№ 2639
гр. София , 27.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503725 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК
Образувано е по частна жалба с вх. № 262813 от 21.09.2020г. по описа
на СГС, подадена от И. Ж. С. , чрез адв. Л. Г., против определение № 13782
от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. № 10989/2018г. на Софийски градски
съд, с което производството по делото е прекратено поради липса на правен
интерес.
В частната жалба се подържат съображения за неправилност на
обжалваното определение. Направени са твърдения, че първоинстанционният
съд погрешно е счел, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска
по 79 от ЗЗД за възстановяване на претендираната сума от 30 000 щатски
долара. Изтъкнато е също, че съдът не се е произнесъл по предявения в
условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД иск. Процесуалният
представител счита, че материалното право на ищцата произтича от факта, че
лично е платила на ответника процесната сума, поради което същият се е
обогатил без основание. Моли за отмяна на постановения акт.
Насрещната страна – адв. О. М. , не взема становище по жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и
1
допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Разгледана по
същество същата е основателна.
Производството пред СГС е започнало по искова молба на И. Ж. С. , с
която се иска осъждането на адв. О. М. за сумата от 30 000 щатски долара,
платени във връзка с договор за абонаментно правно обслужване, сключен
между „ОДУБОН“ ЕООД с управител и едноличен собственик Й. С. – майка
и наследодател на ищцата и „Адвокатско дружество О. М. “ ЕООД.
С разпореждане № 32764 от 18.10.2019г. СГС е констатирал, че в
исковата молба е посочен ненадлежен ответник и е дал указания за
отстраняване на констатираната нередовност.
В опит да се отстранят нередовностите е депозирано уточнение на
исковата молба, където се посочва отново като ответник адв. О. М. .
С разпореждане № 2960 от 29.01.2020г., съдът е дал указания на ищцата
да изложи твърдения за правния си интерес да води иск за правата на
„ОДУБОН“ ЕООД срещу ответника О. М. , тъй като тя не твърди да е страна
по договора.
С уточнение към исковата молба от 17.02.2020г. е изтъкнато че правният
интерес на ищцата произтича от факта, че същата е извършвала всички
дружествени дела по сила на учредена представителна власт като
пълномощник, подписала е договора и е платила сумата по него. Освен това
претендира наличие на правен интерес от предявяване на иска на основание
чл. 59 от ЗЗД.
С определение № 13782 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д. №
10989/2018г. на Софийски градски съд, е прието, че тъй като дружество
„ОДУБОН“ ЕООД не съществува към датата на иска, не е носител на права
които да упражнява, поради което и ищцата не е могла да го представлява.
Отделно пълномощното, предоставено от едноличния собственик на
капитала на дружеството – нейната майка е било валидно до смъртта на
упълномощителя. Поради което е счел, че ищцата не е носител на правата по
предявения иск и няма правен интерес от исковата защита и е прекратил
производството.
2
Горният извод на съда е неправилен, а съображенията за това са
следните:
Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния
съд за неправилни. Съгласно теорията и трайно установената съдебна
практика надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на
които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за
това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не
съответства на действителното правно положение. Поради това при
проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда
от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална
легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение
съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е
носител на претендираното субективно материално право или право, което ще
бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът
неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси,
които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите,
когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното
правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други (изключение
са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице
нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме
действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. От това следва, че когато от изложението в
исковата молба, е видно, че надлежната страна по спорното правоотношение
е една, а искът е насочен срещу трета, е налице противоречие между
обстоятелствена част и петитум, което следва да се отстрани по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК, като бъдат дадени указания до ищеца да отстрани
нередовностите по исковата молба и съответно насочи иска си срещу
страната, която според изложението в исковата молба, е надлежна насрещна
страна по спорното материално правоотношение. Ако указанията на съда не
бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява, тъй като
предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим.
3
В процесния случай настоящата инстанция намира, че не е налице
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба на
ищеца. Това е така доколкото, видно от съдържанието на исковата молба,
ищецът претендира заплащане на 30 000 щатски долара от ответника О. М. . В
петитума ищецът е поискал от съда да бъде осъден същия ответник. Дадените
с разпореждането от 18.10.2019г. указания за уточняване на пасивната
легитимация на ответниците са не относно тяхната процесуална легитимация,
а относно тяхната материалноправна легитимация, което от своя страна е в
нарушение на принципа за служебното начало, доколкото правото да
определи срещу кого да насочи иска си принадлежи само и единствено на
ищеца, като съдът не разполага с правомощия да указва на същия срещу кого
да предяви своя иск. В този смисъл по въпроса дали ответникът адв. О. М. е
носител на задължението за обезщетение за имуществени вреди в полза на
ищеца съдът следва да даде отговор едва със съдебното решение. Мотивите,
изложени в обжалваното определение са свързани именно с
материалноправната легитимация на ответника, а не с неговата пасивна
процесуална легитимация. С оглед на това, постановеното и обжалвано в
настоящото производство определение е неправилно, поради което и като
такова следва да бъде отменено.
Воден от горното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13782 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 10989/2018г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е
прекратено.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страната
при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5