РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Благоевград, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101464 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ПК „Възраждане“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Стоб, общ. Кочериново, област Кюстендил,
представлявана от Асп. В., чрез адв. К. Р., против “Мечтан дом” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, представлявано от Ив. Пр..
Навежда се в молбата, че между ищеца, като наемодател, и ответника, като наемател,
е бил сключен договор за наем на недвижим имот - заведение за обществено хранене,
състоящ се от кафе-аперитив и бивш магазин за хранителни стоки с обща площ от 90 кв. м.,
разположен на първия етаж в сграда, намираща се в центъра на с. Стоб, Община
Кочериново, Област Кюстендил. Договорът е сключен на 22.02.2011 г. за срок от 10 години
при месечен наем от 120 лв. без ДДС, а с ДДС - от 144 лв., неизменен за целия срок на този
договор.
Навежда се, че наетият недвижим имот включва части от два самостоятелни
търговски обекта, които части са били обединени от предходен наемател. Единият обект е
представлявал кафе-аперитив, състоящ се от търговска зала, кухня и сервизно помещение
(тоалетна), а другият - от магазин за хранителни стоки и склад с площ от 43,30 кв. м., към
който има и външна рампа за товарене, като складът граничи от едната си страна с този
магазин, а от другата - с кафе-аперитива. Пред фасадата на сградата пред лицето на кафе-
аперитива и бившия магазин за хранителни стоки, но на значително по-ниско ниво, е
разположена и тераса с площ от 49,70 кв. м.
Твърди се, че отдадениятт под наем имот е включвал цялото кафе-аперитив
(търговска зала с кухня и сервизно помещение), както и магазина за хранителни стоки,
1
превърнат във втора търговска зала с ресторантска функция. Освен това ответникът е
ползвал и целия склад, част от който с площ от 14 кв.м. е преустроил в офис, както и
терасата пред фасадата на кафе-аперитива и магазина за хранителни стоки като място за
консумация на открито. Навежда се, че обединяването на кафе-аперитива с бившия магазин
за хранителни стоки става като част от разделящата ги стена бива премахната.
Твърди се, че общата площ на кафе-аперитива с бившия магазин за хранителни стоки
и склада възлиза на 140 кв.м., а на целия първи етаж на сградата, който включва фоайе и
друг магазин на ищеца, който е за промишлени стоки - на 345 кв.м.
Твърди се, че поради постигане на съгласие между наемодател и наемател обектът,
предмет на горепосочения договор за наем, да бъде продаден от ищеца на ответника,
договорът е бил прекратен едностранно от ПК „Възраждане“, чието писмено изявление за
това е било получено от „Мечтан дом“ ООД (тогава с правно-организационната форма
ЕООД) на 12.05.2015 г., а отговорът му, обективиращ въпросното съгласие, е от 13.05.2015
г.. Прави се довод, че съгласието на ответника да закупи наемания дотогава имот е било
привидно, тъй като още на 15.05.2015 г. той вече се е снабдил от Кюстендилския окръжен
съд по реда на обезпечението на бъдещ иск с обезпечителната заповед за мярката „възбрана“
върху кафе - аперитива и двата магазина, описани по-горе – така обезпечителна заповед,
издадена по ч. гр. дело № 303/2015 г..
Навежда се, че обезпечителното производство и започналото исково такова за
заплащане на неустойка поради едностранно прекратяване на договора за наем, се
установява от решение на КОС по т.д. № 29/ 2015 г., като ответното дружество е
продължило да ползва и експлоатира наетия обект.
Твърди се, че фактическото предаване на заведението от ответника на ищеца е
осъществено на 03.07.2023 г., като и до днес ответникът продължава да държи в имота свои
движими вещи - мебели, каси със стъклен амбалаж, телевизори и радиопарат, вентилатори,
интериорни предмети, остатъци от строителни материали и пр..
Навежда се, че поради обстоятелството, че ответното дружество е продължило
държането и ползването на наетия имот не само след 12.05.2015 г., но и след 12.05.2018 г. до
02.07.2023 г. включително, е налице обогатяване на тази страна, тъй като си е спестило
разходи за съхраняване на своето имущество, разположено във всички гореизброени
помещения: кафе-аперитив, бивш магазин за хранителни стоки, склад и тераса за открита
консумация, каквито несъмнено би направило, ако наемел други помещения за
съхраняването на това имущество. Прави се довод, че тези спестени разходи се заключава
неоснователното обогатяване на ответника.
Сочи се, че размерът на това обогатяване за целия исков период възлиза на 18 000 лв..
Поддържа се, че относно липсата на основанието за разместването на имуществени блага
между страните в процеса, довело до обогатяването на ответника, то срочният договор за
наем е бил прекратен от ищеца още на 12.05.2015 г..
Навежда се, че с оглед прекратяването на договора за наем, за исковия период с
2
начало 12.05.2018 г. и край 10.05.2023 г., между страните не е съществувала облигаторна
връзка от договорно естество. Именно поради това със спестените разходи, посочени по-
горе, ответникът се е обогатил без да е налице основание за това.
Сочи се, че обогатяването на ответника е в корелация с обедняването на ищеца, който
е лишен от възможността да ползва лично както наетия имот, така и склада и терасата за
външна консумация, респ. да извлича граждански плодове от тях, напр. чрез отдаването им
под наем, не е могъл да получи един сигурен доход - налице е осуетена сигурна възможност
да увеличи своето имущество, до което се заключава и неговото обедняване.
Сочи се, че размерът на обедняването е равен на размера на обогатяването на
ответника.
Поддържа се, че възможният пазарен наем на всички ползвани от ответника без
правно основание, помещения и тераса за външна консумация, надвишава значително
размера на наема по договора от 22.02.2011 г. Това е така, тъй като и след прекратяването на
договора за наем ответникът е продължил да ползва само кафе-аперитива с бившия магазин
за хранителни стоки, но и склада, както и терасата за външна консумация. Освен това
размерът на наема (само данъчната основа) по договора - 120 лв. за 90 кв. м., което прави по
1,33 лв. месечно, е определен в момент, твърде отдалечен на периода 2018-2023 г., поради
което не може да бъде меродавна сравнителна база.
Навежда се, че от извършените от ищеца справки се установило, че средния за целия
исков период пазарен наем на търговския обект, състоящ се от кафе-аперитив и бивш
магазин за хранителни стоки, заедно със склада и терасата за външна консумация, възлиза на
малко повече от 3 600 лв. годишно, което прави общо 18 000 лв., на колкото възлиза и
притезанието по иска с правно основание разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Прави искане пред съда да осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на
18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) без ДДС, представляващи обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването без правно основание за времето от 12.05.2018 г.
до 10.05.2023 г. на имот по прекратен договор за наем, сключен на 22.12.2011 г. и прекратен
на 12.05. 2015 г., с наемодател кооперацията и наемател дружеството, представляващ кафе-
аперитив и бивш магазин за хранителни стоки с обща площ от 90 кв. м., както и от
ползването през целия исков период на склад с площ от 43,30 кв. м., намиращ се до магазина
за хранителни стоки и кафе-аперитива, и тераса за консумация на открито с площ от 49,70
кв. м., разположена на по-ниско ниво пред фасадата на кафе-аперитива и бившия магазин за
хранителни стоки, ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от предявяването на
този иск – 11.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Прави искане пред съда да осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на
2 309,12 лв., представляващи обезщетение поради непозволено увреждане от похабяването
на ветробран, монтиран върху дървена конструкция на терасата за външна консумация,
заедно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на този иск – 11.05.2023
г., до окончателното й изплащане.
3
Претендира ищецът и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва редовността на исковата молба, както и основателността на иска. Твърди се от
ответникът, че не е ползвал обекти на ищеца за спорния период, поради което претенцията
за заплащане на суми, свързани с ползване, се явяват неоснователни. Навежда се, че ищецът
не се е обеднил за сметка на ответника и респ. заплащане на суми между тях не се дължи.
Ответникът не оспорва твърденията, че отдаденият под наем имот е бил преобразуван
и преустроен преди сключване на договорът от 2011 год. Във вида след това преустройство
обаче, той е предоставен за временно и възмездно ползване на Дружеството, като
отдадените обекти са били предоставени в цялост. Без значение в този смисъл е дали е
имало точно изчисляване на площта на помещенията, доколкото същите са описани във вида
им след преустройството /а то е в цялост и без изключване на отделни помещения/. Поради
това евентуални грешки в посочената площ сами по себе си не могат да послужат като
основание за извършване на някакви преизчисления. Именно в тази насока е и
постановеното решение по т.д. № 29/ 2015 г на КОС. в което е отхвърлено възражение за
прихващане на суми за складове, тераси и др., за които се твърди и със сегашната искова
молба, че са ползвани в повече.
Навежда се, че по-съществено в случая обаче е обстоятелството, че наемните
отношения са за период, който предхожда спорния, поради което всичко изложено в
исковата молба няма отношение към заявеният петитум. В тази връзка изрично заявява
ответника, че за спорният период от време ползване на обекти на ищеца не е осъществявано
от ответника, поради което и суми от последния не се дължат на никакво основание - както
договорно, така и извъндоговорно.
Оспорва се твърдението в заявлението, уточняващо исковата молба, че предаване на
обекта между страните е извършено на 03.07.2023 г. Твърди се, че подобни действия
ответника не е осъществявал, тъй като към този момент не е разполагал с ключове от
помещенията, за да ги предава на ищеца. Посочената дата най-вероятно е дата, на която по
повод други водени между страните дела е направен оглед на обекта от вещо лице, по повод
на което обаче помещенията са отворени от ищеца по настоящото дело, а не от ответника,
тъй като именно ПК държи имота си. Твърди се, че обекта е предаден на Кооперацията още
след прекратяване на договора за наем, което многократно предхожда исковия период. В
случая още към онзи момент ключовете от обекта са предадени на представители на ищеца,
като приемо-предавателен протокол не е подписан поради отказ на председателя на ПК да
участва в такова предаване и съставяне на документи през 2015 год. Навежда се, че поради
отказ на Председателя на ПК да подаде заявление пред ЧЕЗ, партидата за ел. енергия се
води на името на Дружеството, като на него са начислявани суми за такси, поради
невъзможност то едностранно да направи изменение на това записване. Твърди се, че срещу
ответника са образувани и изпълнителни дела за заплащане на таксите, което е наложило
тяхното плащане от ЕООД. Прави се довод, че това не води до ползване на обекта, а точно
обратното - сочи на злоупотреба с права от ищеца, което не може да послужи като
4
основание за присъждане на суми, основани на извлечени от тях изгодни за ищеца
обстоятелства.
Поддържа ответника, че в имота няма вещи на ответника, тъй като още към 2015 г.
помещенията са били опразнени от вещи на Дружеството и такива в помещенията след този
момент не е имало. Изброените в исковата молба вещи не са на ответника, а същите са се
намирали в помещенията още при сключване на договорът за наем през 2011 год., като
същите не са на ЕООД и то не може да носи отговорност за преместването им.
Прави се довод, че последното би се свързало с отнемане на чужда собственост,
каквото Дружеството не може и не желае да осъществи. Предвид това липсва ползване и
държане на обекта чрез вещите, описани в исковата молба, а от там и претенцията се явява
неоснователна.
Навежда се, че част от спорния период - след м. 03.2020 год., ползване на обектите не
е било възможно поради съществуващите забрани затова, свързани с COVID 19. Налице са
множество заповеди, с които се забранява ползването на обекти от типа на спорните, а от
там и обезщетения затова не се дължат.
Навежда се, че липсва всякаква връзка между действия на ответника и невъзможност
за отдаване на имота под наем от ищеца. Последния е разполагал с помещенията си изцяло
и ако е искал - могъл е да ги предоставя на всяко трето лице или лично да ги експлоатира.
Липсата на такива действия не е свързана с ЕООД по никакъв начин, поради което и на това
основание ответника не дължи суми на ПК. Нещо повече - касае се до помещение, което е
изоставено преди осем години, в него ремонти не са извършвани, поддръжка не е правена и
състоянието им не може да обоснове наем в претендираните в исковата молба размери.
Доколкото именно с размера на наема се обосновава размерът на претенцията за
обезщетение, то претендираните суми са завишени и същите не отговарят на пазарните
стойности на наемите на недвижими имоти с характеристики на процесният.
Относно отразеното в уточнителното заявление сочения ветробран, ответника
заявява, че ищецът не прави разлика между подобрение и разход за ремонт, обзавеждане и
др.. които са в основата на дължима между страните неустойка, коментирана в исковата
молба. Факт е обаче, че ищецът не доказвал собственост върху ветробран, който да му бъде
заплащан, тъй като с евентуалното заплащане на суми за неустойка, ищецът не придобива
собственост върху каквито и да било вещи. Неустойката и плащането на стойност на
подобрения, са две различни хипотези, като втората не е осъществявана между страните и
заплащане на подобрения като такива - не е имало.
Сочи се, че ищецът не твърди тази вещ да не се намира в обекта, а точно обратното -
сочи че е похабен, което навежда ветробранят да е все още на мястото си. Срокът за
амортизация на ветробранни съоръжения обаче е по-кратък от 11 години, които са изминали
от издаване на фактурата, в която се коментира ветробран, предмет на втората претенция и
когато тази вещ е поставена на място. Ето защо и предвид факта, че се касае до ветробран от
найлон, същия се е амортизирал от климатичните условия, а не е похабен от ответното
5
Дружество. Предвид това към момента тази вещ не може да има стойност, която да подлежи
на обезщетяване.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира надлежен процесуален
представител.
Ответникът, не се явява, делегира надлежен представител, който оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при така наведеното в
обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са два предмета на делото, при
обективно съединяване на искове- спорното материално право по първия иск е правото да се
иска връщане на вземане от трето лице, което се е обогатило без основание за сметка на
другиго, до размера на обедняването, която правна квалификация е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като
по втория иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е
чл. 78 от ГПК.
По делото не се проведе доказване на наведените твърдения в исковата молба, че
между ищеца, като наемодател, и ответника, като наемател, е бил сключен договор за наем
на недвижим имот - заведение за обществено хранене, състоящ се от кафе-аперитив и бивш
магазин за хранителни стоки с обща площ от 90 кв. м., разположен на първия етаж в сграда,
намираща се в центъра на с. Стоб, Община Кочериново, Област Кюстендил. Договорът е
сключен на 22.02.2011 г. за срок от 10 години при месечен наем от 120 лв. без ДДС, а с ДДС
- от 144 лв., неизменен за целия срок на този договор.
Ищецът не проведе доказване, че е собственик на поземлен имот, описан в
исковата молба, действия на обогатилия се ответник, които представляват вмешателство,
посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на вещта без овластяване,
паричното обезщетение на правото на ползване и размера му - налично обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника и разликата между тях; изискуемост на вземането за
обезщетение. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
Липсата на ангажирани доказателства за наличие на действия на обогатилия се ответник,
които представляват вмешателство, посегателство в правната сфера на ищеца, чрез
използване на вещта без овластяване, обосновават извода за липса на обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника.
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от иска, тъй като липсва друга
възможност за правна защита за ищците, тъй като е интервенирано върху обема на
упражняване на правото им на собственост върху имот. Това е фактически състав на
неоснователното обогатяване, при който едно лице получава без правно основание по друг
начин- това означава обогатяване посредством действия на обогатилия се, които
6
представляват вмешателство, посегателство в чужда правна сфера- обладаване на право на
преминаване, без овластяване, като обогатяването следва от обстоятелството, че е спестил
плащането на възнаграждение за преминаването, което иначе е трябвало да заплати на
собственика на вещта, т.е. получил е имуществена облага, която може да се оцени в пари. В
този случай липсва престация от друго лице, обогатяването не се дължи на това, че
собственикът на вещта е престирал нещо на друго лице без правно основание, а на това, че
другото лице само е извършвало действия, чрез които се е обогатило, като обогатяването е
станало за сметка на обеднелия. При тези обстоятелства, на основание чл. 59 от ЗЗД,
възниква правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, но до размера на
обедняването.
Предмет на предявения иск са извършени от ответника действия, изразяващи се в
ползване на чужд имот.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен
фактически състав: 1. Ищецът да е обеднял- да е намаляло имуществото му; 2. обогатяване
на друго лице- ответник-наличие на имотно облагодетелстване 3. генетична връзка между
обогатяването и обедняването- обогатяването и обедняването да са настъпили в резултат на
едни и същи действия или факти; 4. липса на основание- придобиване по друг начин-
обогатяване посредством действия на обогатилия се, които представляват вмешателство,
посегателство в чужда правна сфера; 5. да няма друг иск, с който обеднелият да може да се
защити.
Не се установява от доказателствата по делото фактическите твърдения, че ищците са
собственици на процесния имот, които да обусловят преценката дали ответника извършва, в
имота на ищеца, действия на обогатилия се ответник, които представляват вмешателство,
посегателство в правната сфера на ищеца, чрез използване на право на ползване без
овластяване, паричното обезщетение на правото на ползване и размера му - налично
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и разликата между тях, предвид правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При липса на предпоставката обедняване, то съдът намира, че не следва да проверява
наличието на останалите предпоставки.
По иска по чл. 50 ЗЗД, съдът намира също за неоснователен.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при така наведеното в
обстоятелствената част и петитум на втория иск, въведения предмет на делото - спорното
материално право е правото на увредения да иска обезщетение за вредите- имуществени,
причинени от вещ на ответника, която правна квалификация е чл. 50, ал. 1 от ЗЗД.
Не се проведе от ищеца доказване на деяние - осъществен деликт, изразяващ се във
вреда, реализирана от вещ, собствена на ответника, противоправност на деянието, както и
факта на имуществени вреди – вид и размер, причинната връзка между деянието и
7
вредоносния резултат.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, искането за
присъждане на направените от ответника разноски се явява основателно.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК „Възраждане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Стоб, общ. Кочериново, област Кюстендил, представлявана от Асп.
В., чрез адв. К. Р., против “Мечтан дом” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, представлявано от Ив. Пр., иск да се осъди ответникът, да
заплати на ищеца сумата в размер на 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) без ДДС,
представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно
основание за времето от 12.05.2018 г. до 10.05.2023 г. на имот по прекратен договор за наем,
сключен на 22.12.2011 г. и прекратен на 12.05. 2015 г., с наемодател кооперацията и
наемател дружеството, представляващ кафе-аперитив и бивш магазин за хранителни стоки с
обща площ от 90 кв. м., както и от ползването през целия исков период на склад с площ от
43,30 кв. м., намиращ се до магазина за хранителни стоки и кафе-аперитива, и тераса за
консумация на открито с площ от 49,70 кв. м., разположена на по-ниско ниво пред фасадата
на кафе-аперитива и бившия магазин за хранителни стоки, ведно със законната лихва върху
тази сума, смятано от предявяването на този иск – 11.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК „Възраждане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Стоб, общ. Кочериново, област Кюстендил, представлявана от Асп.
В., чрез адв. К. Р., против “Мечтан дом” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Благоевград, представлявано от Ив. Пр., иск да се осъди ответникът, да
заплати на ищеца сумата в размер на 2 309,12 лв., представляващи обезщетение поради
непозволено увреждане от похабяването на ветробран, монтиран върху дървена
конструкция на терасата за външна консумация, заедно със законната лихва върху тази сума
от деня на предявяване на този иск – 11.05.2023 г., до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПК „Възраждане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Стоб, общ. Кочериново, област Кюстендил, представлявана от Асп. В., чрез адв. К. Р., да
заплати на “Мечтан дом” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, представлявано от Ив. Пр., сумата в размер на 2450.00 лв. (две хиляди
четиристотин и петдесет лева), представляващи разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
8
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9