Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 29.07.2016 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6225 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е по
предявен от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД срещу Р.Ю.П. иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“
ООД твърди в исковата си молба, че ответникът Р.Ю.П. му дължи 13 137,12
евро по издаден запис на заповед, платим
на падеж 01.03.2011 г., но които тя не платила на падежа. Ищецът депозирал
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ответницата
депозирала възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение,поради което ищецът предявявал установителен иск за вземането си.
Моли съдът да постанови решение по силата на което да бъде установено със сила
на пресъдено нещо, съществуването на вземане в полза на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД в
размер на 13 137,12 евро срещу Р.Ю.П.,
произтичащо от запис на заповед от 14.02.2008 г., за което вземане е
постановена заповед за изпълнение от СРС, I ГО, 38 състав по ч.гр.д.№
6417/2014г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да му бъдат присъдени разноските
в заповедното производство в размер на 1220,82 лв., от които 513,88 лв. държавна
такса и 706,94 лева – юрисконсултско възнаграждение. Претендира и съдебно –
деловодни разноски в настоящето производство, включително адвокатско
възнаграждение.
С допълнителна
искова молба ищецът признава, че процесния запис на заповед е издаден в
обезпечение вземанията му по Договор за финансов лизинг № *********/14.02.2008
г., но оспорва изцяло възражението на ответника за неизпълнен договор за
финансов лизинг, във връзка с който е процесния запис на заповед, който
обезпечава вземанията на ищеца. Твърди неизпълнение от страна на ответника по
този договор, поради спиране на плащанията по лизинговите вноски, считано от
01.12.2008 г., т.е. преди датата на застрахователното събитие на 03.01.2009 г.,
като пръв изпаднал в забава. От своя страна ищецът бил изпълнил всички свои
задължения по лизинговия договор. Освен това, ответницата не заплатила и
дължимите застрахователни премии, поради което именно застрахователят „ДЗИ – О.З.“
АД отказал да изплати застрахователно обезщетение, въпреки, че лизингодателят
своевременно заявил застрахователното събитие пред него. Освен това, приспадане
на застрахователното обезщетение можело да има само в случай на „тотална щета“,
каквато в случая не била налице. В случая задължение на лизингополучателя било
да ремонтира увредения автомобил, след което да представи фактура и
доказателства за направените разходи и едва тогава лизингодателят да му
възстанови тези разходи. Ответницата обаче не изпълнила това свое задължение и
така сама се поставила в невъзможност да ползва лизинговата вещ. Ответницата не
била освободена от внасяне на лизингови вноски и останала задължена по договора
за сума, многократно надхвърляща вземането по записа на заповед, а именно, за
141 893.28 лева. Ищецът оспорва и твърдението, че лизинговата вещ е
върната на Лизингодателя.
Допълнително, в
своя молба, вх. № 155000/12.12.2015 г., уточнява, че процесният запис на
заповед обезпечавал вземанията му по посочения договор за финансов лизинг,
възникнали и дължими съгласно договора, погасителния план и приложимите общите
условия за периода 14.02.2008 г. до 01.03.2011 г. (датата на падеж на записа на
заповед) в размер на 13137,12 евро. Позовава се на т. 5.1 от приложимите общи
условия, съгласно която учредените обезпечения обезпечават всички искове на
Лизингодателя срещу Лизингополучателя, произтичащи от уговорките в договора за
финансов лизинг (ДФЛ) и общите условия, а това били всички вземания за месечни
лизингови вноски, наказателни лихви, такси и разходи за застраховки, данъци и
разходи по връщане на лизинговия актив. Поддържа, че за обезпечаване на
вземанията по процесния ДФЛ Лизингополучателят издал общо пет записа на
заповед, всички с дата от 14.02.2008 г. и за сумата от 13137,12 евро, но с
различни падежи, а именно – 01.03.2008 г.; 01.03.2009 г.; 01.03.2010 г.;
01.03.2011 г. и 01.03.2012 г. Процесният запис на заповед бил един от тези пет
записа на заповед, а именно този с падеж 01.03.2011 г. Предвид това оспорва
твърдението на ответника, че същият обезпечава вземания за период от 14.02.2008
г. до 14.02.2009 г., които били обезпечени със запис на заповед с падеж
01.03.2009 г. Позовава се на представената счетоводна справка, съгласно която
ответникът заплатил според уговорките на ДФЛ и общите условия единствено
първоначалната вноска и таксата за управление, след което изпаднал в забава за
погасяване на първата дължима месечна вноска с падеж 01.03.2008, която погасил
едва на 09.07.2008 г. Сочи, че последното извършено от Лизингополучателя
плащане за 2008 г. било от 08.12.2008 г. и с него било погасено задължението му
за дължимата месечна вноска с падеж 01.09.2008 г. През 2009 г. ответницата
извършила едно плащане-на 25.06.2009 г., с което било погасено вземане на
Лизингодателя за извършен от ищеца разход, вместо ответницата. Следващото
плащане било извършено една на 24.06.2011 г., като с него били погасени
задължения за месечни вноски, наказателни лихви и такси за напомнителни писма,
дължими за 2009 г. Сочи също, че за погасяване на задълженията по процесния ДФЛ
били използвани суми, събрани принудително по изпълнително дело № 2014*0411175
по описа на ЧСИ Н.М., като задълженията на ответницата били погасени до
01.03.2010 г., а останали непогасени и изискуеми сумите, обезпечени с процесния
запис на заповед. Оспорва и твърденията на ответницата, че редовно плащала
лизинговите си вноски за периода месец март 2008 г. до месец юли 2009 г., като
поддържа твърденията си, че Лизингополучателя изпаднал в забава след заплащане
на първата дължима месечна лизингова вноска с падеж 01.03.2008 г.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата си претенция
и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък. Окончателното
си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 49577/11.04.2016 г.
Ответницата Р.Ю.П.
е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че приложеният запис на заповед, издаден на
14.02.2008г. и предявен за плащане на 01.03.2011г. няма самостоятелно значение,
защото се намирал в каузална връзка с Договор за финансов лизинг №
*********/14.02.2008 г. Във връзка с този договор между страните възникнал спор
през 2009 г., който понастоящем бил висящ пред ВКС. Лизинговият автомобил
претърпял ПТП, но лизингодателят бездействал и не предявил иск срещу
застрахователя по застраховка АВТОКАСКО, за да осигури средства и да отремонтира
щетите по автомобила. Заради неговото бездействие това вземане се погасило по
давност. Така автомобилът бил върнат от лизингодателя и стоял при него
неремонтиран, а ответницата не могла да го ползва след посочения момент. Тя
твърди, че лизингодателят бил длъжен да й предостави вещта, годна за ползване и
като не го правел, бил в забава спрямо нея, а тя не му дължала плащане. Иска да
се остави исковата молба без уважение. Претендира разноски.
Ответницата Р.Ю.П. е
депозирала допълнителен отговор на исковата молба, в който сочи, че издадения
запис на заповед, вземането по който е предмет на делото, обхваща само
задълженията по договора за лизинг в периода 14.02.2008 г. до 14.02.2009 г., а
за този период лизинговите вноски били платени от ответницата и повторното им
търсене е злоупотреба с право.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора
становище, като пледира за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и
неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Окончателното си
становище по делото излага в писмена защита, вх. № 47952/07.04.2016 г.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни (изслушано е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза).
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните не е
спорно, че помежду им е сключен Договор за финансов лизинг № *********/
14.02.2008 г. и процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на вземания
по него. Едновременно с това тези обстоятелства се установяват и от Договор за
финансов лизинг № *********/ 14.02.2008 г. и общи условия към него. Стойността
на лизинговото имущество е в размер на 68172,25 евро, погасявана чрез
първоначална вноска от 13634,45 евро, а след това с месечни вноски от 1094,76
евро за срок от пет години. Част от посочения договор е приложение 2 към същия,
съгласно което същият бил обезпечен със собственост върху лизинговия обект,
записи на заповеди, издадени от Р.Ю.П. и авалирани от Р.Ю.П., застраховка
„Автокаско“, както и чрез вписването му в ЦРОЗ. Не е спорно също, че при
сключването на посочения договор ответницата Р.Ю.П. издала в полза на ищеца „Х.А.Р.А.Б.“
запис на заповед за сумата от 13137,12 евро, с падеж 01.03.2011 г. По отношение
редовността на процесната книга от външна страна не са релевирани възражения от
ответницата, като съдът приема, че същата съдържа задължителните за нейната
валидност реквизити, съгласно изискванията на чл. 535 от ТЗ, като с процесния
запис на заповед се установява в полза на ищеца годно за изпълнение
вземане-установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила на
падежа – 01.03.2011 г.
Едновременно с
това, от представените по делото и неоспорени от ответницата още четири записи
на заповед с падежи съответно с падежи 01.03.2008 г.; 01.03.2009 г.; 01.03.2010
г. и 01.03.2012 г., всеки от тях за сумата 13137,12 евро, които също
обезпечавали процесния договор между страните. На никой от тези записи на
заповед не е направено отбелязване, от което да се съди, че е постъпило плащане
по него. Прочее, предвид доводите на страните, развити в писмените им бележки,
не е спорно, че всеки запис на заповед обезпечавал платежите за първоначалната
вноска и всеки следващ съответен едногодишен период от договора. С оглед
направените от ищеца уточнения, съдът приема, че предмет на настоящето
производство е процесния запис на заповед с падеж 01.03.2011 г., касаещ периода
от датата на издаването му до датата на падежа.
Не е спорно също
между страните, че за събиране на вземането, материализирано в процесната ценна
книга, по заявление на ищеца, вх. № 3106230/06.02.2014 г., било образувано
частно гражданско дело № 6417/2014 г. по описа на СРС, Първо гражданско
отделение, 38 състав, като в полза на заявителя (ищец в настоящето
производство) срещу длъжника (ответник в настоящето производство) била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 13137,12 евро-главница, ведно със
законна лихва от 04.02.2014 г. до изплащането на вземането, както и за 1220,82
лева разноски, от които 513,88 лева държавна такса и 706,94 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори и
относно това, че по издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 2014*0411175 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № * на
Камарата на ЧСИ1, с район на действие СГС, както и че по същото не били
събирани суми за погасяване на вземането, доколкото заповедта била съобщена на
ответницата на 22.01.2015 г., а след възражението й по чл. 414 от ГПК, принудителното
изпълнение на същата било спряно.
Освен това по
делото са представени и следните писмени доказателства – договор за
покупко-продажба на МПС от 14.02.2008 г., сключен между ищеца и „Е.И.*“ ЕООД;
приемо-предавателен протокол от 14.02.2008 г.; нотариална покана, разписка и
отговор на същата; незаверени преписи от решение № І-48-92 от 24.07.2013 г.,
постановено по гражданско дело № 26171 по описа за 2012 г. на СРС, 48 състав, и
от решение от 28.05.2015 г. по
гражданско дело № 14079 по описа за 2014
г. на Софийски градски съд, ГО, ІІб въззивен състав, както и
застрахователна полица № 42010821300764/12.02.2008 г., квитанции за заплащане
на застрахователни вноски, както и регистрационен картон по посочената
застрахователна полица.
Анализът на тези
доказателства сочи, че обекта на лизинговия договор бил закупен от ищеца и
предаден на ответницата на 14.02.2008 г., във функциониращо и годно за ползване
състояние след неговия монтаж и пускане в експлоатация с всичките му
принадлежности. Установява се също, че ответницата дължала заплащане на
застрахователните вноски по посочената застрахователна полица, в общ размер на
4090,34 евро, платими на четири вноски - до 14.02.2008 г. – 1022,57 евро; до 14.05.2008
г. – 1022,59 евро; до 14.08.2008 г. – 1022,59 евро и до 14.11.2008 г. -1022,59
евро. Извършените плащания по посочената полица били направени в посочените
размери на 10.02.2008 г., 09.06.2008 г., 28.08.2008 г. и на 06.01.2009 г., като
на последната дата била заведена щета № 42012130900300, поради ПТП станало на
03.01.2009 г., по която имало висящо плащане 15000 лева. Не е спорно между
страните, че по инициатива на ответницата било образувано и водено гражданско
дело № 26171 по описа за 2012 г. на СРС, 48 състав, по което били постановени
посочените по-горе решения. Доколкото обаче същите са незаверени копия съдът не
счита за необходимо да ги обсъжда по-подробно в решението си.
Не е спорно също,
че ищецът отправил към ответницата нотариална покана, като я информирал, че с
получаване на поканата от ответницата счита договора за финансов лизинг №
********* за развален, както и че същата има просрочени и изискуеми задължения
към него в размер на 138 927,40 лева с ДДС, при което положение дължи
връщане на обекта на лизинга, което можела да стори доброволно в офиса на
дружеството в срок до 3 работни дни от получаване на поканата, като за
връщането щял да бъде съставен приемо-предавателен протокол. За доброволно
погасяване на задълженията по договора на ответницата бил указан десет дневен
срок, като била банковата сметка на дружеството, на която можела да заплати
посочената сума от 138927,40 лева. Горната покана била връчена на 17.02.2014 г.
Ответницата депозирала отговор по получената нотариална покана, като заявила,
че на 03.01.2009 г. представения й лизингов автомобил претърпял ПТП, за което
лизингодателя бил своевременно уведомен, образувана била преписка по
причинената щета, както и че от датата на ПТП до този момент лизинговото
имущество не било ползвано от нея и можело да се получи от лизингополучателя,
като допълнително щяла да посочи местонахождението му и да осигури достъп до
него на лизингодателя. По отношение на сочените в поканата суми заявила, че същите
не се дължат, като се позовала на съдебно счетоводна експертиза, допусната по
гражданско дело № 26171/2012 г. на СРС, 48 състав, което било образувано по
предявен от нея иск, предвид бездействието на лизингодателя във връзка с
щетите, резултат от ПТП на 03.01.2009 г.
Спорен между
страните е въпроса дали вземането по ценната книга в размера, в който се
претендира, съществува по каузалния дълг, за който същата е издадена,
респективно, дали същото е валидно поето и дали е погасено, като от значение е за
кои вземания по каузалния дълг е издаден процесния запис на заповед.
За изясняване на
тези въпроси, по делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, чието
заключение страните не оспорват, и което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно, като го кредитира в цялост. От същото е видно, че
между „Х.А.-А.-А."
ООД със сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б." ООД и Р.Ю.П. бил подписан
Договор за финансов лизинг № ********* с лизингов обект един брой *** с покупна стойност 68 172,25 €
без ДДС, първоначална вноска 13 634,45 € без ДДС. Към Договора бил приложен погасителен план,
съгласно който остатъка от лизинговата цена в размер на 54537,80 € без ДДС
следва да заплати на 60 вноски без ДДС. Вноските по погасителния план с номер
на вноската, падеж и размер с включен ДДС вещото лице подробно е изложило в Таблица
№ 1, колони 1, 2 и 3 от констативно съобразителната част на експертизата.
Вещото лице сочи, че в чл. 3.3.2 на приложените към материалите на делото Общи
договорни условия е посочено, че Лизонгодателят има право да коригира актуалния
погасителен план в зависимост от промени в базата за изчисляване, посочена в
раздел 3.3.1. от ОУ, както и в зависимост от промени в условията на паричния/
капиталовия пазар (база за рефинансиране съгласно Договора за финансов лизинг),
валидни по време на срока на Договора за финансов лизинг. Посочено е също така,
че в случай на корекция Лизингодателя преизчислява всички суми и информира
Лизингополучателя чрез актуален погасителен план, който замества предходния
Погасителен план и става неразделна част от Договора за финансов лизинг.
Съгласно погасителния план последната погасителна вноска е с падеж 28.02.2013г.
На експертизата се предоставили фактури с получател Р.П., издадени за всяка
актуална погасителна вноска за периода от 01.03.2008 г. до 01.02.2013 г. с общ
размер 73530,74 евро и левова равностойност 143 813,61лв. с ДДС, посочени в същата
Таблица № 1, от колона 4 до колона 7. Пак там било отразено извършеното плащане
по погасителни вноски (от № 1 до 22 включително), които били платени изцяло с
дата и сума, с общ размер 55 415,82 лв. Частично платени били лизингови вноски
№ 23 с падеж 01.02.2010 г. със сумата 1605,63 лв. и № 24 с падеж 01.03.2010 г.
със сумата 854,52 лв. Вещото лице, като се позовава на посочената по–горе Таблица
№ 1, т. II. колона 10 и 11 от констативно съобразителната част на заключението,
сочи, че общият размер на сумата на неплатените вноски към 06.02.2014 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от ищеца) е 85937,64 лв., с
равностойност в евро 43939,22 €, при курс 1€ =1.95583 лв., в това число частично
неплатени лизингови вноски № 23 с падеж 01.02.2010г. със сумата 755,25 лв. и №
24 с падеж 01.03.2010 г. със сумата 1 507,63 лв. и неплатени лизингови вноски от № 25 с падеж 01.04.2010
г. до № 60 с падеж 01.02.2013 г. По отношение на начислените наказателни лихви,
вещото лице сочи, че при забава на плащането на лизинговите вноски от
Лизингодателя били издавани сметки за дължими лихви за забава с номер, дата, размер
в % и сума, които били описани отделно в Таблица № 2 на констативно-съобразителната
част на заключението, като били с общ размер 57 081,89 лв. за периода до
06.02.2014 г. Общият размер на погасените лихви за забава на плащането е 7
724,53 лв., в това число по сметки, дата и суми, съгласно Таблица № 2, т. I.,
колона 2, З, 8 и 9 от посочената таблица. Неплатените лихви за забава на
плащането са с общ размер 49 357,36 лв., в това число по сметки, и суми, съгласно
същата Таблица № 2, т. II, колона 2, 3 и
10. По отношение на размера на платените лизингови вноски за периода от
сключване на Договора за финансов лизинг до датата на подаване заявлението за
издаване на заповед по чл. 417, т. 9 от ГПК, вещото лице сочи, че посоченото
заявление било подадено от ищеца на 06.02.2014 г., като в Таблица № 1, т. 1,
колони 8 и 9 били посочени извършените плащания до тази дата в пълния размер на
погасителните вноски от № 1 до № 22 (по дата и сума), с общ размер 55415,82 лева.
Частично били погасени лизингова вноска № 23 с падеж 01.02.2010 г. със сумата
от 160563 лева и лизингова вноска № 24 с падеж 01.03.2010 г. със сумата 854,52
лева. Лизинговите вноски за периода от 14.02.2008 г. до 14.02.2009 г. с общ размер 15042,30 евро и
левова равностойност 29420,17 лева, според вещото лице са платени, а
погасителните вноски вещото лице посочило по номер, дата и сумата на
извършеното плащане в Таблица № 3 на констативно-съобразителната част от
заключението.
Други относими доказателства не
са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Искът е основателен
и доказан.
По отношение
редовността на процесната книга от външна страна не са релевирани възражения от
ответницата, като съдът приема, че същата съдържа задължителните за нейната
валидност реквизити, съгласно изискванията на чл. 535 от ТЗ, като с процесния
запис на заповед се установява в полза на ищеца годно за изпълнение
вземане-установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила на
падежа – 01.03.2011 г.
По отношение на наведените от
ответницата възражения за погасяване на задължението по каузалния дълг, за
чието обезпечение служи процесната запис на заповед, съдът намира следното :
В настоящето
производство подлежи на установяване съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК т. е предмет на делото е
вземането по записа на заповед. Безспорна е обезпечителната функция на ценната
книга спрямо изпълнението на конкретни задължения на ответницата по сключения
между страните договор за финансов лизинг, при което възраженията на
ответницата за плащане на задълженията по това каузално правооношение между
страните следва да бъде изследвано. За да е налице погасителен ефект обаче, в
тежест на ответницата е да установи, че ценната книга обезпечава конкретни
нейни задължения по договора, които е изпълнила. От друга страна, вземането на
основание ценна книга, независимо от обезпечителния му характер, възниква на
датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му възниква на падежа
на ценната книга. В случая вземането е възникнало на 14.02.2008 г., а е
изискуемо от 01.03.2011 г. Към този момент договорът за финансов лизинг е
действал между страните,макар ответницата да била изпаднала в забава по него,
доколкото последното направено от нея доброволно плащане преди падежа на
процесната запис на заповед било направено съответно на 08.12.2008 г., като
дължимите от нея вноски по договора били събирани принудително. Съгласно неоспореното
от страните заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, общият размер на сумата на
неплатените вноски към 06.02.2014 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК от ищеца) е 85937,64 лв., с равностойност в евро 43939,22 €, при
курс 1€ =1.95583 лв., в това число частично неплатени лизингови вноски № 23 с
падеж 01.02.2010г. със сумата 755,25 лв. и № 24 с падеж 01.03.2010 г. със
сумата 1 507,63 лв. и неплатени
лизингови вноски от № 25 с падеж 01.04.2010 г. до № 60 с падеж 01.02.2013 г.
Към датата на падежа на ценната книга частично погасени били лизингови вноски №
22 и 23, а изцяло неплатени били вноски № 24-37
включително, като падежът на последната вноска (№ 37) съвпада с падежа
на записа на заповед. Следователно, към този момент, ответницата била задължена
за лизингови вноски в размер на 33100,27 лева, респективно за 16923,9 евро.
Следователно и доколкото първоначалните каузални вземания във връзка с които са
лизинговите вноски, останали непогасени към датата на падежа, то направеното от
ответницата възражение за погасяване на същите задължения чрез плащане се явява
неоснователно. Към момента, в който вземанията по ценната книга са станали
изискуеми, ответницата била задължена за лизингови вноски, в размер, надхвърлящ
размера, удостоверен със записа на заповед. С оглед задължителната съдебна
практика, в този случай вземането следва да се признае за съществуващо и
подлежащо на изпълнение, тъй като е изискуемо и според падежа на ценната книга,
а едновременно с това, доколкото същата обезпечава част от задълженията по
каузалното правоотношение, то изискуемите вземания по него (с настъпил падеж)
са в по-висок размер. Ето защо, към момента на устните състезания в полза на
ищеца съществува каузално вземане по договор за финансов лизинг, чийто размер е
по-голям от вземането по процесния запис на заповед, който обезпечава
вземанията по същия договор.
Неоснователни са и възраженията
на ответницата за неизпълнение на договора за финансов лизинг от страна на
ищеца. Анализа на доказателствената съвкупност сочи, че ищеца, като
лизингодател предоставил на ответницата, като лизингополучател обекта на
финансовия лизинг – лек автомобил ***, в състояние на техническа изправност
и годно за ползване по предназначение, като в съставения за предаването
му протокол същата не направила никакви възражения във връзка със състоянието
на автомобила. Изявленията на
ответницата, направени в представения по делото отговор на нотариална покана,
съдът третира като извънсъдебно признание на същата, че към този момент лекия
автомобил се е намирал във фактическата й власт и то в състоянието, в което се
е намирал след ПТП на 03.01.2009 г. Следва да се отбележи също, че съгласно
общите условия, съставляващи неразделна част от договора за финансов лизинг, в
случай на застрахователно събитие, които не представляват пълно
погиване/тотална щета на лизинговата вещ, съответните застрахователни
постъпления се предоставят на лизингополучателя след ремонтиране на лизинговата вещ при условията на т. 2.4.2 от
същите условия или тя се ремонтирала в сервиз, посочен от застрахователя, без
да се извършват никакви плащания. В случай на пълно погиване или кражба и
изплатено застрахователно обезщетение, Лизингодателят можел да упражни правата
си по Глава 4 от общите условия по свое усмотрение, като приспада от исковете
си спрямо лизингополучателя всяко плащане, което е получил по горната
застраховка и освобождава в полза на лизингополучателя всеки излишък. Условията
по т. 2.4.2 сочат, че действителността на договора за лизинг не се накърнява
или засяга при възникване на ограничения или невъзможност за използване на
лизинговия обект, дължащи се на частично или цялостно повреждане на лизинговата
вещ. В такива случаи задълженията на лизингополучателя (особено задълженията за
плащане) по договора за лизинг остават валидни. В случай на частично повреждане
на лизинговата вещ лизингополучателят е длъжен да ремонтира същата, при което
Лизингодателят предава на лизингополучателя всички реално получени постъпления
по застрахователната полица (в случай на застрахователно събитие и покрит иск)
след представяне на (1) надлежно издадена фактура, свързана с ремонтните
работи, (2) доказателство за плащане на посочената в нея сума и (3)
доказателство за извършения ремонт, съобразно вида на лизинговата вещ. В случая
не е спорно, че настъпило застрахователно събитие, което според представените
застрахователна полица и картон по нея, не съставлява тотална щета, респективно
погиване на вещта. Същевременно ответницата не само не доказва, но и не твърди
да е предприела някое от тези действия свързани с ремонтиране на лизинговата
вещ. Съобразно клаузите на представения договор за финансов лизинг, чиято
неразделна част се явяват общите условия към него, ищецът не е имал задължение,
при повреди на лизинговата вещ, да предприеме каквито и да е действия във
връзка с отстраняването им. Такова задължение по договора имал единствено
лизингополучателя, като едновременно с това оставал и задължен за заплащане на
всички вноски, произтичащи от договорна за лизинг. Предвид това съдът намира
това възражение на ответницата също за неоснователно, като приема доводите на
ищеца, че именно ответницата била неизправна страна по договора. Същата, видно
от заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза (таблица 1),
изпаднала в забава още по отношение на първата вноска по договора с падеж
01.03.2008 г., която погасила едва на 09.07.2008 г. Задълженията й за лизингови
вноски № 8-15, 18-25 са събрани принудително. Доброволно направените от нея
плащания са забавени, като последното плащане от 24.06.2011 г. касае погасяване
на лизингови вноски № 16 и 17, съответно с падеж 01.06.2009 г. и 01.07.2009 г.
Същата не заплащала редовно и дължимите застрахователни вноски, като с
изключение на първата вноска, платена на 10.02.2008 т., всички останали вноски
са платени след определения падеж, последната три дни след соченото
застрахователно събитие – на 06.01.2009 г. С оглед изложеното, ответницата не
би могла да черпи права от поведението си на неизправна страна по договора,
като следва да се отбележи, с оглед пълнота на изложението, че действията на
ответницата по водене на гражданско дело № 26171/2012 г. по описа на СРС, 48
състав са ирелевантни в настоящето производство.
По тези мотиви съдът намира направените
от ответницата възражения за неоснователни, а предявения иск по чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ, като доказан
и основателен, следва да бъде уважен за заявената сума от 13137,12 евро, ведно
със законната лихва върху същата, считано от 06.02.2014 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските :
Претенции за
присъждане на сторените по водене на делото разноски има и от двете страни,
като при този изход на спора, основателна се явява само претенцията на ищеца.
Съобразно представения списък сторените от тази страна разноски са в размер на
513,88 лева държавна такса и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1650,86 г.
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, като видно от
представените фактура № 79 от 01.06.2015 г., и преводно нареждане, във връзка с предявяване на установителен иск
по г.гр. дело № 6417/2014 г. на СРС, ІГО, 38 състав, ищецът превел на
пълномощника си – адвокат М. сумата от 1560,98 лева. Предвид това съдът намира,
че претенцията на ищеца за разноски се явява основателна в пълния си
претендиран размер от 2074,86 лева. Едновременно с това, съдът следва да
присъди в полза на ищеца и разноските, сторени в заповедното производство в
размер на общо 1220,82 лева.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че Р.Ю.П., с ЕГН
**********, дължи на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК
***, на основание чл. 535 от ТЗ сумата 13137,12
евро, дължими по запис на заповед, издаден в гр. С. на 14.02.2008 г., с
падеж на задължението 01.03.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Ю.П., с ЕГН **********, да
заплати на „Х.А.р.а.Б.“ ООД, ЕИК ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1220,82
лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата 2074,86 лв. - разноски в исковото производство.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на незаверен препис от него на страните.
СЪДИЯ :