№ 209
гр. Кърджали, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона И.а
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КЖ-4/20.07.2022 г., издадено от
началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Д. И. З. с ЕГН **********,
адрес гр.Кърджали, ул.„******“ № ***, ет.****, ап. ***, във функциите му на ********** на
**********, за извършено нарушение на чл.148, ал.4 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят Д. И. З. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил посоченото в акта и наказателното
постановление административно нарушение, поради което неправилно била ангажирана
отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение,
издаване на АУАН и наказателното постановление, били допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят в съдебното заседание не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Твърди, че по делото не се установило по категоричен начин наличието на нарушение, тъй
като жалбоподателят представил доказателства за отмяна на разрешението за строеж от
04.06.2022 г. Предприетите от ***** действия по отмяна на това разрешение и то към датата
на установяване на нарушението, несъмнено водели до липса на вина. Наказващият орган не
съобразил не само издадената заповед за отмяна, но и комплексния доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект, който установил пълно съответствие,
включително по отношение на възложителя и заявител в производството по издаване на
1
разрешение за строеж. При издаване на наказателното постановление била нарушена
разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Не било установено, че със Заповед № ДК-11-К-
1/26.04.2022 г. е отменено разрешение за строеж № ****, тъй като нямало данни същата да е
влязла в сила. Защитата моли на жалбоподателя да се присъдят и направените разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М., която моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Счита, че от гласните доказателства по делото по
безспорен начин се установило извършеното от жалбоподателя нарушение. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.04.2022 г. Г.Я.-старши инспектор в РДНСК Кърджали, извършил служебна
проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на Разрешение за строеж № ****/07.04.2022 г. Същото
било издадено от ***** на ********** за обект: „Строителство, експлоатация и закриване
на депо за опасни отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на
„ОЦК“ АД гр.Кърджали“, с възложител „*******“ ЕООД гр.София. В хода но проверката
било установено, че жалбоподателят Д. И. З., във функциите си на ********** на
**********, е издал разрешението за строеж на юридическо лице, което няма качеството на
възложител на строежа. Посоченият обект съгласно обща обяснителна записка към проекта,
генплана и комплексния доклад на консултанта, трябвало да се изпълни в поземлен имот с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кърджали. Контролният орган констатирал, че със Заповед № РД 49-351/19.11.2020 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, „*******“ ЕООД гр.София било определено
за купувач на три имота, единият от които представлявал именно поземлен имот с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Кърджали, с площ 125 591 кв.м., с предходен идентификатор ************ /Акт за частна
държавна собственост № *****/29.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията-Кърджали с
вх.рeг.№ *****/09.06.2020 г., акт № ****, том 6, дело № 1143/2020 г./. В Заповед № РД 49-
351/19.11.2020 г. било вписано, че в 6-месечен срок от влизането й в сила, „*******“ ЕООД
следва да внесе на Министерството на земеделието, храните и горите определената в
заповедта сума, представляваща цена на имотите, след което да се сключи договор за
продажба. Към датата на издаване на Разрешение за строеж № ****/07.04.2022 г. нямало
сключен договор за продажба на имотите, посочени в цитираната заповед, поради което
„*******“ ЕООД не било придобило собствеността върху тях, съответно нямало качеството
на възложител по отношение на процесния имот. Така установените при проверката
обстоятелства били отразени в Констативен протокол № КЖ-РС-49/20.04.2022 г. На
2
15.06.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.148, ал.4 вр.
чл.161, ал.1 от ЗУТ. Актът съставила В. Д.-инспектор в РДНСК-Кърджали, в присъствие на
свидетеля Е. В. /поради отсъствие на Г.Я. в този период/, както и в присъствие на
жалбоподателя. На 15.06.2022 г. АУАН бил връчен лично на Д. И. З., който го подписал с
възражение. На 24.06.2022 г. той депозирал писмено възражение до наказващия орган, в
което посочил, че процесното разрешение за строеж е отменено с негова заповед.
Представил и копие от същата, а именно Заповед № 20/20.04.2022 г., с която на основание
чл.59, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от АПК отменял Разрешение за строеж № ****/07.04.2022 г.
Възражението не било уважено и на 20.07.2022 г. било издадено процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по
чл.148, ал.4 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В. Д., Акт
за установяване на административно нарушение от 15.06.2022 г., Констативен протокол №
КЖ-РС-49/20.04.2022 г., Констативен протокол от 30.06.2022 г., Възражение от 24.06.2022
г., Заповед № 20/20.04.2022 г., Заповед № ДК-11-К-1/26.04.2022 г., Писмо от 11.04.2022 г. до
РДНСК-Кърджали, Разрешение за строеж № ****/07.04.2022 г., Комплексен доклад от
15.10.2021 г., Инвестиционен проект от 07.04.2022 г., Заповед № РД 49-351/19.11.2020 г.,
Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г., както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.148, ал.4 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ
повелява, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Чл.161, ал.1 от ЗУТ
съответно гласи, че възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д. И. З.
действително е осъществил вмененото му административно нарушение. Във функциите му
на ********** на **********, на 07.04.2022 г. той е издал Разрешение за строеж №
****/07.04.2022 г. за обект „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни
отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на „ОЦК“ АД
гр.Кърджали“. В издаденото разрешение за строеж като възложител /собственик/ е вписано
„*******“ ЕООД гр.София, което дружество не е собственик на имота. Имотът
представлява частна държавна собственост и макар да е имало заповед за определяне на
„*******“ ЕООД за купувач на имота, то липсват каквито и да било данни такава продажба
да е осъществена, респ. дружеството да е придобило собствеността върху имота. Още
3
повече, че в заповедта на МЗХ от 19.11.2020 г. е посочено, че правото на „*******“ ЕООД
да закупи имотите се погасява, в случай, че продажната им цена не бъде платена в срок до 6
месеца от влизането й в сила. По делото не са представени доказателства, а не се и твърди,
да е извършено плащане, съответно да е сключен и договор за продажба на процесния имот.
Затова като е издал разрешение за строеж на лице, което няма качеството на възложител на
имота, жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.148, ал.4 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, предвиждаща да
се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в
нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.
Наложената на жалбоподателя санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма
правомощия да я намали съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят.
Извършеното деяние е достатъчно ясно описано, като по никакъв начин не се е стигнало до
неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, респ. не е било
ограничено правото му на защита. Безспорно е установено извършеното административно
нарушение, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства. Що се отнася до
издадената от жалбоподателя Заповед № 20/20.04.2022 г., с която сам е отменил
разрешението за строеж, следва да се посочи, че това негово действие не го освобождава от
отговорност за извършеното и установеното вече нарушение. За да издаде заповедта,
******** се е позовал на разпоредбата на чл.62, ал.1 от АПК, която дава възможност на
административния орган преди изтичане на срока за обжалване да отстрани допуснати
непълноти в акта. В случая не става въпрос за отстраняване на непълноти в акта, а на
практика е извършено действие по отмяна на разрешението за строеж. Неоснователно е и
твърдението за липса на виновно поведение, доколкото именно жалбоподателят като
********** на общината е компетентен да издаде разрешението за строеж, като преди това е
длъжен да се увери спазени ли са всички законови изисквания, в т.ч. и чл.148, ал.4 от ЗУТ. В
приложената по преписката Заповед № ДК-11-К-1/26.04.2022 г. на РДНСК-Кърджали, за
отмяна на разрешението за строеж, е отбелязано, че същата е влязла в сила на 13.05.2022 г.,
поради което и този довод е несъстоятелен. С оглед на така изложено, обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
4
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КЖ-4/20.07.2022 г., издадено от
началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Д. И. З. с ЕГН **********,
адрес гр.Кърджали, ул.„******“ № ***, ет.****, ап. ***, във функциите му на ********** на
**********, за извършено нарушение на чл.148, ал.4 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Д. И. З. с ЕГН **********, адрес гр.Кърджали, ул.„******“ № ***,
ет.****, ап. ***, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол със седалище
гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5