РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
Гражданско отделение, І-18 състав в публично
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16522
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.З.Н. срещу З. „А.Б.“, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищецът А.З.Н. твърди, че на
31.08.2015 г., около 23.40 ч. е пътувал на предната седалка в лек автомобил
„Ауди А 4“, с рег. № ********, управляван от М.А.А. (неправоспособен водач, употребил
алкохол 0,79 промила), движещ се с 90 км./ч. в с. Батошево до „Перилото“, с
посока центъра, когато на остър десен (спрямо автомобила) завой, водачът
загубил управлението и се забил в тухлената стена на крайпътна къща. Твърди, че
М.А. е признат за виновен за настъпилото ПТП с влязла в сила присъда №
26/30.06.2017 г. по НОХД № 80/2016 г. по описа на ОС Габрово. Твърди, че в
резултат на ПТП е получил травматични увреждания: кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, кръв в левия страничен вентрикул на мозъка, счупване на десния
страничен израстък на 7-ми шиен прешлен на гръбначния стълб. От тези травми
изпитвал главоболие (първите три месеца), затруднение в гледането на телевизия,
четенето на книги и понасянето на ярка светлина (8 месеца), затрудненията в
движението на главата му пречили за нормално общуване с околните. Повръщал
храна, станал раздразнителен. Поддържа, че отговорността на виновния водач е
покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
полица № BG/01/115001300705 с ответното
дружество. Поддържа, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
е в размер на 70 000 лева, от които ответникът платил 30000 лева. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 40000 лева, представляваща
неплатена част от дължимото обезщетение, както и законна лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното й плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът З. „А.Б.“ не оспорва
обстоятелството, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********. Оспорва вината на водача,
размерът на исканото обезщетение. Поддържа, че размерът е прекомерно завишен.
Сочи, че след получаване на преписа от исковата молба е изплатил на ищеца
обезщетение от 30 000 лв., като счита същото за отговарящо на преживяното от
него. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият се е качил в лек
автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол,
обстоятелства, с които той е бил запознат. Поддържа, че ищецът не е бил с
поставен предпазен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
С определение от
24.04.2018 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран М.А.А..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда №
26/30.06.2017 г. по НОХД № 80/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Габрово М.А.А.
е признат за виновен в това, че на 31.07.2015 г. около 23.40 часа в село
Батошево, до „Перилото“, в пияно състояние (с установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,79 на хиляда), и без да е правоспособен водач на МПС, при
управление на лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********, със скорост не
по-малка от 90 км.ч., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Н.М.средна
телесна повреда на А.З.Н., изразяващи се в черепно-мозъчна травма, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на страничен
израстък на 7-ми шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на
врата. Присъдата е влязла в сила на 20.02.2018 г.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 31.07.2015
г. А.З.Н. е получил следните травматични увреждания: травматичен шок,
черепно-мозъчна травма, контузия на главата, контузия на мозъка – двустранно
челно, травматичен субарахноиделен кръвоизлив, счупване на десния страничен
израстък на 7-ми шиен прешлен. Установява се, че спешна медицинска помощ ищецът
е получил в ЦСМП – гр. Севлиево, след което е приет в Хирургично отделение на
МБАЛ „Тота Венкова“ – гр. Габрово. Извършени били изследвания и била поставена
шийна яка. Проведено било лечение на строг постелен режим като пострадалият е
изписан на 11.08.2015 г. Лечението му продължило амбулаторно. Вещото лице
посочва, че острите прояви на черепно-мозъчната травма са отзвучали за срок от
2 месеца, като счупеният страничен израстък на 7-ми шиен прешлен е зараснал за
срок от 30 дни, след което пострадалият е започнал раздвижване и рехабилитация.
Установява, че общо лечебният и възстановителен процес е приключил за срок от 3 месеца. През този
период пострадалият търпял главоболие, световъртеж, без гадене и повръщане,
болки в шийната област и затруднения в движенията в нея. В заключението си
вещото лице посочва, че от злополуката са изминали повече от 3 години, поради
което и ищецът не би трябвало да търпи болки в травматично увредените области.
Посочва, че при ищеца е възможна поява на неврологични и психични прояви, но те
ще се дължат на предходни и придружаващи заболявания. Установява се, че преди
ПТП при ищеца е установено разстройство на личността и поведението, дължащи се
на дисфункция на мозъка, органични мозъчни и психични смущения на
интереектуалната памет и конгиниталинте функции, обедняване на личността,
смущения в подтиците и настроенто, ограничаване на критичността, на контактите
и околната среда – средна степен.
Епилепсия с редки генерализирани припадъци с интервали от месеци и
парциални с интервали от седмица. След ПТП при преосвидетелстване на
пострадалия от ТЕЛК било установено допълнително раздразнителност, тревожност,
световъртеж, нарушение в съня, лесна уморяемост, поради което и степента на
трайна неработоспособност е увеличена от 60 на 82 %. Вещото лице установява, че
ПТП е оказало негативно влияние върху развитието на предхождащото заболяване.
От приетото по
делото заключение на съдебно-авотехническа експертиза се установява, че лек
автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ******** е бил оборудван с тирточкови инерционни
колани на всички места, а от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че А.Н. е пътувал без поставен обезопасителен колан. Вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза установява, че ако ищецът бе пътувал с правилно
поставен предпазен колан той пак е щял да получи подобни травматични
увреждания, тъй като при установения механизъм на ПТП коланът е нямало да
изпълни превантивната си функция. В
съдебно заседание проведено на 25.10.2018 г. вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза е заявило, че при поставен колан
черепно-мозъчната травма е можело да бъде избегната или да бъде по-лека.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Г.С.. В показанията си свидетелят
заявява, че е баща на ищеца, но не е записан на негово име. Установява, че
живее с майката на А. от 24 години. След ПТП за пръв път видял сина си пред
болницата в линейката. Той бил в кома с пяна на устата. Лекарите им казали, че
може да оживее, може и да не оживее. На другата сутрин отишли в болницата и
свидетелят останал като придружител. Когато влязъл при сина си, той бил вързан
с каишки, тъй като буйствал. Пет дни стоял в кома със затворени очи, само
пъшкал и охкал и се въртял. Когато се събудил, говорел несвързано. Бил в
болницата около 10 дни. Лекарите казали, че може да става, но не и да седи
прав, защото имал счупен прешлен и три кръвоизлива в мозъка. Когато го
изписали, не му давали да ходи много, тъй като нямал сила. Лекарите ги
посъветвали да не му говорят за случилото се, затова свидетелят завел сина си в
Търговище. Там стояли 10-15 дни. Той имал нужда от помощ, защото като ставал
залитал и не можел да се обслужва сам. Окол месец имал нужда от помощ. Около
5-6 месеца говорел несвързано, дори по някой път повръщал храната. Приемал
лекарства. Имал болки в главата и врата и спял само в едно положение. Цял месец
му текла гной от главата. Постоянно седял на тъмно, не гледал телевизия. Спял
през деня, а вечер будувал. Станал по-раздразнителен. Около пет месеца не бил
същия. Все буйствал, бил нервен. Домакинска работа не бил работил след
изписването, тъй като избягвали да го претоварват. Преди инцидента А. имал
епилепсия. Водили го на ТЕЛК и му определили 81 % инвалидност. Около 4-5 месеца
не можел да си върти главата, а си обръщал цялото тяло.
Не се спори по делото, че между З. „А.Б.“ и
собственика лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ******** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/01/115001300705, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Не е спорно между
страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
07.03.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 30000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от И.В.И.в
резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето. По делото е
приета и Присъда по НОХД № 80/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, която
е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския
съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него,
характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства,
които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на
процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Съдът е обвързан и от констатациите за
настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй
като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
застрахованото лице.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ******** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както
с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от
ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 3 месеца след ПТП, като вещото лице от съдебно-медицинската
експертиза е посочило, че е настъпило пълно възстановяване на ищеца. Единствено
се посочва, че черепно-мозъчната травма е довела до негативно влияние върху
съществуването на предходно заболяване – епилепсия. С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 30000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване – че ищецът е бил без поставен
предпазен колан, както и че е знаел, че виновният водач е неправоспособен и под
въздействие на алкохол. От събраните по делото доказателства – заключение на
съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява, че към момента на
настъпване на ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан, но не се
установява, че неизпълнението на задължението по чл. 137а от Закона за движение
по пътищата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не се
установява също така, че ищецът е знаел, че А.Н. е знаел, че виновният водач е
управлявал без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол.
Следователно, направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
С оглед извършеното в хода на
производството плащане на сумата от 30000 лева, която е съответна на
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, то предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като разноските по делото следва да бъдат възложени на
ответника съразмерно с основателната част от него.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 168 лева, представляваща
направени по делото разноски съразмерно с основателната част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
2178,48 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
основателната част от претенцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1200 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Р.Д.Б. сумата от 1430 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. З. Н., ЕГН-**********,*** против З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес
на управление *** иск с правно основание
чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) за заплащане на
сумата от 70 000 (седемдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди –телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 31.07.2015 г. от М.А.А., водач на лек
автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ********, застрахован със застрахователна полица
№ BG/01/115001300705 като за сумата
от 30000 лева искът се явява
неоснователен поради плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З.А.Д.„А.Б.“ АД,
ЕИК –********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на А. З. Н., ЕГН-**********,*** сумата от 168 (сто шестдесет и
осем) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с основателната
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. З. Н., ЕГН-**********,*** да заплати на А. З. Н., ЕГН-**********,*** сумата от 2178,48 лева (две
хиляди сто седемдесет и осем лева и четиридесет и осем ст.) представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1200 лева (хиляда и двеста) лева, представляваща дължима държавна такса върху основателната част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК –********, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Р.Д.Б., със съдебен адрес
*** сумата от 1430 (хиляда четиристотин
и тридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач - М.А.А.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: