ПРОТОКОЛ
№ 54
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
и прокурора Росица Г. Дапчева
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Т. Донева
Административно наказателно дело № 20212100201252 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Бургас се явява прокурор Росица Дапчева.
За юридическото лице „Л. е. б.“ ЕООД, редовно призовано, се явява
управителят С. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не се дава ход на делото. Налице е
процесуална пречка предвид издаденото решение на СЕС, посочено от Вас в
определението за възобновяване на производството. Няма как да се разгледа
по същество и следва делото да бъде прекратено.
УПРАВИТЕЛ НА ДРУЖЕСТВОТО С. Г.: Моля да прекратите делото.
Съдът, с оглед становищата на страните намира следното: Съдебното
производство е по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН и е образувано по
предложение на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас за налагане на
имуществена санкция в размер на 136 164,82 лева на юридическото лице „Л.
Е. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к-
с „****“, ап. ***, с управител и едноличен собственик на капитала С. М. Г., с
ЕГН **********, представляваща имуществената облага, с която
1
юридическото лице би се обогатило в резултат на извършено от С. М. Г.
престъпление по чл. 225, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Към предложението са приложени копия от материалите по
образуваното Досъдебно производство.
Във връзка с горепосоченото престъпление е бил внесен обвинителен
акт срещу С. М. Г. за престъпление по чл. 225, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По повод така внесения обвинителен акт е
било образувано НОХД № 264/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
неприключено към момента. Видно от служебно извършена справка, по
НОХД № 264/2021 г. е била постановена Присъда № 52/02.11.2022 г., срещу
която има администрирани две въззивни жалби, т. е. липсва влязъл в сила
съдебен акт, с който С. М. Г., в качеството му на управител на „Л. Е. Б.“
ЕООД, да е признат за виновен и съответно осъден за престъпление измежду
изрично посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената
част на НК.
В днешното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас заявява, че не поддържа внесеното предложение за налагане на
имуществена санкция на юридическото лице, предвид Решение на съда от
10.11.2022 г. по преюдициално запитване по дело С-203/21 на СЕС, по което
има произнасяне и е задължително за българския съд.
Представителят на юридическото лице „Л. Е. Б.“ ЕООД моли делото да
бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав е служебно уведомен, че Съдът на
Европейския съюз /четвърти състав/ се е произнесъл по отправеното на
12.03.2021 г. от Окръжен съд – Бургас на основание чл. 267 от ДФЕС
преюдициалното запитване, с Решение от 10.11.2022 г. по дело С-203/21 г.,
представено по делото в превод на български език. Постановил е, че член 48
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която
националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция
за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено
да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай
че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното
извършване на престъплението. С решението е установено, че производство
2
като предвиденото в чл. 83a и сл. от ЗАНН очевидно несъразмерно засяга
закрепените в член 48 от Хартата права. Съгласно член 48, параграф 1 от
Хартата, всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в
съответствие със закона. Този принцип намира приложение, когато следва да
се определят обективните елементи на фактическия състав на нарушение,
което може да доведе до налагането на административнонаказателни санкции
(решение от 9 септември 2021 г., Adler Real Estate и др., C‑546/18,
EU:C:2021:711, т. 46 и цитираната съдебна практика), какъвто е
разглежданият случай. Формулировката на СЕО е категорична и ясна: „...По
силата на принципа за примата на Интеграционното право, пряко
приложимите разпоредби на Договора и актове на институциите
предизвикват в отношенията си с вътрешното право... неприложимостта, със
самия факт на влизането им в сила, т. е. автоматично, на всяка съществуваща
норма от вътрешното право, която им противоречи...” Според безусловните
указания на СЕО, всяка противоречаща на Интеграционното право
национална норма „трябва да бъде оставена неприложена от националния
съдия”. „...Националният съдия, натоварен да прилага в рамките на своята
компетентност разпоредбите на Общностното право, има задължението да
осигури пълния ефект на тези норми, като ако се наложи, остави неприложена
всяка, дори последваща, противоречаща правна норма от националното
законодателство, без да трябва да иска или да чака предварителната й отмяна
по законодателен ред или по друг конституционен ред...” – CJCE, 9 mars 1978,
Simmenthal. Безспорно интеграционното право преклудира действието на
всяка противоречаща му национална норма. В този контекст съдът отчете, че
член 48, параграф 2 от Хартата предвижда, че на всеки обвиняем се гарантира
зачитане на правото на защита. Съдът вече е постановил, че зачитането на
правото на защита във всяко производство, което би могло да приключи с
налагане на санкции, е основен принцип на правото на Съюза (решения от 14
септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др.,
C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 92 и от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша
(Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 204). От това
следва, както по същество е отбелязал генералният адвокат по делото в точки
50 и 52 от заключението си, че на юридическото лице може да бъде наложена
с влязло в сила решение наказателна санкция в резултат на престъпление, за
което под отговорност е подведено овластеното да формира волята му или да
3
го представлява физическо лице, без компетентният съд да може да прецени
дали това престъпление действително е било извършено и без юридическото
лице да може надлежно да изрази своето становище в това отношение, което
обстоятелство може несъразмерно да засегне гарантирания на това
юридическо лице с член 48 от Хартата принцип на презумпцията за
невиновност и право на защита. Предвид изложените съображения в
решението на СЕС по преюдициалното запитване, съдът е заключил, че член
48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която
националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция
за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено
да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай
че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното
извършване на престъпление.
В конкретния случай, при гореизложените обстоятелства,
предложението за налагане на имуществена санкция е внесено в Бургаски
окръжен съд без да е дадена възможност на този етап на физическото лице С.
М. Г., овластено да формира волята на „Л. Е. Б.“ ЕООД, да оспори
действителното извършване на престъплението, по което е привлечено като
физическо лице към наказателна отговорност, а именно по чл. 225, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Установи се
безспорно, че липсва влязла в сила присъда по това обвинение по отношение
на С. М. Г., като в този смисъл е нарушен основен принцип, че на всеки
обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита. Съдът вече е
постановил, че зачитането на правото на защита във всяко производство,
което би могло да приключи с налагане на санкции, е основен принцип на
правото на Съюза. Още повече, че настоящият съд при тези обстоятелства не
може да прецени дали това престъпление действително е било извършено,
при положение, че няма и законова възможност, предвидена в ЗАНН,
юридическото лице да може надлежно да изрази своето становище в това
отношение, нито в последствие да го оспори.
Поради гореизложените съображения Бургаският окръжен съд,
съобразявайки правото на Съюза, следва да прекрати производството по
настоящото дело, тъй като е недопустимо произнасяне по същество с решение
по предложението на Окръжна прокуратура – Бургас с правно основание чл.
4
83а, вр. чл. 83б от ЗАНН, явяващо се преждевременно депозирано – без да е
дадена възможност на този етап на физическото лице С. М. Г., овластено да
формира волята на „Л. Е. Б.“ ЕООД, да оспори действителното извършване на
престъплението, по което е привлечено като физическо лице към наказателна
отговорност.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 1252/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
Секретар: _______________________
5