Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 13.02.2015
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в
закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Т.П., като
разгледа гр. д. № 1045/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
.
Образувано е по искова молба, предявена
от Т.С. С., ЕГН ********** и В.С.Р., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***
против Е.С.Р., ЕГН ********** ***, С.Й.Д., ЕГН ********** ***, Ц. Петрова Б.-Р.,
ЕГН ********** ***, Е.Л.Р. – Б., ЕГН ********** ***, Е.Л.Р., ЕГН ********** ***,
С.С.М., ЕГН ********** *** , В.С.М., ЕГН ********** *** Д. – М. № ...
Ищците твърдят, че заедно с ответниците
са придобили в собственост по наследство от С.С.Р.., починал през
Твърдят, че описания имот
никога не е бил предмет на доброволна или съдебна делба. Че те никога не са
участвали в такова съдебно производство и не са постигали съгласие с останалите
съсобственици относно подялбата на имота, не са се подписвали под спогодба в
този смисъл. Сочат, че са установили, че без тяхно съгласие е одобрена съдебна
спогодба между В.С.С., Р.С.В., К. С.Р., Л. С.Р. и Е.С.Р. за подялба на описания
имот с протоколно определение от 20.10.1986 г. по гр. д. № ../1986 г. по описа на
Районен съд – Радомир. Твърдят, че под вписаната в съдебния протокол спогодба
липсват техни подписи, както и че въобще не са присъствали на такова съдебно
заседание и не са давали съгласие за постигане на такава спогодба.
Сочат, че част от подписалите спогодбата,
а именно В.С.С., Р.С.В., Л. С.Р. и К. С.Р. са починали, а техни наследници са
част от ответниците по делото – С. С. Д., Ц. П. Б. – Р., Е.Л.Р. – Б., Е.Л.Р., С.С.
М., В.С.М..
Сочат, че същата е нищожна
поради противоречие със закона – чл. 75, ал. 2 от ЗН – в делбата не са
участвали всички съсобственици и поради липса на съгласие на двамата ищци за
сключване на спогодбата.
Искането към съда е да прогласи
за нищожна постигнатата между В.С.С., Р.С.В., К. С.Р., В.С.Р., Л. С.Р., Т.С. С.
и Е.С.Р. съдебна спогодба за подялба на съсобствените им по наследство от С.С.Р..,
починал през
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника Е.С.Р. – адв. Г.М.. Останалите
ответници не са депозирали отговор.
В писмения отговор ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че същият е неоснователен, тъй като оспорените
подписи са положени от ищците. Сочи, че така предявения иск е погасен по
давност. В първото по делото заседание ответникът Е.Р. уточнява, че в съдебното
производство ищците Т.Р. и В. Р. са били надлежно представлявани при сключването
на спогодбата, като Вергиния Р. е била представлявана от Е.Р., а Т.Р. – от В. Р..
Твърди, че Е.Р. е положил подпис след цифрите 4 и 7, съответно в лично качество
и като пълномощник на В. Р., а В. Р. е положила подпис след цифрите 1 и 5,
съответно в лично качество и като пълномощник на Т. С./Р./. Искането към съда е
да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищците поддържат
иска. Молят съда да го уважи. Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът Е.Р.
оспорва предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на уговореното между ищците и процесуалния им представител
адвокатско възнаграждение.Останалите ответници не са изразили становище по иска.
Съдът като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим. Разгледан по
същество е основателен по следните съображения:
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи противоречието
на постигната спогодба с императивна правна норма и отсъствието на съгласие за
сключването и. В конкретния случай ищците при условията на пълно главно
доказване трябва да установят, че в одобрената съдебна спогодба те не са
участвали и че липсва тяхното съгласие за постигане на спогодбата.
Като
доказателство по делото е прието гр. д. № ../1986
г. по описа на РС – Радомир в оригинал, в хода на което е постигната и одобрена
оспорената съдебна спогодба. Същото е
образувано по искова молба предявена от Е.Р. против В.С., р.В., К. Р., В.Р., Л.
Р. и Т. С.за делба на оставените от
техния наследодателя им С.С.Р.., починал
на 13.06.1985 г. недвижими имоти. Приключило е със спогодба, обективирана в
протокол от проведено публично съдебно заседание от 20.10.1986 г. Съобразно
отразеното в същия, съделителите са се явили лично и са постигнали съгласие в
дял на Кирилка С.Р., чиито наследници видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници изх. № АОИЗ – 954/18.09.2013 г. са ответниците по
настоящото дело С.М. и В.М., да бъде поставено правото на ползване, дадено по
ПМС № 76 и решение № 2 на ИК на ОНС – Радомир върху земя от
Не е спорно между страните и се
установява от представения по делото нотариален акт № ., том .. дело № ./1981
г., удостоверение за наследници изх. № 18.09.2013 г. и удостоверение № ./1978
г., че страните по спогодбата са титуляри на вещните права, предмет на
съдебната спогодба, по силата на наследяване на общия им наследодател С.С.Р.., починал на
19.10.1984 г. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява
част от страните, постигнали оспорената съдебна спогодба са починали, а техните
наследници са конституирани като ответници в настоящото производство, а именно:
В.С.С. – починала на 13.09.2009 г. – не е оставила низходящи, възходящи и
съпруг; Р.С.В. – починала на 28.04.2013 г. и оставила законен наследник дъщеря
си С.Й.Д.; лазар С.Р. – починал на 30.03.2012 г. и оставил за законни
наследници Ц. П. Б.Р. – съпруга, Е.Л.Р. – Б. – дъщеря и Е.Л.Р. – дъщеря;
кирилка С.Р., починала на 21.09.1994 г. и оставила законни наследници С.С.М. и В.С.М..
Описаният по-горе протокол от съдебно
заседание, досежно удостоверяване обстоятелството, че съделителите – страни по
делото са се явили лично и са подписали постигната спогодба представлява
официален удостоверителн документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на
компетентността му и в изискуемата от закона форма и ред/уредени в ГПК/отм./,
поради което на основание чл. 179, ал. 2 от ГПК се ползва с материална
доказателствена сила. Затова при наличие на оспорване на удостовереното
обстоятелство, че страните са се явили лично и са подписали спогодбата,
тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК пада върху оспорващия.
Следователно ищците имат задължението по безспорен начин да установят
твърдяното от тях обстоятелство, че подписите положени от тяхно име не са
положени от тях, както и че не всички съделители са участвали в делбата,
приключила с одобряване на съдебна спогодба.
За установяване на твърдението,
че ищците не са подписали спогодбата по делото е изслушана съдебно-почеркова
експертиза, към която страните са поставили и допълнителни задачи. На
поставените от страните задачи е отговорило вещото лице А.Н., като всички
представени от него и приети по делото заключения съдът кредитира изцяло, като обосновани, ясни,
точни и конкретни. Вещото лице притежава необходимата компетентност, знания и
професионален опит. Отговорите на въпросите са дадени след анализиране на
достатъчен по обем сравнителен материал, с безспорен произход и достоверност. Вещото
лице задълбочено и при посочване на използваните от него методи е обсъдило събрания
сравнителен материал и изследваните подписи и почерци. Научно е аргументирало изводите
си. Въз основа на подробното обсъждане в обстоятелствената част на експертизата
и при непосредственото изслушване от съдебния състав, вещото лице е достигнало
до извода, че в протокола от съдебно заседание под спогодили се отсъстват
подписи, положени от ищците. Установило е също, че подписите срещу 1 и 5 не са
положени от В.С.С.. Отсъствието на подписи, положени от ищците, удостоверяващи
съгласието им за постигане на одобрената съдебна спогодба сочи на отсъствие изразяване
на такова съгласие от същите при сключване на съдебната спогодба. Съгласно чл.
26, ал. 2 от ЗЗД липсата на съгласие у част от страните за постигане на
спогодбата е основание за нейната нищожност. В конкретния случай се касае за
спогодба за делба на придобити по наследство имоти, за действителността на
която по аргумент от чл. 75, ал. 2 от ЗН, условие е участието на всички
наследници, респективно постигане на съгласие от страна на всички наследници за
подялба на съсобственото имущество. Следователно отсъствието на съгласие у част
от съделителите/ищците по настоящото дело/ представлява нарушение на
императивната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗН. От горното следва извода, че
одобрената от съда по гр. д. № ../1986 г. на РС – Радомир спогодба е при липса
на съгласие, на двама от наследниците и в противоречие с разпоредбата на чл.
75, ал. 2 от ЗН. Затова същата е нищожна, а предявеният искът е основателен.
Съдът намира за недоказани,
твърденията на ответника Е.Р., че ищците по делото са участвали в
производството по гр. д. № 453/1986 г. по описа на РС – Радомир посредством
упълномощени от тях представители, които са подписали спогодбата. В съдебният
протокол от съдебно заседание от 20.10.1986 г. не е отразено в проведеното
съдебно заседание В.Р. и Т.Р. да са били представлявани от други лица. Нещо
повече, в материалите по приложеното гр. д. № ../1986 г. по описа на РС –
Радомир липсват данни за такова представителство. Съгласно действащия към този
момент ГПК – чл. 21, ал. 1 от ГПК представителите на страните се легитимират с
пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. Т.е.
осъществяването на процесуално представителство е възможно само след
представяне по делото на писмено пълномощно подписано по страната. Такива
пълномощни не са били представени от Т.Р. и В. Р. в производството по гр. д. № ../1986
г. по описа на РС – Радомир, следователно не е доказано твърдението на
ответната страна, че те са участвали в същото с надлежно упълномощени
процесуални представители.
Представените по настоящото дело пълномощни в
оригинал, с нотариална заверка на подписите, съответно от 07.10.1986 г. и
29.09.1986 г., в които е отразено, че Т.Р. и В.Р. упълномощават съответно В.С./Р./
и Е.Р. да ги представляват в съдебно производство за делба на недвижими имоти
не са представени по гр. д. № ../1986 г. на РРС. Упълномощаването е едностранна
сделка. Волеизявлението на упълномощителя не създава задължение за
упълномощения да упражни представителната си власт. Затова от извършването на
упълномощителната сделка не следва, че представителната власт е била упражнена.
Както вече беше посочено, в кориците на гр. д. № ../1986 г. по описа на РРС
отсъстват каквито и било доказателства ищците по настоящото производство да са
били представлявани. Освен това отразените в обсъдените по-горе пълномощни
едностранни изявления на ищците Т.Р. и В.Р. за учредяване на представителна власт
в полза на Е.Р. и В. Р. за осъществяване на процесуално представителство са
нищожни, поради противоречие с императивната правна норма на чл. 20 от ГПК /отм./, в какъвто смисъл е и
становището на адв. М.. Чл. 20 от ГПК/отм./ изчерпателно посочва лицата, които
могат да осъществяват процесуално представителство по пълномощие. Това по
отношение на физическите лица, са адвокатите, родителите, децата и съпругът. Е.Р.
и В.Р. не са адвокати и не са родители, деца или съпрузи на упълномощителите Т.Р.
и В.Р., затова и изявлението на последните за учредяване на представителна
власт за осъществяване на процесуално представителство е нищожно на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и не може да учреди процесуална представителна власт за Е.
и В.Р.. За наличието на представителна власт в съдебното производство, съдът
следи служебно и затова горното се явява още един аргумент косвено подкрепящ
извода на настоящия съдебен състав, че ищците не са подписали атакуваната
съдебна спогодба чрез представител.
Всичко изложено сочи на
основателност на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на
ответната страна, че същият е погасен по давност. Законът не предвижда срок за
предявяване на иск за прогласяване сделките за нищожни. Нищожността е институт
свързан с наличието на изключително сериозни пороци на сделката, водещи до
невъзможност тя да породи правните си последици, затова и законодателят не е
предвидил срок/давностен или преклузивен/, в който искът или възражението за
нищожност на бъдат заявени.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски в производството – 105.90 лв. – държавна такса, 100
лв. – за особен представител и 300 лв. – разноски за експертизи.
В полза на ищците следва да
бъде присъдено само адвокатското възнаграждение, чието заплащане е удостоверено
в пълномощното, имащо в тази част характер на плащане, а именно 200 лв. Същото
не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което
възражението за намаляване, направено от ответната страна не следва да бъде
уважавано.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗН поради
липса на съгласие и противоречие на закона, съдебна спогодба по гр. д. № ../1986
г. по описа на Районен съд – Радомир, одобрена с определение от 20.10.1986 г.,
постигната между Т.С. С., ЕГН **********
и В.С.Р., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** , Е.С.Р., ЕГН **********
***, В.С.С., починала на 13.09.2009 г., Р.С.В., починала на 28.04.2013 г.,
оставила законен наследник С.Й.Д., ЕГН ********** ***, Л. С. Р., починал на
30.03.2012 г. и оставил законни наследници Ц. П. Б.-Р., ЕГН ********** ***, Е.Л.Р.
– Б., ЕГН ********** ***, Е.Л.Р., ЕГН ********** ***, Кирилка С.Р., починала на
21.09.1994 г. и оставила законни наследници С.С.М., ЕГН ********** *** , В.С.М.,
ЕГН ********** *** Д. – М. № ..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Е.С.Р., ЕГН ********** ***, С.Й.Д., ЕГН ********** ***, Ц. П. Б.-Р.,
ЕГН ********** ***, Е.Л.Р. – Б., ЕГН ********** ***, Е.Л.Р., ЕГН ********** ***,
С.С.М., ЕГН ********** *** , В.С.М., ЕГН ********** *** Д. – М. № .. да
заплатят на Т.С. С., ЕГН ********** и В.С.Р., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес *** сумата от 705.90 лв. /седемстотин и пет лева и деветдесет
стотинки/, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./