№ 196
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500426 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на В. С. Д., ЕГН **********, С. И. С. /А./, ЕГН ********** и А. М. А.,
ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Я. против решение
№ 260030/15.07.2022г. на ОС – Добрич, постановено по т.д. № 236/2019г., при
участие на трето лице-помагач С. К. С., в частта, в която са отхвърлени
предявените от В. С. Д. и от С.С.И., починала в хода на процеса и заменена от
конституираните като нейни наследници по закон В. С. Д., С. И. С. /А./ и А.
М. А., искове против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г.Р.С., настъпила на
18.02.2019г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „Сеат
Толедо“, рег. № Н 2103 АР, на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558, ал.5
КЗ за горницата над присъдената сума от 49 000 лева до предявения размер
от 150 000 лева, по иска на В. С. Д. и за горницата над присъдените 63 000
лева до претендирания размер от 150 000 лева, по иска на С.С.И..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за
1
неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
определеният от съда размер на обезщетенията не съответства на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и разясненията по ППВС № 4/68г., при
определянето му не са отчетени установените от доказателствата
взаимоотношения между починалия и неговите родители – ищци,
претърпените от тях болки и страдания в резултат на загубата му,
поведението на виновния водач и свързаното с това поведение настъпила
тежка хипотермия на пострадалия, също способствала за настъпването на
смъртта. Оспорват се и изводите на съда относно приетото за доказано
съпричиняване като се сочи, че с оглед механизма за настъпване на ПТП
евентуалното поставяне на предпазния колан от страна на починалия не би
предотвратило получените тежки увреждания и настъпилата смърт.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на
предявените искове в предявените размери.
В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
Гаранционен фонд, който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В с.з., процесуалният представител на въззивниците поддържа
подадената въззивна жалба. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 Адв.
С писмено становище ГФ поддържа подадения отговор и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Третото-лице помагач С. К. С. не е депозирал отговор, в с.з. не изразява
конкретно становище по жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
С.С.И. и В. С. Д. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.558,
ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на всеки един сумата от
по 150 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им Г.Р.С., настъпила вследствие на
ПТП от 17.02.2019г., виновно причинено от С. К. С. като водач на л.а. „Сеат
2
Толедо“, рег. № Н 2103 АР.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на
17.02.2019г. при ПТП синът на ищците е получил телесни увреждания,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, в резултат на която е починал на
следващия ден. За настъпилото ПТП е бил съставен констативен протокол и
образувано ДП № 169/2019г., което към датата на предявяване на исковата
молба не е приключило. Твърди се, че виновен за катастрофата е водачът на
лекия автомобил „Сеат Толедо“ С. С., който е управлявал същия без да има
свидетелство за правоуправление, движил се е с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, в резултат на което е загубил контрол над
управлението му, автомобилът се е преобърнал по таван на пътното платно,
при което е пострадал возещият се в него техен син. Непосредствено след
инцидента тежко пострадалият Г.С. е бил изоставен от спътниците си в
намиращ се наблизо хангар, където е открит на следващия ден в коматозно
състояние с хипотермия. Незабавно е бил откаран и приет в „МБАЛ –
Добрич“, където са установени множество травми и въпреки положените от
лекарите реанимационни мероприятия в 12:40 часа на 18.02.2019г. е починал.
Твърдят, че в резултат на внезапната загубата на детето си са претърпели
неимуществени вреди – болка, тъга и безутешна мъка, които завинаги са
променили живота им, между тях и сина им е съществувала изключително
силна връзка, за дълъг период от време са живеели в едно домакинство, в
разбирателство и взаимна подкрепа, разчитали са на него, с нетърпение са
очаквали да създаде семейство и да ги дари с внуче; психическата травма от
безвъзвратната загуба е оставила трайна следа в ежедневието и бита им,
страдали от безсъние, депресия и тревожност, загуба на интерес към
заобикалящата ги среда, ограничени социални контакти. Предвид
обстоятелството, че към датата на инцидента за управляваното от виновния
водач МПС е нямало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ са предявили претенцията си за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди пред Гаранционния фонд, заведена като
щета № 19-210207/28.05.2019г., по която е бил постановен отказ. С това
обосноват и правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
С депозирания в срок писмен отговор Гаранционният фонд е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Наведени са възражения срещу
сочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, за липса на
3
постановена присъда относно вината на водача, за недоказаност на
твърдените неимуществени вреди, както и за прекомерност на
претендираните обезщетения. Направено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това, че същият е
пътувал без поставен предпазен колан, както и е знаел, че водачът е
неправоспособен.
По искане на Гаранционния фонд, на основание чл.219 ГПК, като трето
лице-помагач е конституиран водачът на л.а. С. К. С.. В писмено становище
същият е оспорил конституирането му с доводи, че наказателното
производство не е приключило и вината му не е установена с влязъл в сила
акт.
Ищцата С.С.И. е починала на 20.12.2021г., в хода на
първоинстанционното производство, с оглед на което на основание чл.227
ГПК с определение от 05.05.2022г. като нейни правоприемници ОС - Добрич
е конституирал В. С. Д., участващ в процеса и на лично основание, С. И. А. и
А. М. А..
Видно от представеното удостоверение за наследници /л.219/ и препис-
извлечение от акт за смърт /л.218/ към датата на смъртта й ищцата С.И. е
неомъжена, т.е. същата не е в брак с конституирания като неин наследник В.
С. Д.. Последният е посочен в удостоверението за наследници като наследник
на общия им син Г.Р.С., безспорно починал преди наследодателката си.
Заместването по см. на чл.10 ЗН е неприложимо по отношение на
възходящите на починалия преди наследодателя си наследник, поради което и
В. Д. не се явява наследник на С.И.. Такива са единствено другите две
конституирани лица – въззивниците С. И. А. /баща/ и А. М. А. /майка/.
Поради това и В. Д. не е процесуално легитимирана страна по предявения от
С.И. иск. Постановеното в това му качество и по отношение на него решение
се явява недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд следи служебно
за допустимостта на първоинстанционното решение, но само в обжалваната
му част. С оглед на това и предвид направения извод относно лицата, по
отношение на които е настъпило процесуалното правоприемство, същото
следва да бъде обезсилено само в частта, в която е постановен отхвърлителен
диспозитив по предявения от С.С.И. иск по отношение на Веселен С. Д. като
4
един от правоприемниците й, а производството по отношение на него вр. този
иск - прекратено. В частта, в която исковата претенция е уважена в полза и на
В. Д. като правоприемник на починалата, първоинстанционното решение не е
обжалвано от Гаранционния фонд, респ. от наследниците и не може да бъде
обезсилено.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното производство и становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Към настоящия момент липсва спор, респ. наведени в жалбата
оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка досежно наличието на извършен деликт, установен с влязла в сила
присъда по НОХД № 210/2020г. на ОС – Добрич и задължителна за
гражданския съд по въпросите за дееца, вината и противоправния резултат, на
основание чл.300 ГПК, а именно, че на 17.02.2019г., по околовръстен път II-
97 на гр.Добрич, при управление на л.а. „Сеат Толедо“, рег. № Н 2103 АР, без
да има необходимата за управление на МПС правоспособност, С. К. С. е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 ЗДвП,
превишавайки разрешената за пътния участък максимална скорост от 90 км/ч
и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Р.С., след което избягал от
местопроизшествието, което деяние съставлява престъпление по чл. 343, ал.3,
б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК.
Не са спорни и установените с приетите по делото доказателства
обстоятелства, а именно, че ищците В. С. Д. и С.С.И. са родители на
загиналия Г.С., че към датата на ПТП виновният водач не е имал сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което са предявили претенции пред Гаранционен
фонд за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени
вреди вследствие смъртта на сина им, заведени като щета №
19210207/28.05.2019г. и щета № 19210208/28.05.2019г. и по които е бил
постановен отказ /съгласно писма изх. № 24-01-339/14.08.2019г. и изх. № 24-
01-339-1/14.08.2019г./.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
5
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на
обезщетение от Гаранционен фонд - виновно противоправно поведение от
страна на незастрахован водач и настъпилата в резултат на това смърт на сина
на ищците, вследствие на което същите са претърпели неимуществени вреди,
както и по наличието на процесуалното условие за предявяване на
настоящите искове – предявени претенции пред Фонда и постановен отказ.
Спорните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания, са относно определянето на справедливия размер на следващото
се обезщетение, както и относно това налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия Г.С. поради това, че е бил без поставен
обезопасителен колан.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД определянето
на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, каквито при причинена от деликта
смърт са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, в т.ч. и получените
телесни увреждания, възрастта и общественото положение на пострадалия,
родствената връзка и съществувалите отношения между пострадалия и
лицето, претендиращо обезщетение, специфичните за всеки отделен случай
обстоятелства относно конкретното отражение на настъпилата смърт,
определящи характера и интензитета на негативните изживявания и
страдания, тяхната продължителност и дали същите продължават да се
търпят към момента на постановяване на решението. При произнасяне по
размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната към момента на увреждането, а като ориентир за това служат и
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от
Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на
застраховател. Аргумент за това е нормата на чл.558, ал.1 КЗ, съгласно която
размерът на изплащаното от ГФ обезщетение не може да надхвърля размера
на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай –
6
10 420 000 лева за едно събитие, независимо от броя на пострадалите лица,
съобразно чл.492, т.1 КЗ/.
В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства
относно релевантните обстоятелства, съдът приема за установено, че в
резултат на процесното ПТП пострадалият Г.С. е получил множество
травматични увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, контузия на глава,
шия, гръден кош, бял дроб и корем, несъвместими с живота, като водещата
причина за настъпилата смърт е черепно-мозъчната травма. Същият е бил
изоставен от спътниците си в безпомощно състояние и открит на следващия
ден, след часове в коматозно състояние и с хипотермия. Смъртта е настъпила
няколко часа след откриването му, въпреки проведените реанимационни
процедури и без да дойде в съзнание.
В постановената срещу виновния водач присъда изрично е посочено, че
и той е напуснал местопроизшествието.
Към датата на ПТП починалият е бил на почти 20 години, единствено
дете на С.И..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени от съда
като взаимно кореспондиращи си и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК,
предвид родствената им връзка с ищците, се установява, че родителите на
Г.С. били разделени отпреди 10-12 години, той е живял заедно с майка си в
дома на своя дядо по майчина линия - свидетеля С. А., впоследствие
конституиран като един от правоприемниците на починалата ищца и
понастоящем въззивник. И тримата сочат, че независимо от това, Г. е
поддържал връзка с баща си, посещавал го е, включително и преди инцидента
е бил на гости в дома му по повод рождения ден на брат му /дете на баща му
от последваща връзка/. Според св.С. А. бащата В. известно време е работил в
чужбина, майката също ходила на работа и затова той се грижил за Г., но
родителите също осигурявали средства за издръжката му, Г. ходил и при
баща си, който живеел в същата махала /визираните от св.Г.С. и св.С. И.
квартали „Изгрев“ и „Балик“ са съседни, поради което показанията относно
местоживеенето не са в противоречие с показанията на св.А., който сочи, че
родителите са живеели през няколко къщи/.
От свидетелските показания се установява още, че Г. е нямал постоянна
работа, хващал се да работи на парче, помагал с труд на майка си и близките
7
си, искал да ходи да работи в чужбина, родителите му понесли тежко
неговата смърт, майката няколко пъти припаднала, два-три месеца не ходила
на работа. Според свидетелите същите не са се възстановили и към
настоящия момент, майката често гледала снимки и плачела, бащата бил
тъжен, вече не пътувал.
Въз основа на съвкупната преценка на така установеното съдът приема,
че справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените от
родителите на починалия Г. неимуществени вреди е сумата от по 120 000 лева
за всеки един. Няма съмнение, че загубата на дете е едно от най-тежките и
непрежалими житейски събития. Към датата на процесното ПТП Г. е бил
почти 20-годишен, а смъртта му е била внезапна и неочаквана. В
продължение на часове той е бил в безпомощно състояние, с множество
травми, преместен от мястото на катастрофата и изоставен от спътниците си,
вкл. и от виновния водач, през което време родителите му са били в
неизвестност за него, търсили са съдействие от полицията. Между Г. и
родителите му са съществували присъщите за тази родствена връзка
отношения на обич, уважение и взаимна грижа. Обстоятелството, че
родителите са работили, поради което грижи за него е полагал и дядото по
майчина линия, при когото са живеели с майка му, не променя и не
разколебава този извод на съда.
При определяне на размера на обезщетението за въззивника В. Д., съдът
отчита също така, че независимо, че от дълги години родителите са били
разделени, Г. е поддържал връзка с баща си и новото му семейство, живеели
са в една махала, което способства за по-чести виждания и контакти, каквито
се установява, че са осъществявани /непосредствено преди катастрофата
починалият е бил при баща си по повод рожден ден на брат си/. Според
свидетелските показания бащата е понесъл тежко смъртта на сина си, все още
тъгува и преживява загубата. В същото време съдът отчита, че по делото не са
ангажирани доказателства, сочещи за настъпили последици, надхвърлящи
обичайните за такава загуба душевни болки и негативни изживявания, както и
доказателства за влошаване на здравословното му състояние. Следва да бъде
отчетено и това, че макар тъгата от безвъзвратната загуба да е трайна,
въззиваемият има още едно дете и ново семейство, на чиято морална
подкрепа може да разчита.
8
Относно размера на следващото се обезщетение за майката съдът
отчита, че същата е живяла със сина си в едно домакинство, грижила се е за
него, независимо, че за непосредствените грижи по неговото отглеждане е
била подпомагана и от своя баща, в чийто дом са живели. Починалият Г. е
бил единственото й дете,. В болницата, в деня на смъртта му на няколко пъти
й прилошавало, в продължение на две-три месеца след това не ходила на
работа, тъгувала и плачела. Не са ангажирани доказателства за търсена
лекарска или психологическа помощ. Релевантно за така определения от съда
размер е и обстоятелството, че С.И. е починала в хода на настоящото
производство – 2 год. и 10 месеца след загубата на сина й, което определя
продължителността на претърпените от нея болки и страдания.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно неоспореното заключение на КСАМЕ установеният
механизъм на настъпване на ПТП е, че при движение по околовръстния път
на гр.Добрич – път II-97, при суха пътна асфалтова настилка, с отнет
повърхностен слой поради подготовка за ново асфалтиране и с наличието на
неравности, при скорост на движение от 138.38 км/ч, водачът на л.а. губи
управлението над него, при което автомобилът е навлязъл с десните си колела
върху затревен банкет в дясно на пътното платно, след което, за да го върне в
пътя водачът завърта волана наляво, автомобилът пресича пътното платно и
навлиза в левия банкет, следва нов опит за връщане в пътя и в резултат на
удара на предните колела в ляв бордюр, разположен на по-високо ниво
спрямо банкета и на инерционните сили автомобилът се преобръща
последователно през дясна странична част и тавана на купето, на колела и
отново по таван, след което се установява в покой върху платното за
движение. Починалият Г.С. е пътувал на задна дясна седалка. Вещите лица
сочат, че основната причина за смъртта му е получената черепно-мозъчна
травма, както и че същата е пряка последица от свободното инерционно
движение на тялото му в купето на автомобила в посока отгоре надолу и леко
отпред назад, което сочи на извод, че същият е пътувал без предпазен колан и
какъвто е бил наличен в процесното МПС.
За липсата на поставен колан признава и третото лице-помагач.
Експертизата е категорична, че травматичните увреждания, довели до
смъртта на Г.С. не биха настъпили, ако същият е бил с поставен
9
обезопасителен колан.
Следователно поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, поради което и възражението за съпричинаване,
основано на това обстоятелство е основателно. Съдът приема, че в процентно
отношение това съпричиняване е в размер на 30%, с оглед на което и след
намаляване на определените по-горе размери на следващите се обезщетения
исковите претенции се явяват основателни до размер на сумата от 84 000 лева
по иска на въззивника В. Д. и за същия размер по иска на починалата в хода
на процеса С.И., заменена от правоприемниците си С. И. А. и А. М. А.. За
горниците над тези суми до предявените размери от по 150 000 лева исковете
са неоснователни.
С оглед направените по-горе изводи по допустимостта на обжалваното
решение и по съществото на спора, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено в частта по отхвърления иск по отношение на В. Д. в качеството
му на правоприемник на първоначалната ищца С.И. и отменено в частта, в
която предявените искове са отхвърлени за горниците над сумите от 84 000
лева до претендираните по 150 000 лева, и вместо това постановено друго, с
което за тази част исковете бъдат уважени.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта относно присъдените с него разноски.
На основание чл.78 ГПК следващите се в полза на въззивниците
разноски /заплатени от тях депозити за вещите лица/, дължими от
Гаранционния фонд съобразно уважената част от исковете е 310.46 лева.
Следващото се адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв, изчислено по реда
на чл.7 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което Гаранционният фонд следва да заплати на адв.Я. е в
размер на 3 044.16 лева, с вкл. ДДС за един иск, или общо 6 088.32 лева.
От страна на Гаранционен фонд пред окръжния съд са претендирани
само направените разноски за депозит по КСАМЕ в размер на 300 лева.
Припадащата се част съобразно отхвърлената част от исковите претенции е
132 лева.
10
Дължимата от Гаранционния фонд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
държавна такса върху уважения размер от исковете за първоинстационното
производство е в размер на 6 720 лева, а за въззивното производство,
съобразно уважената част от въззивната жалба – 1 120 лева, или общо
дължимата сума в полза на бюджета на съдебната власт е 7 840 лева.
За осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция следващото се в полза на адв.Я. възнаграждение по чл.38 ЗАдв.,
съобразно уважената част от въззивната жалба е в размер на 910 лева, с вкл.
ДДС вр. иска на С. А. и А. А. като правоприемници на С.И., и 1 476 лева, с
вкл. ДДС вр. иска на В. Д..
От страна на Гаранционен фонд е претендирано юрисконсултско
възнаграждение за подадения отговор, от което, определено по реда на чл.25
Наредбата за правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК в размер на по 200 лева на
иск, съдът изчислява, че съответния размер на отхвърлената част от жалбата
по двата иска е общо сумата от 170 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260030/15.07.2022г. на ОС – Добрич,
постановено по т.д. № 236/2019г., при участие на трето лице-помагач С. К. С.,
в частта, в която е отхвърлен предявения от С.С.И., починала в хода на
процеса, иск против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г.Р.С., настъпила на
18.02.2019г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „Сеат
Толедо“, рег. № Н 2103 АР, на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558, ал.5
КЗ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ на конституирания като правоприемник
на починалата ищца В. С. Д. И ПРЕКРАТЯВА производството по
отношение на него в това му качество.
ОТМЕНЯ решение № 260030/15.07.2022г. на ОС – Добрич,
постановено по т.д. № 236/2019г., при участие на трето лице-помагач С. К. С.,
в частта, в която са отхвърлени предявените от В. С. Д. и от С.С.И., починала
в хода на процеса и заменена от конституираните като нейни наследници по
закон С. И. А. и А. М. А., искове против Гаранционен фонд за заплащане на
11
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г.Р.С.,
настъпила на 18.02.2019г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водача
на л.а. „Сеат Толедо“, рег. № Н 2103 АР, на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“
вр. чл.558, ал.5 КЗ за горницата над присъдената сума от 49 000 лева до
сумата от 84 000 лева, по иска на В. С. Д. и за горницата над присъдените
63 000 лева до сумата от 84 000 лева, по иска на С.С.И., както и в частта за
разноските КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д., ЕГН
********** сумата от още 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Г.Р.С., настъпила на 18.02.2019г. в резултат на ПТП, виновно причинено
от водача на л.а. „Сеат Толедо“, рег. № Н 2103 АР, наред с присъдените от
първоинстанционния съд 49 000 лева, на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ вр.
чл.558, ал.5 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН
********** и А. М. А., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници
на починалата в хода на процеса ищца С.С.И., ЕГН **********, поч. на
20.12.2021г. сумата от още 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева ,
представляваща обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Г.Р.С., настъпила на 18.02.2019г. в резултат на ПТП, виновно причинено
от водача на л.а. „Сеат Толедо“, рег. № Н 2103 АР, наред с присъдените от
първоинстанционния съд 63 000 лева, на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ вр.
чл.558, ал.5 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му
обжалвана част, в която исковите претенции са отхвърлени за горниците над
сумата от по 84 000 лева до предявените размери от по 150 000 лева по всеки
един от двата иска.
В частта, в която исковите претенции са уважени до размер на
присъдените от първоинстанционния съд суми решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д., ЕГН
**********, С. И. А., ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН ********** сумата от
12
310.46 лева /триста и десет лева четиридесет и шест стотинки/,
представляващи направени от тях разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, С. И. А., ЕГН ********** и А. М.
А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Гаранционен фонд на сумата от 132
/сто тридесет и два/ лева, представляващи направени от разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Я. от АК –
Добрич сумата от 6 088.32 лева /шест хиляди осемдесет и осем лева тридесет
и две стотинки/ - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в първоинстанционното производство, с вкл.
ДДС и сумата от 2 386 /две хиляди триста осемдесет и шест/ лева –
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство, с вкл. ДДС, на основание чл.
38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 7 840 /седем хиляди
осемстотин и четиридесет лева/, представляваща дължими държавни такси за
производството пред двете инстанции върху уважената част от исковете,
респ. уважената част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13