Решение по дело №6946/2018 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 05.07.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на шести юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6946 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата В.Г.П. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. “Плиска” №91, бл. “Клокотница 1”, вх.Г, ет.3, с абонатен №02020110700, като по 12 бр. фактури за периода от 25.10.2017г. до 24.04.2018г. му дължи общо сумата 257.35 лв. Ответницата дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 08.07.2018г. в размер на 6.80 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №1508/2018г. на Габровски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на В.Г.П., че му дължи сумите 257.35 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 12 бр. фактури за периода от 25.10.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 09.07.2018г. до окончателното изплащане и 6.80 лв лихва за забава върху главницата до 08.07.2018г. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

         Ответницата В.Г.П. чрез назначения й особен представител взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Ответницата няма качество на потребител на доставена от ищеца топлинна енергия по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, тъй като не е подавала молба за откриване на партида и не е искала доставка на топлинна енергия. Партидата с аб. №02020110700 е открита служебно. Липсват доказателства през процесния период ответницата да е ползвала топлинна енергия за домакинството си, както и да е купувала топлинна енергия от “Топлофикация Русе” ЕАД за битови нужди. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено, а когато получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил, като липсата на отговор от потребителя не означава съгласие от негова страна. В същия смисъл е и чл.27 от Директива 2011/83 ЕС. Между “Топлофикация Русе” ЕАД и ответницата няма сключен договор за доставка на топлоенергия в имот в гр. Русе, ул. “Плиска” №91, бл. “Клокотница 1”, вх.Г, ет.3, поради което оспорва твърдението, че ответницата е купувач на топлинна енергия за този имот. Оспорва  относимостта на представения с исковата молба нот. акт №20, том ХХI, дело №7093/1996г., тъй като това не означава непременно да е била собственик на същия в периода, посочен в исковата молба. Оспорва приложимостта на ОУ на дружеството спрямо ответницата. Оспорва коректността при извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и количеството доставена топлинна енергия, редовността на счетоводството, водено от ищеца, достоверността на вписаните данни за потребена топлинна енергия и заявява, че е налице неспазване от страна на доставчика качествените показатели на доставяната услуга, във връзка с което излага съображения. Позовава се на решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, с което е потвърдено решение №4777/13.04.2018г. по адм. дело №1372/2016г. на 3-членен състав на ВАС за отмяна правилата, определящи формулата за изчисление на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Оспорва твърдението, че ответницата е изпаднала в забава за изплащане на задължението, поради което тя не дължи лихва за забава на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания, предмет на иска и оспорва размера на претендираните суми. Моли искът да бъде отхвърлен.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №1508/2018г. на РС-Габрово.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от ч. гр. дело №1508/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Г.П. за сумите 257.35 лв главница за доставена топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 24.04.2018г. в имот на длъжника в гр. Русе, ул. “Плиска” №91, бл. “Клокотница 1”, вх.1, ет.3, аб. №02020110700, заедно със законната лихва от 09.07.2018г. до окончателното изплащане, 6.80 лв обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 08.07.2018г. и за 75 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна енергия за периодите 25.10.2017г.-23.11.2017г., 24.11.2017г.-21.12.2017г., 22.12.2017г.-22.01.2018г., 23.01.2018г.-23.02.2018г., 24.02.2018г.-23.03.2018г., 24.03-2018г.-24.04.2018г., както и от приложеното на л.22 извлечение от сметка по партида №02-02-01-1-0700 за дължими суми от В.Г.П., се вижда, че ответницата дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр. Русе, бл. “Клокотница 1”, вх.Г, ет.3, за исковите периоди общо сумата 257.35 лв.

Установено е по делото, че ответницата е собственик на апартамент, намиращ се в гр. Русе, ул. ”Плиска” №91, блок “Клокотница 1”, вх.Г (нот. акт №20/02.10.1996г., том XXI, дело 7093/96г. на нотариус при Районен съд-Русе).

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 06.06.2019г., се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, ул. ”Плиска” №91, блок “Клокотница 1”, вх.Г е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” ЕАД под абонатен №02020110700, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, което през периода 25.10.2017г. - 24.04.2018г. е извършвано от ”Топлоснабдяване“ АД – Шумен за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за битова гореща вода. В жилището на ответницата има пет уреда за дялово разпределение: три отоплителни тела с индивидуални разпределители на топлинна енергия, едно отоплително тяло без уред за разпределение на ТЕ и един водомер за битова гореща вода. Периодът, посочен в исковата молба, включва всички месеци на отоплителен сезон 2017/2018г. В имота не са начислявани суми за отопление на общи части на сградата. Начислявана е топлинна енергия за отопление на базата на едно тяло без уред за дялово разпределение, за БГВ - само за месец ноември 2017г. и за дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката и действащата Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването, за имота следва да се разпредели общо 2.7006 MWh топлинна енергия на стойност 250.86 лв с ДДС. С отчитане на таксите за услугата ”Дялово разпределение на ТЕ и БГВ” - общо 6.48 лв с ДДС, дължимата сума от ответницата е общо 257.34 лв с ДДС.

Вещото лице инж. Д. е извършил и самостоятелни (контролни) изчисления  за подлежащата на разпределение топлинна енергия за имота, при което  е констатирал разлика в изравняването с минус 0.2830 MWh. Съставена е изравнителна сметка за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г. (л.23), видно от която сумата за възстановяване към абоната е в размер на 26.29 лв с ДДС, платима не по-рано от 10.10.2018г. Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

Установено е по делото, че сумата по изравнителната сметка 26.29 лв е приспадната от дължимата от абоната за периода 24.11-24.12.2018г., видно от приложените на л.107-108 фактури дубликат.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди, поради което дължи лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №02-02-01-1-0700 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 08.07.2018г. възлиза на 6.80 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените в него факти.

Направеното от процесуалния представител възражение, че между страните не е създадена облигационна връзка за продажба на ТЕ, е неоснователно. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно облигационната връзка между страните е възникнала на основание самия закон с оглед нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ, според която продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (вж. приложените на л.17-21 ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, одобрени с Решение №0У-05/2012г. на ДКЕВР).

Неоснователно е и възражението на особения представител за недължимост на сумите за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 25.10.2017г.-24.04.2018г. от ответницата, позоваващо се на решение №4777/13.04.2018 г., постановено по адм. дело №1372/2016г. на ВАС, трето отделение. С това решение е отменена формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №16-334/2007г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката. Няма данни към настоящия момент това решение да е влязло в законна сила, а дори това да е така, не са налице предпоставките да бъде приета недължимост на главницата на това основание, защото решението няма обратно действие и не се отнася за исковия период, през който действието на Методиката не е било отменено.

Останалите възражения на особения представител на ответницата са направени формално, не са подкрепени с доказателства, поради което съдът ги преценява като неоснователни.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 257.35 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 09.07.2018г. до окончателното изплащане и 6.80 лв лихва за забава за периода до 08.07.2018г. Ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №1508/2018г. на РС-Габрово.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 531 лв разноски по настоящото дело, от които 77 лв за държавна такса, 202 лв за експертиза, 152 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към  В.Г.П. ***, ЕГН **********, за сумите 257.35 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 24.04.2018г., заедно със законната лихва от 09.07.2018г. до окончателното изплащане и 6.80 лв лихва за забава за периода до 08.07.2018г.

         ОСЪЖДА В.Г.П. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №1508/2018г. на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА В.Г.П. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 531 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           Съдия: