (застрахован, застраховащ), било то защото се ползват от правата по този договор – увредено лице, трето ползващо се от договора за застраховка лице или друго лице с интерес от него. В заключение може да бъде направен извода, че под потребител на застрахователна услуга законодателя разбира лице, което се ползва от застрахователния договор или което има права по него.

Не ползи или права по застрахователното правоотношение има делинквента, който със свои виновни действия е причинил вреда на застрахованата вещ, което е довело до задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, което от своя страна поражда правото на застрахователя да предяви регресна претенция към това лице. С други думи законодателя вменява на делинквента задължения да възстанови на застрахователя заплатеното от последния застрахователно обезщетение.

Настоящата хипотеза е именно такава, като се твърди, че ответникът виновно е причинил ПТП след употреба на алкохол и напускане мястото на инцидента, вследствие което ищецът в качеството му на застраховател е заплатил обезщетение на собственикът на увредената вещ, не е получил доброволно и извънсъдебно заплатеното, при което е сезирал съда с регресен иск срещу делинквента.

При тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл.113 ГПК след изменението й с ДВ бр.65/2018г. е неприложима, при което съдът няма възможност служебно, без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответната страна.

            При тези мотиви съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред надлежния Варненски окръжен съд, на осн. чл. 122 ГПК.

При изложените съображения, съдът

 

Определи:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9345/2019г. на ВРС, ХХІ състав.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски районен съд и Варненски районен съд по гражданско дело № 9345/2019г. по описа на ВРС.

ИЗПРАЩА делото на Варненски окръжен съд по компетентност, на осн. чл.122 ГПК.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: