№ 1304
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000501425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 136 от 23.02.2024 г. по гр. дело № 5385/2018 г. Софийски
градски съд, ГО I-4 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 45 ЗЗД „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на М. П.
П., ЕГН **********, сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, частично от
50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
08.04.2016 г. ., около 12:30 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Даскал
Манол“ и ул. „Райко Жинзифов“, причинено виновно от С. Р. С. при
управление на л.а. „Фиат Панда“ с peг. № ********, който, движейки се по ул.
„Райко Жинзифов“ от ляво с посока на движение от ул. „Георги Софийски“
към бул. „Тотлебен“, в нарушение на правилата за движение по пътищата, не
намалил скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо
Славейков“, за да пропусне движещия се с предимство по него, в посока от
бул. „Пенчо Славейков“ към ул. „Яков Крайков“ л.а. „Киа Каренс“ с peг. №
********, управляван от ищеца, при което причинил сблъсък между двата
автомобила и тежки травматични увреждания на ищеца, чиято отговорност
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“, сключена със „ЗД ЕВРОИНС“ АД, със застрахователна
полица № BG07115002906635, валидна до 28.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 06.10.2016 г.,
когато била представена банкова сметка по извънсъдебната претенция към
застрахователя, до окончателното им изплащане.
С решението първоинстанционният съд е осъдил „ЗД ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, да заплати на адв. В. О. – САК, в качеството на процесуален
представител на ищеца М. П. П., ЕГН **********, сумата от 3 660 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.
38, ал. 2 ЗА, съобразно уважената част от иска, както и да заплати на М. П. П.
сумата от 2 430 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски,
съразмерно уважената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ЗД
ЕВРОИНС“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с
която искът е уважен за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 08.04.2016 г., около 12:30 ч., в гр. София, на кръстовището
на ул. „Даскал Манол“ и ул. „Райко Жинзифов“, причинено виновно от С. Р. С.
при управление на л.а. „Фиат Панда“ с peг. № ********, чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при „ЗД ЕВРОИНС“ АД по застрахователна полица №
BG07115002906635, валидна до 28.11.2016 г. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че е
нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото бил завишен
размерът на присъденото обезщетение, което не съответствало на вида и
тежестта на уврежданията, настъпилата промяна в начина на живот на ищеца,
икономическата конюнктура в страната, както и константната съдебна
практика. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение
в частта, с която искът е уважен за сумата над 10 000 лева до пълния предявен
размер на исковата претенция от 30 000 лева. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна М. П. П. оспорва въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв. О. в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК писмен отговор с подробно изложени в нея съображения. Моли съдът да
остави без уважение въззивната жалба. Претендират се разноски.
Решението в частта, с която искът е уважен за сумата от 10 000 лева,
като необжалвана от ответника е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с предмет –
присъждане на сумата 30 000 лева частична от 50 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
2
на ПТП, настъпило на 08.04.2016 г., около 12:30 ч., в гр. София, на
кръстовището на ул. „Даскал Манол“ и ул. „Райко Жинзифов“, причинено
виновно от С. Р. С. при управление на л.а. „Фиат Панда“ с peг. № ********,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2016 г., до окончателното изплащане
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество
същото е и правилно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Протокол за ПТП № 1645919 от 08.04.2016 г. ,
заключенията на Съдебно-автотехническата експертиза и повторната
съдебно-медицинска експертиза, Апелативен съд-София приема за
установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на
процесното ПТП, а именно: на 08.04.2016г., около 12:30 ч., в гр. София, на
кръстовището на ул. „Даскал Манол“ и ул. „Райко Жинзифов“, С. Р. С. при
управление на л.а. „Фиат Панда“ с peг. № ******** се движил по ул. „Райко
Жинзифов“ от ляво с посока на движение от ул. „Георги Софийски“ към бул.
„Тотлебен“. Приближавайки кръстовището по път без предимство, не намалил
скоростта и не спрял преди да навлезе по напречния бул. „Пенчо Славейков“,
за да пропусне движещия се с предимство по него, в посока от бул. „Пенчо
Славейков“ към ул. „Яков Крайков“ л.а. „Киа Каренс“ с peг. № ********,
управляван от ищеца М. П. П., при което причинил сблъсък между двата
3
автомобила и тежки травматични увреждания на водача на л.а. „Киа Каренс“.
В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие в
Съдебно-автотехническата експертиза и от заключението по приетата
повторна Съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът М. П. П. получил
изолирана шийна гръбначна травма, изразяваща се в: навяхване на шията
(дисторзио коли); дискова херния на ниво С5-С6; увреждане на шийните
коренчета (радикулитис цервико-брахиалис); централен отоневрологичен
синдром. Навяхването на шията причинило ограничени движения на шийния
дял на гръбначния стълб за срок до 30 дни. Поради наличните придружаващи
заболявания възстановяването продължило повече от 6 месеца,
съпътствано от болки и страдания. Според заключението на експертизата,
ценено заедно с обясненията на в.л. в о.с.з., дисковата херния на ниво С5-С6,
макар и при липса на анамнестични и документални данни за предшестващи
гръбначни заболявания и травми да следва да се приеме за пряко свързана с
процесния инцидент, то обаче ищецът към 43 години вече имал възрастово
обусловени дегенеративни изменения на шийната област на гръбначния стълб,
които съвместно с процесното ПТП допринесли за развитието на дисковата
херния у ищеца и нейната клинична проява. Съгласно заключението на в.л. в
СМЕ дисковата херния предизвикала болки и страдания за срок до 2-3 месеца,
аналогични на тези от цервико-брахиалния радикулит и затруднение на
движенията на шията за повече от 30 дни.
При диагностицирането на изолираната шийна гръбначна травма в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, осъществило се в деня след инцидента на
08.04.2016 г., била поставена външна имобилизация на шийния отдел на
гръбначния стълб с полутвърда яка и било проведено симптоматично
медикаментозно лечение. Два месеца и месеца и половина по-късно, поради
продължаване на оплакванията била проведена компютърна томография на
шийни прешлени с данни за дискова херния на ниво С5-С6. За периода 28.06. -
02.07.2016 г. било проведено стационарно лечение в Клиниката по УНГ
болести към УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ поради оплаквания от световъртеж,
замайване, нарушено равновесие, намален слух и шум в ушите - от два
месеца, прогресиращи с времето, което било симптоматика на централния
отоневрологичен синдром. В съдебно-медицинската експертиза вещото лице
заключава, че продължителността на възстановителния период от 6 месеца се
дължал и на придружаващи заболявания у ищеца отпреди процесното ПТП,
едно от които било псориазис, чието развитие вследствие ПТП се утежнило и
било проведено специализирано дерматологично лечение.
Видно от заключението по експертизата, към момента и в годините след
травмата ищецът се оплаква от често тилно главоболие и дискомфорт във
врата, които обаче не ограничават работоспособността му. Движенията в
шийния отдел на гръбначния стълб са съхранени в пълен обем, с лека
болезненост в крайните фази. Запазена е двигателната, сетивната и
рефлексната дейност на четирите крайника. Липсват клинично значими
4
невъзстановени вреди вследствие получените травматични увреждания при
процесното ПТП от 2016 г.
В съдебната-автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на ПТП на първо място са субективните действия на водача на л.а.
„Фиат Панда“ с рег. № ******** – С. Р. С., който, приближавайки към
нерегулирано с пътни знаци кръстовище, не намалил скоростта си до
безопасната, за да огледа напречната улица и не е спрял, за да пропусне дясно
стоящия, движещ се по път с предимство автомобил, управляван от ищеца. В
случай че е липсвала видимост поради паркирани автомобили, от техническа
и професионална гледна точка водачът е имал задължението да спре или да
намали скоростта си до минимум, за да може да се огледа и да навлезе бавно в
кръстовището. Поради това в САТЕ се заключава, че за водача на л.а.
„Фиат Панда“ с рег. № ********, управлявван от С. Р. С.,
произшествието е било предотвратимо.
От решаващо значение обаче е и причинно-следствената връзка между
така предприетото от ищеца поведение и вредата, тъй като съгласно съдебно-
автотехническата експертиза причина за ПТП са и субективните действия на
водача на л.а. „Киа Каренс“ с рег. № ******** - М. П. П., за когото въпреки че
не е бил наличен пътен знак Г4 – „Движение след знака само направо и
надясно“, за да се ориентира за посоката на движение по ул. „Райко
Жинзифов“, е следвало да намали скоростта си до безопасна, за да може да
огледа напречната за него улица или да спре при необходимост. Водачът-ищец
на л.а. „Киа Каренс“ не е сторил това, поради което вещото лице в САТЕ
заключава, че и неговите действия са в причинна връзка с настъпването
на ПТП, макар и за него произшествието да е било непредотвратимо.
Вещото лице категорично заключава, че ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка с процесния инцидент от 08.04.2016 г. са допуснати и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И. А. П. - съпруга на ищеца, от
чиито показания се установява, че го видяла веднага след ПТП, на място.
Първоначално след инцидента ищецът се чувствал добре и не искал да ходи в
болница, но постепенно се появили болки в главата и повръщане и 3 седмици
по-късно бил приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ за 7 дни, но след
изписването главоболието продължило. Освен това, ищецът страдал от кожно
заболяване псориазис, което кожно заболяване допреди ПТП било овладяно,
но след това се обострило интензивно. Съгласно показанията на свидетелката
ищецът работил в строителството, но в един момент не можел повече, защото
ръцете му изтръпвали целите. От свидетелските показания се установява, че
инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищеца, който след ПТП
отказвал да шофира или ако шофирал, го правил рядко и поради обострен
страх не искал да потегли на кръстовище.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
5
споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че
предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от
ищеца вреди, в случая са се осъществили, респ. че са налице всички
изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на процесния лек автомобил със
застрахователя-ответник – и за ангажиране отговорността на застрахователя.
По този въпрос пред въззивната инстанция няма спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на пострадалия
към момента на инцидента - 43 години; характера, броя и вида на
травматичните увреждания – изолирана шийна гръбначна травма,
изразяваща се в: навяхване на шията (дисторзио коли); дискова херния на ниво
С5-С6; увреждане на шийните коренчета (радикулитис цервико-брахиалис);
централен отоневрологичен синдром; ограничените движения на шийния дял
на гръбначния стълб за срок до 30 дни вследствие навяхване на шията;
болките и страданията за срок до 2-3 месеца вследствие дисковата херния;
6-месечния възстановителен период; наличните придружаващи заболявания,
утежняващи и затрудняващи възстановяването; проведените симптоматично
медикаментозно лечение и след него стационарно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ поради оплаквания от световъртеж, замайване, нарушено
равновесие, намален слух и шум в ушите - от два месеца, прогресиращи с
времето; обстоятелството, че към момента оплакванията от често тилно
главоболие на ищеца не са отшумели; негативните отражения в психиката и в
начина на водене на живот. Съдът съобрази и стандарта на живот в страната и
6
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и практиката на
съдилищата в други подобни случаи. При тези обстоятелства настоящият
въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева се явява справедливо,
като съответстващо на търпените от ищеца вреди, изразяващи се в
преживявани болки и страдания вследствие процесния инцидент.
По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото
лице по обсъдената по-горе съдебно-автотехническа експертиза настоящият
въззивен състав намира изводите на първата инстанция за правилни. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, според която, за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори
поведението на пострадалия да не е виновно и противоправно, то следва да е в
причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.).
За наличието на съпричиняване съдът не следи служебно. То може
да бъде релевирано единствено по възражение на ответната страна. За
противопоставянето на това възражение важат изискванията за спазване на
процесуалните срокове, както и правилата относно доказателствената тежест
за установяване на съпричиняването, която е на направилия възражението.
Това означава, че дори обективно пострадалият да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, съдът не може да отчете това
обстоятелство, ако ответникът не е възразил в срока за отговор, както и ако е
възразил, но не го е доказал.
В настоящия случай безспорно е установена причинната връзка
между така предприетото от ищеца поведение и травматичните
увреждания, които претърпява.
Според заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза водачът на л.а. „Киа Каренс“ с рег. № ******** - М. П. П., за
когото въпреки че не е бил наличен пътен знак Г4 – „Движение след знака
само направо и надясно“, за да се ориентира за посоката на движение по ул.
„Райко Жинзифов“, е следвало да намали скоростта си до безопасна, за да
може да огледа напречната за него улица или да спре при необходимост.
7
Водачът на л.а. „Киа Каренс“ не е сторил това, поради което неговите
действия са в причинна връзка с настъпването на ПТП, макар и за него
произшествието да е било непредотвратимо. С оглед на тези обстоятелства
СГС определя 30% степен на съпричиняване на вредоносния резултат
при ПТП от страна на пострадалия М. П. П., което изцяло се споделя от
настоящия въззивен състав. На това основание, следва определеното като
справедливо обезщетение да се намали на 35 000 лева. При това
положение предявеният иск за сумата 30 000 лв., частично от 50 000 лв. е
изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.
С оглед изхода на спора и неоснователносттта на въззивната жалба,
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна във въззивното
производство. Въззиваемата страна претендира присъждане в полза на адв. В.
О. сумата 3 660 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство, с включен ДДС, определено по правилата на чл. 38 ЗАдв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136 от 23.02.2024 г. по гр. дело №
5385/2018 г. Софийски градски съд, ГО I-4 състав.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД, да заплати на адв. В. О. сумата от 3 660
лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство, с
включен ДДС, определено по правилата на чл. 38 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8