РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. Перник, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. Д.-ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. Д.-ПАЛАЗОВА Гражданско
дело № 20221720101063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Д., чрез адв. Б.
В., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
поради погасяване по давност ищцата не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 2578,29 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода от
22.08.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 512,18 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.09.2009 г. до 08.08.2012 г., както и сумата от
255 лева- сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5518/2012 г. на Пернишкия
районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ
А. В.а.
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според нея е
започнала да тече на 25.02.2015 г. Поддържа, че изпълнителното производство по изп.
д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а е образувано след погасяване на вземанията.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД не е
подало отговор. С молба с вх. № 18312/14.09.2022 г., подадена от „Топлофикация-
Перник“ АД преди проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът
оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приетото копие на изп.д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а и от
1
приложеното ч. гр. д. № 5518/2012 г. на Пернишкия районен съд се установява, че с
влязло в сила решение № 669/06.06.2013 г. по гр. д. № 9267/2012 г. на Пернишкия
районен съд, потвърдено с решение № 370/29.11.2013 г. по в. гр. д. № 770/2013 г. на
Пернишкия окръжен съд частично са уважени исковете на „Топлофикация-Перник“
АД по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания по заповед № 4725 от 28.01.2013 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5518/2012 г. на ПРС. Въз основа
на цитираното съдебно решение в полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу А. С.
А.(с настояща фамилия Д.) е издаден изпълнителен лист от 23.01.2015 г. по ч. гр. д. №
5518/2012 г. на ПРС за сумата от 2578,29 лева –главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 22.08.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 512,18 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2009 г. до
08.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2578,29 лева, считано от
22.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 255 лева-
сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от гърба на процесния изпълнителен лист от 23.01.2015 г. с
постановление от 14.01.2020 г. е било прекратено предходно образувано изп.д. №
52/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като няма данни
за предприети същински изпълнителни дейсътвия по това дело. Направено е
отбелязване, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 25.02.2015 г.
Установява се също така, че изп. д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а е
образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 35650/01.09.2021 г. въз
основа на посочения изпълнителен лист от 23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5518/2012 г. на
ПРС. С молбата за образуване са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ В.а,
като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за налични банкови
сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход
или пенсия. При открити банкови сметки или секвестируем трудов/приравнен на него
доход или пенсия се моли да бъде наложен запор.
ЧСИ В.а е извършила справки за имущественото състояние на ищеца и е
наложила запор върху трудовото възнаграждение на А. С. Д. със запорно съобщение,
връчено на работодателя на ищцата „Югозападно държавно предприятие“ на
06.10.2021 г. Наложени са запори и върху банковите сметки на ищцата в „Юробанк
България“ АД- на 08.10.2021 г., в „Уникредит Булбанк“ АД, в „Банка ДСК“ АД, в
„Централна Кооперативна Банка“ АД, в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД- на 14.10.2021 г., в
„Инвестбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както и върху сметките в
„Транскарт файненшъл сървисис“ АД, „Изипей“ АД,
По изп. д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а е присъединена и НАП за
публични задължения на ищцата в размер на 305,66 лева.
По сметката на ЧСИ са постъпили суми от наложените запори, за изплащането
на които има извършени отбелязвания върху гърба на процесния изпълнителен лист.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
2
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
влязло в сила съдебно решение, погасителната давност за вземанията на взискателя е
петгодишна съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Решение № 669/06.06.2013 г.
по гр. д. № 9267/2012 г. на Пернишкия районен съд, е влязло в сила на 29.11.2013 г.,
когато същото е било потвърдено с решение № 370/29.11.2013 г. по в. гр. д. № 770/2013
г. на Пернишкия окръжен съд, като въззивното решение е окончателно и не подлежи
на обжалване. Това е и моментът, от който започва да тече срокът на 5-годишната
погасителна давност относно вземанията, посочени в решението и в издадения въз
основа на него изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на решението - 29.11.2013 г. до образуване на
първото изп.д. № 52/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Д., за което няма конкретни данни кога
е станало, но със сигурност е било преди връчване на поканата за доброволно
изпълнение на 25.02.2015 г., не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно
действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през време на изпълнителното
производство относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.
115, ал. 1, б. " Ж" ЗЗД. Така цитираното постановление е обявено за изгубило сила с с
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение
тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхна компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът
намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 52/2015 г. по описа на ЧСИ
Е. Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково
производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и че от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност. Същата е изтекла на 26.06.2021 г.- преди
образуване на новото изп. д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а въз основа на
молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 35650/01.09.2021 г. В случая ответникът
не твърди и не установи да е предприел действия в този период, поради което преди
образуване на новото изпълнително дело за вземанията по процесния изпълнителен
лист същите са се погасили по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски. Съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, което не е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
3
възнаграждения от 464,18 лева. Освен адвокатското възнаграждение, на ищеца се
дължат и останалите разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно-
123,62 лева- държавна такса, 24 лева- такса за копие на изпълнително дело и 2,23 лева-
такси за преводни нареждания или общо 614,03 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „Б. Г.“ бл.**, вх. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 2578,29 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 22.08.2009 г. до 30.04.2011 г.,
сумата от 512,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.09.2009 г. до 08.08.2012 г., както и сумата от 255 лева- сторени съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 23.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5518/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа
на който е образувано изп. д. № 2148/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
А. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б. Г.“ бл. **, вх. *, ап. **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 614,03 лева /шестстотин и четиринадесет лева и
три стотинки/, представляваща разноски в производството.
След влизане на решението в сила на решението, изисканите документи по ч. гр.
д. № 5518/2012 г. на Пернишкия районен съд да бъдат върнати в архив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4