МОТИВИ
към решение № 198/16.12.2016 г.
по НАХД № 125/2016 г., по описа на РСПмр
Производството е по реда на
чл.375 и сл. НПК и е образувано по постъпило постановление изх. № 1664/2014/05.04.2016 г., на районен прокурор на
Районна прокуратура
– Поморие, с което
е направено предложение до съда за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на Б.К.С. ***, за
това, че на 09.12.2014 г.
около 17.55 ч., в гр.Поморие, по ул.
„Солна”,
пред дом .., при управление
на моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил марка
„Шевролет Каптива” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно: чл.20, ал.2 – „Водачите на пътни превозни
средства (ППС) са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил на пресичащия пътното платно пешеходец А.П.З гражданин на Руска
Федерация, ЛНЧ № ***, роден
на *** г. в Руска
Федерация, средна
телесна повреда,
изразяваща се в мозъчна травма, квалифицирана като разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в луксация на дясна кокса, квалифицирана като трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 9 – 12 месеца
при обичаен ход на оздравителният процес; средна телесна повреда, изразяваща се
в фрактура на ацетабулума, квалифицирана като трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 6 – 8 месеца при
обичаен ход на оздравителният процес и средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на напречен израстък на 5-ти лумбален
прешлен, квалифицирано като трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 1.5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1,
б. „б”, предл.второ вр. с
чл.342 ал.1 НК, вр.с чл.129, ал.2, вр.с ал.1 НК, вр.с чл.20, ал.2 ЗДвП.
В съдебно
заседание представител на РП – Поморие поддържа направеното предложение.
Пледира за признаване на обвиняемия за виновен в извършване на престъплението,
посочено в постановлението и за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер 1000 лв. както и на
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител
– адвокат Р.К.. Не се признава за виновен в извършване на престъплението и моли
да бъде оправдан.
Защитникът пледира за прекратяване
на
съдебното производство,
на основание чл.378, ал.3 НПК, поради установени нови фактически положения, извън посочените в постановлението на
прокурора, алтернативно счита, че обвиняемият следва да бъде оправдан поради невиновност (случайно деяние) по чл.15 НК или ако съдът
признае за виновен обвиняемия, да му наложи наказание в минималния размер
предвиден в закона, като отчетете неправомерното поведение на пострадалия.
За да се произнесе по направеното от прокурора искане съдът се запозна
подробно със становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства прие за установена следната фактическа обстановка.
Обвиняемият Б.К.С. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за управление на МПС № *********/03.06.2009
г.(л.9 от ДП), валидно за категории В и М до 03.06.2019 г.
На 09.12.2014 г., около 17.55 ч., в тъмната част на денонощието, обв. С. управлявал МПС
– лек автомобил „Шевролет Каптива” с рег.№ ***, като се движел по ул. „Солна” в гр.Поморие, в участък от улицата след кръстовището й с
ул. „Проф.Стоянов”, с
посока на движение към кв. „Свобода”.
Автомобилът „Шевролет
Каптива” с рег.№ *** е
собственост на „Д.И С..”***, видно от
свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ, № *********/12.12.2010г.(л.9 от
ДП) и е ползван от обвиняемия, в качеството му на съдружник в посоченото
юридическо лице, видно от справка в публичния Търговски регистър.
При управлението на посоченото ППС водачът С. не бил под влияние на алкохол, което обстоятелство е установено с
техническо средство „Дрегер 7510 ARBB” с № 0080, видно от докладна записка
от 09.12.2014 г.(л.8 от ДП), на мл.автоконтрольор при РУ – Поморие към ОДМВР – Бургас.
Управляваният от С. лек автомобил „Шевролет
Каптива” с рег.№ ***,
представляващ ППС от категория В, по смисъла
на чл.150а, ал.2, т.6 , за определяне правоспособността на водачите на МПС и от категория М1, по смисъла на
чл.149, ал.1, т.2, б. „а” , за нуждите на
типовото одобряване на пътните превозни средства, бил технически изправен,
преминал периодичен технически преглед на 19.05.2014 г. и подлежащ на последващ
технически преглед на 19.05.2015 г., видно от удостоверение за техническа
изправност, издадено от контролно-технически пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС № 767
гр.Бургас (л.9 от ДП). Автомобилът бил с
гуми със зимна шарка, с дълбочина на грайфера 9 мм, видно от протокол за
оглед на местопроизшествие от 11.12.2014 г. (л.19-21 от ДП).
Към
момента на възникване на процесното ПТП автомобилът е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, полица № №
*********/12.12.2013 г. (л.10 от ДП).
Платното за движение на ул. „Солна”, по която се движел управляваният от С.
автомобил било с широчина 7.80
м., състоящо се от две пътни ленти, едната за движение в
посока към кв. „Свобода”, с широчина 3.95 м. и втората за движение към центъра на
гр.Поморие, с широчина 3.75 м.,
видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2016 г.( л.144 от ДП).
Пътните ленти били разделени с надлъжна пътна маркировка М 1 „Единична
непрекъсната линия” с широчина 10
см., преминаваща в надлъжна пътна маркировка М 3
„Единична непрекъсната линия”, на около 4м. от кръстовището на ул. „Солна” с
ул. „Лозенградска, видно от протокол за оглед на местопроизшествие от
09.12.2014 г.(л.11 от ДП). Вдясно (гледано в посока към кв. „Свобода”) платното
за движение граничило с паркоместа, разчертани на
разширение на платното с широчина около 5 метра. Вляво платното за движение граничи с
тротоар с бордюр, с обща широчина 2.80 м., който тротоар продължава до ул.
„Лозенградска”.
На горепосочената дата и час изграденото от дребнозърнест асфалт и равно
(без наклон) платно за движение на ул. „Солна” било мокро, осветено от
електрически лампи на уличното осветление, разположени вляво (гледано в посока
към кв. „Свобода”) от платното, на разстояние до кръстовището с ул.
„Лозенградска”. Електрическата лампа на самото кръстовище не е работила, видно
от протокола за оглед от 09.12.2014 г. и фотокопие № 1 от фотоалбума към
протокола (л.15 от ДП). На около 10
м. след кръстовището на ул. „Солна” и ул. „Лозенградска”
и на около 60 м.
преди него на платното за движение били очертани пешеходни пътеки.
Обвиняемият управлявал автомобила в лентата за движение към кв. „Свобода” в
гр.Поморие, в близост до разделителната надлъжна пътна маркировка (осовата
линия), като бил с включени асиметрични къси светлини и при приближаването на
кръстовището с ул. „Лозенградска” се движел със скорост от около 37 км.в час.
При включените къси асиметрични светлини светлината от десния фар
осветявала на разстояние 75 м.
пред автомобила, а от левия фар осветявала на разстояние 50 м. пред автомобила,
съответно на 4 метра
от оптичната ос на фаровете вдясно и вляво по широчината на пътя.
При скорост на движение от около 37 км.в час опасната зона за спиране
на л.а. „Шевролет
Каптива” е била 27 м. (предвид уточнението на вещите лица по назначената тройна автотехническа
експертиза в проведеното на 16.12.2016 г., открито съдебно заседание за
допусната изчислителна грешка при определяне на опасната зона), което
разстояние при тази скорост на автомобила се изминава за 3.7 секунди.
Дължината
на опасната зона е по-малка от дължината на осветената зона пред автомобила.
При движението на управляваното от обвиняемия ППС по ул. „Солна”, на левия
тротоар на улицата, в района на кръстовището с ул. „Лозенградска”, се намирал
пешеходецът А.П.З
При приближаване на автомобила на обвиняемия З. предприел внезапно
пресичане на ул. „Солна”, като се движел от ляво на дясно и по диагонал на
пътното платно пред автомобила на обвиняемия.
При предприемане на пресичането пешеходецът З. бил в тежка степен на
алкохолно опиване, с концентрация на алкохол в кръвта му 2.60 промила, видно от
заключението на вещото лице по извършената на досъдебното
производство химическа експертиза № 1052/10.12.2014 г.(л.35 от ДП).
От моментът, в който пешеходецът стъпил на пътното платно, той изминал по
него разстояние от около 5.6 м.
за време от 3.7 секунди, движейки се със скорост от 5.4 км. в час (1.5 м. в секунда).
Обвиняемият късно възприел пресичащият пешеходец и макар да предприел
аварийно спиране последвал челен удар между автомобила и пешеходеца в лентата
за движение към кв. „Свобода”, на около 20 см. от осовата линия.
В момента на удара пешеходецът се намирал с дясната си страна към автомобила,
като първото съприкосновение между него и ППС било в предната броня на
автомобила, на около 50 см.
и в десния крак на пешеходеца, след което ялото на З. било качено върху капака
на автомобила, носено и отхвърлено напред на 9 м.
При възникване на опасността за движение – стъпването на пешеходеца на
пътното платно, управляваният от обвиняемия автомобил отстоял на 38.10 м. от мястото на
удара, разстояние по-голямо от опасната зона за спиране от 27 м.
В резултат от удара и падането на пътното платно на пострадалия А.П.З, били причинени телесни увреждания – мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, луксация на дясна кокса, довела до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок от около 9 - 12 месеца при обичаен
ход на оздравителният процес, фрактура на ацетабулума,
довела до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок
от около 6 - 8 месеца при обичаен ход на оздравителният процес и счупване на
напречен израстък на 5-ти лумбален прешлен, довело до
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1.5 месеца.
Видът и характерът на нанесените на пострадалия телесни увреждания и
причинната връзка между тях и настъпилото ПТП, се установяват безсъмнено от заключението
на вещото лице д-р П.П. по изготвената съдебномедицинска експертиза (л.97-98 от
ДП).
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото и посочени от съда доказателства, в това число свидетелство
за управление на
МПС № *********/03.06.2009 г.(л.9 от ДП),
докладна записка от 09.12.2014 г., на
мл.автоконтрольор при РУ – Поморие към ОДМВР – Бургас (л.8 от ДП),
удостоверение за техническа изправност на ППС (л.9 от
ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2014 г.
(л.19-21 от ДП) и фотоалбум към него (л.23-25), протокол
за оглед на местопроизшествие от 25.01.2016 г. ( л.144-145 от ДП) и фотоалбум
към него(л.147), заключението на вещото лице по извършената химическа
експертиза № 1052/10.12.2014 г. (л.35 от ДП), заключенията на вещите лица по
извършената тройна автотехническа експертиза (л.42-57
от делото), уточнено от вещите лица в проведеното на 16.12.2016 г., открито
съдебно заседание, заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза
(л.97-98 от ДП), показанията на св. С.О. (л.56 от ДП), св. Д. С. (л.57 от
ДП) и св. А. З. (л.28-29 от ДП), както и
частично от обясненията на обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни
изводи.
Безспорно
се установява от доказателствената съвкупност, че на 09.12.2014 г.
около 17.55 ч., в гр.Поморие, по ул.
„Солна”,
пред дом .., при управление
на МПС – лек автомобил марка
„Шевролет Каптива” с рег.№ ***, обвиняемият е нарушил нормата на чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП, като при движение със
скорост от около 37 км.в
час не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението –
пресичане на пътното платно от пешеходеца А.П.З.
Съгласно
посоченото императивно правило на на чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП, водачите
на ППС са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
В случая скоростта на
движение на управляваното от обвиняемия ППС е била от около 37 км.в час, същата е
установена от заключението на вещите лица по извършената тройна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като пълно, ясно и обосновано, основано на установените при огледа
на местопроизшествие обективни данни и подкрепено от останалите доказателства
по делото.
Посочената
величина на скоростта от около 37
км.в час е разрешена в конкретния пътен участък, тъй
като е съобразена с предписанието на чл.21, ал.1 ,
задължаваща водачите на ППС от категория В, каквото е
управляваното от обвиняемия, да не превишават стойност на скоростта от 50 км. в час в населено
място, при положение, че по делото не се установи в участъка от пътя където е
възникнало процесното ПТП да е налице ограничение на скоростта
под 50 км.в
час,
въведено
с пътен знак,
съобразно чл.21, ал.2 .
Тази
скорост е съобразена с атмосферните
условия – през зимния сезон, при
влажно време;
с релефа на местността – прав и равен участък от платното за
движение;
със състоянието на пътя –
мокро пътно платно; с характера и интензивността
на движението –
движение в градски условия, в активна част от денонощието; с конкретните условия на видимост –
тъмна част от денонощието и движение на къси светлини, ето защо настоящият
съдебен състав намира, че избирайки скорост от движение от около 37 км.в час, обвиняемият
се е съобразил
с всички обстоятелства, които имат значение
за безопасността на движение и
е бил е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, поради което съдът с решението си оправда С. по обвинението,
че е допуснал нарушение на предписанието на чл.20, ал.2, изр.първо ЗДвП.
Независимо
от посоченото, съдът намери, че обвиняемият не е възприел навреме възникналата
опасност за движението и е предприел аварийно спиране със закъснение, макар да
е имал обективната възможност при движение с установената скорост от около 37 км.в час, при конкретните
условия на видимост, осигурени от светлините на автомобила му, при прав участък
от пътя, липса на препятствия и при своевременна реакция да избегне ПТП, като
намали скоростта и спре.
Безспорно
опасността за движението е възникнала в момента на навлизане на пешеходеца З.
на платното за движение.
Видно
от заключението на вещите лица, в момента на възникване на опасността управляваният от обвиняемия автомобил е отстоял на 38.10 м. от мястото на
удара, разстояние, което е по-голямо от опасната зона за спиране от 27 м.
Разстоянието от 38.10 м.
е определено от вещите лица въз основа на изчисление на разстоянието, което
пострадалият пешеходец е изминал със скорост от 5.4 км. в час, съответстваща
на бърз ход на пешеходеца, в състояние на алкохолно опиване и при движение на
същия по диагонал на пътното платно (ъгъл 45 градуса).
Обстоятелството, че пешеходецът е пресичал пътното платно по посоченият
начин е заявено от самия него и съдът кредитира показанията му в тази насока.
Свидетелят излага непосредствените си възприятия от случилото се, а от
съдебномедицинската експертиза, както и от приложените по делото документи,
съставени при лечението на пострадалия, не се установява, а и не се твърди,
алкохолното опиянение на З. преди произшествието да е било от степен да му
попречи правилно да възприема случващото се.
Съдът не кредитира твърденията на обвиняемия, че пешеходецът е пресичал
пътното платно не по диагонал, а перпендикулярно и възприема същите като
защитна теза.
Безспорно е, че разстоянието от 38.10 м. попада в зоната на осветеност от 50 м. на късата светлина от
левия фар на автомобила на обвиняемия, а от друга страна мястото, на което
пешеходецът се е намирал преди да предприеме пресичането (левият тротоар на ул.
„Солна”) също попада в тази зона на осветеност, при широчина от 3.75 м.на лентата за
движение и осветеност от 4
метра от оптичната ос на левия фар на автомобила по
широчината на пътя, поради което водачът и обвиняем е имал обективната
възможност от това разстояние – 38.10
м. и при разположение на ППС върху пътя – в лентата за
движение към кв. „Свобода” в близост до осовата линия, да възприеме пешеходеца
в момента, в който той е стъпил на платното за движение.
Разстоянието от което водачът е могъл да възприеме пешеходеца – 38.10 м. е по-голямо от опасната зона за
спиране от 27 м.,
поради което обвиняемият е имал техническата възможност при възникналата
опасност за движение да спре превозното средство преди мястото на удара и да
предотврати ПТП, но не го е сторил, реагирал е със закъснение, което е довело
до удара между ППС и пешеходеца.
Само за пълнота и чисто хипотетечно съдът намира
за необходимо да отбележи следното.
При твърдяното от обвиняемия движение на
пешеходеца перпендикулярно по пътното платно, то със скорост на движение от 5.4
кв. в час (1.5 м.
в секунда), пешеходецът ще измине до мястото на удара около 4 м. (3.75 м. лента към центъра на
гр.Поморие + 0.10 м.
разделителна пътна маркировка + 0.20
м. до мястото на удара) за време от 2.66 секунди (4 м. : 1.5 м/с).
За това време от 2.66 секунди, при скорост на движение от около 37 кв.в
час, автомобилът на обвиняемия изминава разстояние от около 27 м., т.е. в твърдяната от обвиняемия хипотеза разстоянието, от което
водачът е могъл да възприеме пешеходеца е равно на опасната зона, а не по-малко
от нея, поради което и в тази хипотеза за водача е налице техническа възможност
и задължение по чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП, да спре аварийно превозното средство, което управлява
при възникналата опасност за движението.
Безспорно в случая поведението на пешеходеца е неправомерно, същият е предприел пресичане на платното за
движение в нарушение на чл.113, ал.1 и чл.114,
т.1 ЗДвП, като не е преминал
по наличната в участъка пешеходна пътека и е навлязъл внезапно на платното,
но поведението на пешеходеца не води до
извод за наличието на случайно
деяние, на която хипотеза се позовава защитата.
Съгласно Тълкувателно решение №
106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК на ВК, случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК е налице, ако в опасната зона за
спиране на МПС бъде увредено лицето,
което е създало опасността със своето неправомерно поведение.
Както
бе посочено, опасността за движението – навлизането на пешеходеца на пътя, не е
възникнала в опасната зона, поради което случайно деяние не е налице.
Управляващите
МПС са длъжни да вземат своевременни и адекватни мерки за безопасно движение –
чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за
движението, каквато несъмнено са намиращите се на пътното платно пресичащи
пешеходци. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че за
начало на възникване на непредвидимата опасност следва да се приеме моментът,
когато пешеходецът без да е дал някакви признаци, че е възприел наближаването
на моторното превозно средство, се насочва от тротоара или банкета към платното
за движение и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще
навлезе в него, съответно per argumentum
a fortiori, при стъпването на лицето и реалната му
поява на пътното платно. Тогава
водачът на автомобила трябва да изпълни императивно вменените
му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране – Решение №
259/18.05.2013
г. по н. д. № 641/2013 г., III н. о., НК на ВКС.
В съвкупност от изложеното съдът приема, че извършеното от обвиняемия
нарушение на чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото
ПТП и последиците от същото, каквито са нанесените на пострадалия пешеходец А.П.З
телесни увреждания –мозъчна травма, луксация на
дясна кокса, фрактура на ацетабулума и счупване на
напречен израстък на 5 лумбален прешлен.
Тъй като посочените увреждания са довели съответно до разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник на пострадалия за срок от около 9 – 12, респ.
6 – 8 месеца при обичаен ход на оздравителният процес и до трайно затруднение
на движението на снагата на пострадалия за срок от около 1.5 месеца, същите съставляват средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 НК .
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че с действия си обв. Б.К.С. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.второ вр. с чл.342 ал.1 НК, вр.с чл.20,
ал.2, изр.второ ЗДвП
От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието
виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.първо НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
За извършеното от обвиняемия непредпазливо престъпление по чл.343, ал.1, б.
„Б” НК, наказанието е до три години или
пробация.
По делото се установи, че С. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, с деянието не е причинено увреждане, което да съставлява тежка телесна повреда, както и не е причинена смърт, обвиняемият
не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по
повод изпълнение на службата му, поради което съдът прие,
че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а, ал. 1 НК.
За да определи размера на наказанието съдът взе предвид установените по
делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Налице е значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината на
обвиняемия обстоятелства. Както бе посочено обвиняемият не е осъждан, показал е добро процесуално поведение и е
съдействал на разследването и макар с деянието са е сериозно засегнато здравето
на пешеходеца, последният е имал неправомерно поведение, което следва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието, поради което съдът определи
наказанието глоба в размер на минималният предвиден от закона, а именно
1 000 лв.
Съдът намери, че следва, на основание чл.78а, ал.4 НК, да наложи на
обвиняемия и административно наказание лишаване от правоуправление на МПС,
предвид обстоятелството, че лишаването от такова право е предвидено в
чл.343г, вр.с чл.343 НК.
При определяне размера на това наказание съдът взе предвид, че от
представената по делото справка за водач (л.41-44 от ДП) се установяват
извършени от обвиняемия множество нарушения на ЗДвП,
за които са му налагани наказания, но прецени, че същите не касаят тежки
нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че налаганите на
обвиняемия санкции са заплатени от същия, поради което определи наказанието
лишаване от права за срок от шест месеца.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия и в полза на държавата съдът възложи направените по делото разноски в общ
размер 1 584.73 лв., като осъди обвиняемия да заплати 598.29 лв.,
представляващи разноски на досъдебното производство, по сметка на ОДМВР –
Бургас и 986.44 лв., представляващи разноски на съдебното производство, по сметка на РСПмр.
Мотивиран
от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: