Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 31.03.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на седми март през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 190 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс /СК/.
Постъпила
е молба от Г.Н.Л., ЕГН **********,*** 36, и Ц.Х.Л., ЕГН **********,*** 36, за
развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Посочват,
че от брака си имат дете, което е пълнолетно, родено на *** г. Заявяват, че са
постигнали споразумение по чл. 51 от СК, с което са уредили отношенията си и
молят да бъде прекратен брака им, сключен на 16.03.1991 г. в гр. Ловеч.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично и поддържат молбата си за развод
по взаимно съгласие, като допълниха споразумението в частта относно
имуществените отношения, че молителката няма претенции за уравнение на дела си
от поземления имот, лекия автомобил и мотопеда, които е уговорено, че остават
в дял на молителя.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, становищата на страните и постигнатото
споразумение между тях по чл. 51 ал. 1 от СК, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за сключен граждански
брак-дубликат от 03.02.2014 г. на Община Ловеч, от което е видно, че са
сключили граждански брак на 16.03.1991 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт
№ 0042/16.03.1991 г. на Община Ловеч. Преди сключването на брака, молителката е
била с фамилно име ВЪЛЧЕВА, като при сключването му е приела фамилното име Л..
От брака си страните имат дете, родено на *** г., т.е. същото е пълнолетно.
Съдът намира, че молбата за развод по
взаимно съгласие е основателна. Страните са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази насока е
категорична, потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, молбата за
развод следва да бъде уважена, без да се издирват мотивите на страните за
прекратяване на брака. Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 51
ал. 1 от СК е изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави,
с него се уреждат предвидените в чл. 51 ал. 1 от СК последици, свързани с
прекратяването на брака. В този смисъл, споразумението между страните следва да
бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00 лева окончателна държавна такса, от които 25.00 лева са внесени при образуването на делото, като разликата от 15.00 лева следва да се заплати от молителите по сметка на ЛРС по равно /по 7.50 лева от всеки от тях/. Молителят следва да заплати по сметка на ЛРС сумата 20.49 лева, представляваща 2% държавна такса върху 1/2 от данъчната оценка на получения в негов дял недвижим имот, и сумата 10.00 лева, представляваща 2% държавна такса върху 1/2 от застрахователната стойност на получените в негов дял лек автомобил и мотопед /чл. 7 т. 1 от посочената по-горе Тарифа за държавните такси/, или общо сумата 30.49 лева.
Разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени, съгласно чл. 329 ал. 1, изр. второ от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 16.03.1991 г.,
в гр. Ловеч, с Акт № 0042/16.03.1991 г. на Община Ловеч, между Г.Н.Л., ЕГН **********,*** 36, и Ц.Х.Л., ЕГН **********,*** 36, чрез развод, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, на основание
чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните, на основание чл. 51 ал. 1 от СК:
1.
Г.Н.Л.
няма никакви имуществени претенции спрямо съпруга си Ц.Х.Л., като същият не й
дължи обезщетения или издръжка под каквато и да е форма.
2.
Жилището,
обитавано от семейството, е наследствено на Ц.Х.Л.. Г.Н.Л. няма никакви
претенции за съсобственост.
3.
След
прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име ВЪЛЧЕВА.
4.
Ц.Х.Л. заявява, че Г.Н.Л. не му дължи обезщетения и
издръжка под каквато и да е форма.
5.
Придобитото
по време на брака имущество е поделено доброволно между страните и остава
владение на притежаващия го към датата на споразумението – 13.02.2014 г.
Страните заявяват, че след датата на споразумението не дължат нищо един на друг
и всичко остава собственост на притежаващия го в момента и на чието име е
вписано върху документа за собственост, по-конкретно,
-
Поземлен
имот, дворно място в землището на с. Славяни, с адрес: ул. “Хаджи Димитър”,
придобит, съгласно Нотариален акт № 120, том III, рег.№ 1780, дело № 231/2012 г. на Нотариус Младен
Дойнов /акт № 87, том 12, дело 2361/27.07.2012 г. на Службата по
вписванията-Ловеч/, на името на Ц.Х.Л.;
-
Лек
автомобил “Пежо” 106, с рег.№ ОВ3971ВВ, на името на Ц.Х.Л. от дата 21.09.2011
г.;
-
Мотопед
“Симсон С51”, с рег.№ ОВ0767М, на името на Ц.Х.Л. от дата 25.04.2006 г.,
като остават еднолична собственост на Ц.Х.Л., ЕГН **********, а Г.Н.Л. няма претенции за
уравнение на дела си от посоченото имущество.
ОСЪЖДА
Г.Н.Л., ЕГН **********,*** 36, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 7.50 лв. /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Ц.Х.Л., ЕГН **********,***
36, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 7.50 лв. /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща държавна такса за прекратяване на брака, както и
сумата 30.49 лв. /тридесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща 2% държавна такса върху
стойността на дела му от получения недвижим имот, лек автомобил и мотопед.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 330
ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: