Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на четиринадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 496 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „П.Г.“ ЕООД твърди, че е кредитор на
ответника по издадени фактури във връзка със сключени договори за възлагане на
организиране на екстериорни изложби на кучета с ранг CACIB от 12.02.2020 г., 16.06.2020 г.,
14.07.2020 г., 10.08.2020 г., 14.09.2020 г. и 14.10.2020 г. Посочва, че сумите,
които сдружението му дължи към настоящия момент за в общ размер на
24 228,64 лева, от които главници 21 600 лева и лихва върху сумата от
21 600 лева от датата на поканата за заплащане от 23.12.2020 г. и лихва
върху сумата от 2 628,64 лева от датата на поканата за плащане от
04.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Счита, че длъжникът е
неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
обяви неплатежоспособността на сдружението, да се определи началната й дата и
да се открие производство по несъстоятелност.
Присъединеният кредитор И.Й.Д. твърди, че има вземане
срещу ответника, представляващо неизплатени трудови възнаграждения, изтекли
лихви и разноски, общо в размер на 46 658,42 лева. Посочва, че вземанията
му са присъдени по ч.гр.д. № 18163/2012 г. на СРС, 71 състав, като по силата на
издадения изпълнителен лист образувал изпълнително дело № 20157910400176 по
описа на ЧСИ Т. В.-Н.. Счита, че е налице хипотезата на неплатежоспособност по
чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Поддържа, че спрямо
него сдружението е изпаднало в неплатежоспособност към 31.05.2018 г., а именно
два месеца след влизане на разпоредбата в сила, доколкото двумесечният срок на
неплащане на трудовото възнаграждение, е изтекъл значително по-рано.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както
и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми
и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ е
предвидено, че относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, на
юридическо лице с нестопанска цел се прилагат съответно разпоредбите на
Търговския закон.
В конкретния случай писмена
молба за откриване производство по несъстоятелност на сдружението с нестопанска
цел е подадена от „П.Г.“ ЕООД за вземания, произтичащи от търговски сделки –
договори за изработка. Установява се, че между молителя и ответника са
подписани договори за възлагане на 12.02.2020 г., 16.06.2020 г., 14.07.2020 г.,
10.08.2020 г., 14.09.2020 г., 14.10.2020 г., по които ответникът, като
възложител, е възложил, а „П.Г.“ ЕООД, като изпълнител, е приел да организира
екстериорни изложби за кучета с ранг CACIB, по първия договор в град София, а за
останалите в град Асеновград, на определени дати, като е поел всички разходи
свързани с организирането и провеждането на изложбите и се е съгласил да
получава всички приходи от участниците срещу възнаграждение, дължимо от
Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“. За възнагражденията по договорите „П.Г.“ ЕООД е издало
фактури на ответника с посочена сума за плащане с ДДС, по всяка в размер на
3 600, в общ размер на 21 600 лева. От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени от сдружението
и задълженията по тях не са погасени. Не е констатирано осчетоводяване на
извършени плащания по фактурите по Хронологичния регистър на сметка 501 „Каса в
левове“ за периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. С оглед на така
ангажираните доказателства съдът приема, че молителят „П.Г.“ ЕООД се легитимира
като кредитор на вземания по договори за изработка, сключени с ответника, които
не са заплатени от сдружението.
С определение от 25.06.2021 г., на основание чл. 629,
ал. 4 ТЗ, като кредитор в производството е присъединено лицето И.Й.Д.. Съдът,
съобразявайки изложените твърдения в молбата за присъединяване, че
претендираните от лицето вземания са за неизплатени трудови възнаграждения,
намира че неправилно е присъединил лицето като кредитор. Лицата, легитимирани
да сезират съда с молба по чл. 625 ТЗ са изчерпателно посочени и това са длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени
за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца. Кредиторът И.Й.Д. се позовава
на последната хипотеза, но в същата изрично е предвидено, че наличието на
изискуеми и неплатени трудови възнаграждения на работници или служители на
търговеца, респективно сдружението, обуславя процесуална легитимация за
откриване на производство по несъстоятелност на търговеца/сдружението, но не по
отношение на работниците и служителите с неплатени трудови възнаграждения, а по
отношение на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид
изложеното работникът/служителят не е легитимиран да сезира съда с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което молбата, подадена от
И.Й.Д. подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 621 ТЗ.
С оглед обстоятелството, че
„П.Г.“ ЕООД се явява кредитор на сдружението за изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговски сделки, следва да се прецени дали са налице и
останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружението Б.Р.Ф.ПО К.“.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на
ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на сдружението, от който да се изведе възможността или невъзможността
същото да погасява задълженията си.
На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка
от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 21.04.2021 г. за
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на Сдружение
Б.Р.Ф.ПО К.“, от която се установява, че не са налични извършени вписвания,
отбелязвания или заличавания. От представената справка от отдел „Пътна полиция“
при СДВР е видно, че към 29.04.2021 г. сдружението е собственик само на едно ремарке
за лек автомобил, с начална дата на собствеността от 10.05.2007 г. Установява
се, че спрямо Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“ са издадени постановления за налагане на
обезпечителни мерки по ДОПК в периода 2012 г. – 2019 г. Видно е, че с
постановения от 14.10.2020 г., 26.10.2020 г., 10.12.2020 г., 11.02.2021 г. и
19.03.2021 г. са наложени нови обезпечителни мерки за събиране на установените
и изискуеми публични вземания по изпълнително дело № 22140001647/2014 г. по
описа на ТД на НАП София. В последното постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 19.03.2021 г. установеният общ размер на дължимите
публични задължения е в размер на 1 215 556,53 лева.
От заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че към 31.12.2017 г. балансовата стойност на активите е била 30
хил. лв., от които дълготрайни - 4 хил.
лв. и текущи активи, представляващи парични средства в брой – 26 хил. лв. Към
края на следващия отчетен период – 2018 г., както и към 31.12.2020 г., сдружението
не е посочило в счетоводните си баланси никакви активи. Съществена особеност на
структурата на пасивите на Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“ през изследвания период е
липсата на собствен капитал към края на отчетните периоди 2017 г. и 2018 г. и
задълбочаващата се декапитализация през 2019 г. и до края на 2020 г.
Задълженията към 31.12.2017 г. са изцяло текущи, в размер на 30 хил. лв. Към
края на 2018 г., когато общата сума на пасивите е нулева, в счетоводния баланс
не фигурират задължения. През 2019 г. са формирани задължения към доставчици,
данъчни и осигурителни задължения. Отчетена е текуща загуба от 2 хил. лв. и
натрупани загуби от минали периоди в размер на 34 хил. лв. В счетоводния баланс
към 31.12.2020 г. фигурират текущи задължения в значителни размери – 1 308
хил. лв., основна част от които представляват данъчни задължения – 1 243
хил. лв.
Установява се от заключението, че показателите за
ликвидност, изчислени по данни от счетоводните баланси, са в допустими граници
или превишават референтните си стойности единствено към 31.12.2017 г. Към края
на 2018 г. не са изчислени стойности на коефициенти на ликвидност, поради
нулеви стойности на активите, в това число и текущите, и липса на задължения в
счетоводния баланс към 31.12.2018 г. През следващите два отчетни периода
текущите задължения бележат значителен ръст, но поради липса на каквито и да е
активи, стойностите на показателите за ликвидност са нулеви.
Видно е, че в края на 2017 г. коефициентът на
финансова автономност е с нулева стойност, поради липса на собствен капитал в
структурата на пасивите. Коефициент на задлъжнялост към 31.12.2017 г. не е
изчислен, поради неопределеност на отношението задължения/собствен капитал.
Изчисления на коефициентите не са извършени и към края на 2018 г., тъй като в
счетоводния баланс на сдружението не фигурират нито собствен капитал, нито
задължения. Към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. собственият капитал е
отрицателна величина, стойностите на коефициента на финансова автономност и на
коефициента на задлъжнялост също са отрицателни и не могат да бъдат използвани
за сравнителен анализ, тъй като не дават реална представа за степента на
задлъжнялост, която през посочения период е изключително висока.
Установява се, че балансовата стойност на имуществото
на ответника е била равна на общия размер на задълженията единствено към
31.12.2017 г. В края на 2018 г., по данни от счетоводния баланс, сдружението не
е притежавало имущество и същевременно не е посочило наличие на парични
задължения. Такива са възникнали през 2019 г. и са нараснали значително през
2020 г., но към края на посочените два годишни периода Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“
не е притежавало имущество, с което тези задължения да бъдат покрити.
Вещото лице констатира, че са налице данни за неплатени
изискуеми задължения пред анализирания период 2017 г. – 2020 г. От ТД на НАП
София са представени по делото копия на постановления за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и образувано изпълнително дело № 22140001647/2014
г. за принудително събиране на публични задължения, възникнали през периода
2006 г. – 2015 г. За 2017 г. и за 2018 г. сдружението е отчело нулеви финансови
резултати. През следващите два годишни отчетни периода са реализирани загуби, в
размери съответно 2 хил. лв. и 36 хил. лв.
Видно е от аналитичната оборотна ведомост за периода
от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., че е налице осчетоводен актив по сметка 206
„Компютърно оборудване“, с отчетна стойност 2 084,08 лева. За същия период
са отчетени разходи за амортизация в размер на 1 649,96 лева, вследствие
на което балансовата му стойност към 31.12.2020 г. е 434,12 лева. При проверка
в счетоводството на сдружението е представен Инвентаризационен опис на ДМА към
31.05.2021 г, от който се констатира, че към 31.05.2021 г. активът е наличен.
По счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ е налице крайно дебитно салдо в размер
на 37,60 лева, с което общата балансова стойност на имуществото сдружението към
края на 2020 г. достига 471,72 лева.
От приетото заключението се установява, че анализът на
стойностите на показалите за активност дава основание да се твърди, че към
31.12.2019 г. Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“ не е било в състояние да обслужва
изискуемите си парични задължения. Съотношението между краткотрайните
/текущите/ активи и краткосрочните /текущите/ задължения в края на 2020 г. е
показателно за наличие на трайно състояние на невъзможност за обслужване на
изискуемите задължения на сдружението. Към 31.05.2021 г. ответникът не
притежава никакви активи, в това число и бързоликвидни, с които е възможно да
бъдат осигурени разноски в производството по несъстоятелност. Последното
плащане към кредитор на сдружението преди 31.05.2021 г., е на 15.03.2021 г.,
когато е погасено задължение към ОД на МВР-Пловдив в размер на 707,03 лева.
От приетото по делото допълнително заключение към
съдебно-икономическата експертиза се установява, че се констатират различия в
сумите на постъпления в приход, респ. на дължимия от членовете на сдружението
членски внос и получения според справката за неплатени задължения членски внос
за 2019 г. в общ размер на 5 100 лева, а осчетоводените за годината
приходи са в общ размер на 2 500 лева. Ако посоченият в справката за
20.10.2021 г. брой на членовете на ответника се приеме за достоверен, дължимите
суми за членски внос са съответно 3 400 лева за 2019 г. и 3 800 лева
за 2020 г. Общите размери на осчетоводените от Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“ приходи
през анализирания период са, както следва: за 2019 г. – 187 941,64 лева;
за 2020 г. – 121 132,12 лева и за периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021
г. – 15 864,16 лева. Общите размери на осчетоводените от ответника разходи
през анализирания период са, както следва: за 2019 г. – 208 724,42 лева;
за 2020 г. – 157 256,13 лева и за периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021
г. – 22 422,22 лева.
При съобразяване на приетите по
делото доказателства и изслушаните заключения на основната и допълнителната
съдебно-икономическа експертиза съдът намира, че са налице всички предпоставки
за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ,
тъй като ответникът не е в състояние да покрие изискуемите си задължения.
Публичните задължения на сдружението са в значителен размер, като по делото
липсват данни същото да продължава да извършва дейност, както и да е в
състояние да изпълни изискуемите си задължения към кредиторите си. Ето защо
молбата на „П.Г.“ ЕООД следва да се уважи да бъде открито производство по
несъстоятелност спрямо Сдружение Б.Р.Ф.ПО
К.“ поради неплатежоспособност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да
приеме 31.12.2019 г., към която дата ответникът не е бил в състояние да
обслужва безпроблемно изискуемите си парични задължения и след тази дата
финансовите затруднения на сдружението са с траен характер.
От данните от заключението е видно, че сдружението
няма налични парични средства за покриване на началните разноски на
производството по несъстоятелност. С изрично протоколно определение от 14.03.2022
г. са определени, на основание чл. 629б ТЗ, начални разноски и е указана
възможността на кредиторите за тяхното привнасяне в едноседмичен срок.
Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 14.03.2022 г., като в
указания срок, а и към настоящия момент никой от кредиторите не е привнесъл
разноски. Ето защо съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора
право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в размер на 250 лева
за държавна такса, 750 лева за депозити за вещо лице и 3 600 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая минималното дължимо адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, което
се дължи за осъществено представителство във фазата за разглеждане на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност. Както се възприема в
практиката на Върховния касационен съд – определение № 592 от 17.07.2014 г. по
ч.т.д. № 1040/2014 г. на ВКС, І Т.О.; определение № 70 от 30.01.2015 г. по т.д.
№ 3743/2014 г. на ВКС, І Т.О. и др., при определяне на
минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във
фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
каквото е настоящата, приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата, относима към неоценяемите искове. Правилото на чл. 7, ал. 3 от
същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база
на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е
приложимо в хипотеза на осъществена правна защита при предявяване и приемане на
вземанията, но не и в предхождащата фаза на разглеждане на молбата за откриване
на производството по несъстоятелност. Стадия на предявяване и приемане на
вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставено от откриване на
производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във
фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може
да бъде стойността на предявените вземания, тъй като на този етап такива не са
налице. С оглед изложеното и при съобразяване на правната и фактическа сложност
на делото, както и броя на проведените съдебни заседания, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на молителя следва да бъде намалено на 1 500 лева.
Ето защо общият размер на разноските, които следва да се присъдят на молителя е
2 500 лева, от които 250 лева за държавна такса, 750 лева за депозити за
вещо лице и 1 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Сдружение
Б.Р.Ф.ПО К.“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 496/2021 г.
по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: *** сумата в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща разноски по делото, направени от молителя.
ВРЪЩА молбата, подадена от И.Й.Д.за
откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение Б.Р.Ф.ПО К.“, като
недопустима.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: