МОТИВИ:
Ямболска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу С.К. с обвинение в това
, че на 29.06.2010 г. около 15.40 часа на път І-7 км.300 в участък
от него между гр.Елхово и с.Лесово
общ.Ямбол , при управлението на товарен автомобил марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег.№BLLG 070
и прикачено към него товарно ремарке с рег.№
BLFA 838 с посока на движение от гр.Елхово към
с.Лесово е нарушил правилата за движение по пътищата установени в разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 , чл.16 ал.1
т.1 , чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта
на В.Х.Б. от гр.Елхово – престъпление по чл.343 ал.1
б.В вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението
така както е възведено в обвинителния акт.Излага съображения за доказаност от
обективна и субективна страна на осъществяване на престъплението по
внесеното обвинение.Иска признаване на
подсъдимия за виновен и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК определяне
на наказание при условията на чл.58 а от НК по вид лишаване от свобода , като
след определяне на размера му същият бъде намален с 1/3 . С оглед механизма на осъществяване на деянието и обстоятелствата по делото счита и,че са налице условията за приложение на чл.66 ал.1 от НК..Иска
определяне на лишаване от правоуправление съобразно разпоредбата на чл.343 Г от НК за срок съответстващ на този лишаване
от свобода.
В качеството на частни обвинители в процеса са конституирани В.Т.Т. – Б.
- лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетната М.В.Б.
.
В съдебно заседание частната обвинителка В.Б.
– лично и в качеството си на законен представител на М.Б. участват лично и чрез редовно упълномощен
защитник.Излагат съображения за доказаност на
осъщественото от подсъдимия съобразно внесеното обвинение престъпление,като
искат признаването му за виновен и определяне на наказание около средния размер предвиден в
текста и в съответствие с разпоредбата
на чл.58 а от НК намаляване с
1/3.Излагат съображения , че не са налице условията за приложение на чл.66 ал.1
от НК.Иска се и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок не по-малък от три години.Претендират се и
направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Подсъдимия участва в процеса лично и чрез
защитник.Чрез защитата си излага съображения
за правилно установяване на
фактическите обстоятелства , предвид признаването изцяло на фактите , изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт съобразно разпоредбата на чл.371
ал.2 от НПК и даденото съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Излага
съображения , че за настъпване на тежкия резултат са налице и обстоятелства свързани с
характера на пътя.Пледира за определяне на наказание на подсъдимия при
условията на чл.55 НК съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимия лично изразява съжаление за случилото се.
От анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Подс.К. е водач на МПС категории А , В , С , D
и Е и притежава свидетелство за
правоуправление с персонален код
0962106568319 и № ********* издадено от властите на Р Молдова , като
съгласно категория Е отговаряща на
категория С-Е по българското законодателство има право да управлява автомобил за превоз с тегло над
3500 кг. с прикачено ремарке. Подс.К. работи в търговско дружество ЛАНДЖИС АУТО
, със седалище и адрес на управление в Р Молдова като
шофьор и управлява товарна композиция състояща се от влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег.№BLLG 070
и прикачено към него товарно ремарке с рег.№
BLFA 838.
На 29.06.2010 г. с управлявания от него автомобил – товарна
композиция състояща се от влекач МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег.№BLLG 070
и прикачено към него товарно ремарке с рег.№
BLFA 838 подс.К. влязъл в РБългария през ГКПП Русе , след
което продължил управлението на
автомобила по посока на ГКПП Лесово.Към 15.30 часа подсъдимия К. управлявал автомобила по международен път І-7 в участъка от гр.Елхово
към ГКПП Лесово в района на километър 300 ,
извън населено място , като движението се извършвало при дневна светлина , мокър
асфалт и валеж от дъжд , по път с
две ленти – по една за всяка посока , със скорост от 90 км/час.На подсъдимия
Курнишюк предстояло преодоляване на
десен завой по път І-7
километър 300-100 с радиус от 250
метра , при платно за движение с две ленти , по една за всяка посока ,
разделени с двойна непрекъсната бяла
линия , като преди навлизането в завоя пътя бил регулиран с пътни знаци А1 , Ж19
и В24 , съгласно които предстоял
опасен завой на дясно , препоръчителната скорост била 60 км/час и било
забранено изпреварването.Към 15.40 часа подс.К.
с управлявания от него автомобил предприел преодоляване на десния завой , движейки се в
дясната лента по посока на движението си със скорост от 90 км/час, при мокрия асфалт
и продължаващ валеж от дъжд.
По същото време в противоположната посока
, в насрещната лента за движение се движел лек автомобил ОПЕЛ КАДЕТ
с ДК№ У 08 26 ВВ , управляван
от В.Х.Б. , до който на предна
дясна седалка в автомобила се намирала свид.Б..Автомобила В.Б. управлявал със
скорост от 60 км/ час , с каквато предприел и преодоляване на завоя – ляв за
него.По същото време и в същата посока на разстояние от около 50 метра зад
автомобила на Б. се движел лек
автомобил СИТРОЕН ПИКАСО с ДК№ У 83 99
АК , управляван от свид.С. , като в същия автомобил пътувал и свид. К. –
двамата служители в РПУ Елхово.
В момента в който управляваната от подс.К. товарна композиция
и управлявания от В.Х.автомобил се намирали в завоя , подс.К. отнел газта и еднократно натиснал спирачния педал , привеждайки в действие
спирачната система на автомобила.В резултат на това спирачно усилие скоростта на автомобила паднала до 80 км/час,
но в резултат на мократа пътна настилка
възникнало преразпределение на товара на силите действащи в завоя и
подсъдимия загубил контрол над автомобила и ремаркето.В този момент , когато ремаркето се намирало на 67,67 м. от управлявания от В.Б.
автомобил ОПЕЛ КАДЕТ , то започнало
безконтролно да се изнася наляво по посока на движението си , навлязло
в насрещната лента по която управлявал Б. , разположило се косо на оста на движението
си и препречило насрещната лента за движение по цялата и ширина , като
ремаркето се блъснало косо с приплъзване с левия си габарит върху най лявата част на предния габарит на автомобил ОПЕЛ КАДЕТ , в резултат на което последвал силен удар
между лявата част на ремаркето и
предната лява част на автомобила.За лекия автомобил ОПЕЛ КАДЕТ удара бил
челен кос , съсредоточен в най лявата
част на предния габарит , в областта на преден ляв фар , насочен назад и
навътре към купето под ъгъл от 25
градуса спрямо надлъжната ос на автомобила , а за товарната композиция
страничен приплъзващ по левия габарит на
товарното ремарке с начало 1,5 метра
след предния габарит и
продължаващ в посока назад по дължината му
до 3,6 метра.В резултат на голямата си маса товарната композиция притиснала лекия автомобил ОПЕЛ КАДЕТ
в еластичната мантинела , при което последвала тотална деформация на
предната лява част на лекия
автомобил.Подс.К. видял поднасянето на ремаркето , усетил удара , след което
подал газ и увеличил скоростта на
движение на автомобила до 90 км/час ,
успял да възстанови контрола си над
автомобила , като ремаркето заело
нормалното си положение в лентата за
движение на автомобила.На около 100 метра
от мястото на удара подс.К. преустановил движението на управлявания от него автомобил и се
върнал до мястото на удара.В резултат на
удара и деформацията на предната част на
автомобила на водача на лек автомобил
ОПЕЛ КАДЕТ В.Б. са били причинени множество тежки наранявания
по главата и тялото , несъвместими с живота , в резултат на което същият починал.Първи на мястото пристигнали свид.С.
и К. , които сигнализирали и органите на МВР.При извършена на място проверка за
алкохол на подс.К. се установило, че подсъдимия не е употребявал алкохол.
Видно от
извършеното химическо изследване за алкохол на проба кръв взета от
пострадалия Б. от Протокол №176/06.07.2010 г. в същата
не се доказва наличие на
етилов алкохол.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза на труп №43/2010 г. на В.Х.Б. са установени многобройни ожулвания
и кръвонасядания по главата ,
тялото и крайниците.Разкъсно – контузни
рани на главата.Многофрагментни счупвания на черепната кутия и лицевия
череп – горната челюст , носните костици. Липса на лявата очна ябълка.Субарахоидални кръвонасядания.Счупване на седем ребра в ляво. Контузия на левия бял дроб.Остра кръвозагуба
.Анемия.Автомобилна травма , получена вътре в автомобил.
Смъртта на Б. е настъпила в резултат на множествените механични травми , довели до значителни увреждания на черепа и
мозъчните структури , както и до остра масивна кръвозагуба , установени от
аутопсионната находка , като същата е настъпила бързо.Намерените травматични
увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети с голяма сила ,
обичайни са при този вид травми и са в
причинна връзка с настъпването на смъртта.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК.За да приеме за установени
изложените фактически обстоятелства съда в
съответствие с разпоредбата на ал.3 на
чл.373 от НПК взе предвид направеното от подсъдимия К. самопризнание в
съответствие с разпоредбата на т.2 на
чл.371 от НПК и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства-гласни
и писмени ,както и заключения на
назначени експертизи-съдебно автотехническа , съдебно медицинска на труп , химическа ,
при изразено съгласие от подсъдимия да
не се събират доказателства относно
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и такова по т.1
на чл.371 от НПК от страна на всички страни в процеса и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.
Така изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства-гласни и писмени,както и от заключенията на
назначените експертизи-съдебно автотехническа, химическа и съдебно медицинска
такава на труп.Съдът кредитира изцяло показанията на свид.З. С. и Г. К. – двамата служители на МВР
и свид.В.Б. съпруга на постр.Б. – и
тримата очевидци .Показанията на тези свидетели са вътрешно
непротиворечиви и съответни едни на
други и на останалите доказателства по делото
- установеното от огледа на местопроизшествието и писмените
доказателства , а и от заключенията на
назначените експертизи , относно съставомерните
фактически обстоятелства.Всеки от тези свидетели сочи на
посоката , времето и мястото на движението на автомобилите, на пътната обстановка в която
се е извършвало движението на същите , на времето и мястото на навлизане на прикаченото
ремарке на управлявания от подс.К. товарен автомобил в лентата за насрещно
движение , позиционирането на същото в
насрещната лента , а и механизма на нанасяне на удара от ремаркето на лекия автомобил ОПЕЛ КАДЕТ и
притискането му в еластичната
мантинела на пътя , като е налице пълно
съответствие на показаниятна на свидетелите в тази им част.На лице е пълно
съответствие на показанията на свид.С. и К. относно високата скорост на
управление на автомобила от подс.К.. Показанията на тези свидетели са в пълно
съответствие и с установеното от
заключението на назначената съдебно
автотехническа експертиза по отношение на място на удара по отношение на
пътя и МПС ,пътната маркировка, скорост на управление на МПС , предприети действия от водачите на
МПС съобразно установеното от протокола за оглед на местопроизшествие
, механизма на настъпване на ПТП.На лице
е и пълно съответствие на показанията на
тези свидетели , заключението на автотехническата експертиза и съдебно медицинската такава и по отношение
на механизма на получаване и на уврежданията на постр.Б. ,
респективно настъпването на смъртта
му.На лице е и пълно съответствие на визираните по горе показания и заключение
на автотехническата експертиза с установеното
от анализа на иззетия при огледа
на местопроизшествието тахографски лист
на товарния автомобил управляван от подс.К..
Факта на причинените травми в резултат на ПТП се установява от
механизма на причиняването им посочен в заключенията на съдебно медицинската експертиза,както
и настъпването на смъртта на пострадалия Б. в резултат от тези травми .И в тази насока е налице съответствие на показанията
на всички свидетели помежду им, а и със
заключението на назначените съдебно медицински експертизи.
Съдът кредитира в тяхната пълнота и заключенията на назначената и изслушана в
съдебно заседание съдебно автотехническа,а
и съдебно медицинска и химическа експертизи
предвид тяхната обективност, точност,пълнота и изготвянето им в съответствие с изискванията за това.
От анализа на установените обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намира,че както от обективна,така и от субективна страна подс.К. е осъществил състава на чл.343 ал.1 б.В вр. с чл.342 ал.1 от НК , тъй
като на 29.06.2010 г. около 15.40 часа на път І-7 км.300 в участък
от него между гр.Елхово и с.Лесово
общ.Ямбол , при управлението на товарен автомобил марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС с рег.№BLLG 070
и прикачено към него товарно ремарке с рег.№
BLFA 838 с посока на движение от гр.Елхово към
с.Лесово е нарушил правилата за движение по пътищата установени в разпоредбите на чл.16 ал.1 т.1 , чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от
ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на
В.Х.Б. от гр.Елхово .
Безспорно установено от доказателствата по
делото е обстоятелството,че подс.К. е осъществявал движение с управлявания от
него автомобил по път І-7 км. 300 , в
участък от него между гр.Елхово и
с.Лесово със скорост от 90 км/час в
нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП забраняващ движение със скорост по-висока от 70 км/час извън
населено място при категорията правоспособност за управление на МПС притежавана
от подсъдимия.Предприемайки преодоляване
на десния за него завой със същата скорост , респективно предприемайки
действия в завоя за намаляване на скоростта при наличието на
мокра пътна настилка и продължаващ валеж от дъжд са обстоятелствата , които подсъдимият не е съобразил и
е предприел въздействие на спирачната система на автомобила , при което
е изгубил и контрола над управлявания от
него автомобил в нарушение на разпоредбата на ал.1 на чл.20 от ЗДП в резултат
на което е последвало странично изнасяне
на прикаченото към автомобила
ремарке в насрещната лента за движение ,
затварянето и изцяло и реализиране на
удар с ремаркето в предната част на
автомобила управляван от пострадалия Б..С факта на навлизането на ремаркето –
част от пътния състав който е управлявал подсъдимия в насрещната лента за
движение същият е нарушил и разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗДП забраняваща му на пътно платно с двупосочно движение с две
пътни ленти , каквото е и това по което се е движел , да навлиза в лентата за
насрещно движение , освен при изпреварване или
заобикаляне , каквато маневра към момента не е извършвана.
Реализирания от подсъдимия с ремаркето на
управлявания от него пътен състав удар в
управлявания от пострадалия Б. автомобил
, безспорно е в резултат на действията
му по нарушаване на визираните
разпоредби на ЗДП – а именно управление
на автомобила със забранена му от чл.21
ал.1 от ЗДП скорост , загуба на контрола
над управлението на автомобила в нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП в резултат на навлизането в завоя с визираната скорост от
90 км./час при препоръчителна
такава от 60 км/час, в условия на мокра
пътна настилка и продължаващ валеж от
дъжд , а и предприемане на действия по
намаляване на скоростта на движение на управлявания от него автомобил в завоя
със задействане на спирачното устройство на автомобила , респективно
навлизането в насрещната лента за
движение при нарушаване на забраната на чл.16 ал.1 от ЗДП с ремаркето на управлявания от него пътен състав , при
заемане на цялата пътна лента.
На лице е пряка причинна връзка между настъпилата смърт на пострадалия Б. и осъществените действия по нарушаване на
визираните разпоредби от ЗДП от подс.К..Същата
е в резултат на получените травми
при удара между двете МПС.Смъртта
на постр.Б. е настъпила в резултат на множествените
механични травми , довели до значителни увреждания на черепа и мозъчни
структури , както и до остра масивна
кръвозагуба и е настъпила бързо .Експертизата категорично сочи в заключението
си на причиняване на тежките травматични увреждания
в резултат на които е настъпила и смъртта на действието на твърди тъпи предмети
с голяма сила и възможността да се получат при пътно транспортно произшествие – автомобилна травма получена
вътре в автомобила.Този механизъм на причиняване на травматичните увреждания на
Б. , довели и до смъртта му , е посочен и от свидетелите по делото.
От субективна страна деянието е
осъществено от подс.К. по непредпазливост.Безспорно
К. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици при нарушаването на визираните разпоредби на ЗДП но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание,както и на начина му на
изтърпяване съда взе предвид следното:
Касае се за деяние,което е със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид начина му на осъществяване с оглед
на броя и вида на нарушените специални разпоредби на ЗДвП .Следва да се има
предвид и обстоятелството , че при нарушаване на разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗДП подсъдимия е управлявал автомобила
със скорост от 90 км/час при забрана за превишаване на такава от 70 км/час.При
преценката на личността на подсъдимия съда счита,че се касае за такава с ниска
степен на обществена опасност.Подс.К. е с чисто съдебно минало , практика като
водач на МПС при липса на констатирани
нарушения до този момент на специалните разпоредби визирани в ЗДвП и ППЗДвП.По отношение на
същия са налице данни характеризиращи го положително в отношенията в обществото предвид обстоятелството на
постоянна трудова заетост с професия със значителна отговорност и липса на
противоправно поведение до момента , определящо и инцидентност на случилото се в живота му.Съда взе предвид и
отношението на подсъдимия към вече осъщественото,а именно искреното му
съжаление за осъщественото.Преценявайки от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на осъщественото и от друга ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия съда счете , че следва да определи наказанието на
подсъдимия към средния предвиден в закона , а именно в размер на три години лишаване от свобода.При задължението
си да намали определеното наказание в рамките на чл.58 а ал.1 от НК с една трета предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК следва да определи същото и определи по вид лишаване от свобода в размер на две години .Съда счете,че по отношение на този подсъдим следва да се
приложи и разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и изтърпяването на определеното по
размер наказание лишаване от свобода се отложи за изпитателен срок от три години.За да достигне до този извод съда
взе предвид изразеното съжаление за
осъщественото , обстоятелството ,че подсъдимия е с добри характеризиращи го
данни , както и обстоятелството,че е млад човек сочещи сами по себе си на
възможност за осъществяване на
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК както възпитателна,така и възпираща
по отношение на подсъдимия и обществото и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание.В съответствие с
разпоредбата на чл.343 г от НК съда лиши подсъдимия от право на управление на
МПС за срок от три години.
Искането на защитата на подс.К. за
определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК съда счита за неоснователно.За да се приложи разпоредбата на чл.55
от НК следва да се установи , че са
налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,
като и най-ниското предвидено в текста наказание се явява несъразмерно тежко за
осъщественото.В конкретния случай не се
установи наличието както на изключително
, така и на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а смекчаващите такива се отчетоха от съда
при определяне на наказанието по
размер.А и предвиденото в текста
наказание не се явява несъразмерно тежко
на осъщественото , предвид установеното
от доказателствата по делото за начина
на осъществяване на деянието.
Съда счита , че следва подс.К. да
бъде признат за невиновен и оправдан в
съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК и оправда същия по внесеното му обвинение да е осъществил
горното деяние при нарушаване на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДП.Нормата на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП е обща.Подс.К. е признат за виновен в осъществяване на
деянието по внесеното обвинение при нарушаване на разпоредбите на чл.20 ал.1 ,
чл.21 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДП , които са специални такива.При наличието
на допуснато нарушение на специално
правило за движение , нарушаване на общото
правило за движение по пътищата , дори и
да е допуснато е неприложимо.
Съда осъди подсъдимия К. да заплати направените по делото
разноски,така както са извършени,а именно:в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт , по сметка на
ВСС 100 лв. разноски , 1530 лв. в
полза на ОД на МВР Ямбол , както и разноски на частната обвинителка В.Т.Т. – Б. сума в размер на 600 лева.
След влизане на присъдата в сила съда
постанови веществените доказателства по делото – 3 бр. тахошайби , като вещи
без стойност да се унищожат.
Като причина за осъществяване на деянието
съда отчете неспазването на установените
правила за движение по пътищата в страната от подсъдимия.
По изложените съображения съда
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: