Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На девети юли година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
Секретар Катя
Апостолова
Прокурор Владислав
Томов
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНАХД № 511 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу постановеното
на 26.02.2020г. по НАХД № 32/2020г. от Девненския районен съд, решение, с която
обв. Ж.Т.Р. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, за това, че на 10.01.2020 г. в гр. Девня, Варненска област
управлявал МПС – л.а. марка „БМВ Х-5“ с номер на рама № ******, което не е регистрирано по надлежния ред.
.
На
основание чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Недоволен от постановената присъда е останал
обв. Р., който чрез защитника си, адв. П. я
обжалва в срок, позовавайки се на незаконосъобразност, счита че следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК.
Защитникът на обвиняемия в съдебно заседание
поддържа жалбата и моли същият да бъде признат за невинен.
Представителят на Окръжна Прокуратура Варна
изразява становище, че наложеното наказание е справедливо.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
неговия защитник, както и след цялостна служебна проверка на решението на
основание чл. 313 и 314 НПК, настоящият
състав намира, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакувания акт,
първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че
Обвиняемият
Ж.Т.Р. работел в САЩ като шофьор на камион предимно през летните месеци. През
зимните месеци той живеел в родния си град Пловдив. През м. септември 2019 г.
си закупил от САЩ лек автомобил марка „БМВ Х-5“ с номер на рама № ******, като
организирал транспортирането му до България чрез фирма „Фрилайн“, която била
фирма за международен транспорт и логистика. Автомобила бил транспортиран до
РБългария и на 10.01.2020 г. предаден на обвиняемия в базата на фирмата в гр.
Девня. Обв. Р. пожелал да изпробва автомобила си, но тъй като в него нямало
достатъчно гориво решил да отиде до близката бензиностанция „Лукойл“, за да го
зареди. Въпреки, че автомобилът не бил регистриран в РБългария и нямал
поставени регистрационни табели по образец, обв. Р. се качил да го управлява и
потеглил към бензиностанцията. Почти бил стигнал до нея, когато се сетил, че в
себе си няма пари, тъй като ги бил забравил в автомобила, с който бил дошъл до
гр. Девня. Направил обратен завой и се върнал към базата на фирмата, където бил
другия му автомобил. Движейки се по бул. „Съединение“ в гр. Девня, до
бензиностанция „Девня транс ойл“ той бил спрян за проверка от дежурен
полицейски екип в състав – свидетелите Е. Х. и Н. Н.. При разговор с водача
последния заявил на контролните органи, че е искал да изпробва автомобила си.
При проверката полицейските служители
установили, че управляваното от обвиняемия МПС е без регистрационни табели, а
при извършената справка в регистрите на КАТ било установено, че същото не е
регистрирано в РБългария. Затова обв. Р. бил отведен в сградата на РУ МВР –
Девня, където свид. Х. му съставил АУАН
№ 172504/10.01.2020 г., който
обвиняемият подписал без възражения. Свид. Х. докладвал за случая в ОДЧ.
На место бил направен оглед на автомобила и образувано бързо производство за
престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.
По
делото е приобщена справка за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че той
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78 А от НК.
От
субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11 ал. 2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Обв.
Р. е управлявал автомобила, след като е
знаел, че същият не е регистриран съобразно изискванията на българското
законодателство. Той е правоспособен водач
МПС и като такъв е бил наясно с разпоредбите на българското законодателство по
отношение на управлявания автомобил - т. е. че същият е следвало да бъде
регистриран и да има поставени регистрационни табели, за да се управлява и
движи по пътищата отворени за обществено ползване. Въпреки това не се е
съобразил с разпоредбите на закона. Изминатото разстояние е без правно значение
за съставомерността на деянието, а недоброто познаване на закона не е
оневинително основание.
Според състава на ВОС,
правилно ДРС не е приел становището на защитата за малозначителност на деянето
поради следните съображения:
Правилно
и законосъобразно е прието, че престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК е
формално, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика то
разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. /ПТП или застрашаване на движението/. Нормата на чл. 345 ал. 2 от НК визира престъпление
против транспорта и съобщенията, с което се засягат обществени отношения,
свързани с безопасността на транспорта или безаварийната транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Това е така
защото транспортните престъпления по принцип се отличават с висока степен на
обществена опасност. Обективните характеристики на деянието сочат, че то е
еквивалентно на повечето деяния от този вид и с нищо неговата обществена
опасност не е по - ниска. В тази връзка и не би могло да се отдава приоритетно
значение на изминатото разстояние и въз основа само на това основание, да се
извежда извод за наличието на незначителност на деянието.
По делото е установено, че дееца
притежава СУМПС, което означава, че е запознат с изискванията на закона за
регистрация на МПС и забраната същите да се управляват без такава. Управлението е предприето в рамките на града,
в оживен квартал, по една от най – големите и натоварени улици на гр. Девня –
бул. „Съединение“. Приложената по делото справка за нарушител характеризира
обвиняемия като недисциплиниран водач. Същият е професионален водач на МПС и
като такъв в още по – голяма степен следва да спазва правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП.
Мотивите
и подбудите за извършване на деянието и изминатото малко разстояние не могат да
бъдат водещи при преценка за малозначителност на деянието. В обясненията си обв.
Р. сочи, че е изминал разстояние от около 50 – 100 метра. Съставът на ДРС е
обосновал други изводи – с нерегистрираното МПС обвиняемия е напуснал базата на
фирма „Фрилайн“, насочил се е към бензиностанция „Лукойл“, намираща се на бул.
„Съединение“, след което е направил обратен завой и е продължил да се движи от
другата страна на булеварда до момента, в който е бил спрян за проверка от
полицейските служители, намиращи се в близост до бензиностанция „Девня
транс ойл“. Това разстояние в
никакъв случай не би могло да се определи като 50 – 100 метра, предвид, че
двете бензиностанции се намират на разстояние не по – малко от 500 метра една
от друга. Пред контролните органи той не е обяснил, че се е наложило да зареди
гориво, а е казал, че иска да изпробва автомобила си, което поставя под
съмнение неговите обяснения за изминато кратко разстояние с автомобила.
Не на последно място следва да бъде
отбелязано, че приемайки квалификация по чл. 9 ал. 2 от НК, съдът след като
признае обв. за невинен, следва да му наложи административно наказание лишаване
от право да управлява МПС. Предвид данните по делото това би било
несправедливо.
Изводите си съдът е основал на съвкупна и
изчерпателно мотивирана преценка на приобщените по реда на НПК към материалите
по делото и относими към предмета на доказване обстоятелства.
Първоинстанционият съд е изградил вътрешното
си убеждение в условията на непосредственост, като е направил необходимото за
обективното, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото и
за осигуряване разкриването на обективната истина. Кредитираните от съда доказателства се характеризират
с обективност, безпротиворечивост и синхронност и са достатъчни за безспорното
установяване на обстоятелствата по чл. 82 НПК. Деянието е квалифицирано по чл. 345 ал. 2 от НК. Изводите на първоинстанционния съд се
споделят изцяло от настоящата инстанция: фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация на деянията – законосъобразна. След
надлежното установяване на изискуемите предпоставки, законосъобразно е
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.
Правилно не е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС, предвид установената фактическа обстановка това е
справедливо.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338
от НПК, съставът на ВОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО РЕШЕНИЕТО на Девненски районен съд,
постановено на 26.02.2020г. по НАХД № 32/2020г
по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.