№ 1375
гр. Пловдив, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Д. Й. Г., ЕГН ********** против
Решение №176 от 02.05.2023г., постановено по гр.д. №1816/2022г. по описа на Районен
съд- Асеновград, първи гр.с., в частта с която се признава за установено, че Д. Й. Г.,
ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул.”Шести септември” № 250, представлявано от Ц.О.К., сумата от 329,85 лева,
представляваща стойността на доставената питейна и отведената канална вода за периода от
23.05.2019г. до 24.03.2022г. за обект, находящ се в гр. Асеновград, ул. „*** по партида с
абонатен номер **********, ведно с обезщетение за забава в размер на 50.00 лева (петдесет
лева) за периода от 25.06.2019г. до 31.05.2022г. и в размер на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 01.07.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №783 от 05.07.2022г. по ч.гр.д. №1382/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград. С
постановеният съдебен акт в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК ********* е присъдена сумата от 316,66 лева, направени в производството разноски
и сумата от 58,17 лева, направени в заповедното производство разноски.. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на посоченото решение, в обжалваната част като се иска
отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
1
Въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по делото старши юрисконсулт Р. Х. оспорва жалбата като
неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски в размер на 100лв юрисконсулско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима, и като такава следва да бъде разгледана по същество..
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната жалба, както и
при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по правния спор между
страните.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че Д. Й.
Г. е потребител на ВиК услуги, с №01011892312, като за периода от 23.03.2018г. до
30.05.2022г. последната не е изпълнила задължението си да заплати стойността на
доставената питейна и отведената канална вода за обект, находящ се в гр.Асеновград,
ул.“***, в размер на общо 455,41 лева. Падежът на всяко месечно задължение е тридесет
дни след издаване на съответната фактура. За събиране на тази сума, ведно с обезщетение за
забава в размер на 80,42 лева за периода от 31.05.2018г. до 31.05.2022г. и в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащана на сумата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №783 от 05.07.2022г. по ч.гр.д. №1382/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград.
Предвид на обстоятелството, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед
в предвидения в закона срок, за ищецът е налице правен интерес от предявения иск за
признаване на установено, че ответницата дължи горните суми.
Ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че е заварен потребител на ВиК
услуги по смисъла чл. 8, ал. 4 от 1 Наредба №4/14.09.2004г., като между страните не
съществува облигационно правоотношение, по силата на което са предоставяни ВиК
услуги.Това твърдение поддържа и пред настоящата инстанция. Отделно от това твърди, че
изразходваната вода е неправилно определена и че не е потребила претендираното от
ищеца количество. В тази връзка твърди, че представените с исковата молба документи не
са годни да установят изгодни за ищеца факти, тъй като са изходящи от него, като оспорва
верността на извършените в тях записвания.
2
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че между
него и ответника са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за претендирания обект на ответника, както и че за процесния
период му е доставил такива на претендираната стойност. Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от
Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се предоставят
при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един
местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е
безспорно, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област Пловдив,
както и че дейността на същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи
условия, които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за процесния
период общи условия са представени и приети по делото. Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" по
смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, както и съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8 от
наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От съдържанието на
посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с
наличието на право на собственост или право на ползване или строеж върху водоснабдения
имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е
собственикът или носителят на право на ползване или строеж върху имота.
От страна на ответника, се оспорва качеството му на потребител на предоставяните
от ищцовото дружество услуги. По несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответника е собственик на процесния обект към процесния
период, между страните е възникнало валидно облигационно отношение, поради което
съдът приема, че ответникът има качеството потребител на предоставяните от ищеца В и
К услуги.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява, че
ищцовото дружество е издало фактури за отразените в карнетите количества вода, като по
тях няма постъпили плащания от страна на ответника. Размерът на задължението на
ответника за обжалвания процесен период 23.05.2019г. до 24.03.2022г възлиза на сумата от
329,85 лева, представляваща стойността на доставената питейна и отведената канална вода
3
за обект, находящ се в гр. Асеновград, ул. „*** по партида с абонатен номер **********,
ведно с обезщетение за забава в размер на 50.00 лева за периода от 25.06.2019г. до
31.05.2022г.. Отчетеното количество по карнети е изчислено съобразно действащите цени за
битови потребители за съответния период. В този смисъл наведените от жалбоподателката
възражения, че представените карнети не са годни да установят изгодни за ищеца факти, се
явяват неоснователни.
При така събраните доказателства по делото съдът намира, че исковите претенции са
основателни и следва да се уважат. Между страните са налице облигационни отношения по
сключен договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия съобразно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. За процесния период на ответника са били предоставени и той е
ползвал услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
гр. Асеновград, ул. „***, поради което за него е възникнало задължението да заплати
стойността на предоставените му услуги. Размерът на същите е определен при спазване на
разпоредбите на действащите нормативни актове и Общите условия на ищцовото дружество
и възлизат на сумата от 329,85 лева, за периода от 23.05.2019г. до 24.03.2022г.
Предвид горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на стойността на предоставените му за процесния период услуги в размерите,
установени от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно
чл.40, ал.1 от Наредба №4 при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва
съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД. Доколкото по делото е безспорно, че е налице забава от страна
на ответника за заплащане на дължимите суми, то същият дължи и обезщетение за забава в
размера, изчислен от съдебно- счетоводната експертиза, а именно - размер на 50.00 лева за
периода от 25.06.2019г. до 31.05.2022г..
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което постановеният съдебен акт в обжалваната част следва да бъде потвърден, а
жалбата като неоснователна оставена без уважение..
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски общо в размер на
100лв юридсконсулско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №176 от 02.05.2023г., постановено по гр.д.
4
№1816/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, първи гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“***, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250 направени във въззивното
производство разноски в размер на 100лв/ сто лева/.
В необжалваната част, Решение №176 от 02.05.2023г., постановено по гр.д.
№1816/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, първи гр.с., е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5