Решение по дело №1488/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер1706             12.10.2020г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 1488 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на  В.Г.Н. с адрес: ***, чрез адв. Х.В. ***, против Заповед № 20-0325-000041 на *** на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с която на  основание чл.171 т.2а от ЗДвП на жалбоодателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, отнети са два броя рег.табели с № ***и СРМПС № ***.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Не се оспорва фактическата обстановка,но се поддържа,че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона ,като със същата се засягат права и интереси  в степен по-голяма от най-необходимото за целта,за която се издава актът ,с което е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 ,ал.2 от АПК.В жалбата се твърди,че МПС,чиято регистрация е прекратена за срок от 1 година, се ползва като семеен и същият е необходим за превозването на децата на жалбоподателя ,които не биха могли да търпят неудобства от собственото му неправомерно поведение. В условията на евентуалност се иска намаляване срока на мярката-от една година на шест месеца.

Ответният административен орган – *** РУ Първомай при ОДМВР-Пловдив, не взима становище по жалбата.

 

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

 

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0325-000041 на *** на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив , е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА629660/12.05.2020г. срещу В.Г.Н. за това,че на 12.05.2020г. около 06:55 часа в гр.Първомай,на кръстовището  на ул.“Димитър Благоев“ и ул.“Княз Борис I“ управлява собствения си лек автомобил БМВ ***,с рег.№*** под въздействие на алкохол,като е изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен № ARSM-0097,който отчита положителна проба 1,27 промила алкохол в издишания въздух,с което виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.Издаден  е талон за медицинско изследване № 089227.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали,дори напротив Н. е  посочил,че е съгласен с установените показания на техническото средство.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка ,е прието ,че В.Г.Н. като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред  и е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година .

Този факт не се и оспорва от жалбоподателя,като в съдебно заседание отново го потвърждава .Представено е Споразумение за решаване на наказателно дело /л.14-15/.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На съда е служебно известно,че към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.Извършена му е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен № ARSM-0097,който показва положителен резултат 1,27 промила алкохол в издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

Следва да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта  над 0,5 на хиляда. Фактите от състава на нарушението по чл..5 ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № №АА629660/12.05.2020г..  - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.

В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/, 

 

 

 

издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /

         Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е  издаден талон за медицинско изследване № 089227 и В.Н. е отбелязал,че е съгласен с показанията на техническото средство.

Не се спори ,а и липсват доказателства за това,че жалбоподателят не е дал кръвна проба. Неявяването на В.  Н. за даване на кръвна проба е предпоставка по смисъла на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА концентрацията на алкохол в кръвта да се установи въз основа на показанията на техническото средство.

Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ,поради което искането на жалбоподателя за намаляване  на срока на наложената ПАМ,се явява неоснователно.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на В.Н..Ето защо, изложените в жалбата доводи ,че процесното МПС представлява семеен автомобил и се ползва ,за да бъдат обгрижвани двете деца на жалбоподателя,не могат да бъдат преценени като обстоятелства,които сочат на несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалба на В.Г.Н. с адрес: ***, чрез адв. Х.В. ***, против Заповед № 20-0325-000041 на *** на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: