Р Е
Ш Е Н
И Е №32
гр. Бургас, 09 януари 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 1996 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от М.Щ.А., ЕГН **********
против ГДИН при МП гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 17
770лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразяващо
се в непровеждане културно-информационни мероприятия по силата на чл.150 от
ППЗИНЗС и бездействието на администрацията на затвора по плана на присъдата по
см. чл.40 и чл. 156 от ЗИНЗС за периода месец август 2015 г. –
25.07.2018г.
Ищецът твърди, че за
посочения период затворническата администрация не е спазила изискванията за провеждане на
културно-информационни мероприятия на лишените от свобода, съгласно чл. 150 от
ППЗИНЗС. Твърди, че е изтърпявал наказанието си в унизителни условия и че
инспекторите не са изпълнили плана на присъдата по смисъла на чл. 156 от ЗИНЗС,
вр. чл. 40 от същия.
За посочения период
затворническата администрация нито веднъж не е предложила промяна на режима в
посока облекчаването му, и не е отговорила на осем молби за промяна.
В съдебно заседание
се явява лично и поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът по иска -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София не изпраща представител.
В отговор на исковата
молба (л.16), подаден от процесуален представител, оспорва предявения иск и
иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява, че от искането не може да
се установи наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да
ангажира отговорността на ГДИН. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си
да посочи какви точно вреди е претърпял, нито е представил доказателства за
реално претърпени и установени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита, че „исковата претенция е неоснователна и
недоказана по основание и размер“. Според него, „не са установени
незаконосъобразни действия и бездействия на орган или длъжностно лице от
администрацията на Затвора гр.Бургас при осъществяване на административна
дейност. Не е доказано, че са подадени многобройни молби, които са оставени без
уважение. Не са доказани и наличия на вреди от това поведение на
административния орган“.
І.ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на
обезщетение касае периода август 2015 г. – 25.07.2018г.
По делото са
представени писмо-справка от 10.10.2018 г. (л. 23), подписана от началника на
Затвора гр. Бургас, текущ доклад от 27.03.2017 г., 19.12.2017 г. и 30.05.2018
г. от инспектор СДВР (л. 28 и сл.),
първоначален план на присъдата (л. 36), заповед БС № 211/23.07.2018 г. на
началника на Затвора Бургас (л. 48).
Според тези
документи, М.Щ.А. *** на 24.06.2015 г. и е настанен в приемно отделение, където пребивава до дата 02.07.2015 г. В периода 08.10.2015 г. до 07.04.2017 г. е настанен в осма
група, като след този момент е настанен във втора група при ЗО „Дебелт“.
Първоначално
определената му оценка на риска от рецидив е 116 точки - във високи стойности.
Зоните, заложени в
първоначалния план на присъдата са – отношение към правонарушението,
взаимоотношения, образование и обучение, трудова заетост, управление на
финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми,
междуличностни проблеми и умения за мислене. От 23.07.2017 г. в планирането на
присъдата са заложени зоните – умения за мислене, отношение към
правонарушението и емоционални проблеми.
Изготвена е втора по
ред оценка на риска от рецидив със 105 т., като зоните за работа по настоящата
присъда на лишеният от свобода са отношение към правонарушението, емоционални
проблеми и умения за мислене.
При третата оценка
стойността е 93 точки – отново високи стойности.
Всеки от плановете на
присъдата е обсъден с лишеният от свобода, който е положил подпис за това, че е
уведомен и изразява съгласието си да участва в изпълнението.
Правото на промяна на
режима в следващия по-лек от строг на общ е придобито на 15.05.2017 г. По
постъпила молба от А. е постановен отказ за промяната му.
Във връзка с
изпълнението на индивидуалния план през 2015 г. А. е ангажиран като хигиенист
на доброволен труд, но сам е прекратил участието си.
Награден е за това,
че по собствено желание е полагал доброволен труд, като е подстригвал другите
затворници. Получил е награда „писмена похвала“ за това, че е изготвил нагледни
материали и организирал беседа с лишените от свобода относно Денят на
Съединението на България и Денят на Независимостта.
На лицето е наложено
дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни“ поради неизпълнение на разпореждане на служител при
осъществяване на нерегламентиран контакт с друг лишен от свобода.
В ЗО „Дебелт“ на А. е
предлагано да полага доброволен труд по благоустройството, поддържането на
хигиената на помещенията и района, но същото е отхвърлено като алтернатива за редуциране на присъдата.
Представен е
първоначален план на присъдата (л.36), чрез поставяне на задачи и цели за
намаляване на рецидива и риска от вреди. Относно нагласите в този план са
поставени задачи за извършване на корекционни дейности и мероприятия, свързани
с повишаване степента на персонална отговорност и осъзнаване на факторите
допринесли за проявеното криминално поведение. Повишаване на нагласата за
позитивна промяна и преосмисляне на последиците от вредните действия. Времевата
продължително на тези задачи е три години и следва да се извърши чрез лична
ангажираност на А. и индивидуална консултативна работа от инспектор СДВР и
инспектор-психолог. Втората група задачи са в областта на взаимоотношенията,
чрез работа върху преодоляване на отрицателните нагласи в поведението и
формиране на устойчиви и трайни модели за законосъобразно поведение, изграждане
на мотивация за промяна на криминалното поведение. Времевата продължителност на
тези задачи е през целия период на изтърпяване на наказанието, чрез
индивидуални беседи и участие в групова работа от инспектор СДВР. Следващата
група цели и задачи, поставена в програмата са насочени към образованието и
обучението – формиране на базови образователни умения и повишаване нивото на
грамотност. Предвидени са цели в областта на трудовата заетост – изграждане на
трудови умения и навици, както и формиране на позитивно отношение към труда, в
областта на управление на финансите и начина на живот и обкръжение. Седмата
група задачи обхваща емоционалните проблеми и целят изграждане, и моделиране на
устойчиво адекватно поведение, съобразно степента на диагностициран дефицит,
което следва да се извърши през цялото време на изтърпяване на наказанието,
чрез индивидуална и групова консултация от психолог, психиатър и инспектор
социални дейности. Осмата група от задачи, застъпена в плана, се отнася за
междуличностни проблеми и цели изграждане и моделиране на адекватни подходи за
общуване и формиране на позитивни модели за общуване. Последната група задачи,
описани в плана, са насочени към уменията за мислене. Те целят развиване на
конкретни и адекватни умения за мислене и самоконтрол в градивна и позитивна
насока. Промяна на досегашния модел на мислене и формиране на устойчиви
законосъобразни способности за разпознаване и решаване на проблемите, както и
осъзнаване на последствията от действията на лицето.
ІІ. ПРАВОТО:
Искът е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът е търпял
наказание лишаване от свобода през исковия период - август 2015 г. – 25.07.2018г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно
чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това
положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
Както
вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на
глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо,
за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка
между тях.
Т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето
на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване
от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
В случая
ищецът твърди бездействие, което се изразява в непровеждане на
културни мероприятия в затвора и неизпълнение на индивидуалния му план за
провеждане на присъдата.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Правната
норма на чл. 156, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
изискване след приключване на програмата за адаптация за всеки осъден да се
изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и
програми за въздействие за ресоциализация на осъдения.
Според
чл. 40, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез
настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и
подлагането им на поправително въздействие. Според ал.2 поправителното
въздействие се осъществява чрез: 1. осигуряване на условия за поддържане на
физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на
осъдените; 2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието
ограничения; 3. ограничаване на отрицателните последици от действието на
присъдата и вредното влияние на средата на осъдените; 4. осигуряване на условия
за упражняване правата на осъдените; 5. организиране на трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности.
Съдът
като съобрази представените писмени доказателства счита, че ответникът при
условията на пълно главно насрещно доказване не е оборил твърденията на ищеца А.
във връзка с неговите индивидуални планове за изпълнение на присъдата. В хода
на съдебното производство не се установява по безспорен начин ответната страна
да е да е реализирала задълженията си в тази насока.
По
отношение на индивидуалния план по делото (л.39) е представен първоначален план
на присъдата, чиито цели и задачи са твърде общи и абстрактни. В плана липсва
конкретика, която да кореспондира с вида и характера на извършеното
престъпление от ищеца, с размера на наложеното му наказание и с оценката на
самият осъден и факторите, които формират риска от рецидив и вреди. В плана липсват
и конкретни програми и дейности за личностна промяна на ищеца и отстраняване на
факторите, които формират риска от рецидив и вреди. Така съставеният и
представен план е до такава степен неконкретен, че може успешно да бъде
приложен към почти всеки осъден на лишаване от свобода.
Същевременно
въпреки, че ищецът според твърденията на директора на затвора, се намира там от
08.11.2011 г., по делото не са представени доказателства за изпълнението на
чл. 156, ал.4 от ЗИНЗС – годишният доклад за
резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата от
2015 г, 2016 г. и 2017г. Липсват каквито и да е доказателства, от които да се
установява какво е въздействието върху ищеца на реализираните цели и задачи от
плана на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 156 от ЗИНЗС.
Липсва
каквато и да е отчетност във връзка със задачите и целите, заложени в плана за
изпълнение на присъдата – простото действие на препланиране не може да бъде
възприето за начин на отбелязване на промените в поведението на ищеца.
Следователно, заявената претенция на А. в тази връзка е основателна и следва да
се уважи.
Ответникът
не доказва и изпълнение на задължението, вменено с разпоредбата на чл.150 от
ППЗИНЗС (отм. ДВ.бр.14/2017г.). Според тази разпоредба ежедневно, в рамките на
час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в
трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на
беседи, лекции, дискусии, диспути. При организиране на тези мероприятия се
използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии,
научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат
или радиопредавания. За провеждане на ежедневните културно-информационни
мероприятия инспекторите по социални дейности и възпитателна работа се
подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители, надзиратели и служители
от сектор "Финансово-ресурсно осигуряване".
Твърденията
на началника на затвора в представената справка (л.24), че М.А. е осъществявал
срещи с инспектор „СДВР“ на групата, в
която е бил настанен и с инспектор- психолог, не са подкрепени от никакви
доказателства.
Липсват
доказателства и в подкрепа на твърденията в становището, че ищецът е участвал в
програма „Обучение в комуникативни и социални умения на правонарушители“ и
„Формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар“.
На
практика, чрез неизпълнение на задълженията по чл.150 от ППЗИНЗС
администрацията на Затвора гр. Бургас е препятствала възможността за
социализация на ищеца, като го е поставила в положение на пълна изолация от
действителността, извън параметрите на мястото за изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че създаването и поддържането на информационен вакуум уронва
човешкото достойнство, защото изключва възможността за развитие на мисловните
процеси, още по- малко в позитивна насока, което е и една от целите на
наказанието.
По
изложените съображения, съдът счита, че невключването на А. в мероприятия по чл. 150 от ППЗИНЗС, както и че не му е изготвен
план по чл. 156 от ППЗИНЗС, който действително да бъде
индивидуален, така както изисква тази разпоредба, а и с оглед липсата на
каквито и да е доказателства, че такъв план се изпълнява, са е поставило ищеца
в положение, при което пряко е накърнено човешкото му достойнство и
представлява унизително третиране.
Липсата
на информация за живота извън затвора, неучастието в различни по вид културни
мероприятия; неизпълнение на плана за изпълнение на присъдата като бездействие
от страна на ответника също представляват форма на унизително отношение.
Доколкото съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при
неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед
характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените
морални страдания, като се съобрази нормата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС и се
отчете времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира
обезщетение и времевия обхват на действие на нормата на чл.150 от ППЗИНЗС,
съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 630 лева,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата част до общият претендиран размер от 17770 лева, искът следва да
бъде отхвърлен.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София да заплати на М.Щ.А., ЕГН **********, с адрес ЗО
„Дебелт“ при Затвора гр. Бургас, обезщетение в размер на 630 (шестотин и
тридесет)лв. за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и
недостойно отношение, вследствие противоправни бездействия на служители на
ГДИН, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал.2, т.1 и 3 във връзка с чл. 156 от ЗИНЗС и тези по чл. 150 от ППЗИНЗС за периода от август.2015 г. –
25.07.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 17 770 лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: