РЕШЕНИЕ
Номер 18106.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500192 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 164/08.06.2020 г. по гр. д. № 684/2019 г. Окръжен съд
Русе е прогласил за недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 152
ЗЗД по иск, предявен от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П. Д. - К. договора за
покупко - продажба на ¾ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 63427.2.2085.5.10 по кадастралната карта и
регистри на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. *********,
сключен на 29.11.2016 г. и обективиран в нотариален акт № 75, том 45, нот.д.
№ 9050/29.11.2016 г. на Служба по вписванията гр. Русе, като сключен в
противоречие със закона. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. К. и И. Д. -
К., с която са направени оплаквания за противоречие на постановеното
решение с материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателите
ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на
съществуващо съглашение – договор за заем и обезпечаването му с
прехвърления имот. Наличието на заемно правоотношение не е установено по
делото – не е доказан размер на заема, начин и срокове, при които той да се
връща. Съдът при анализ на събраните доказателства не е отчел факта на
1
заинтересованост на показанията на св. К. Х.. Не е съобразена практиката на
ВКС за недопустимост на свидетелските показания, съгласно ограничението
на чл. 164 ГПК, като такива могат да бъдат допуснати само при наличието на
обратен документ или друго писмено съглашение, установяващо наличието
на заемно или друго правоотношение. С оглед на това, че в конкретния
случай не са представени такива документи /обратни писма/, свидетелските
показания се явяват недопустими. Позовават се на забраната за събиране на
гласни доказателства на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като с показанията на
свидетелите се цели отмяна на писмено съглашение, в което ищцата е
участвала – договора за продажба, на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй
като се цели със свидетели установяването на договор за заем над 5000 лв.,
както и на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се цели
опровергаване съдържанието на официален документ, в случая нотариален
акт за покупко - продажба.
Молят съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор, но в съдебно заседание заема становище, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
2
Окръжен съд Русе е сезиран с иск от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П.
Д. - К. за прогласяване на нищожност на договор за покупко - продажба на
недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 75, том 45, нот.д. №
9050/29.11.2016 г. на Служба по вписванията гр. Русе, поради противоречието
му със закона.
Изложени са обстоятелства, че ищцата и покойният й съпруг Л. К.
учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се
в гр. Русе, ул. *********, като обезпечение на дълга на сина им В. Л. К. към
Н. Н. и М. Н. в размер на 61843,88 лв. Поради неизпълнение на задължението
кредиторите предприели действия по принудителното му събиране, за което
било образувано изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. М., с район на действие ОС
Русе. Изпълнението било насочено към ипотекирания имот, който бил
описан, оценен и изнесен на публична продан. За да запазят собствеността на
жилището си, ищцата и съпругът й проучили възможностите за отпускане на
банков кредит, но такъв им бил отказван, с оглед ниския размер на пенсиите
им. С помощта на заеми от познати успели да погасят 20000 лв. За остатъка от
дълга помолили ответниците за финансова помощ. Те заявили, че не
разполагат със свободни парични средства, но могат да изтеглят банков
кредит за покупка на апартамента на К., като цената последните да използват
за погасяване на дълга по изпълнителното дело, след което да изплащат
всички вноски по кредита и след пълното му погасяване К.и да им продадат
апартамента обратно. Уговорили се продажната цена да е около 55000 лв.,
колкото били необходими за погасяване на пълния размер на дълга по
изпълнителното дело. Сключили договор за покупко – продажба на имота на
29.11.2016 г., като нотариалният акт бил предварително изготвен. Едва при
получаване на исковата молба по гр.д. № 2204/2018 г. на РС Русе ищцата
узнала, че продажната цена била вписана в размер на 61000 лв., от които в
деня на подписване на договора продавачът получил 5670 лв., което не
отговаряло на истината, тъй като такава сума не е получавана от тях. След
сключването на договора отношенията били нормални, като ищцата съгласно
уговорката внасяла ежемесечно от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г. в банката по
кредитната сметка на М. К. дължимите погасителни вноски по предоставения
от банката кредит. През целия период ищцата и съпругът й продължавали да
живеят необезпокоявано в апартамента си, до началото на м. март 2018 г.,
когато ответникът посетил дома им, уведомил ги, че е погасил целия остатък
3
от кредита и заявил, че ако желаят да продължат да живеят в имота, трябва да
подпишат подготвен от ответницата К.а договор за наем. На 08.03.2018 г. Л.
К. починал.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Излага обстоятелства, че между страните по
договора за покупко - продажба не съществуват други правоотношения, освен
уговорката за продажбата на апартамента, изплащане на цената и начина на
изплащане, както и предаване на владението върху имота. Няма данни за
други уговорки, още повече, че ищците са получили част от продажната цена.
Неоснователно е твърдението, че договорената цена не била тази, която е
посочена в нотариалния акт, тъй като изрично е посочено от нотариуса, че е
прочетен нотариалния акт на страните, разяснени са ясно и недвусмислено
правните последици на договора за продажба и е отразено съгласието на
ищцата за сключването му.
С обжалваното решение съдът е приел, че за установяване на
нищожност на сделката, поради противоречие на закона са допустими
всякакви доказателства, като ограничението относно допустимостта на
свидетелските показания по реда на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 ГПК не е налице.
Анализирайки приложените писмени документи в съвкупност с гласните
доказателства е приел, че действителната воля на страните по договора за
покупко – продажба е била чрез прехвърляне на собствеността да се обезпечи
връщане на заетата от ответника К. сума в нарушение на забраната по чл. 152
ЗЗД, поради което договорът се явява нищожен и по тези причини
предявеният иск е уважен.
Събраните по делото доказателства са подробно и задълбочено
анализирани от първостепенния съд, обсъдени са в тяхната съвкупност, като
логически и последователно са изложени съображения за приетата
фактическа обстановка. По силата на договор за заместване в дълг от
23.10.2015 г. синът на ищцата Л. К. – В. К. се е задължил да заплати на Н. Г.
Н. и М. С. Н. сумата от 61843,88 лв., което задължение е обезпечено от Л. и Л.
К.и чрез учредяване на договорна ипотека – нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 52, д. № 306/2015 г. на нотариус
Л. Щ.. Поради неизпълнение на задължението на В. К. кредиторите са
предприели принудително изпълнение, за което е образувано изп.д. №
536/2016 г. на ЧСИ В. М. – изпълнителен лист от 10.06.2016 г., издаден по
4
ч.гр.д. № 3303/2016 г., удостоверение от 07.11.2016 г., издадено по изп.д. №
536/2016 г.
С нотариален акт за покупко – продажба № 38, д. № 381/2016 г.,
вписан в СВ с № 75, том 45, д. № 9050/29.11.2016 г. продавачите Л. К. и Л. К.
– съпрузи продават на М. К. К. и И. П. Д. - К. недвижим имот, както следва:
апартамент № 14, с идентификатор 63427.2.2085.5.10 и административен
адрес гр. Русе, ул. ***********, ведно с прилежащата изба № 21 за продажна
цена от 61000 лв., от които в деня на подписване на договора продавачът е
получил 5670 лв., а остатъкът от 55330 лв. продавачите дават съгласие да се
изплати от купувачите по банков път, изцяло с банков кредит, предоставен от
„Банка Пиреос България“ АД, след вписването на настоящия нотариален акт,
вписване на законна ипотека в полза на банката и представяне на
удостоверение за тежести, от които да е видно, че ипотеката в полза на
банката е втора по ред. Вписано е, че продавачите се задължават да преведат
получената сума по сметка на ЧСИ В. М. за пълното погасяване на
задължението на В. К. по изп.д. № 536/2016 г., като в т. 4 е посочено, че
продавачите се задължават в 30 - дневен срок след усвояване на кредита да
заличат ипотеката и предоставят в банката удостоверения за тежести от СВ
гр. Русе, от които да е видно, че ипотеката в полза на „Банка Пиреос
България“ АД е първа по ред. В т. 3 от нотариалния акт е посочено, че
владението на имота ще бъде предадено от продавачите на купувачите след
получаване на пълната продажна цена. Към нотариалното дело са приложени
договора за заместване в дълг от 23.10.2015 г.; спогодба от 29.09.2016 г.,
сключена между Н. Н. и М. Н., от една страна, и Л. К. и Л. К., от друга страна,
в която страните се споразумяват, че в деня на подписване на спогодбата К.
заплащат на Н. Н. и М. Н. сумата от 20000 лв., представляваща част от дълга
на В. К. по изп.д. № 536/2016 г. на ЧСИ В. К., и е уговорено разсрочване на
остатъка от задължението. Приложено е още удостоверение №
59939/07.11.2016 г. на ЧСИ В. М. относно актуалния размер на дълга,
възлизащ на 55328,20 лв.
От писмо изх. № 0159/18.11.2016 г., изпратено от „Банка Пиреос
България“ АД до Л. и Л. К.и се установява, че банката е разрешила кредит в
размер на 55330 лв. за покупка на недвижим имот – апартамент № 14 в гр.
Русе, което писмо е издадено по молба на М. К. К. и И. П. Д. - К., за да
послужи пред Л. К. и Л. К.. Впоследствие е сключен договор за жилищен
5
кредит № 374/R/2016 г. от 29.11.2016 г., по силата на който на ответниците е
предоставен кредит в общ размер на 55330 лв. за срок от 228 месеца и падежи
на погасителните вноски, съгласно погасителен план /заключението на
вещото лице по изготвената СИЕ/.
Кредитът, отпуснат на ответниците, в размер на 55330 лв. е усвоен на
02.12.2016 г. чрез превод от банката по личната разплащателна сметка на М.
К., и чрез която се извършват погашенията по кредита – заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – икономическа експертиза.
На същата дата – 02.12.2016 г. М. К. е превел с платежно нареждане
към ЧСИ В. М. сумата 55501,60 лв., с посочено основание за превода – изп.д.
№ 536/2016 г.
Имотът е деклариран от ответниците пред Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Русе и за него са заплащани местни данъци и такси,
видно от приложените приходни квитанции.
По разплащателната сметка на ответника К. са постъпвали освен суми
от заплата, също и вноски от Л. К., съответно на 29.12.2016 г., 02.02.2017 г.,
01.03.2017 г., 30.03.2017 г., 02.05.2017 г., 30.05.2017 г., 29.06.2017 г.,
02.08.2017 г., 04.09.2017 г., 03.10.2017 г., 07.11.2017 г., 04.12.2017 г.,
02.01.2018 г. и 02.02.2018 г., възлизащи в общ размер на 5076 лв. Размерите
на вноските, извършвани от К., съответстват на размерите на погасителните
вноски по погасителния план, съобразно договора за кредит. Сметката е
закрита от титуляра на 20.03.2018 г., като кредитът е погасен от К. на
12.12.2017 г. Тези данни се установяват от заключението на вещото лице,
анализирало предоставените документи от банката. Вносните бележки от
ищцата К. са приложени към делото, като в тях основанието за внасяне на
сумата е посочено „вноска по кредит“.
От удостоверение за наследници № 2-1345/14.03.2018 г. на Община
Русе се установява, че на 08.03.2018 г. Л. К. е починал.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани
свидетели. Св. К. Х., адвокат, е присъствала на разговорите на Л. К. с адв. В.,
пълномощника на ищцата, относно финансовите затруднения на К. във връзка
с дълга на сина им В. К.. Тъй като синът им се дезинтересирал от
изпълнението и трайно живеел в чужбина, К. били притеснени, защото
съдебният изпълнител щял да изнесе имота им на публична продан.
Свидетелката възприела разговорите на Л. К. и М. К. за фиктивна продажба, с
6
цел да се изтегли кредит и да се удовлетвори взискателя по изпълнителното
дело, като кредитът да е за дълъг период, с малки вноски, които К. да
погасяват и така да си запазят имота. През м. февруари 2018 г. двамата К.
дошли в кантората, притеснени, държали в ръцете си документ, като
обяснили, че М. предлагал да сключат договор за наем /неподписания
договор, с непопълнено поле за наемна цена е приложен по делото/. В много
кратък период от време след това Л. К. починал. Свидетелката е присъствала
на разговори на адв. В. с ЧСИ М. за размера на дълга и как да стане
погасяването му. Разпитан е и частния съдебен изпълнител В. М., който
разказва за предприетото принудително изпълнение срещу имота на ищцата и
съпруга й, и опитите им да запазят същия. Свидетелят е запознат с идеята им
за външно кредитиране и невъзможността на ипотекарните длъжници да
изтеглят кредит, поради високата им възраст и ниски пенсии. Знае, че техен
познат е изтеглил кредит, който те да погасяват. Л. К. погасила част от дълга
на сина си в размер на около 20000 лв., като остатъкът бил погасен директно с
банковия кредит. Съдебният изпълнител е запознат с този начин на плащане,
тъй като ищцата и съпругът й го търсели да издава удостоверения за размера
на дълга и в крайна сметка същият бил платен без имотът да бъде изнесен на
публична продан. Св. Б. М. също е запознат с проблемите на К.. Л. К. помолил
свидетеля да изтегли кредит, тъй като банките не разрешават на тях, с който
кредит да се погасят задълженията на сина му, а после синът му да изпраща
пари, за да се погаси кредитът към банката. Свидетелят отказал, но
впоследствие разбрал, че техен приятел е изтеглил кредита, за да се погасят
задълженията. Свидетелят разбрал, че като изплатят кредита, ще си запазят
собствеността върху жилището. Няколко дни след като Л. К. починал, св. М.
бил у тях да ремонтира чешмата в банята. На вратата се звъннало, дошли
мъж, жена и дете, свидетелят чул, че се говори за някакъв договор за наем,
който трябва да се плаща за жилището. Мъжът, когото свидетелят
идентифицира като ответника, се развикал, че ще ги изгони и ще продаде
жилището на пазарни цени, на което К. отговорила, че се разбрали за друго.
След това споделила на свидетеля, че се били разбрали да върнат парите, пък
той донесъл договор за наем. Св. М. К., снаха на ищцата, знае за това, че по
повод дълга на съпруга й, свекър и свекърва й били притеснени, че могат да
загубят апартамента си. Свидетелката знае, че те са ходили в банки да
разпитват за кредит, но такъв им бил отказван. Тогава споделили на
7
свидетелката, че намерили техен познат, който се съгласил да изтегли кредит
вместо тях, да купи фиктивно апартамента им от тях и след като кредитът се
издължи, да им върне обратно апартамента. Уговорката била всеки месец да
погасяват вноските по кредита на този познат. Свидетелката знае, че са
плащани тези вноски. Малко след смъртта на Л. К. св. К. била в дома на
ищцата и тогава ответника, заедно с жена и дете позвънили и влезли в
апартамента. Мъжът искал от свекърва й да плаща наем за апартамента, а тя
отговорила, че си плаща вноските редовно. Ответникът заявил, че е изплатил
заема и апартаментът е вече негов.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От изложените в исковата молба обстоятелства и петитум се извлича
правна квалификация на предявения иск – чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 152 ЗЗД, с
който се оспорва валидността на сключения договор за покупко - продажба на
недвижимия имот на ищцата. Касае се за фидуция за обезпечение, която е
недопустима по българското законодателство, тъй като противоречи на
императивната забрана на чл. 152 ЗЗД. При фидуциарната сделка, с която се
прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, страните
не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне
на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на
кредитора, различен от предвидения в закона. Поради това прехвърлянето на
собствеността върху определена вещ от длъжника – фидуциант в полза на
неговия кредитор – фидуциар, с оглед удовлетворяването на последния чрез
запазване на собствеността върху прехвърлената му вещ при евентуално
неизпълнение, е недействително и не поражда правни последици.
По делото не е спорно обстоятелството, че между страните е сключен
договор за покупко – продажба на недвижим имот, като за закупуването му
ответниците са получили банков кредит в размер на 55330 лв. Тази сума
съответства на размера на дълга, който към този момент е имал В. К. по изп.д.
№ 536/2016 г. От приложените към нотариалното дело по договора за
покупко – продажба документи – договор за заместване в дълг, спогодба,
удостоверение за размера на дълга, от съответствието на уговорената цена,
платима чрез банков кредит, с размера на дълга, може да се обоснове извода,
че предназначението за прехвърлянето на имота е да се погаси дългът на В.
К., а не да се удовлетвори интереса на продавачите да получат пазарна
8
стойност за вещта си. Същевременно, с платежно нареждане от 02.12.2016 г.,
ответникът М. К. е превел директно по сметка на ЧСИ сума, по-голяма от
договорената в нотариалния акт – 55501,60 лв., но достатъчна да погаси
задължението по изпълнителното дело, който начин на плащане се различава
от предвидения в договора, както и се различава сумата, посочена в него.
Тези документи, анализирани в съвкупност, както и вносните бележки,
удостоверяващи внасянето на суми от страна на ищцата в банката, по личната
разплащателна сметка на купувача К., чиито размери съвпадат с размерите на
погасителните вноски по погасителния план, правят вероятно твърдението за
обезпечаване на заем, получен от ищцата, по причини и по начин, описан в
исковата молба. По делото няма данни купувачите да са правили оглед на
имота, както и няма данни да са предприели действия след превода на сумата
за получаване на владението върху него, като ищцата продължава да живее
там. Подробните уговорки за отношенията между страните се установяват от
свидетелските показания, за чиято допустимост не са приложими
ограниченията по чл. 164, ал. 1 ГПК, тъй като с тях се установяват фактите
около сключване на сделката, без да се опровергава съдържанието на
изявленията по нея. Дори да се приеме тезата, че изразеното съгласие по
договора относно естеството му е привидно, по делото има т.нар. „начало на
писмено доказателство“, което прави вероятна симулацията, и свидетелските
показания отново са допустими /чл. 165, ал. 2 ГПК/. Показанията на всички
свидетели са безпротиворечиви, конкретни, в резултат на придобити преки и
непосредствени възприятия от тях. Същите кореспондират и с представените
писмени доказателства, като последователно възпроизвеждат фактите и
връзките между тях – наличие на дълг на сина на ищцата, обезпечен с
ипотека, започнало принудително изпълнение за събиране на този дълг чрез
насочване на изпълнението към имота й, предприети опити за погасяване на
дълга с цел запазване на жилището чрез кредитиране от банка, откази от
банки за финансиране, което е принудило ищцата и съпруга й да се уговорят
с ответниците да изтеглят кредит в размер, съответстващ на дълга, която сума
да бъде предоставена за погасяването му, кредитът да се обслужва от
семейството на ищцата, като за нуждите на това финансиране апартаментът
на К. се прехвърли на К.и и след погасяването на кредита им се върне
обратно. С оглед на това, настоящият състав приема, че от събраните
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, се установява, че
9
действителната воля на страните по сделката, предмет на оспорване в
производството, е имотът, предмет на продажбата да служи като обезпечение
на предоставената в заем сума от ответниците на ищцата и съпруга й.
Възражението във въззивната жалба, че не е установено съгласието по
договора за заем, размера на заетата сума, начина и сроковете за връщане, се
явява неоснователно. В случая конкретните уговорки по заемното
правоотношение са без значение, тъй като не се претендират последиците от
този договор, но съществените елементи на договора за заем, имащи
отношение към твърдението за това, че оспорваната сделка служи като
обезпечение на заемно правоотношение, са установени по делото. Установено
е предаването на сумата от страна на ответниците на ищцата чрез извършен
банков превод, като размерът на сумата точно съответства на размера на
задължението на В. К. по изпълнителното дело и е в завишен размер от
уговорената цена в нотариалния акт. Установено е връщане на заетата сума,
чрез внасяне на парични средства от Л. К. в периоди и в размери,
съответстващи на размерите на погасителните вноски, които
кредитополучателите имат към банката, като погашенията са извършвани до
уведомяването от страна на ответниците, че са изплатили изцяло кредита и
закриването на банковата сметка, по която той е бил обслужван. Изявлението
на ответника, възприето от св. М. К., че е изплатил заема и апартаментът вече
е негов, сочи, че към момента на сключване на договора за покупко –
продажба той не е имал намерение да придобие собствеността, а това
обстоятелство е обвързано от погасяване на кредита към банката.
Всички тези обстоятелства сочат по несъмнен начин, че страните не
са желаели последиците на прехвърлителната сделка, а същата е сключена, за
да бъде получен заем от ответниците, с което се заобикаля забраната на чл.
152 ЗЗД и това води до нищожността на договора за покупко – продажба.
Тези изводи на въззивния съд съвпадат с изводите на първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и съответно на материалния закон.
При този изход на делото ответникът по жалба има право на разноски,
и с оглед на това, че е оказана правна помощ и защита по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на 1650 лв., изчислена в минимален
размер съобразно обжалваемия интерес.
10
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164/08.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 684/2019 г. на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА М. К. К. , ЕГН ********** и И. П. Д. - К., ЕГН
***********, двамата от гр. Русе, ул. ************ да заплатят на
АДВОКАТ В. В., ЕГН ***********, вписан при АК Русе, служебен адрес гр.
Русе, ул. Драма, 15 сумата 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11