Присъда по дело №10326/2009 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 52
Дата: 8 октомври 2009 г. (в сила от 23 февруари 2010 г.)
Съдия: Кольо Велков Димитров
Дело: 20095600210326
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     П Р И С Ъ Д А

 

Номер…………                        Година  2009                             гр. Хасково

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                             наказателен състав

На  осми Октомври                                                                    2009 година

в публично заседание, в следния състав:

                                                         Председател:Кольо Д.

                                         Съдебни заседатели:1.Б.В.

                                                                            2.М.Д.

Секретар Ж.М.

Прокурор Г. Гешев

Като разгледа докладваното от  Председателя

наказателно дело номер   326                           по описа за    2009   година

 

 

                                    П Р И С Ъ Д И:

         

          ПРИЗНАВА подсъдимия А.Ю.К.,*** О, живущ ***, намиращ се в момента в затвора в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, грамотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2009г. в Д, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

                    ПРИЗНАВА подсъдимия Ж.Т.Г.,***, живущ ***, намиращ се в момента в затвора в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, грамотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.04.2009г. в Д, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК, вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор.

         На основание чл. 59 ал. 1 от НК приспада предварителното задържане на подсъдимия А.Ю.К., считано от 13.04.2009г. до влизане на присъдата в сила и на подсъдимия Ж.Т.Г., считано от 14.04.2009г. до влизане на присъдата в сила.

         ОСЪЖДА подсъдимите А.Ю.К. и Ж.Т.Г. със снета по делото самоличност да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС София направените разноски в размер на 234 лева.

         Веществените доказателства 1 брой плик с кожен калъф за мобилен телефон и 1 брой дамски дънки да се върнат на свидетелката С.Г.А. след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 15 дневен срок от днес.

 

Председател:                               Съдебни заседатели:1.

 

                                                                                          2.

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

                                            

 

                                                               НОХД № 326/2009г.

 

                       М   О   Т   И   В  И:

 

 

Против подсъдимия А.Ю.К. *** е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 13.04.2009г. в Д в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Против подсъдимия Ж.Т.Г. е предявено обвинение за извършено престъпление по 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК за това,   че на 13.04.2009г. в Д при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Подсъдимите А.Ю.К. и Ж.Т.Г. разбират в какво са обвинени, признават се за виновни по предявените им обвинения, признават фактите такива, каквито са изложени в обвинителния акт, заявяват съгласие да не се събират доказателства и да се премине по реда на съкратеното съдебно следствие. С оглед процедурата и пледоариите на защитниците си молят за минимални присъди.

Защитата на подсъдимите пледира за доказаност на извършеното престъпление. Съгласна е с признаването на фактите съгласно обвинителния акт и преминаване към съкратено съдебно следствие. Следвало да се вземат предвид и наличните смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. За К. това било наличието на три деца, за които той следва да се грижи, оказаното съдействие на следствените органи /той бил описал пълно и всестранно какво се е случило и това било своеобразно признание за вина/. Същият разбирал последиците на извършеното от него и съжалявал за това. Същият се намирал в тежко социално и икономическо положение, имал добро поведение, не нарушавал установения ред в следствения арест и в затвора. И за двамата смекчаващо вината и отговорността обстоятелство било малкият размер на предмета на престъплението. Пледира се за наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода” за К. и 2 години от същото наказание за Г. при „лек” режим на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира деянието за доказано. Дава становище за възможност да се премине към съкратеното съдебно следствие. Следвало да се вземе предвид съдебното минало и на двамата, характеристиките на двамата и изразената им склонност към извършване на престъпления. Следвало да се определи наказание и за двамата „лишаване от свобода” под минимума, определен от закона, но близко до този определен минимум.

Съдът, като взе предвид събраните  по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимия Михаил А.М. *** обл. Хасковска. Към момента на извършването на деянието е бил с неизвестен адрес. Известен на органите на полицията. Осъждан е нееднократно и е изтърпявал ефективни присъди.

На 13.04.2009г. св. А. била на гости на своя приятелка. Към 22 часа решила да се прибира и звъннала на братовчед си да я изпрати, но той не се обаждал. Тогава свидетелката си тръгнала сама. Пътят и минавал покрай бензиностанцията на Петрол, а след това и покрай детска градина „Пролет”. Когато свила в уличката на ДГ „Пролет”, тя забелязала двама мъже до автомобил на пътя. Единият от мъжете бил по-нисък със светла блуза и дънки и средно телосложение, а другият – по-висок, с къса коса и тъмни дрехи, по-едър от първия. Когато се приближила до тях те я изблъскали към паркиран автомобил и я притиснали към него. Единият я обгърнал през тялото така, че притискал ръцете и, а другият започнал да дърпа дамската и чанта, която тя носела преметната през лакътя. Свидетелката успяла веднъж да извика за помощ, след което устата и била запушена с ръка. Двамата я повлекли към оградата на детската градина. Единият я държал през врата и я притискал здраво, а другият продължавал да дърпа чантата. Двамата успели да я прехвърлят през оградата на детската градина, която не била висока. При прехвърлянето свидетелката успяла да извика още веднъж за помощ. Мъжът, който дърпал чантата и успял да я отнеме. Свидетелката успяла да ухапе по ръката този, който и запушвал устата. След това тя била хваната за гърлото и завлечена в другата страна на двора на детската градина. Съборили я на земята. Единият започнал да пребърква чантата, а вторият я държал, за да не избяга. Пребъркали и джобовете на якето и, опипали и врата и за носени бижута. Този, който я опипал по врата изрично я питал има ли бижута. Свидетелката отговорила, че всичко, което има е в чантата и. Единият от мъжете на два пъти казал „дай ножа”. Свидетелката се изплашила, но успяла още веднъж да извика за помощ. Мъжете започнали да правят опити да свалят дънките и.

Междувременно откъслечните викове на А. били чути от св. В.В., който разговарял с пазача на паркинга св. В.И.. Той видял как двама човека влачат трети близо до източния край на оградата на детската градина. Св. В. се запътил по посока на виковете и казал на св. И. да съобщи на полицията.  И. натиснал паник бутона и се върнал към детската градина, където бил влезнал и св. В.. При появата му двамата мъже преустановили насилието над пострадалата и се разбягали в различни посоки. Единия от тях взел чантата на А..*** пристигнали бързо, било им описано станалото и те организирали заградителни и издирвателни мероприятия. При провеждането им и според даденото описание на извършителите същите били заловени. А.К. бил заловен скрит под автомобил до маг. „Била”. Ж.Г. бил заловен в автомобила на баща си.

Според показанията на св. А. подсъдимите са и отнели следното: чанта на стойност 16 лева, кожено портмоне от изкуствена кожа на стойност 3 лева, 2 броя ключове с ключодържател – 3,20 лева, дамска розова тениска с къс ръкав – 3,50 лева, лилава тениска с къс ръкав – 3,50 лева, дамски потник – 4 лева, дамско бюстие – 4 лева, две тетрадки – 0,80 лева или всичко вещи на обща стойност 38 лева. Освен това и били отнети и една банкнота от 10 лева, 1 банкнота от 5 лева 1 банкнота от 2 лева и монети всичко на обща стойност 18 лева. Такива монети и банкноти от вида на описаните са намерени при претърсването на подсъдимия К.. Общата стойност на отнетото имущество на А. в пари и вещи възлиза на 56 лева.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на признанията на подсъдимите на фактите от обвинителния акт, показанията на пострадалата и останалите свидетели, протоколите за разпознаване на лица, както и на целия останал доказателствен материал, събран по делото. Разпитани на досъдебната фаза на процеса и двамата подсъдими не признават извършеното от тях престъпление. Подсъдимият Ю К. дава обяснение, в което извършването на престъпление отсъства. От тази гледна точка несъстоятелна се явява тезата на защитата му, че е съдействал на разследването. В съдебно заседание правят признание с оглед преминаване на производството по реда на Глава ХХVІІ от НПК и предвидените в нея по-благоприятни последици. Извършеното престъпление се потвърждава от обясненията на св. А. и от извършеното от нея разпознаване. При залавянето му и при проведеното полицейско претърсване у подсъдимия Ю К. са намерени банкноти от вида на отнетите от свидетелката. Безспорно е, че не съществува пречка подсъдимият да притежава банкноти от същия вид и без да ги е отнел от пострадалата. Доказателствата по делото обаче се разглеждат в тяхното единство и взаимна връзка. Само на това доказателство не може да се обоснове осъдителна присъда. То обаче подкрепя другите, събрани по реда на НПК доказателства по делото. След задействането на паник бутона са били задействани и служителите на РПУ Д В.Д. и К.В.. Видно от показанията им те са били ориентирани как изглеждат извършителите на престъплението. До магазин била забелязали лице с подобно описание и го задържали. Оказало се, че това е подсъдимият Ю К.. Описанието е било дадено от пострадалата от притеклият и се на помощ св. В.В. и св. В.И., който е бил на работа в близост до детската градина. Двамата свидетели и свидетелката А. са видели нападателите и по тяхно описание се е стигнало до залавянето на единия от тях. Проведеното разпознаване от тримата е безспорно доказателство за извършеното от подсъдимите престъпление. След залавянето на К. и свързването с полицейския служител, отговарящ за с. С е била получена информация, че през деня К. е бил заедно с Г.. Последният е управлявал автомобила на баща си. На полицейските служители е било разпоредено да издирват точно този автомобил, тъй като се предполагало, че в него е едно от заподозрените лица. Точно в резултат на тези действия е бил спрян автомобила, собственост на бащата на Г. и е бил задържан Ж.Г.. Той е отговарял по описанието на единия от извършителите на престъплението, бил е облечен по същия, посочен от свидетелите начин и е изглеждал по описания от тях начин. При проведено разпознаване от страна на пострадалата А.Г. е бил разпознат като едно от лицата, извършили нападението върху нея. Освен това пред св. Н.Д. – служител на РУ на МВР Д след задържането му подсъдимия А.К. направил предложение, че след като употребили алкохол подсъдимият Г. предложил да оберат някоя жена, за да изкарат малко пари. Точно в резултат на това предложение било извършено нападението. К. е описал пред свидетеля как е протекло същото.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля А.Ф.А. не са в състояние да разколебаят убедеността на съдебния състав, че фактическата обстановка е такава, каквато бе описана. Свидетелят твърди, че вечерта на 13.04.2009г. той бил в бензиностанцията в с. С. Там гледали филми. Около 23 часа на бензиностанцията отишъл и подсъдимият Ж.Г.. Същият бил с лек автомобил „Форд Фиеста”, собственост на баща му. Компанията, която била там решила да разкара Г.. А. предложил на последния да ги откара до центъра, но останалите отказали, тъй като Г. бил „замъглен”, т. е. бил употребил алкохол. А. се качил сам при Г.. Двамата спрели на автобусната спирка. Изпили една бутилка от 2 литра бира, изпушили по няколко цигари. Тогава Г. предложил да се разходят с колата. Тръгнали към Д, където колата била спряна и двамата задържани. Нападението над А. е станало малко след 22 часа. Г. е пристигнал на бензиностанцията около 23 часа. Имал е достатъчно време след напущането на местопрестъплението да се качи на автомобила, с който е бил в Д и да отиде до бензиностанцията в с. С. Появяването на Г. на бензиностанцията в 23 часа и липсата на обяснения къде е бил преди това по-скоро потвърждават останалите доказателства, очертаващи фактическата обстановка, отколкото да я опровергават. Не противоречи на така възприетата фактическа обстановка и липсата на видимо нараняване у подсъдимия Г.. Свидетелката А. твърди, че го е ухапала по ръката, а ухапване не е констатирано при прегледа му от съдебния лекар. Заключението на д-р Е. е, че видимата липса на ухапване не означава липса на такова.

При тези доказателства съдът намира, че не са налице проблеми с установеността и доказаността на извършеното престъпление, нито с квалификацията на същото.

Гореописаната фактическа обстановка, възприета от съда въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и цялостния доказателствен материал, събран по делото, дават на съда основание да приеме за безспорно и категорично доказано, че подсъдимият А.Ю.К. *** е извършил престъплението по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което му е било повдигнато обвинение, а именно за това, че на 13.04.2009г. в Д в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, а подсъдимият Ж.Т.Г. е извършил престъпление по 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК, за което му е било повдигнато обвинение, а именно за това,   че на 13.04.2009г. в Д при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. отнел от владението на свидетелката А. движими вещи и пари на обща стойност 56 лева с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Престъплението грабеж е едно от най-тежките престъпления, намерили своята уредба в НК и най-тежкото такова против собствеността. Същото е двуактно престъпление. Тежестта му се обуславя от обстоятелството, че при него не е налице само противозаконно отнемане на чужда движима вещ без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да се присвои. Това е само единия акт и по същество това е характеристиката на престъплението кражба. За да е налице грабеж е необходимо при отнемането на вещта да е било упражнено насилие изразяващо се в сила или заплашване. С осъществяването на такива действия по същество се извършва престъпление и срещу личността. Това е нещото, което прави престъплението грабеж по-тежко от кражбата и заради което законодателят е придвидил завишена санкция за същото. В конкретния случай съдът намира за безспорно доказано упражненото насилие над пострадалата. Безспорно е упражняването на физическото насилие. Начина на упражняването на същото – от двамата непознати мъже, нахвърлящи се неочаквано върху жертвата, упражнената сила и притискането на устата и гърлото, влаченето на пострадалата, използването на израза „дай ножа”, последвалият опит да се свалят панталоните на пострадалата безспорно са упражнили и психическо въздействие. Безспорно установено и доказано е и отнемането след това на чужди движими вещи без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да се присвоят.

          По отношение на субективната страна, съдът счита, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл досежно извършеното противозаконно отнемане на вещи, чужда собственост - деецът е съзнавал обществената опастност на деянието и неговите общественоопасни последици, но е искал и е целял настъпването на тези последици. В показанията си, дадени на досъдебното производство свидетелят Н.М.Д. – служител на РУ на МВР Д твърди, подсъдимият А.К. е направил описание на действията си на 13.04.2009г. През деня бил заедно с подсъдимия Г. в Д. След обеда през с. Здравец се върнали в с. С. Вечерта пак се върнали в Д.  Купили си бира, пили в колата, след което Г. казал на К.: „Хайде да оберем някоя жена, за да изкараме малко пари. Ще и дръпнем чантата и ще избягаме”. След това К. описал пред св. Д. как са извършили престъплението. При това положение за безспорно установено съдът намира извършеното престъпление и от субективна страна. Освен че останалите доказателства са в тази насока, налице е и признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимите, което също е доказателство.

Причина за извършване на престъплението е пренебрежителното отношение на подсъдимите към собствеността и личността на гражданите, незачитането на чуждата собственост и  личната неприкосновеност, незачитането на установения в страната правов ред. Причина е и липсата на трудови навици и навика да се разчита на създаденото от обществото за осигуряване на препитание.

Подсъдимият А.Ю.К. е роден на ***г. в гр. Горна Оряховица. Живее в с. С обл. Хасковска. Грамотен, неженен, осъждан, представя се за българин, български гражданин, ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието не е работел. Живее на съпружески начала с лице от женски пол, от което има родени три деца. Осъждан е като непълнолетен два пъти на „лишаване от свобода”, което наказание е изтърпявано ефективно. С влязла в сила присъда от 12.04.2007г. е осъден на „Пробация” включваща първите две задължителни мерки за срок от 2 години и 300 часа годишно безвъзмезден труд за срок от две години. Съгласно изготвената характеристична справка се движи предимно в средата на криминално проявени лица и освен посочените присъди срещу него има образувани 9 броя заявителски материали за криминални  прояви. Както бе посочено съдът не намира, че К. е подпомогнал разследването. Спазването на реда в арестните помещения и в затвора също не следва да се зачита като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство. Спазването на реда е нормалната личностна проява, за нарушаването на реда са предвидени санкции. Дали и доколко е осъзнал извършеното от него и до колко се разкайва ще покажат бъдещите му прояви. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства освен трите деца, за които следва да се грижи съдът намери и ниската стойност на предмета на престъплението, както и тежкото семейно и социално положение на подсъдимия. Като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство следва да се цени и направеното признание и желанието за преминаване на съдебното производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК. То следва от разпоредбите на закона и не подлежи на коментар. Съдът намери, че за постигане на целите на наказанието ще следва да наложи на дееца наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимия Ж.Т.Г. е роден на ***г. в гр. Стара Загора, живущ ***. Грамотен, неженен, осъждан, представя се за българин, български гражданин, ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието не е работел. Осъждан е като непълнолетен с налагане на възпитателни мерки и на „лишаване от свобода”, което е изтърпявано ефективно. На „лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване е осъждан и като пълнолетен. За последно е излезнал от затвора на 20.12.2006г, когато е бил условно предсрочно освободен. До колкото деянието, предмет на настоящото дело е било извършено на 13.04.2009г. налице са предпоставките на опасния рецидив по чл. 29 от НК и по б. „а” и по б. „б”. Съгласно характеристичната му справка се движи предимно в средата на криминално проявени лица и освен посочените присъди срещу него има образувани 13 броя заявителски материали за криминални  прояви.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Г. съдът взе предвид обществената опастност на деянието и дееца, конкретната му степен на вина, обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението е имал влезли в сила присъди и е бил осъждан на наказания „лишаване от свобода” които са изтърпявани ефективно. При него са налице условията на „опасен рецидив” и по б. „а” и по б. „б” на чл. 29 ал. 1 от НК. Като смекчаващо вината и отговорността обстоятелство следва да се цени ниската стойност на предмета на престъплението. Като изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство следва да се прецени направеното признание на фактите и заявеното желание за минаване по реда на съкратеното съдебно следствие. То следва от разпоредбата на закона и не подлежи на коментар. Поради изложеното съдът определи на подсъдимия Г. наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което следва да изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затвор, съобразно разпоредбите на ЗИН.

С така определеното като вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимите А.Ю.К. и Ж.Т.Г. съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздействува възпитателно и предупредително както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

           Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: