№ 69
гр. П., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221720201614 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. С. А. против наказателно
постановление №20-1158-001468/28.04.2020 година,издадено от Началник
сектор “Пътна полиция” П.,с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за
извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 750
лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозна средство за срок от
3 месеца това,че на 04.02.2020 година в 15,12 часа по в гр.П. по път I-6 с
посока на движение от гр.Радомир към гр.П. управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ********
,собственост на П.Т.Т. и на км.79+300 при ограничение на скоростта на
движение 50 км. в час ,въведено с ПЗ В-26 се движел със скорост 109 км. в
час. В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че
скоростта е установена и заснета с автоматизирана система TFR 1-М-№632 с
направен клип №6985 .
Ю. С. А. e обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок.В жалбата,депозирана срещу него чрез защитникът
му адв.И. М. е изтъкнал доводи,че същото е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде изцяло отменено.Направено е искане за
присъждане на направените съдебни разноски.В съдебно заседание,редовно
призован не се явява и не доразвива доводите си,изложени в жалбата.
Административно наказващият орган Началник сектор «Пътна
полиция» П.,редовно призован, не се е явил и не е изпратил процесуален
представител за съдебното заседание.В придружителното писмо към
административно наказателната преписката от нейна становище,че
1
издаденото от Началник сектор “Пътна полиция” П. наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло потвърдено.
Пернишкия районен съд, като съобрази доказателствата събрани по
делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл.14 и 18 от
НПК, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е.Разгледана по същество е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение бланков
№446220/07.04.2020 година,съставен от К. Г. М. в качеството на
“мл.автоконтрольор” в сектор “Пътна полиция” П. в присъствието на
свидетеля по акта И. Б. С. е отразено, че на 04.02.2020 година в 15,12 часа
в гр.П. по път I-6 с посока на движение от гр.Радомир към гр.П. управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ с ДК №
******** ,собственост на П.Т.Т. и на км.79+300 при ограничение на
скоростта на движение 50 км. в час ,въведено с ПЗ В-26 се движел със
скорост 109 км. в час. В обстоятелствената част на наказателното
постановление е отразено, че скоростта е установена и заснета с
автоматизирана система TFR 1-М-№632 с направен клип №6985.
Актът за установяване на административно нарушение е подписан
от актосъставителя и от свидетеля по акта .Предявен е на нарушителя, за да
се запознае с неговото съдържание и да го подпише. А. е подписал съставения
му акт за установяване административно нарушение на 07.04.2020
година.При съставянето на акта същия не е направил възражения в писмен
вид по вмененото му нарушение.
Възражения по съставения акт не са постъпили в законоустановения
срок по ЗАНН пред Началника на сектор “Пъна полиция” П..
Въз основа на горепосочения акт от Началник сектор «Пътна
полиция» П. е издадено Наказателно постановление №20-1158-
001468/28.04.2020 година,с което на Ю. С. А. на основание чл.182 ал.1 т.6
от ЗДвП за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 750
лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозна средство за срок от
3 месеца
По доказателствата:
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства–АУАН бланков
№446220/07.04.2020 година ,съставен от “мл.автоконтрольор” в сектор
“Пътна полиция” П.-л.6 от административно наказателната
преписка,наказателно постановление №20-1158-001468/28.04.2020 година,
издадено от Началник сектор “Пътна полиция” П.-л.5,Заповед за
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган-л.10-11 от административно наказателната преписка,декларация от Ю.
С. А. по чл.188 от ЗДвП-л.8 от административно наказателната
преписка,декларация за предоставяне на информация по нарушение –л.7 от
административно наказателната преписка,снимков материал-л.9 от
административно наказателната преписка,както и приетото и приложено като
доказателство по делото в хода на съдебното следствие писмо рег.
2
№22166/04.11.2022 година на Началник сектор “Пътна полиция” П..Видно от
неговото съдържание системата за видеоконтрол TFR 1-М-№632 е преминала
на проверка за техническата изправност в Отдел “Изследване на типа
средства за измерване” в сектор “Физични и механични изследвания” към
БАН гр.София на 22.11.2019 година,за което е издаден протокол №3-28-19
.Видно от съдържанието на същото писмо периодичността на проверките на
видео радарните системи е една година ,т.е. към датата на установяване на
административното нарушение 04.02.2020 същата е била годна за
установяване на нарушения от този вид.При постановяване на решението си
съдът взе предвид и гласните доказателства,събрани чрез показанията на
разпитаните свидетели К. Г. М. и И. Б. С..Св.М. е съставил акта за
установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление,св.С. е свидетел по акта
.Същите,след като са били предупредени за наказателната отговорност,която
биха понесли в случай на лъжесвидетелстване заявяват,че поддържат изцяло
и в пълен обем отразеното в обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение .Не могат да възпроизведат установените
факти . Същото съдът приема за закономерно с оглед факта,че в кръга на
ежедневните служебни задължения на свидетелите влиза съставянето на
актове за установени административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП
.Не следва да се пренебрегва и изтеклия период от съставянето на акта за
установяване на административно нарушение,съпоставим с датата на
провеждане на разпит на свидетелите в съдебно заседание,който е повече от
две години.
При извършената служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на
него наказателно постановление съдът намери допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,водещи до извод за отмяна на
издаденото от Началник сектор „Пътна полиция“ такова на процесуално
основание,без да се пристъпва към разглеждане на спора по същество.
Мотивиран за горното съдът е от следното:
Разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 респ.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН въвеждат
изискването и актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление да съдържат данни за мястото на извършване на
нарушението.В обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление като място на
осъществяване на административното нарушение е посочено мястото: „Гр.П.
по път I-6 с посока на движение от гр.Радомир км гр.П. км.79+300“.
Актосъставителят и административно наказващият орган са приели,че
нарушението е осъществено в рамките на населеното място гр.П. . Съгласно
т.49 &6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП„населено място„ е:”застроена
със сгради територия при която началото и края са обозначени със
съответните пътни знаци.”Според съда мястото на нарушението не е описано
точно и коректно и не дава в достатъчна степен яснота в тази
насока.Жалбоподателят не е длъжен да познава схемата на пътя,съдържаща
неговото километриране. От друга страна се поставя на обсъждане и въпросът
за правилното приложение на административно наказателната разпоредба.
На следващо място:Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП ,посочена
като виновно нарушена и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление въвежда забрана за водачите на
3
пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение да
превишават в населено място стойност на скоростта 50 км. в час.Ал.2 на
цитираната законова разпоредба регламентира,че когато стойността на
скоростта ,която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1
същото следва да се сигнализира с пътен знак.В обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление е посочено,че ограничението на скоростта за управление на
пътни превозни средства в конкретния пътен участък от 50 км. в час е било
въведено с пътен знак „В-26“ т.е. то е било различно от установената за
населено място скорост от 50 км. в час.Нито в акта за установяване на
административно нарушение ,нито в наказателното постановление е посочено
каква е било разрешената скорост за управление на моторно превозно
средство.От една страна същото е в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4
съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,въвеждащи изискването и актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
да съдържат описание на нарушението.При така установеното е направена
неправилна правна квалификация на административното нарушение,което
актосъставителят и административно наказващият орган са приели, че
жалбоподателят е осъществил.
По разноските:
С оглед изхода на спора–отмяна на издаденото наказателно
постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административно процесуалния кодекс ОД на МВР П. следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 300,00 лв. ( триста лева), представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение на защитника адв. И. М. от ПАК. Същото е
заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия размер е
минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и ОД на МВР П. следва да заплати въпросната сума.
Предвид изложеното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-001468/28.04.2020
година, издадено от Началник сектор “Пътна полиция” П. срещу Ю. С. А.
ЕГН:********** жив. в гр.П. кв.“Хумни дол“ бл.7 ап.12 съдебен адрес:гр.П.
ул.“Отец Паисий“ бл.52 ет.2 офис 3 адв.И. М.-АК-гр.П.,с което на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява
моторно превозна средство за срок от 3 месеца това,че на 04.02.2020 година
в 15,12 часа по път I-6 с посока на движение от гр.Радомир към гр.П.
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди“ модел
„А3“ с ДК № ******** ,собственост на П.Т.Т. и на км.79+300 при
ограничение на скоростта на движение 50 км. в час ,въведено с ПЗ В-26 се
движел със скорост 109 км. в час.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на Ю. С. А. ЕГН:**********
4
жив. в гр.П. кв.“Хумни дол“ бл.7 ап.12разноски по делото в размер на 300,00
лв. /триста лева/,представляваща възнаграждение на защитника адв.И. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5