РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Кюстендил, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101648 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „Я.“ **, е предявило против К.
В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.“ № **, ет. *, настоящ
– гр. К. ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** и адрес за съобщения: гр. С., ул. „В.“
№ **, ет. *, оф. *, чрез адв. С. С., САК, като наследница на П. Н. Б., ЕГН:
**********, искове да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от
4044. 50 лв., от които: 3386. 11 лв. - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017г. – м.
04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (25.05.2021г.) до окончателното изплащане на вземането; 630,71 лв.–
законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 19.03.2021 г., както и суми за
дялово разпределение – 22,44 лв – главница за периода м. 06.2018 г. – м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (25.05.2021 г.). до окончателното изплащане на вземането и 5, 24 лв. -
мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. – 19.03.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответницата било
налице облигационно отношение по продажба и покупка на топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. С., общ. „С.“, ул. „П.“ № ** вх. *, ап. **, абонатен
номер 35271, инсталация **********, по силата на приети и одобрени общи
условия за битови нужди, действали през процесния период. Ответницата
1
била неизправна страна по така възникналите облигационни отношения като
не заплатила предоставената й за процесния имот топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., поради което и изпаднала в забава,
обосноваваща начисляването на лихва. Налице бил и сключен договор между
СЕС, в която се намирал процесният имот, за извършване на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“, за която услуга наследодателят на
ответницата, а понастоящем и самата ответница, като собственик на обект,
находящ се в СЕС, също е останала задължена, вкл. и за лихвите.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдена ответницата
за претендираните суми, както и да бъдат присъдени направените от
ищцовото дружество съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. С него се оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, в т.ч. и качеството си, както и на своя наследодател, на „клиент на
топлинна енергия за битови нужди“ през исковия период по подробно
изложени за това съображения. Посоченото качество не се установявало и от
представения по делото Нотариален акт № 47 за собственост върху жилище,
построено в държавно място от ЖСК от 1991г. Прави възражение за частично
погасяване на сумата за главница по давност, а поради недължимост на
главния дълг, недължим се явявал и акцесорния му за заплащане на лихва. Не
следвало да се кредитират, а и приемат, представените от дружеството
извлечения от сметки, които имали доказателствена стойност единствено в
отношения между търговци за установяване на търговски сделки, какъвто не
бил настоящият случай. Претендират се сторените в производството
разноски.
По делото е допуснато като трето лице-помагач „Директ“ ООД.
Същото не е депозирало становище в предоставения му за това срок.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. С. ****, общ. С.,
ул. „П.“ **, вх. „*“, ап. ** е топлоснабден.
От Нотариален акт №47 от 1991 г. се констатира, че П. Б. е собственик
на апартамент №**, ет. *, находящ се в гр. С., район „С.“, ж.к. „Г.“ бл. ***, вх.
„*“.
Съгласно справка, събрана по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. се
2
установява, че Б. е починала на 27.05.2018 г., като удостоверение за
наследници с изх. №РСЛ21-ДИ-276/26.06.2021 г. сочи, че има един наследник
– К. В. Б..
Видно от удостоверение, издадено от Столична община, че адресът гр.
С., район „С.“, ж.к. „Г.“ бл. ***, вх. „*“, е променен на гр. С., ул. „П.“ №**.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е влязло в договорна
обвързаност с фирма „Директ“ Е. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Същото е вписано в публичния регистър
на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за извършване на
услугата дялово разпределение и е извършвало индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки за
апартаментите, находящи се на процесния адрес.
Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към
фактура и издадени кредитни известия за процесния период, а и са
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че
„Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение - „Директ“ Е. –нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи, която по отчетни периоди е идентична с
тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие
с действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово
разпределение е извършвала надлежно отчетите си в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката, а общият размер на задължението
към 30.04.2019 г. е 3408, 55 лв. в което е включена една вноска за дялово
разпределение 22, 44 лв. От заключението се установява също, че топломерът
в сградата е преминал задължителните метрологични проверки.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице
Р. Й., според което в процесния период няма данни за постъпили плащания от
ответника, макар че изравнителните сметки са били отразени в системата на
ищеца, и са били общодостъпни. Задълженията за процесния период вещото
лице е установило както следва 3386, 11 лв. главница, 630, 71 лв. – законна
лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 19.03.2021 г. и 27, 68 лв. за дялово
разпределение.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Предявените искове са с правно основание чл. 150 от Закона за
енергетиката, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на
ответника за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се
в гр. С., ул. „П.“ №**.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответникът не оспорва, че е единствен наследник на починалата
Правдолюбка Б. и по пътя на наследственото правоприемство е станала
собственик на процесния имот.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други) , без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ето защо
доводът на ответника, че липсва изрично оформен писмен договор между
страните по спора е изцяло ирелевантен.
4
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения (спр. ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл. 33, ал. 1 от ОУ
„Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и посочената правна
регламентация е относима към тях. Съгласно поставения входящ номер и дата
на исковата молба в СРС – 25.05.2021, то следва че всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 25.05.2018 г. са недължими на това
основание. Съдът обаче следва да държи сметка за заявеното от ответника в
отговора, че счита вземането на ищеца за погасено по давност, за периода до
07.2018 г., което e неправилно, доколкото искът е предявен през май 2021 г.
При това положение съдът ще уважи частично исковите претенции – за
сумата от 2043, 40 лв. - главница за задължение за топлинна енергия за
периода от 05.2018 г. до 04.2019 г. и ще отхвърли за разликата до
претендираните 3386, 11 лв., на следващо място ще осъди ответницата за
лихва в размер на 296, 86 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.03.2021 г. и ще
отхвърли за разликата до претендираните 630, 71 лв., както и ще бъде осъдена
за сумата от 22, 44 лв. - за дялово разпределение за периода 07.2018 г. до
04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска –
25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите и 2, 58 лв. мораторна
лихва за периода от 07.2018 г. до 19.03.2021 г.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни.
Ответницата ще бъде осъдена съобразено уважената част от исковете и
доказаните от ищцовото дружество разходи за юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и депозити за експертизи, за сумата от
510,80 лв. От друга страна ответната страна доказва разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Ето защо ищцовото дружество ще бъде
осъдено да плати на ответницата сума в размер на 249, 11 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
5
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.“
№ **, ет. *, настоящ – гр. К. ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, и адрес за
съобщения: гр. С., ул. „В.“ № **, ет. *, оф. *, като наследница на починалата
на 27.05.2018 г. П.Н. Б., ЕГН: **********, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, представлявано от А. А. – изпълнителен
директор, сумите: 2 043, 40 лв. /две хиляди четиридесет и три лева и 40 ст./
главница за задължение за топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до
04.2019 г., лихва в размер на 296, 86 лв. / двеста деветдесет и шест лева и 86
ст./ за периода 15.09.2019 г. – 19.03.2021 г., 22, 44 лв. /двадесет и два лева и
44 ст./ - сума за дялово разпределение за периода 07.2018 г. до 04.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковете – 25.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумите и 2, 58 лв. /два лева и 58 ст./ -
мораторна лихва за периода от 07.2018 г. до 19.03.2021 г., като отхвърля
исковете за разликата над уважените размери до пълната обща претенция от 4
044, 50 лв. като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „Я.“ **,
представлявано от А. А. – изпълнителен директор да заплати на К. В. Б., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. С. ул. „С.“ № **, ет. *, настоящ – гр. К. ул.
„К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, и адрес за съобщения: гр. С., ул. „В.“ № **, ет. *,
оф. *, сумата в размер на 249, 11 лв. (двеста четиридесет и девет лева и 11
стотинки), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „С.“
№ **, ет. *, настоящ – гр. К. ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, и адрес за
съобщения: гр. С., ул. „В.“ № **, ет. *, оф. *, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, представлявано от А. А. – изпълнителен
директор, сума в размер на 510, 80 лв. /петстотин и десет лева и 80 ст./ -
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „ДИРЕКТ “ Е., със седалище и адрес на управление: гр.
С. 1***, р-н „С.“, ул. „Н.“ №**, секция А-Б, ет.*, офис *, представлявано от Д.
В.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7