Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 31.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 353 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.08.2018г., гр.д.72711/17г., СРС, 45
с-в признава за установено по искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, че Д.Г.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 4 269,86
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. за топлоснабден имот с абонатен №
048638, ведно със законна лихва от 14.06.2017г. до окончателно изплащане,
сумата 563,07 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до
06.06.2017г., отхвърля иска за главницата за сумата 1 414,68 лева - разликата
над призната сума 4 269,86 лева до пълно претендираната сума 5 684,54 лева и
иска за мораторна лихва за сумата 391,10 лева - разликата над признатата сума 563,07 лева до пълно
претендираната 956,17 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
30.06.2017г., ч.гр.д.38546/17г., СРС, 45 с-в, осъжда ответницата да заплати на
ищеца сумата 133,04 лв. – разноски за заповедно производство и сумата 541,89
лв. – разноски за исково производство.
Срещу решението в частта, с която са
отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че
въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба и неявяването на
ответницата в открито заседание, СРС неправилно не се произнася по искането за
постановяване на неприсъствено решение. Погрешни са изводите по съществото на
спора относно размера на вземанията. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата
– ответницата по исковете Д.Г.М. не изразява становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
На основание чл.269, изр.1 ГПК, при служебната
проверка за валидност на решението изцяло, а по допустимост в обжалваната част,
въззивният съд намира решението за валидно, но недопустимо в обжалваната част.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В първото и единствено о.с.з. 21.06.2018г.,
първоинстанционният съд констатира редовното призоваване на страните,
представляването на ищеца „Т.С.“ ЕАД от юрк. Ж. и
обстоятелството, че ответницата Д.Г.М. не се явява лично, нито се представлява,
като дава ход на делото. Обявява за окончателен проекта за доклад от
28.03.2018г., според който в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата не подава
отговор на исковата молба. Последва своевременно искане по чл.238, ал.1 ГПК на юрк. Ж. от името на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата.
При съществено нарушение на процесуалните правила,
районният съд нито по реда на чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК постановява неприсъствено
решение, нито по реда на чл.239, ал.3 ГПК с определение отхвърля искането преди
да продължи разглеждането на делото. Вместо това, пристъпва към процесуални
действия по събиране на доказателства и дава ход по същество, поради което постановява
по същинския исков ред недопустимото обжалваното решение.
Своевременно упражненото от ищеца процесуално право,
свързано с искане да се приложи института на неприсъственото решение,
препятства постановяването на решение по реда на общото исково производство,
преди произнасяне по искането с определение по чл.239, ал.3 ГПК. Само след
отхвърляне на искането, поради отсъствие на предпоставки за неприсъствено
решение, съдебното производство може да продължи по общия ред и да приключи с обикновено
решение. В противен случай, присъственото решение е недопустимо като постановено
по невъведено искане. В този смисъл е решение № 157/29.11.2010г.,, т.д.262/10г.,
ВКС, І т.о.
На основание чл.270, ал.3,
изр.2 ГПК, решението следва да се обезсили в обжалваната отхвърлителна
част и тази за разноските, като делото се върне на друг състав от Софийския
районен съд за постановяване на ново решение. Производството следва да започне
с произнасяне по искането с правно основание чл.238, ал.1 ГПК на ищеца.
Решението в останалата
част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.
По всички разноски първоинстанционният съд при новото
разглеждане следва да се произнесе с оглед крайния изход на спора.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 13.08.2018г., гр.д.72711/17г., СРС, 45 с-в
в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.М. искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за признаване
за установено, че Д.Г.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 414,68 лева - разликата
над призната сума 4 269,86 лева до пълно претендираната сума 5 684,54 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. за топлоснабден имот с абонатен № 048638
и за мораторна лихва за сумата 391,10 лева - разликата над признатата сума 563,07 лева до
пълно претендираната 956,17 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 30.06.2017г., ч.гр.д.38546/17г., СРС, 45 с-в, като осъжда Д.Г.М.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 133,04 лв. – разноски за заповедно производство
и сумата 541,89 лв. – разноски за исково производство.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.