Решение по дело №14629/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  260220                                       01.09.2020 година                     град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря: Диана Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14629 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ (отм.)

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша: № 89 Б, представлявано от ********* ****** К. Х. Ч. и Б. В., депозиран  чрез адв. М. против Д.А.Г., ЕГН **********,*** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3875,99 лева, представляваща изплатеното от дружеството обезщетение за неимуществени вреди по щета № *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът след употреба на алкохол е причинил пътно-транспортно произшествие. Ищецът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е платил по постигната съдебна спогодба с увреденото лице сумата от 3875,99 лева, от която 3000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, 435,99 лева - законна лихва върху главницата за периода от 30.04.2013 г. до 03.10.2014 г. и 440,00 лева адвокатски хонорар. Иска се осъждането на  ответника на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ да заплати платеното от застрахователя обезщетение, както и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения в негова полза особен представител, не оспорва изложеното от ищеца. Възразява, че претендираното от застрахователя обезщетение е платено, като не ангажира доказателства за това.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, приема предявената искова претенция за частично основателна  по следните съображения:

Регресно право на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ(отм.) обхваща платеното на увреденото лице обезщетение, когато застрахованият, при настъпване на пътно-транспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както е в случая. Задължението на застрахователя е вторично. То произтича от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице, като при предявен срещу застрахователя пряк иск, отговорността му покрива изцяло отговорността на прекия причинител, който изпада в забава от датата на увреждането. Следователно, при направено плащане, застрахователят се суброгира до размера на отговорността на прекия причинител, като регесният му иск обхваща и изтеглите лихви до датата на плащането. Това е така защото отговорността на застрахователя, макар и на договорно основание, има гаранционно-обезпечителна функция, спрямо отговорността на застрахования. Прекият причинител е в състояние да избегне отговорността за забава, чрез доброволно плащане на дължимото обезщетение, тъй като е длъжник по вземането за вреди от непозволеното увреждане. В този см. - решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935 / 2015 г. на ВКС, II т.о. и др.

Регресното право на застрахователя обаче не включва направените по делото разноски по предявен спрямо него иск на увреденото лице. В тази хипотеза застрахователят отговоря за разноски по делото на собствено основание, в качеството си на ответник от чието процесуално поведение зависи право на ищеца за разноски – арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК. Прекият причинител не отговаря спрямо пострадалия за вземането му за разноски по делото против застрахователя, поради което и застрахователят няма право на регресен иск за тези разноски. Застрахователят може да плати извънсъдебно или при липса на заведена щета да признае пълно или частично предявения иск,  с което да избегне своята отговорност за разноски по делото. В този смисъл, но за разноски в изпълнителното производство, са съображенията, развити в решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835 / 2018 г. на ВКС.

Установява се от приетите по делото доказателства, че на 30.04.2013 г. около 21:11 часа, на път II - 86, км. 23+300 в посока град П. - град А., Д.А.Г., управлявайки, след употреба на алкохол – 1,99 промила, лек автомобил, марка и модел „Опел Омега“, с рег.№ ** **** **, собственост на А. Т. К., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна, на повече от едно лице, в това число на С. Р. Р. която е била пътник в другия автомобил, участвал в произшествието. Образувани са досъдебно и съдебно производства, като с присъда № ** от **.**.****г. по НОХД №***/** г. на РС-Асеновград,  влязла в сила от **.**.**** г., ответникът е признат за виновен в извършване на описаното по-горе деяние. Към датата на причиняване на процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП) собственикът на автомобила, с който са причинени вредите е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" - застрахователна полица № ******* от **.**.**** г., със срок на действие от 16.01.2013 г. - 15.01.2014 г., сключена с дружеството ищец. Пострадалата от произшествието С. Р. Р. е завела срещу ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по който е образуван гр.д. №42245/2014 г. на Софийски градски съд. Образувана е и преписка по щета № 43072951400200, като на 01.10.2014 г. между пострадалата и застрахователното дружество е сключено споразумение за изплащане на  обезщетение от застрахователя в размер на 3000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.04.2013г. до окончателното изплащане, както и 440,00 лева - адвокатско възнаграждение за образуваното съдебно производството. Обезщетението е платено в цялост на 03.10.2014 г. по банков път от застрахователя. По делото не фигурират доказателства за плащане от ответника на претендираното от ищеца вземане.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че искът е основателен за сумата от 3 435, 99 лева, като следва да се отхвърли за разликата над тази сума, представляваща разноски за адвокатски хонорар на пострадалото лице по предявения против застрахователя иск.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция. Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително направените и доказани разноски. В случая ответникът не е направил разноски. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска за държавни такси, процесуално представителство и особен представител, който възлизат общо на сумата от 1115, 37 лева.

Така мотивиран, РС-Пловдив

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ(отм.) Д.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от ******* ********** - К. Х. Ч. и Б. В. сумата от 3 435, 99 (три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 99 стотинки) лева, представляваща платено на С. Р. Р. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетениe за забава от настъпило на 30.04.2013 г. пътно-транспортно произшествие, като

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* против Д.А.Г., ЕГН ********** иск по чл. 274, ал.1, т.1 КЗ(отм.) за разликата над присъдената сума от  3 435, 99 (три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 99 стотинки) лева до пълния предявен размер от 3 875,99 ( три хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 99 стотинки) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от ******* ********** - К. Х. Ч. и Б. В. сумата от 1115,37 (хиляда сто и петнадесет лева лева и 37 стотинки) лева– разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.

 

СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.