РЕШЕНИЕ
№3 13.01.2020 г.,
гр. Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 32 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 200, вр. чл. 79 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „АДИ
КОРПОРЕЙШЪН 2000“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Тракия“ № 39,
ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя Б.Н.К. чрез адв. Б.С. - САК, срещу „СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Перник ул. „Отец Паисий“, бл. 10, вх. В, ет. 5 ап. 71, представлявано от управителите
И.М.П. и Р.М.П.
за заплащане на сума в общ размер на 29875.11 лева (двадесет и девет хиляди
осемстотин седемдесет и пет лева и единадесет стотинки), от които: 29 385.35 лева (двадесет и девет хиляди триста осемдесет и пет лева и тридесет и пет
стотинки), представляващи главница по устен договор за доставка за
доставени и приети стоки, съгласно фактура № ********** от 08.02.2019 година; 489.76 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считана от подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания
за приемане на приложените към нея документи.
Ответното дружество е подало писмен
отговор на исковата молба като заявява, че предявената искова претенция като
подадена от надлежна страна се явява процесуално допустима, но счита, че същата
с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства, по същество е
неоснователна.
В
срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е
взело становище по възраженията на
ответника, направени с отговора. Моли се да бъдат приети всички
представени писмени доказателства като относими към спора.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК ответникът „СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“
ООД не е подал допълнителен
отговор.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
От приложената фактура № ********** от 08.02.2019 година за доставка на млечни продукти, подробно описани
във фактурата,
съдържаща минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляваща
първичен счетоводен документ, се установява, че на 08.02.2019 г., дружеството -
ищец е експедирало за ответното дружество и съответно фактурирало стоки – млечни продукти обща
стойност в размер на 29 385.35 лв., с включен ДДС. Стоките са доставени
в срок от продавача и приети без забележки от купувача, за което страните са изготвили
и подписали стокова разписка № ********** от 08.02.2019 година и
приемо-предавателен протокол от 08.02.2019 година.
В приемо-предавателния протокол страните са се съгласили общата цена да бъде
платена не по-късно от 15 (петнадесет) календарни дни след датата на подписване
на приемо-предавателния протокол. В уговорения срок ответното дружество не
изпълнило задължението си да заплати получените стоки
Споразумението
и включените клаузи за разсрочване на дълговете на длъжника е допълнителното
договаряне, като страните са постигнали съгласие, че правното положение
отговаря на установеното с фактурите, а именно, че в полза на ищеца срещу
ответника съществува посоченото във фактурите и споразумението вземане за
неплатена цена на доставени стоки и съгласно чл.
20а, ал. 1 и 2 от ЗЗД ги обвързва със силата на закон.
Неоснователно е и възражението на „СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“ ООД, че доставената стока е
некачествена. Съгласно чл.
193, ал. 1 ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
съществено намаляващи нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора употребление. Касае се за недостатъци, които са
съществували при продажбата, по време на сключване на договора. Правилото,
съгласно чл.
194, ал. 1 ЗЗД е, че след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа
в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи и
незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи
това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които
не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В случая е установено,
че при сключване на договора вещта е била прегледана и недостатъци не са
констатирани, видно от приемо – предавателен Протокол
от 08.02.2019
г. От съдържанието на протокола се установява, че купувачът е получил от
продавача млечните продукти, предмет на договора за продажба, без възражения
относно липси или недостатъци. Съдът намира, че твърдените недостатъци
не са могли да бъдат установени от купувача при обикновения преглед на вещта, а
се касае за скрити недостатъци по смисъла на чл.
194, ал. 1 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на продавача в тази хипотеза,
то следва да се установи, че купувачът го е уведомил незабавно за открития
недостатък. От това задължение купувачът може да се освободи само в условията
на чл.
194, ал. 2 ЗЗД, а именно ако продавачът е знаел за недостатъка към момента
на продажбата. Такива твърдения не се съдържат в отговора на исковата молба.
Липсват и доказателства в тази насока, доколкото ответникът не ангажира никакви
доказателства. Съгласно приетото в Решение № 31/09.03.2012 г., постановено по
гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. доказването е процес по установяване на
истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните
изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият
носи доказателствената тежест – то е главно. Главното доказване трябва винаги
да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните факти, наистина се е осъществил. В случая при липса
на конкретност на твърденията на ответника относно факта на уведомяването,
както и при липсата на други доказателства, не може да се приеме, че ответното
дружество в изпълнение на задължението си по чл.
154, ал. 1 ГПК е доказало, че е уведомило продавача за недостатъка на
продадените вещи.
В допълнение следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 195 ЗЗД са
изчерпателно посочени възможностите, които купувачът има право да избере при закупуване
на вещ с недостатъци: да върне веща и да иска обратно връщане на цената заедно
с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска и да иска намаляване на
цената, или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В закона няма предвидена възможност, купувача да задържи вещта и да не заплати никаква част от продажната й цена. Рискът от
случайно погиване или повреждане на вещта преминава върху купувача в момента на
предаването на вещта съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗЗД. Вещнотранслативния
ефект в случая настъпва по силата на самото продажбено споразумение, макар и да
е отложен във времето – до заплащане на цената и както вече бе посочено рискът
преминава в момента на предаването на вещта. В случая рискът е за ответника и
евентуално повреждане на вещта, не го освобождава от задълженията по договора с
ищеца.
Договорът за търговска продажба е двустранен,
възмезден, консенсуален и кумутативен договор, който има облигаторно - вещно
действие. След като същият е и неформален, договорът се счита за сключен с
постигането от страните на съгласие по основните му клаузи, като това съгласие
може да е постигнато и устно. Именно възможността за постигането на съгласието
за основните клаузи на сключения договор между страните без писмен договор, е
обусловило възможността визирана в нормата на чл. 321
от ТЗ, по искане на купувача, продавача да е задължен да издаде фактура за
доставената стока или други документи удостоверяващи нейните количества и
качества. Цената по договора за търговска продажба, сключен между страните се
дължи, не защото е издадена фактура, а
защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Ответникът не е направил
възражение за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца.
Дължимостта на плащането не се предпоставя от издаването на фактурата, тъй като
това задължение е обвързано и става изискуемо единствено с настъпване на
неговия падеж.
Горните фактически
констатации обосновават извод за наличието на установимия с процесните фактури
и споразумение договор за търговска продажба на стоки между страните,
уговорената цена и доставката на описаното във фактурите количество гориво,
както и изискуемо задължение на ответника за плащане на отразените във
фактурите и споразумението парични суми като насрещни престации по договора.
Според съдебно - счетоводната експертизата, неплатената сума по издадената
фактура е на обща стойност от 29 385.35 лв., с ДДС. Ответникът не твърди и не доказва задължението за
цената на доставените стоки по фактурата да е платено изцяло и в предвидения срок
– 24.02.2019 г. г., поради което е налице неизпълнение на споразумението и
породените от него задължения – същите са станали изискуеми след деня на
неизпълнения падеж – чл.
84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, искът е доказан по основание и в установения от
счетоводната експертиза размер от общо 29 385.35 лв., сумата от 489.76 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до
24.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считана от подаване на настоящата искова молба –
25.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът претендира и
доказва разноски общо 3345 лв., от които 1195 лв. – държавна такса, 150 лв. –
възнаграждение за счетоводна експертиза и 2000 лв. заплатено адв.
възнаграждение, които му се дължат от „СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“ ООД.
Предвид изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „„СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перник ул. „Отец Паисий“, бл. 10, вх. В, ет. 5 ап. 71, представлявано от управителите
И.М.П. и Р.М.П. да заплати на
„АДИ
КОРПОРЕЙШЪН 2000“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Тракия“ № 39,
ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя Б.Н.К. чрез адв. Б.С. – САК, сума в общ размер на 29875.11 лв. (двадесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и пет
лева и единадесет стотинки), от които: 29 385.35 лв. (двадесет и девет хиляди триста осемдесет и пет лева
и тридесет и пет стотинки), представляващи главница по устен договор за доставка за
доставени и приети стоки, съгласно фактура № ********** от 08.02.2019 година; 489.76 лв. (четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и
шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 24.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считана от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „СТАНДАРТ ФУУДС ПРИМ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перник ул. „Отец Паисий“, бл. 10, вх. В, ет. 5 ап. 71, представлявано от управителите
И.М.П. и Р.М.П., да заплати на „АДИ КОРПОРЕЙШЪН 2000“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Тракия“ № 39, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя Б.Н.К. чрез адв. Б.С. – САК, сумата от 3345 лв.
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
връчването на страните.