Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 78 30.10.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 87 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .
Образувано е по жалба на А. Т. А. от с. К., област В. Т., чрез адв. Х. И. от АК – Велико Търново, срещу решение № 243 от 05.08.2020 год., постановено по АНД № 168/2020 год. по описа на районен съд Разград. С него съдът е изменил НП № 37-0000074 от 29.01.2020 год. на Началника на Областен Отдел „Автомобилна администрация” – Разград с което на жалбоподателя е наложена глоба от 2000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а” от наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, като е намалил наложената глоба от 2000 лв. на 800 лв. Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. По същество жалбоподателят твърди, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин че нарушението, за което е наказан жалбоподателят е извършено, тъй като по делото няма доказателства теглото на ППС да е измерено с годно техническо средство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, съобразно изискването на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на Разградския районен съд, а алтернативно да намали наложената му глоба до минимума, предвиден в закона.
Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да
постанови своето решение, Разградският районен съд е приел от фактическа
страна, че обжалваното НП е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №271420/22.01.2020
г. съставен от инспектор към ОО “АА” Разград. В НП е отразено, че на 22.01.2020
г. около 15.20 часа в обл. Разград, по път I -2
км.61, посока от гр. Русе към гр. Разград на КТП „Стария кладенец“,
жалбоподателят като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач „Скания Р 500
ЛА МНА“ с рег. № ******** от кат. ППС
№3 и полуремарке с рег. № ******** от
категория ППС О4, извършвал обществен превоз на товар със заверено копие към
лиценз на общността. Превозвал пшеница с Товарителница
№006289/22.01.2020 г. и Експедиционна бележка №748 от 22.01.2020 г. , с посочен
маршрут на движение от с. Щръклево до гр. Варна, видно от Пътен лист
№052772/20.01.2020 г. При проверката било установено, че водачът извършвал
превоз на пшеница със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке
с три оси, с обща маса 55220 кг, видно от Експедиционната бележка и
Товарителницата, която маса надвишава нормите на допустима максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг., като
надвишението било 15220 кг. При проверката водачът не представил квитанция от
АПИ за претоварване.
Като свидетел пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава отразените в НП обстоятелства. Сочи, че при проверката общата маса на съчлененото ППС била 55220, което установили от приложената от жалбоподателя експедиционна бележка и товарителница. Тези обстоятелства не са оспорени от жалбоподателя при проверката. Районният съд е приел, че установяването на тези обстоятелства от приложената от самия жалбоподател документация е обективно и отразява действителното положение, поради което не е приел твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл. Въззивният съд е счел, че отразените в НП обстоятелства са доказани.
При така
приетото за установено от фактическа страна районният съд е приел от правна
страна, че в АУАН и в НП релевантните за правния спор фактически обстоятелства са отразени по един пълен
и ясен начин. Съдът е счел, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същият е
управлявал състав от ППС, като е допуснал натоварване над допустимото, което
съгласно чл.6,
ал.1, т.3, б. “а” от Наредбата максималната маса на
съчленени превозни средства, в случая МПС с две оси и полуремарке с три оси/, е
40000кг. Действителната обща маса на ППС в случая е била 55220 кг. При това
жалбоподателят е следвало да има разрешение за съответния превоз, съгласно
изискванията на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от ЗП. При липса на такова разрешение
предвижването му е забранено, а с тази именно забрана
жалбоподателят не се е съобразил и е нарушил законовите изисквания. Съдът е
приел, че случаят не е маловажен, тъй като става дума за очевидно традиционни форми
на небрежност, които водачите на ППС следва да бъдат приучени да избягват. ППС
е надхвърляло с повече от 15 t допустимите норми и жалбоподателят основателно е санкциониран
на основание чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата. Съдът
обаче е намерил, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба е завишен и е намалил размера на глобата на
800 лв. с оглед тежестта на нарушението.
Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема. Мотивирал се е на какво основание и въз основа на кои доказателства е приел, че процесното съчленено ППС е с обща максимална маса 55220 кг. Правилно е приел, че при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите обстоятелства от състава на нарушението са описани пълно и ясно и наказаното лице е разбрало какво деяние му е вменено във вина и за какво нарушение е наказан.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че нарушението, неговият автор и вината му са безспорно установени.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства / ДВ бр. 65/2001 г./ „Извънгабаритни ППС” се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, а според чл. 3 от наредбата тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Според чл.6, ал. 1, т. 3, б. „а” предложение второ от Наредба № 11 допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, каквото е процесното, е 40 тона.
В Раздел III и Раздел IV от Наредбата са уредени условията за движение на извънгабаритни ППС и реда за издаване на разрешителни. Най общо извън габаритни ППС могат да се движат по пътищата за обществено ползване само след ако имат изрично разрешително или само след заплащане на такса в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
В случая е установено въз основа на документи, в т.ч. и документ, подписан и от нарушителя /виж експедиционна бележка л. 14 от делото на районния съд/, че максималната маса на управляваното от жалбоподателя ППС е 55220 кг. При проверката, а и в последствие нарушителят не е представил разрешително или квитанция за платна такса. След като жалбоподателят се е движил по път отворен за обществено ползване с ППС с максимално допустима маса, надвишаваща допустимата, определена в наредбата на министъра на транспорта и не е представил документ, разрешаващ му да се движи по тези пътища, то е допуснал нарушение на чл. чл.139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП във вр. с чл. чл.6, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба № 11 и правилно е санкциониран на основание чл. 177, ал. 3, т.1, предложение 2 от ЗДвП.
Неоснователно е твърдението на касатора, че след като максимално допустимата маса на процесното ППС не е установена със средствата по чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11, то не било установено по несъмнен начин че е извършил вмененото му във вина нарушение. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 се прилага задължително само за тези ППС, за които има издадени изрично разрешение за ползване на пътя или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от наредбата. Това следва от тълкуването на разпоредбата във връзка с ал. 1, и ал.2 на чл. 35 от наредбата. Ненапразно в чл. 35, ал. 1 изречение второ от Наредба № 11 е посочено, че ако те /има се предвид ППС/ отговарят по масата и габаритните си размери на данните в разрешителното или документа за платена такса за движение и товарът е добре укрепен и сигнализиран съгласно изискванията на раздел V, разрешителното и/или документът за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се заверяват с подпис и печат, с което се удостоверява, че превозът се осъществява. Това е така, тъй като разрешителните се издават и таксите се заплащат преди извършване на превоза по данни за тегло и габарити, посочени от превозвача / виж приложение № 4 към чл. 15, ал. 3 и чл. 8, ал. 7 от наредбата/, но дали тези данни съответстват на действителните при извършване на превоза, се проверява при контрола от Агенция „Пътна инфраструктура/ по време на фактическото извършване на превоза, със средствата, посочени в чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11.
Ето защо настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 05.08.2020 год., постановено по АНД № 168/2020 год. по описа на районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/