Р Е Ш Е Н И Е
№222/17.8.2020г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 22.07.2020г,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1307
по описа на
Девненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е от ***, ЕИК ***, искова молба против
против С.Д.Й. , ЕГН ******,***с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че С.Д.Й. , ЕГН **********
дължи сумата от 610,99 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана
ел.енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени за периода 20.06.2018 г. – 14.02.2019 г. за обект, находящ се на
адрес: ***и сумата от 48,28 лв., обща стойност на мораторната лихва,
върху главницата, считано от падежа на съотв. фактура до 10.06.2019 г. В
исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като
отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „***. Потребителят не
е заплатил стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Съгласно чл. 17, т.2 от ОУ ДПЕЕ в
сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУ ДПЕЕ, вследствие на което е изпаднал в
забава и дължи обещетение за забавата в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - така чл. 38 от ОУ ДПЕЕ. С оглед изложеното
се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира сторените в
производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
чрез проц. представител адвокат М. Т. от ВАК е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва ел. енергия на аб.№*** да
се е измервала от електромери с №№ 1127021703968288, 1127021703931254,
1115031500753469. Твърди, че размера на паричната сума, дължим от ответника, е произволно определен, издадените фактури
са за друти СТИ, необслужващи процесния обект. Твърди, че за процесния период
не е имало потребление на ток на процесния адрес. Твърди, че изобщо не
съществуват СТИ с номера като посочените във фактурите, евентуално същите не са
от одобрен тип и не са били заявени в БИМ съгл.чл.31 ЗИ, не им е била направена нито първоначална, нито
последваща проверка. Твърди, че между страните няма договор за продажба на
ел.енергия за процесния обект. Оспорва лицензиите на ищеца и ***да са относими
към територията, в която попада имота на ответника.Твърди, че ОУ на ищеца не са относими за отношенията между
страните и не са били публикувани в
централен и местен ежедневник.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна:
По ч.гр. дело № 952 /
2019г. по описа на Девненски районен съд със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е
разпоредено на длъжника С.Д.Й.
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ, в полза на кредитора ***ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, банкова сметка, ***ата сума: „***BIC: ***,
IBAN: ***, за сумата 610.99 лв. (шестотин и десет лева и 99 ст.),
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени
за периода от 20.06.2018 г. до 14.02.2019 г., за обекти с абонатен номер и
адрес: абонатен № ***, гр. ***с клиентски № ***, сумата 48.28 лв. (четиридесет
и осем лева и 28 ст.), представляваща мораторна лихва, като периода, за който е
изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода
от падежа на същата до 10.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 03.07.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща
държавна такса на осн. чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 50.00 лв. (петдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. с
чл.26 от НЗПП, приета с ПМС №4/06.01.2006 г.
По делото са представени
следните писмени доказателства : заверено “ВО” копие от извлечение от сметка
към 10.06.2019 г. на клиент С.Д.Й.; заверено “ВО” копия от фактура с
№**********/09.07.2018 г., фактура № **********/20.06.2018 г., фактура
№**********/19.07.2018 г., фактура №**********/20.08.2018 г., фактура
№**********/04.09.2018 г., фактура № ********** от 22.08.2018 г. и фактура
№**********/14.02.2019 г. , заверено “ВО” копия от Справка за потреблението
през последните 12/24/36 м. към 03.09.2019 г. на клиент Й. Ст. Д., заверено
“ВО” копия от извлечение фактури и плащания към 03.09.2019 г. за кл. номер ***;
заверено “ВО” копие от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ***и
копия от извлечение фактури и плащания към 20.11.2019 г. за кл. номер *** на
електроенергия заверено “ВО” копие от КП 11254269/02.05.18 г.,
КП№11233795/04.12.17 г. и КП № М1002200 за монтаи/демонтаж на електромер от
22.06.15 г., заверено “ВО” копие от Декларация за съответствие №0059/17.06.2015
г., Декларация за съответствие №125/2017-09 и Декларация за съответствие
№125/2017-04, заверено “ВО” копие на превод от английски език на Словашки
метрологичен устав удостоверение за типово изпитване с №***
От писменото заключение
по съдебно-икономическа експертиза , изготвено от вещото лице Р.С., се установи,
че всички процесни фактури са заплатени изцяло на 17.10.2019г. , като са
платени както дължимите главници, така и начислените мораторни лихви до тази дата
От писменото заключение
по съдебно –техническата експертиза на вещото лице К.М. се установява, че съгласно
данните, посочени в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на
обекта с кл. №*** , адрес ***с клиент С.д.Й., процесното количество ел.енергия
чиято стойност се претендира за дължима е технически доставимо, може да бъде
отчетено от процесния СТИ и потребено от
битов абонат. Начислените и остойностени количества ел.енергия са от ежемесечни
отчети/инкасиране на отчетите в СТИ/, те не са служебно начислявани. СТИ, който
е отчитал ел.енергията на процесния обект през периода 03.06.2016г. до
16.08.2018г. е вписан в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му
проверка е от 2017г., метрологичната му годност е 6 години – монофазен.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното
производство в предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.
Видно от заключението на вещото лице по назначената от съда
съдебно –техническа експертиза отчетените количества ел.енергия са технически
доставими, могат да бъдат отчетени от процесния СТИ и потребени от битов
абонат. Видно от заключението на вещото лице по съдебно –счетоводната
експертиза ответникът по иска е заплатил на ищеца дължимото след датата на
исковата молба. Извършените плащания на дължимите суми съставляват факт,
настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото претенциите на ищеца са
удовлетворени, чрез погасяване на претендираните суми за главница и за
мораторна лихва исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът
е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираната сума
е погасена чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за
отхвърляне на исковете не като неоснователни, а за отхвърлянето им като
погасени чрез плащане.
По
отношение възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба
съдът намира, че предвид извършеното в хода на производството по делото плащане
на претендираните сууми, за ищеца е отпаднал правния интерес за установяване недължимостта им в настоящето производство
по реда на чл.422 ГПК, тъй като това
няма да доведе до връщането им в патримониума му. Това евентуално би било
постигнато чрез предявяване на иск по чл.55 от ЗЗД, като такъв иск – насрещен
или инцидетен установителен, не е предявен в настоящето производство.
По
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане
към датата на исковата молба. За казусът искът се отхвърля като погасен чрез плащане
след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на
установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК, и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в
заповедното производство в размер на 75 лева, така и в настоящото производство
в размер на 875 лева.
Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на
делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в
размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***със седалище гр. ***, ЕИК ***, адрес на
управление: гр. ***”, против С.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер
на 610,99 лв. /шестстотин и десет лева и 99 стотинки/ по фактури издадени за
периода от 20.06.2018 г. до 14.02.2019 г., за обект с абонатен номер и адрес:
абонатен № ***, гр. ***с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед № 629/4.7.2019г.
по ч.гр.д. № 952/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради извършено плащане в хода
на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***със седалище гр. ***, ЕИК ***, адрес на
управление: гр. ***”, против С.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на
вземането за сумата 48.28 лв. /четиридесет и осем лева и 28 стотинки/,
представляваща мораторна лихва, като периода, за който е изчислена мораторната
лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода от падежа на същата до
10.06.2019 г., за което вземане е издадена заповед № 629/4.7.2019г. по ч.гр.д.
№ 952/2019 г. по описа на Районен съд – Девня, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради извършено плащане в хода
на делото.
ОСЪЖДА С.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ***със
седалище гр. ***, ЕИК ***, адрес на управление: гр. ***”, направените в настоящото исково производство
деловодни разноски в размер на 875 лева / осемстотин седемдесет и пет лева /
ОСЪЖДА С.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ***със
седалище гр. ***, ЕИК ***, адрес на управление: гр. ***”, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 952/2019
г. по описа на РС Девня в размер на 75 лева / седемдесет и пет лева /.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: